Началото на края на Западната империя
Разбира се, краят на едно общество не настава с едно-единствено събитие – той се заражда надълбоко в недрата на времето, развива се последователно, като най-после се стига до една точка, която го маркира ясно и отчетливо.
Началото на края на Западната Римска империя било положено от имигранти – в същинския смисъл на тази дума.
По времето на император Валент (упр. 364-378) хуните нападнали готите в земите на днешна Украйна и Румъния. Под вражеския напън 200 хиляди готи минали Дунав, озовали се в провинция Мизия (дн. Северна България) и помолили римляните да им дадат право да се заселят на Балканския полуостров.
Императорът показал състрадание към ориста им. Ето какво написа тогавашният историк Амиан Марцелин: „ … той ги приел повече с наслада, в сравнение с със боязън. Придворните ласкатели към него пресилено превъзнасяли щастието на императора, което му подарило толкоз доста нови и опитни воини от най-далечни земи – по този начин той получил непобедима войска, като съединил своите и непознати сили “.
200 хиляди в допълнение население, от което най-малко 80 хиляди бойци, закалени в борбите против хуните – нищо чудно, че Валент бил щастлив.
Но по-късно почнали проблемите. Готите останали недоволни от отношението на локалните римски служители към тях, които се възползвали от тежкото им състояние, не им давали храна – и новодошлите трябвало да продават децата си в иго против самун.
Когато готите пристигнали на река Дунав, Валент бил обхванат от подготовката за нахлуване на Изток. Известно време той се надявал, че проблемите с новодошлите не са съществени и ще бъдат уредени на място.
Но в същото време готите влезнали в съюз с хуните и аланите и, възползвайки се от малобройността на римските сили, се разпръснали, както оповестява Амиан: „ …по цялата низина на Тракия от местностите, които мие Иструм (Дунав) до Родопите и пролива сред двете големи морета (Хелеспонт). Те на всички места вършели убийства, кръвопролития, пожари и всевъзможни типове принуждение против свободните хора “.
Други източници оповестяват, че те се доближили до стените на Константинопол, откъдето най-сетне ги отблъснали арабски отряди на римска работа. Обичаят на арабите да пият кръв от прерязаните гърла на убитите врагове толкоз ужасил готите, че те не помислили повече за нахлуване против Константинопол.
Най-сетне пристигнали главните римски сили отпред с император Валент. Вождът на готите Фритигерн изпратил християнски духовник в лагера на Валент с условия на помиряване. Той желал Тракия да им бъде предоставена за заселване.
При зазоряване на 9 август 378 година изискванията за помиряване били отхвърлени. Валент оставил персоналния си багаж, съкровищницата и гражданските съветници в Адрианопол и отпред на армията излязъл от града.
Денят бил парещ и войската вървяла през сложен и хълмист терен. След 13 км римляните видели готите, които били заели най-високия рид в покрайнините.
Към два часа следобяд римляните почнали да се подреждат в военен строй. Кавалерията на дясното крило излязла напред, прикривайки пехотата, която била издигната в обичайните два реда. Конницата на лявото крило била откъм гърба, разтеглена на огромно разстояние около пътя.
Готите още веднъж предложили договаряния. Към тях тръгнал римският пълководец Рихомер. Но в този миг отряд лека кавалерия от дясното крило на римляните без заповед тръгнала в офанзива.
Готите на собствен ред нападнали дясното крило на римската кавалерия. В същото време цялата готска войска тръгнала в нахлуване против римската армия, която към момента не била приключила построяването на военната си групировка.
Отстъпващата римска конница от десния фланг се пробвала да даде отпор, само че била принудена да избяга от полето под натиска на врага. Римската кавалерия на лявото крило към момента се опитвала да напредва и да заеме бойна позиция. Нейният авангард се сблъскал с готската конница и я принудил да се отдръпна към лагера. Но другите римски конни отряди били повлечени от отстъпващите и избягали от бойното поле.
Междувременно основните сили на Фритигерн атакували римската пехота. Боят там се водел с изменчив триумф, до момента в който готите и аланите съумели да разбият конницата на лявото крило. Така бягството на кавалерията оголило левия фланг на римската пехота, която незабавно била атакувана от неприятелската конница. Под натиска на врага бойната линия на римляните се разпаднала и те побягнали.
Въпреки това, двата елитни имперски легиона – ланциариите и матиариите, продължавали да се борят. Към тях се включил император Валент, който бил изгубил коня си и се озовал зарязан от съвсем всичките си бодигардове.
Вечерта Валент бил рисково ранен от стрела. Неговите гвардейци го отнесли в една селска къща наоколо и скрили на втория етаж. Къщата била обкръжена от готите, които я запалили. Императорът умрял в огъня.
Според Амиан Марцелин, две трети от римските бойци – към 20 хиляди души, починали в борбата. Сред убитите били пълководците Траян и Себастиан, както и 35 римски естрада.
Мащабът на бедствието бил огромен. Победата на готите над римляните посочила на народите, които живеели оттатък двете огромни водни граници на Рим – Рейн и Дунав, че има опция да завладеят римските земи. През идващите години франки, алемани, бургунди, свеви, вандали, сармати и алани започнали всеобщо да нахлуват в империята.
След 378 година постоянната войска престанала да играе значима роля и преносимите конни войски замязяли на погранични елементи. Това се дължало и на събитието, че при Адрианопол била избита съвсем цялата елитна пехота на империята.
Ако готите не били победили през 378 година, историята можела да се развие друго. Но 32 години по-късно стълкновение – през 410 година ордите на Аларих завладяли Рим. И станало ясно, че борбата при Адрианопол била отбелязала началото на края на великата Римска империя.
