Разбира се, че въпросът не е нито толкова лесен, нито

Разбира се, че въпросът не е нито толкоз елементарен, нито толкоз еднопосочен. Но още веднъж назря с цялостна мощ след вчерашната условна присъда на лекар Иван Димитров от Пловдив, който стреля и умъртви обирджия в гаража си - Иван Джевизов- Плъха. Не единствено във връзка на този съответен случай, само че по принцип у нас обществото е разграничено за неизбежната самозащита. Едните, а те са множеството, които са пропищели от непрекъснати нападения на крадци, са безапелационни, че законът би трябвало да дава право да наказваш наглеците, които те обират и да се защитаваш. Другите считат, че не е цивилизовано, макар че в доста страни е по този начин, да стреляш и убиваш оня, който те краде.

"Истината е някъде там ", гласеше един слоган от известния сериал "Досиетата Х ".
У нас е реалност обаче, че до момента институциите не съумяват да ползват дейно съществуващите закони, тъй че да защитят правата и живота на мирните жители. Безброй са образците на пребивани, изнасилвани и ограбвани възрастни хора в селата, които нито полицията, нито другите ведомства съумяват да опазят.

Затова се стигна до ремонт на Наказателния кодекс и Народното събрание одобри на първо четене промени в него. Те плануват, че няма превишаване на рамките на неизбежната защита, когато нападението е осъществено посредством незаконно влизане в жилище. Пределите на неизбежната защита могат да бъдат превишени, когато нападението е "насочено против живота, здравето, свободата или половата цялост на отбраняващия се или на другиго и е осъществено от две или повече лица, от въоръжено лице или нощем ".

Още преди скандалният случай с доктор Димитров в Пловдив, обществото бе разбунено от други, аналогични произшествия през минали години. Да напомним някои от тях, които са най-драстични, съгласно криминолозите:

- Случаят с Йордан Опиц провокира съществени безредици измежду обществото през септември 2012 година, когато Върховният касационен съд (ВКС) дефинитивно го осъди дейно, въпреки и намалявайки наказването му на 5 години поради влошеното му здраве и положителните му характеристични данни. Художникът бе предварително освободен, заради положително държание в пандиза и влошено здравословно положение. Той бе прострелял квартален обирджия Янчев пред кооперацията си в центъра на София с персоналния си газов револвер, нелегално преправен на военен. Трагичният случай се случи на 5 февруари 2007 година, когато Опиц и негови съседи виждат двама младежи във входа на жилищната постройка и вземат решение, че са влезнали да крадат. Обяснението е, че кооперацията е неведнъж обирана.

- Преди това, през лятото на 2001 година мъж от ботевградското село Трудовец простреля двама съселяни. Пребивали го няколко пъти, в това число и в нощта на убийството. Наказаха го с 4 година затвор, тъй като е работил при самоотбрана.

- По-рано архитект умъртви с отвертка един от двамата мъже, нападнали него и сестра му в столичния кв. Слатина през 1999 година Братът бе приет за отговорен за ликвидиране при превишаване на рамките на неизбежната защита, само че не бе осъден, тъй като го е направил при мощен боязън за живота си.

- Никола Похлупков получи условна присъда поради заложена бомба, откъснала ръката на ромка, влезнала да обира дома му.

И тъй наречените и така нататък, можем да изброяваме доста такива и други случаи, само че няма никакъв смисъл да се връщаме още по-назад във времето, щом до момента тези проблеми не са решени. И, да, като публицист считам, че са изцяло прави тези, а те са мнознството, които желаят да се вземат крути ограничения против крадците за опазването на живота и домовете на жителите. На тези, които не крадат и желаят да живеят умерено и несъмнено в страната, в която си заплащат налозите, а възрастните им татковци и майки да не бъдат насилвани и измъчвани по селата. Не е доста, нали?!