Русия и Македония: кисело е гроздето
Разбира се, че Северна Корея им е по-важна. И още не са я изпуснали. Засега единствено са изолирани от процесите. От някогашния приятелски Китай.
А Северна Македония е точица на новоруския глобус и както обичат да припомнят съветските медии, брои единствено два милиона поданици. Дори да е облага за някогашния приятелски – от 90-те години – НАТО, тази трошица не заслужава внимание, камо ли паника, за външнополитическо проваляне да не приказваме, а да го признаем – парадокс. Ако някой харесва киселото северомакедонско грозде – да му е сладко. Нашият усет е по-изтънчен!
Това е настоящата скица, по която работят съветските медии (с нормалните дребни изключения), отразявайки и тълкувайки македонската тематика от месец време насам. Струва си да проследим метода, по който днешна публична Русия показа това предизвестено политическо проваляне. Може да ни помогне да предвиждаме по какъв начин ще бъдат третирани аналогични бъдещи случаи. Примерно дали в случай че севернокорейският развой приключи, както стартира – по неподходящ за Русия метод, то и Северна Корея ще се окаже маловажна? Или ще има отклоняване от северомакедонската скица, и в каква посока?
Засега и по двете " северни " тематики изходната точка на Русия е връщането към безконечния рефрен на Съветския съюз от времето на Студената война:
" ние сме за мир в целия свят "
Но при наложително пропускане на всичко, което го отхвърля – десетгодишната руска експанзия в Афганистан от 1979-1989 година примерно. Сега Русия отново е за мир, въпреки че води война в Сирия, дето убива и умира – правилно, доста по-малко. Така че в случай че в действителност новото единодушие сред Гърция и Македония и сред Северна и Южна Корея понижава напрежението, Русия нямало да е срещу
Но както формулата " Съюз на съветските социалистически републики = мир " покри афганистанската война, по този начин и сегашната съветска реакция на " Северна Македония " е утвърждение толкоз двусмислено и фасадно, че може да покрива и цялостно отрицание. Ето думите на външния министър на Путин във връзка гръцко-македонското единодушие: " Ние казахме, че ще подкрепим това решение, което ще дава отговор на ползите на Гърция и Македония и ще се опира на необятна социална поддръжка. " Русия знае, дружно с целия интересуващ се свят, че сега това решение се опира на поддръжката на Европейския съюз и НАТО, а гръцкото и македонското общества са разграничени по партийни и националистически претекстове. Освен това даже при положение, че в двете страни в идните месеци се оформят болшинства, приемащи названието " Северна Македония " (което по доста аргументи е по-вероятното развитие), Русия към този момент по дифолт ще е декларирала, че си резервира цялостно право да преценя дали такова развиване е в полза на Гърция и Македония. Това е отново отзвук от руската политика – Съюз на съветските социалистически републики знаеше кои са същинските ползи и на народите, и на техните експлоататори. Така че в случай че Русия реши да не утвърждава гръцко-македонското споразумение, тя постоянно може да подсети, че НАТО е срещу ползите на двата народа, краткотрайно подведени от продажната капиталистическа върхушка – и да отбрани тези нации от НАТО Да внимаваме! В политиката няма почтена двоякост.
Политическите двусмислици улесняват дейности,
недвусмислени до гибел
Същият външен министър обаче може да бъде и еднопосочен по същата тематика. Когато през януари т.г. явно още не е считал, че борбата за Македония е изгубена, той предизвестява: " Изобщо не става дума да бъдат регистрирани общите и характерните черти на два близки народа, а една от тези страни (Македония) да бъде направена член на НАТО. "
Но през днешния ден сходни изказвания, внушават съветските медии, са неуместни! Какво НАТО, каква борба на Балканите, това са маловажни неща. В същия всеобщ материал, където е представено двусмисленото " утвърждение " на външния министър, съгласно един официозен специалист Русия нямало за какво в този момент " да се бие " за Македония, още повече, че нямала действителни благоприятни условия да предотврати влизането ѝ в НАТО. (Начало на схемата " кисело грозде " – " не можем, значи не ни би трябвало ".) И даже една натовска Северна Македония да вкара наказания срещу Русия, загубите за Москва нямало да са огромни. (С тази декларация схемата " кисело грозде " е приключена.)
Донадена е обаче забележителна " екстра ", към този момент включваща и схемата " За да владееш – разделяй! ": " Македония беше забавна за Русия, до момента в който я разглеждаха като опция на България при реализирането на плана за строителство на газопровода " Турски поток ", пък в този момент още веднъж се разисква българският вид. " Значи – никаква политика, единствено стопанска система, strictly business! С това преименуване на съветското държание безспорната политическа загуба за Русия (Македония в НАТО) е показана като относителна, негли частна икономическа загуба (може да понижи облагите на " Газпром " ). Ама и икономическа загуба в действителност няма да има, тъй като, нали по този начин, България – натовска, натовска, но сътрудничи с нас! Толкова по-зле за тия северомакедонци, те се самоминават Налагам си да пиша по този начин, просташки и просташко, тъй като точно такова жестоко и просташко мислене ни се сервира под обтекаемите дипломатически и експертни думи. Едно Чехово бисерче:
" тънки подмятания за дебели условия "
Четенето на публични и официозни изявления (не единствено руски) по този чеховски метод е политически плодотворно.
Скицираната обща политическа настройка на Русия към " Северна Македония " изяснява и за какво съветските медии намират за подобаващи избран вид аксесоари към нея. Това, че те могат и да опонират на логиката на основната настройка, въобще не е проблем: за кремълските кроячи " акцентът " в естетиката на медийната операция може – и даже би трябвало, – както и в облеклото, да контрастира с основната гама. Примерно посланието: " Не бойте се деца, президентът Иванов е наш ", " той е огромен другар на нашата страна, през 2015 година присъстваше на Парада на Победата в Москва ". (Отново носталгично: едно време споделяха: " Голям другар на Съветския съюз ".) Това мажорно известие е подслонено под минорното заглавие: Агония: славянската Македония постепенно умира под аплодисментите на Запада. Да си напомним – преди година време таман Георге Иванов персонално бе окуражителен от неоисторика Путин, задето таман от неговата земя македонска била пристигнала в Русия славянската писменост. А президентът Иванов тогава беше в Москва, с цел да си получи неопанславистката премия на Православния фонд за единение на славянските нации. Натовската вероятност на Македония е превърната в различен аксесоар: схемата споделя, че в македонски подтекст Русия я интересува единствено стопанската система, само че нали американците ги интересува единствено НАТО! И единствено поради тези американци " стопански целенасочените " съветски медии ще пишат и за НАТО. Например заглавието НАТО преди малко избави Македония от Русия. Да се готви Сърбия. Опитът за омаловажаваща подигравка е явен. (А в различен материал възможното преименуване на Македония е наречено по имперски пренебрежително " политическа самоинициатива ".) Самата публикация обаче не е надменно-иронична, а оплаквачески-тревожна. За Македония, Босна и Херцеговина и (непризнато) Косово е казано, ни повече, ни по-малко: " Дните на свободата на тези страни [] са преброени. " (т.е. " Иде поробителят НАТО! А ще ли пристигна освободителката Русия? "
Засега няма да бърза.
И ще прикрива действителните си загуби под манипулативни заглавия като ей това (от 18 юни): В Македония по време на протестна акция водачът на опозицията издигна флага на Русия. Манипулацията в тази ситуация е грубиянска, само че на дребно, и общоприета за жълтите издания (но това е РИА Новости?). Защото още първото изречение от публикацията " прецизира ", т.е. опровергава, заглавието ѝ: въпросният съсед не бил лидерЪТ на опозицияТА, а единствено на партия " Единна Македония " (по-надолу е упомената и някаква опозиционна ВМРО-ДПМНЕ с някакъв различен водач, само че той съветски флаг не вее).
Тук изскачат съществени характерности на имперския руснак, на които разчита тази операция за вътрешна консумация: огромно неведение за " заграницата ", съчетано с огромно неуважение на всички тамошни, които не могат се мери с Русия по военна сила; плюс провинциализма, че Русия и съветското постоянно са в центъра на всяко събитие, за което си коства да се приказва. Изведеното в заглавие събитие е съветското знаме – даже и митингът е единствено събитие! Така мисълта за загубата на Македония е в допълнение отдалечена от вниманието и покрита с други облици и внушения.
По логиката на това мислене въобще не би трябвало да ни учудва задоволството, с което в Русия означават, че въпросният първи водач умишлено е изкопирал името на Путиновата " Единна Русия ".
Идея! Да се готвим за " Единна Атака "!
Стаята е оповестена в портала " Култура "
А Северна Македония е точица на новоруския глобус и както обичат да припомнят съветските медии, брои единствено два милиона поданици. Дори да е облага за някогашния приятелски – от 90-те години – НАТО, тази трошица не заслужава внимание, камо ли паника, за външнополитическо проваляне да не приказваме, а да го признаем – парадокс. Ако някой харесва киселото северомакедонско грозде – да му е сладко. Нашият усет е по-изтънчен!
Това е настоящата скица, по която работят съветските медии (с нормалните дребни изключения), отразявайки и тълкувайки македонската тематика от месец време насам. Струва си да проследим метода, по който днешна публична Русия показа това предизвестено политическо проваляне. Може да ни помогне да предвиждаме по какъв начин ще бъдат третирани аналогични бъдещи случаи. Примерно дали в случай че севернокорейският развой приключи, както стартира – по неподходящ за Русия метод, то и Северна Корея ще се окаже маловажна? Или ще има отклоняване от северомакедонската скица, и в каква посока?
Засега и по двете " северни " тематики изходната точка на Русия е връщането към безконечния рефрен на Съветския съюз от времето на Студената война:
" ние сме за мир в целия свят "
Но при наложително пропускане на всичко, което го отхвърля – десетгодишната руска експанзия в Афганистан от 1979-1989 година примерно. Сега Русия отново е за мир, въпреки че води война в Сирия, дето убива и умира – правилно, доста по-малко. Така че в случай че в действителност новото единодушие сред Гърция и Македония и сред Северна и Южна Корея понижава напрежението, Русия нямало да е срещу
Но както формулата " Съюз на съветските социалистически републики = мир " покри афганистанската война, по този начин и сегашната съветска реакция на " Северна Македония " е утвърждение толкоз двусмислено и фасадно, че може да покрива и цялостно отрицание. Ето думите на външния министър на Путин във връзка гръцко-македонското единодушие: " Ние казахме, че ще подкрепим това решение, което ще дава отговор на ползите на Гърция и Македония и ще се опира на необятна социална поддръжка. " Русия знае, дружно с целия интересуващ се свят, че сега това решение се опира на поддръжката на Европейския съюз и НАТО, а гръцкото и македонското общества са разграничени по партийни и националистически претекстове. Освен това даже при положение, че в двете страни в идните месеци се оформят болшинства, приемащи названието " Северна Македония " (което по доста аргументи е по-вероятното развитие), Русия към този момент по дифолт ще е декларирала, че си резервира цялостно право да преценя дали такова развиване е в полза на Гърция и Македония. Това е отново отзвук от руската политика – Съюз на съветските социалистически републики знаеше кои са същинските ползи и на народите, и на техните експлоататори. Така че в случай че Русия реши да не утвърждава гръцко-македонското споразумение, тя постоянно може да подсети, че НАТО е срещу ползите на двата народа, краткотрайно подведени от продажната капиталистическа върхушка – и да отбрани тези нации от НАТО Да внимаваме! В политиката няма почтена двоякост.
Политическите двусмислици улесняват дейности,
недвусмислени до гибел
Същият външен министър обаче може да бъде и еднопосочен по същата тематика. Когато през януари т.г. явно още не е считал, че борбата за Македония е изгубена, той предизвестява: " Изобщо не става дума да бъдат регистрирани общите и характерните черти на два близки народа, а една от тези страни (Македония) да бъде направена член на НАТО. "
Но през днешния ден сходни изказвания, внушават съветските медии, са неуместни! Какво НАТО, каква борба на Балканите, това са маловажни неща. В същия всеобщ материал, където е представено двусмисленото " утвърждение " на външния министър, съгласно един официозен специалист Русия нямало за какво в този момент " да се бие " за Македония, още повече, че нямала действителни благоприятни условия да предотврати влизането ѝ в НАТО. (Начало на схемата " кисело грозде " – " не можем, значи не ни би трябвало ".) И даже една натовска Северна Македония да вкара наказания срещу Русия, загубите за Москва нямало да са огромни. (С тази декларация схемата " кисело грозде " е приключена.)
Донадена е обаче забележителна " екстра ", към този момент включваща и схемата " За да владееш – разделяй! ": " Македония беше забавна за Русия, до момента в който я разглеждаха като опция на България при реализирането на плана за строителство на газопровода " Турски поток ", пък в този момент още веднъж се разисква българският вид. " Значи – никаква политика, единствено стопанска система, strictly business! С това преименуване на съветското държание безспорната политическа загуба за Русия (Македония в НАТО) е показана като относителна, негли частна икономическа загуба (може да понижи облагите на " Газпром " ). Ама и икономическа загуба в действителност няма да има, тъй като, нали по този начин, България – натовска, натовска, но сътрудничи с нас! Толкова по-зле за тия северомакедонци, те се самоминават Налагам си да пиша по този начин, просташки и просташко, тъй като точно такова жестоко и просташко мислене ни се сервира под обтекаемите дипломатически и експертни думи. Едно Чехово бисерче:
" тънки подмятания за дебели условия "
Четенето на публични и официозни изявления (не единствено руски) по този чеховски метод е политически плодотворно.
Скицираната обща политическа настройка на Русия към " Северна Македония " изяснява и за какво съветските медии намират за подобаващи избран вид аксесоари към нея. Това, че те могат и да опонират на логиката на основната настройка, въобще не е проблем: за кремълските кроячи " акцентът " в естетиката на медийната операция може – и даже би трябвало, – както и в облеклото, да контрастира с основната гама. Примерно посланието: " Не бойте се деца, президентът Иванов е наш ", " той е огромен другар на нашата страна, през 2015 година присъстваше на Парада на Победата в Москва ". (Отново носталгично: едно време споделяха: " Голям другар на Съветския съюз ".) Това мажорно известие е подслонено под минорното заглавие: Агония: славянската Македония постепенно умира под аплодисментите на Запада. Да си напомним – преди година време таман Георге Иванов персонално бе окуражителен от неоисторика Путин, задето таман от неговата земя македонска била пристигнала в Русия славянската писменост. А президентът Иванов тогава беше в Москва, с цел да си получи неопанславистката премия на Православния фонд за единение на славянските нации. Натовската вероятност на Македония е превърната в различен аксесоар: схемата споделя, че в македонски подтекст Русия я интересува единствено стопанската система, само че нали американците ги интересува единствено НАТО! И единствено поради тези американци " стопански целенасочените " съветски медии ще пишат и за НАТО. Например заглавието НАТО преди малко избави Македония от Русия. Да се готви Сърбия. Опитът за омаловажаваща подигравка е явен. (А в различен материал възможното преименуване на Македония е наречено по имперски пренебрежително " политическа самоинициатива ".) Самата публикация обаче не е надменно-иронична, а оплаквачески-тревожна. За Македония, Босна и Херцеговина и (непризнато) Косово е казано, ни повече, ни по-малко: " Дните на свободата на тези страни [] са преброени. " (т.е. " Иде поробителят НАТО! А ще ли пристигна освободителката Русия? "
Засега няма да бърза.
И ще прикрива действителните си загуби под манипулативни заглавия като ей това (от 18 юни): В Македония по време на протестна акция водачът на опозицията издигна флага на Русия. Манипулацията в тази ситуация е грубиянска, само че на дребно, и общоприета за жълтите издания (но това е РИА Новости?). Защото още първото изречение от публикацията " прецизира ", т.е. опровергава, заглавието ѝ: въпросният съсед не бил лидерЪТ на опозицияТА, а единствено на партия " Единна Македония " (по-надолу е упомената и някаква опозиционна ВМРО-ДПМНЕ с някакъв различен водач, само че той съветски флаг не вее).
Тук изскачат съществени характерности на имперския руснак, на които разчита тази операция за вътрешна консумация: огромно неведение за " заграницата ", съчетано с огромно неуважение на всички тамошни, които не могат се мери с Русия по военна сила; плюс провинциализма, че Русия и съветското постоянно са в центъра на всяко събитие, за което си коства да се приказва. Изведеното в заглавие събитие е съветското знаме – даже и митингът е единствено събитие! Така мисълта за загубата на Македония е в допълнение отдалечена от вниманието и покрита с други облици и внушения.
По логиката на това мислене въобще не би трябвало да ни учудва задоволството, с което в Русия означават, че въпросният първи водач умишлено е изкопирал името на Путиновата " Единна Русия ".
Идея! Да се готвим за " Единна Атака "!
Стаята е оповестена в портала " Култура "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ