Георги Стаменов: Автоматизирани системии и подземни гаражи може да решат проблема с паркирането в "Централен"
Район „ Централен “ е сърцето на Пловдив - мястото, в което архитектира, туризъм и бизнес на хиляди хора се преплитат в градската среда. Той е регионът с най-високи публични упования, от поддържането на емблематичните хълмове и Стария град, през паркирането и инфраструктурата, до грижата за зелената система и напоителните мрежи.
Прочетете още
2025 година сложи редица провокации пред локалната власт, а в изявление за TrafficNews кметът на регион „ Централен “ Георги Стаменов направи равносметка за миналата година. Той приказва за постигнатото и пропуснатото, за сложните решения, които е трябвало да бъдат взети, и за проблемите, които остават на дневен ред. Сред главните тематики в диалога са инфраструктурните поправки, възобновяване на хълмовете и напоителните системи, паркирането в централната градска част, както и упованията и целите за бюджет 2026 година.
Каква беше 2025-а за регион „ Централен “, кои планове съумяха да се осъществят и какво затрудни кметството изясни кметът Георги Стаменов.
– Каква беше 2025 година за вас- задачите, които си бяхте сложили, и какво успяхте да извършите от тях? Удовлетворен ли сте, или имаше опция за още достижения?
– Мога да я окачествявам като относително тежка година. Ние винаги както аз, по този начин и сътрудниците от администрацията си залагаме високи цели, с цел да има какво да гоним. Някои от нещата, които искахме да се осъществят в границите на тази година, за жалост не съумяха да намерят финансиране и не се реализираха, за което персонално аз скърбя. Но дръзвам да настоявам, че всичко, което е било по силите ни, е направено за реализацията на тези обекти. Някои от плановете, които бяхме заложили като цели, към този момент са реализирани и работят.
Например успяхме за 55 дни да ремонтираме източната лента на бул. „ Васил Априлов “. Там изринахме целия сектор от 495 метра, направихме водопровода, подменихме канала, поставихме нови дъждоприемни шахти, нова пътна основа, три пласта асфалт, джобове за паркиране и тротоари. Колегите от Оперативна програма „ Градини и паркове “ помогнаха за озеленяването и сега имаме сектор, който действа, има паркоместа, които непрекъснато са цялостни, и тротоари, по които е прелестно да минеш.
Прекарахме ги около съществуващите дървета и самоуверено мога да кажа, че това беше една от „ язвите “ в регион „ Централен “ – секторът на бул. „ Васил Априлов “ сред моста на ВИХВП и бул. „ 6-и септември “. Там въпросът с непрекъснатите повреди на водопроводната мрежа е решен и, както виждате, напоследък не е имало затваряне на булеварда. Преди при повреда ставаше „ море “.
– Хълмовете са един от знаците на Пловдив. Каква би трябвало да бъде трайната политика за тепетата?
– Може би другото значимо нещо, което успяхме да създадем с помощта на пловдивчани, бяха дейностите по Сахат тепе. Инициативна група подари водния часовник, който е съществувал още през I век след Христа. Успяхме да възстановим осветлението до телевизионната кула и да ремонтираме площадките. През летния интервал бяха изрязани и изнесени от хълма сухите дървета, а безусловно допреди месец се организира необятна акция, с която се залеси съвсем целият рид. Напролет продължаваме и се надявам, че в този бюджет ще бъдат отделени средства, с цел да бъдат ремонтирани компрометираните алеи и каменни беседки, както и да възстановим останалата част от осветлението от върха надолу. Така този рид ще продължи да бъде зелен и прелъстителен за всеки, който е решил да види часовниковата кула или водния часовник. Все отново този рид е в непосредствена непосредственост до центъра и е част от туристическите направления в Пловдив.
Моите наблюдения демонстрират, че ужасно доста туристи, изключително чужденци, се качват горе, с цел да видят тези наши забележителности. Възстановена е и напоителната система до самия рид. Както знаете, вода се припомпва от Градската градина, трасето минава около детска градина „ Майчина грижа “, по уличките, и се качва горе до телевизионната кула. Там има огромен водосборник, който работи. Надявам се следващата година сътрудниците от Оперативна програма „ Градини и паркове “ да създадат нужното или да ни делегират пълномощия и средства, с цел да изградим естествена тръбна разводка. Така този рид ще има вода и няма да виждаме по какъв начин изсъхва през юни месец. Има и пожари, и прахуляк. Говорим за хълмовете, само че те са белите дробове на нашия град.
Младежкият рид (Джендема) е 370 декара, Бунарджика е 240 декара, а Сахат тепе е 70 декара. Ако те са озеленени и хидратирани, климатът около тях ще е радикално друг, въздухът също. Неслучайно няма година, в която при разискване на бюджета да не моля за целево обособяване на средства единствено и само за хълмовете.
Заложих 500 хиляди за план за идейна разработка на Младежкия рид, трябжва да се предложи по какъв начин и с какво би се допълнил хълмът, с цел да бъде по-атрактивен. Но считам, че тези 500 хиляди може умерено да се употребяват за възобновяване на остарялата поливна система.Трасетата за напояване на Младежкия рид потеглят изпод, покрай ресторанта, там са помпената станция и оборудванията. Тази година Оперативна програма „ Градини и паркове “ съумяха да закупят една помпа. Те би трябвало да бъдат две – една за ниската и една за високата паркова зона. Трябва да ги закачат, да подадат вода и да видят къде ще избие първата повреда. След това, повреда по повреда и да се ремонтират или, в случай че не подлежат на ремонт, елементи от по 5, 10 или 15 метра да бъдат сменени, с цел да има този рид вода. Когато има вода, тя ще може да се употребява всекидневно за напояване, а и за противопожарни потребности. През август няма да приказваме за „ кафяв град “, а за „ зелен град “.
– Обсъжда ли се въпросът за водоснабдяването на хълмовете, които са паркове? Растителността там изсъхва, което може да докара до пожари в горещите дни.
– Има доста суха растителност, която би трябвало да бъде отстранена – това се отнася за всички хълмове. Тази година, в границите на един месец, взаимно с бизнес организация успяхме да премахнем сухата растителност на 30 от общо 70 декара на Сахат тепе. Когато едно дърво падне и стартира да гние, то основава условия да се разболеят и здравите дървета. След премахването на сухата растителност се насажда нова, която се нуждае от напояване, с цел да оцелее. Докато приказваме и мечтаем, е хубаво да се отделят целево средства, с цел да се случват нещата в този момент. Хубаво е да има идея за Младежкия рид, само че мисля, че е по-важно към днешна дата да се направи нужното той да бъде прелъстителен в този миг. Когато човек има основа, постоянно може да надгражда.
Надявам се, че бюджетът за 2026 година в действителност ще бъде ориентиран към хълмовете, към реката и към хората. Защото те имат потребност от паркиране, от тротоари, от зони за разходка и отмора. Имат потребност от непорочност. Същото е ситуацията и на Трихълмието в Стария град. Всеки пловдивчанин, който излезе на разходка, вижда, че гордостта на Пловдив има потребности. Мисля, че общинските съветници също са на това мнение, а с цел да бъдат решени тези проблеми, се желае труд. Нужен е ремонт на тротоарите, на калдъръмите и на подпорните стени. Трябва да се обследват опциите за озеленяване на Трихълмието, с цел да може то да продължи да бъде горделивост.
– Какви са упованията Ви за бюджета на регион „ Централен “ през новата година, ще сътвори ли компликации възможното му закъснение?
– Разбира се, когато се работи в по-несигурна среда, постоянно има усложнения. От друга страна, през годините сме привикнали да работим в обстановки, в които бюджетът на града се приема през май или юни. Законодателят е дал опция да се работи, с цел да не изпаднат общините и държавните звена в положение, в което не могат да заплащат за ток в детските градини, за храна в млечните кухни или за отопление в учебните заведения. Това е ясно регламентирано и няма да се допусне.
Към бюджет 2026 година виждам с вяра. Като човек, който е от Пловдив, живее тук и си обича града, за поредна година ще насочва претенции към кмета и Общинския съвет за повече вложения в най-необходимите неща- тротоари, зелена система и напояване. Като родител считам, че е по-важно към всеки дом да бъде зелено и чисто, в сравнение с дали ще мина по един бул. с 5 минути по-бързо. Трафикът е значим, само че дано изходим първо от здравето. Затова при разискването на бюджета това ще бъдат главните ми искания- безвредна среда и зелена среда. Иначе мога да бленувам доста – да вземем за пример за нов мост над река Марица.
– През 2026 година какви планове желаете да започнете или да извършите? Ще се намерения ли за зелените площи, междублоковите пространства и по какъв начин ще се справите с казуса с паркирането?
– Основно ще желая средства за напоителни системи и тротоари. Там, където има дребни благоприятни условия за отделяне на паркиране, то ще бъде обезпечено, само че не за сметка на зелените площи. Има зони, в които зелената система към този момент липсва и те от десетилетия се употребяват за паркиране. Логично е там да се направи трайна настилка с осветяване и отводняване, с цел да виждат хората къде оставят колите си. В региона останаха няколко такива плана и мисля, че до края на мандата ще бъдат осъществени. Пример за подобен обект е улица „ Менделеев “. Там има останки от градинка, само че част от нея се е трансформирала в зона за паркиране. Може умерено да се павира, да се обособи и да се сложи невисок бордюр, с цел да не навлизат колите в зелените площи. Така ще е ясно кое е зеленина и кое е паркомясто.
По същия метод е и на улица „ Генерал Кирчев “ – години наред хората са в калта. Тази година успяхме най-малко да я изринем и да насипем паркинга с трошляк. Предвидено е, в случай че бъде финансирано през 2026 година, този паркинг да се подреди с паваж и да придобие естествен тип – за това има и подписка от 200 поданици. Моделът е същият като на паркинга зад KFC на бул. „ 6-и септември “ и бул. „ Източен “. Там беше хранилище за строителни боклуци, а сега паркингът е съвсем цялостен. Използвахме наш, пловдивски паваж от ремонтирани улици, с цел да не се губи достоверността на града. Ще желаяме средства и за построяването на беседката в Градската градина, която не беше направена по време на ремонта заради финансови аргументи. Тази част от пловдивската история би трябвало да бъде възобновена. На пода на тази беседка проектант Шнитер е нарисувал първия градоустройствен проект на Пловдив и не би трябвало да забравяме това.
– Къде е най-болното място на регион „ Централен “? Къде би трябвало да се вложат средства, с цел да има по-добър живот в квартала?
– Едно от най-болните места са напоителните системи. Част от регион „ Централен “ е със остаряло строителство и прелестни междублокови пространства, които имат потребност от поливане, с цел да са зелени. Другият огромен проблем в идеалния център е паркирането. Съществуват модерни благоприятни условия с автоматизирани системи, които разрешават на мястото на 3 автомобила да паркират 10. За многоетажни паркинги, с изключение на един терен, по който тече сериозен публичен спор, други разновидности няма – просто липсват площи от по 4 декара. Третата опция, която обследваме, е подземно паркиране, изключително в дворовете на учебните заведения. Тук разтварям скоба – ще бъдат приложени всички ограничения за пожаробезопасност, екология и вентилация, с цел да се подсигурява, че няма да има произшествия и че изгорелите газове ще се водят високо над постройките.
– Защо този многоетажен паркинг, за който тече сериозен спор, е значим за регион „ Централен “?
– Плюсът е, че ще се обезпечи паркиране в тази част на центъра. Нека не забравяме, че преди 10 години, когато „ Капана “ стана пешеходна зона, общината в лицето на тогавашния кмет господин Тотев пое явен ангажимент към живущите в Стария град и „ Капана “, че наоколо ще се построи паркинг за тях и за посетителите. Общината върви в тази посока и се надявам това да се случи. Ясно е, че такова оборудване образно ще отнеме от пространството около жилищните здания. Дори критиците на плана обаче идват в зоната с персоналните си коли. Когато има опция, тогава може да има и рестрикции. Реално видяно, този паркинг е на 5 минути пешком през подлеза до Чифте баня. Така Общината ще може да изиска колите да не са по улиците – оставяш колата и си в „ Капана “.
Гостите на хотелите в Стария град също идват главно с коли. Идеята е да си оставят багажа, а автомобилът да се изтегли в паркинга. Така пространствата ще бъдат спокойни. Когато човек се разхожда, не би трябвало да е нащрек дали ще мине кола. Без такава опция е мъчно да приказваме за напълно пешеходен „ Капан “ или Стария град. В Европа е по този начин – в туристическите зони коли няма.
– Нека поговорим за огромния план с Хуманитарната гимназия? Как се разви той през 2025 година и какво да чакаме през 2026 година?
– През 2025 година, дружно със заместник-кмета по образованието господин Темелков, организирахме среща с родителите. Искахме да знаем дали ремонтът да стартира по-рано (като децата преминат към друга форма на образование през май-юни), или след края на образователната година. Родителите избраха децата да завършат умерено. Съобразихме се с тях и стартирахме ремонта и реставрацията на цялата вътрешна част по-късно. Оказа се, че през последните 150 години е имало многочислени намеси в постройката, огромна част от които са били пагубни. Понеже постоянно се е бързало, открихме по три пода и три тавана един върху различен. В един миг се оказа, че стените се лющят, а структурите са изгнили. Беше ужасно. Реално тези наслоени подове и тавани са крепели структурата да не се срути.
Направихме всичко належащо – уведомихме НИНКН, намерихме производител на материалите и поръчахме греди. Бяхме наясно, че това ще забави плана и ще има публичен негатив, само че аз съм подготвен да го поема. Нека ме подлагат на критика за забавянето, само че не мога да пожертвам живота на децата. Недопустимо е да затворим очите си, както са правили други преди нас.
В момента се работи по обличането на гипсокартона на последния етаж. На долните етажи се обличат дървените детайли, с цел да се подсигурява пожарната сигурност. Пристигат тръбите за ОВК инсталацията и парното. Продължаваме с монтажа на таваните, следват шпакловки, боядисване, полагане на дюшеме и монтаж на вратите. На обекта работят към 40 души, като ще се включат още хора, с цел да създадем всичко крепко, качествено и да съхраним достоверността на паметника на културата.
– С какви усеща изпращате 2025 година?
– Изпращаме я с терзание и отмалялост, само че се надявам, че през 2026 година ще имаме удоволствието с усмивка и задоволство да открием реставрираната гимназия. Да знаем, че сме оставили нещо за нашето бъдеще, което ни е оставено от предишното.
Прочетете още
2025 година сложи редица провокации пред локалната власт, а в изявление за TrafficNews кметът на регион „ Централен “ Георги Стаменов направи равносметка за миналата година. Той приказва за постигнатото и пропуснатото, за сложните решения, които е трябвало да бъдат взети, и за проблемите, които остават на дневен ред. Сред главните тематики в диалога са инфраструктурните поправки, възобновяване на хълмовете и напоителните системи, паркирането в централната градска част, както и упованията и целите за бюджет 2026 година.
Каква беше 2025-а за регион „ Централен “, кои планове съумяха да се осъществят и какво затрудни кметството изясни кметът Георги Стаменов.
– Каква беше 2025 година за вас- задачите, които си бяхте сложили, и какво успяхте да извършите от тях? Удовлетворен ли сте, или имаше опция за още достижения?
– Мога да я окачествявам като относително тежка година. Ние винаги както аз, по този начин и сътрудниците от администрацията си залагаме високи цели, с цел да има какво да гоним. Някои от нещата, които искахме да се осъществят в границите на тази година, за жалост не съумяха да намерят финансиране и не се реализираха, за което персонално аз скърбя. Но дръзвам да настоявам, че всичко, което е било по силите ни, е направено за реализацията на тези обекти. Някои от плановете, които бяхме заложили като цели, към този момент са реализирани и работят.
Например успяхме за 55 дни да ремонтираме източната лента на бул. „ Васил Априлов “. Там изринахме целия сектор от 495 метра, направихме водопровода, подменихме канала, поставихме нови дъждоприемни шахти, нова пътна основа, три пласта асфалт, джобове за паркиране и тротоари. Колегите от Оперативна програма „ Градини и паркове “ помогнаха за озеленяването и сега имаме сектор, който действа, има паркоместа, които непрекъснато са цялостни, и тротоари, по които е прелестно да минеш.
Прекарахме ги около съществуващите дървета и самоуверено мога да кажа, че това беше една от „ язвите “ в регион „ Централен “ – секторът на бул. „ Васил Априлов “ сред моста на ВИХВП и бул. „ 6-и септември “. Там въпросът с непрекъснатите повреди на водопроводната мрежа е решен и, както виждате, напоследък не е имало затваряне на булеварда. Преди при повреда ставаше „ море “.
– Хълмовете са един от знаците на Пловдив. Каква би трябвало да бъде трайната политика за тепетата?
– Може би другото значимо нещо, което успяхме да създадем с помощта на пловдивчани, бяха дейностите по Сахат тепе. Инициативна група подари водния часовник, който е съществувал още през I век след Христа. Успяхме да възстановим осветлението до телевизионната кула и да ремонтираме площадките. През летния интервал бяха изрязани и изнесени от хълма сухите дървета, а безусловно допреди месец се организира необятна акция, с която се залеси съвсем целият рид. Напролет продължаваме и се надявам, че в този бюджет ще бъдат отделени средства, с цел да бъдат ремонтирани компрометираните алеи и каменни беседки, както и да възстановим останалата част от осветлението от върха надолу. Така този рид ще продължи да бъде зелен и прелъстителен за всеки, който е решил да види часовниковата кула или водния часовник. Все отново този рид е в непосредствена непосредственост до центъра и е част от туристическите направления в Пловдив.
Моите наблюдения демонстрират, че ужасно доста туристи, изключително чужденци, се качват горе, с цел да видят тези наши забележителности. Възстановена е и напоителната система до самия рид. Както знаете, вода се припомпва от Градската градина, трасето минава около детска градина „ Майчина грижа “, по уличките, и се качва горе до телевизионната кула. Там има огромен водосборник, който работи. Надявам се следващата година сътрудниците от Оперативна програма „ Градини и паркове “ да създадат нужното или да ни делегират пълномощия и средства, с цел да изградим естествена тръбна разводка. Така този рид ще има вода и няма да виждаме по какъв начин изсъхва през юни месец. Има и пожари, и прахуляк. Говорим за хълмовете, само че те са белите дробове на нашия град.
Младежкият рид (Джендема) е 370 декара, Бунарджика е 240 декара, а Сахат тепе е 70 декара. Ако те са озеленени и хидратирани, климатът около тях ще е радикално друг, въздухът също. Неслучайно няма година, в която при разискване на бюджета да не моля за целево обособяване на средства единствено и само за хълмовете.
Заложих 500 хиляди за план за идейна разработка на Младежкия рид, трябжва да се предложи по какъв начин и с какво би се допълнил хълмът, с цел да бъде по-атрактивен. Но считам, че тези 500 хиляди може умерено да се употребяват за възобновяване на остарялата поливна система.Трасетата за напояване на Младежкия рид потеглят изпод, покрай ресторанта, там са помпената станция и оборудванията. Тази година Оперативна програма „ Градини и паркове “ съумяха да закупят една помпа. Те би трябвало да бъдат две – една за ниската и една за високата паркова зона. Трябва да ги закачат, да подадат вода и да видят къде ще избие първата повреда. След това, повреда по повреда и да се ремонтират или, в случай че не подлежат на ремонт, елементи от по 5, 10 или 15 метра да бъдат сменени, с цел да има този рид вода. Когато има вода, тя ще може да се употребява всекидневно за напояване, а и за противопожарни потребности. През август няма да приказваме за „ кафяв град “, а за „ зелен град “.
– Обсъжда ли се въпросът за водоснабдяването на хълмовете, които са паркове? Растителността там изсъхва, което може да докара до пожари в горещите дни.
– Има доста суха растителност, която би трябвало да бъде отстранена – това се отнася за всички хълмове. Тази година, в границите на един месец, взаимно с бизнес организация успяхме да премахнем сухата растителност на 30 от общо 70 декара на Сахат тепе. Когато едно дърво падне и стартира да гние, то основава условия да се разболеят и здравите дървета. След премахването на сухата растителност се насажда нова, която се нуждае от напояване, с цел да оцелее. Докато приказваме и мечтаем, е хубаво да се отделят целево средства, с цел да се случват нещата в този момент. Хубаво е да има идея за Младежкия рид, само че мисля, че е по-важно към днешна дата да се направи нужното той да бъде прелъстителен в този миг. Когато човек има основа, постоянно може да надгражда.
Надявам се, че бюджетът за 2026 година в действителност ще бъде ориентиран към хълмовете, към реката и към хората. Защото те имат потребност от паркиране, от тротоари, от зони за разходка и отмора. Имат потребност от непорочност. Същото е ситуацията и на Трихълмието в Стария град. Всеки пловдивчанин, който излезе на разходка, вижда, че гордостта на Пловдив има потребности. Мисля, че общинските съветници също са на това мнение, а с цел да бъдат решени тези проблеми, се желае труд. Нужен е ремонт на тротоарите, на калдъръмите и на подпорните стени. Трябва да се обследват опциите за озеленяване на Трихълмието, с цел да може то да продължи да бъде горделивост.
– Какви са упованията Ви за бюджета на регион „ Централен “ през новата година, ще сътвори ли компликации възможното му закъснение?
– Разбира се, когато се работи в по-несигурна среда, постоянно има усложнения. От друга страна, през годините сме привикнали да работим в обстановки, в които бюджетът на града се приема през май или юни. Законодателят е дал опция да се работи, с цел да не изпаднат общините и държавните звена в положение, в което не могат да заплащат за ток в детските градини, за храна в млечните кухни или за отопление в учебните заведения. Това е ясно регламентирано и няма да се допусне.
Към бюджет 2026 година виждам с вяра. Като човек, който е от Пловдив, живее тук и си обича града, за поредна година ще насочва претенции към кмета и Общинския съвет за повече вложения в най-необходимите неща- тротоари, зелена система и напояване. Като родител считам, че е по-важно към всеки дом да бъде зелено и чисто, в сравнение с дали ще мина по един бул. с 5 минути по-бързо. Трафикът е значим, само че дано изходим първо от здравето. Затова при разискването на бюджета това ще бъдат главните ми искания- безвредна среда и зелена среда. Иначе мога да бленувам доста – да вземем за пример за нов мост над река Марица.
– През 2026 година какви планове желаете да започнете или да извършите? Ще се намерения ли за зелените площи, междублоковите пространства и по какъв начин ще се справите с казуса с паркирането?
– Основно ще желая средства за напоителни системи и тротоари. Там, където има дребни благоприятни условия за отделяне на паркиране, то ще бъде обезпечено, само че не за сметка на зелените площи. Има зони, в които зелената система към този момент липсва и те от десетилетия се употребяват за паркиране. Логично е там да се направи трайна настилка с осветяване и отводняване, с цел да виждат хората къде оставят колите си. В региона останаха няколко такива плана и мисля, че до края на мандата ще бъдат осъществени. Пример за подобен обект е улица „ Менделеев “. Там има останки от градинка, само че част от нея се е трансформирала в зона за паркиране. Може умерено да се павира, да се обособи и да се сложи невисок бордюр, с цел да не навлизат колите в зелените площи. Така ще е ясно кое е зеленина и кое е паркомясто.
По същия метод е и на улица „ Генерал Кирчев “ – години наред хората са в калта. Тази година успяхме най-малко да я изринем и да насипем паркинга с трошляк. Предвидено е, в случай че бъде финансирано през 2026 година, този паркинг да се подреди с паваж и да придобие естествен тип – за това има и подписка от 200 поданици. Моделът е същият като на паркинга зад KFC на бул. „ 6-и септември “ и бул. „ Източен “. Там беше хранилище за строителни боклуци, а сега паркингът е съвсем цялостен. Използвахме наш, пловдивски паваж от ремонтирани улици, с цел да не се губи достоверността на града. Ще желаяме средства и за построяването на беседката в Градската градина, която не беше направена по време на ремонта заради финансови аргументи. Тази част от пловдивската история би трябвало да бъде възобновена. На пода на тази беседка проектант Шнитер е нарисувал първия градоустройствен проект на Пловдив и не би трябвало да забравяме това.
– Къде е най-болното място на регион „ Централен “? Къде би трябвало да се вложат средства, с цел да има по-добър живот в квартала?
– Едно от най-болните места са напоителните системи. Част от регион „ Централен “ е със остаряло строителство и прелестни междублокови пространства, които имат потребност от поливане, с цел да са зелени. Другият огромен проблем в идеалния център е паркирането. Съществуват модерни благоприятни условия с автоматизирани системи, които разрешават на мястото на 3 автомобила да паркират 10. За многоетажни паркинги, с изключение на един терен, по който тече сериозен публичен спор, други разновидности няма – просто липсват площи от по 4 декара. Третата опция, която обследваме, е подземно паркиране, изключително в дворовете на учебните заведения. Тук разтварям скоба – ще бъдат приложени всички ограничения за пожаробезопасност, екология и вентилация, с цел да се подсигурява, че няма да има произшествия и че изгорелите газове ще се водят високо над постройките.
– Защо този многоетажен паркинг, за който тече сериозен спор, е значим за регион „ Централен “?
– Плюсът е, че ще се обезпечи паркиране в тази част на центъра. Нека не забравяме, че преди 10 години, когато „ Капана “ стана пешеходна зона, общината в лицето на тогавашния кмет господин Тотев пое явен ангажимент към живущите в Стария град и „ Капана “, че наоколо ще се построи паркинг за тях и за посетителите. Общината върви в тази посока и се надявам това да се случи. Ясно е, че такова оборудване образно ще отнеме от пространството около жилищните здания. Дори критиците на плана обаче идват в зоната с персоналните си коли. Когато има опция, тогава може да има и рестрикции. Реално видяно, този паркинг е на 5 минути пешком през подлеза до Чифте баня. Така Общината ще може да изиска колите да не са по улиците – оставяш колата и си в „ Капана “.
Гостите на хотелите в Стария град също идват главно с коли. Идеята е да си оставят багажа, а автомобилът да се изтегли в паркинга. Така пространствата ще бъдат спокойни. Когато човек се разхожда, не би трябвало да е нащрек дали ще мине кола. Без такава опция е мъчно да приказваме за напълно пешеходен „ Капан “ или Стария град. В Европа е по този начин – в туристическите зони коли няма.
– Нека поговорим за огромния план с Хуманитарната гимназия? Как се разви той през 2025 година и какво да чакаме през 2026 година?
– През 2025 година, дружно със заместник-кмета по образованието господин Темелков, организирахме среща с родителите. Искахме да знаем дали ремонтът да стартира по-рано (като децата преминат към друга форма на образование през май-юни), или след края на образователната година. Родителите избраха децата да завършат умерено. Съобразихме се с тях и стартирахме ремонта и реставрацията на цялата вътрешна част по-късно. Оказа се, че през последните 150 години е имало многочислени намеси в постройката, огромна част от които са били пагубни. Понеже постоянно се е бързало, открихме по три пода и три тавана един върху различен. В един миг се оказа, че стените се лющят, а структурите са изгнили. Беше ужасно. Реално тези наслоени подове и тавани са крепели структурата да не се срути.
Направихме всичко належащо – уведомихме НИНКН, намерихме производител на материалите и поръчахме греди. Бяхме наясно, че това ще забави плана и ще има публичен негатив, само че аз съм подготвен да го поема. Нека ме подлагат на критика за забавянето, само че не мога да пожертвам живота на децата. Недопустимо е да затворим очите си, както са правили други преди нас.
В момента се работи по обличането на гипсокартона на последния етаж. На долните етажи се обличат дървените детайли, с цел да се подсигурява пожарната сигурност. Пристигат тръбите за ОВК инсталацията и парното. Продължаваме с монтажа на таваните, следват шпакловки, боядисване, полагане на дюшеме и монтаж на вратите. На обекта работят към 40 души, като ще се включат още хора, с цел да създадем всичко крепко, качествено и да съхраним достоверността на паметника на културата.
– С какви усеща изпращате 2025 година?
– Изпращаме я с терзание и отмалялост, само че се надявам, че през 2026 година ще имаме удоволствието с усмивка и задоволство да открием реставрираната гимназия. Да знаем, че сме оставили нещо за нашето бъдеще, което ни е оставено от предишното.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ