Рилке и ужасните ангели в елегията на мисълта
Райнер Мария Рилке
стихотворец, /1875 – 1926/
Произход : Прага, Австро-Унгария, междинна класа
Образование: Военно учебно заведение, Търговска академия в Линц, философия, право и история на изкуството в Прага, Мюнхен и Берлин
Интереси: литература, философия, вяра, пътешествия, дами, гибелта, отвъдното
Стил: сецесион, неоромантизъм, модернизъм
Известни книги: „ Книга на облиците “, „ Часослов “, „ Записките на Малте Лауридс Бриге “, „ Дуински елегии “, „ Сонети към Орфей “
Признание: Широко приет като „ един от най-интензивните немски лирически поети “
Райнер Мария Рилке е огромен стихотворец. По персоналната ми канара е на врърха на международната поетична планина, дружно с Елиът и Кавафис. Ако не ми вярвате, повярвайте на критиците, които споделят, че е вторият немски стихотворец след Гьоте. Но да уточня – Гьоте е по-широк, Рилке е по-дълбок.
„ Живея живота в растящи спирали,/които оттатък света допират./Ще затворя ли последната - надали,/но на всичко подготвен съм./Кръжа край Бога, първичната кула,/от хиляди години обикалям към този момент,/но все не знам: сокол ли съм залутан,/небесна стихия или велика ария. ”
Позволих си да преведа небрежно това популярно стихотворение на Рилке от „ Книга на часовете ” – и то от британски, а не от немски. Но даже този некадърен превод отразява звученето и смисъла на текста по-добре, в сравнение с ужасните преводи на български. В тях липсва концепцията за едно от главните провокации в поезията му – дистанцията сред човек и Бог, оня неизпълним милиметър сред пръстите.
Но при Рилке непреодолимият милиметър е облик и на чисто човешката обич, която трансформира доближаването в раздалечаване, копнежа в тъга, шерването в самотност. Това се чете в стихотворението „ Влюбените ” от „ Нови песни ” в превод на Петър Велчев:
„ Будни са – света ще проумеят./Жадни са – пристрастеността ще утолят./Остави ги, дано да се слеят/и по този начин – да се раздалечат ”.
Борбата за любовта при Рилке е и за вътрешното единение на индивида, и за външното му единение със света. Заради гибелта тази битка наподобява изгубена, само че дали? Да забележим в „ Слизането на Христос в пъкъла ” в превод на Венцеслав Константинов:
„ Внезапно/високо, високо/над грамадата/от кипнали крясъци върху дългата/кула на своята изстрадана тъга, той се възправи: без мирис,/без опора, владелец на толкоз болки. Мълчеше. ”
За да стигнеш където и да било, първо би трябвало да тръгнеш. Рилке потегля към високите върхове на международната лирика от доста ниско равнище. Роден е в Прага като Рене Карл Вилхелм Йохан Йозеф Мария Рилке през 1875 година Майка му се отнася с него като с кукла и поетът написа: „ Тя в никакъв случай не разбра... Какъв съм в действителност аз ”.
Към това се прибавя и контузията от военното учебно заведение, където татко му го праща. Там е извънредно, а Рилке се разболява и напуща. Накрая си намира мястото – учи философия, литература и история на изкуството в Прага и Мюнхен.
Точно в Мюнхен той се среща с доживотната си муза – Лу Саломé. Рилке е на 21, тя – на 37. Родена е в Санкт Петербург, в жанр на френски хугеноти и немски протестанти, прелестно образована и омайва мъжете с хубост и разум, въпреки пред половата да избира интелектуалната непосредственост. Често слага изискване – връзка без секс. Прави го с Ницше, с Пол Рии, даже със брачна половинка си, лингвистът Фридрих Карл Андреас. Не и с Рилке, с който се отдават и на най-животински наслаждения.
Тя трансформира името му от Рене на Райнер, тъй като звучи по-мъжествено. Връзката им продължава 3 години, той ѝ посвещава стихове, а тя написа в автобиографията си: „ Аз бях твоя жена години наред, тъй като ти беше първата действителност, в която индивидът и тялото са неразличими един от друг… Бяхме брат и сестра, само че както в далечното минало – преди бракът сред брат и сестра да стане богохулен. ”
Саломе се отдалечава от Рилке физически, само че двамата остават близки, пишат си, тя го поучава за житейски неща, в които той е беззащитен, разяснява творчеството му и го окуражава. Той пък се развихря крепко в любовта, откриватели даже настояват, че има повече дами от Казанова. Те обаче не са метод на живот, а част от самия него, от креативните му дебри.
Друга значима негова муза е художничката Паула Бейкър. Те се срещат в ателието на Роден и се залюбват, без значение, че тя е преди малко сгодена. Връзката им продължава, когато тя се омъжва, а той се дами за положителната ѝ другарка – скулпторката Клара Вестхоф. С Клара имат щерка, само че съвсем не живеят дружно.
Огромна роля в живота и творчеството на поета има и принцеса Мария декор Турн унд Таксис, която един ден го сграбчва и води в имението си на Адриатика. Там се раждат „ Дуински елегии ”, които, дружно с цикъла „ Сонати към Орфей ”, се смятат за най-забележителните творения на Рилке. И в действителност са, в случай че прочетем даже единствено началото на Първата Дуинска елегия в превод на Владимир Сабоурин: „ Кой, щом изкрещя, би ме чул от ангелските/чинове?.. Всеки ангел е отблъскващ. ”
Последните 7 години от живота си Рилке прекарва в Швейцария, където го застига любовта с Ерика Митерер. Той е на 49, тя на 19, те са единствено три дни дружно, само че си пишат – не писма, а стихове. А когато Райнер написа на Ерика, че като влиза в кръвта му, тя може би ще го избави, това е метафора, обгърната в действителност – той е болен от левкемия.
Нищо не го избавя обаче и през 1926 година поетът Райнер Мария Рилке си отпътува, като оставя за гроба си къс епитаф: „ Роза, о, чисто несъгласие, радост/ничий сън да не бъдеш/под толкоз много/клепачи. ”
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
стихотворец, /1875 – 1926/
Произход : Прага, Австро-Унгария, междинна класа
Образование: Военно учебно заведение, Търговска академия в Линц, философия, право и история на изкуството в Прага, Мюнхен и Берлин
Интереси: литература, философия, вяра, пътешествия, дами, гибелта, отвъдното
Стил: сецесион, неоромантизъм, модернизъм
Известни книги: „ Книга на облиците “, „ Часослов “, „ Записките на Малте Лауридс Бриге “, „ Дуински елегии “, „ Сонети към Орфей “
Признание: Широко приет като „ един от най-интензивните немски лирически поети “
Райнер Мария Рилке е огромен стихотворец. По персоналната ми канара е на врърха на международната поетична планина, дружно с Елиът и Кавафис. Ако не ми вярвате, повярвайте на критиците, които споделят, че е вторият немски стихотворец след Гьоте. Но да уточня – Гьоте е по-широк, Рилке е по-дълбок.
„ Живея живота в растящи спирали,/които оттатък света допират./Ще затворя ли последната - надали,/но на всичко подготвен съм./Кръжа край Бога, първичната кула,/от хиляди години обикалям към този момент,/но все не знам: сокол ли съм залутан,/небесна стихия или велика ария. ”
Позволих си да преведа небрежно това популярно стихотворение на Рилке от „ Книга на часовете ” – и то от британски, а не от немски. Но даже този некадърен превод отразява звученето и смисъла на текста по-добре, в сравнение с ужасните преводи на български. В тях липсва концепцията за едно от главните провокации в поезията му – дистанцията сред човек и Бог, оня неизпълним милиметър сред пръстите.
Но при Рилке непреодолимият милиметър е облик и на чисто човешката обич, която трансформира доближаването в раздалечаване, копнежа в тъга, шерването в самотност. Това се чете в стихотворението „ Влюбените ” от „ Нови песни ” в превод на Петър Велчев:
„ Будни са – света ще проумеят./Жадни са – пристрастеността ще утолят./Остави ги, дано да се слеят/и по този начин – да се раздалечат ”.
Борбата за любовта при Рилке е и за вътрешното единение на индивида, и за външното му единение със света. Заради гибелта тази битка наподобява изгубена, само че дали? Да забележим в „ Слизането на Христос в пъкъла ” в превод на Венцеслав Константинов:
„ Внезапно/високо, високо/над грамадата/от кипнали крясъци върху дългата/кула на своята изстрадана тъга, той се възправи: без мирис,/без опора, владелец на толкоз болки. Мълчеше. ”
За да стигнеш където и да било, първо би трябвало да тръгнеш. Рилке потегля към високите върхове на международната лирика от доста ниско равнище. Роден е в Прага като Рене Карл Вилхелм Йохан Йозеф Мария Рилке през 1875 година Майка му се отнася с него като с кукла и поетът написа: „ Тя в никакъв случай не разбра... Какъв съм в действителност аз ”.
Към това се прибавя и контузията от военното учебно заведение, където татко му го праща. Там е извънредно, а Рилке се разболява и напуща. Накрая си намира мястото – учи философия, литература и история на изкуството в Прага и Мюнхен.
Точно в Мюнхен той се среща с доживотната си муза – Лу Саломé. Рилке е на 21, тя – на 37. Родена е в Санкт Петербург, в жанр на френски хугеноти и немски протестанти, прелестно образована и омайва мъжете с хубост и разум, въпреки пред половата да избира интелектуалната непосредственост. Често слага изискване – връзка без секс. Прави го с Ницше, с Пол Рии, даже със брачна половинка си, лингвистът Фридрих Карл Андреас. Не и с Рилке, с който се отдават и на най-животински наслаждения.
Тя трансформира името му от Рене на Райнер, тъй като звучи по-мъжествено. Връзката им продължава 3 години, той ѝ посвещава стихове, а тя написа в автобиографията си: „ Аз бях твоя жена години наред, тъй като ти беше първата действителност, в която индивидът и тялото са неразличими един от друг… Бяхме брат и сестра, само че както в далечното минало – преди бракът сред брат и сестра да стане богохулен. ”
Саломе се отдалечава от Рилке физически, само че двамата остават близки, пишат си, тя го поучава за житейски неща, в които той е беззащитен, разяснява творчеството му и го окуражава. Той пък се развихря крепко в любовта, откриватели даже настояват, че има повече дами от Казанова. Те обаче не са метод на живот, а част от самия него, от креативните му дебри.
Друга значима негова муза е художничката Паула Бейкър. Те се срещат в ателието на Роден и се залюбват, без значение, че тя е преди малко сгодена. Връзката им продължава, когато тя се омъжва, а той се дами за положителната ѝ другарка – скулпторката Клара Вестхоф. С Клара имат щерка, само че съвсем не живеят дружно.
Огромна роля в живота и творчеството на поета има и принцеса Мария декор Турн унд Таксис, която един ден го сграбчва и води в имението си на Адриатика. Там се раждат „ Дуински елегии ”, които, дружно с цикъла „ Сонати към Орфей ”, се смятат за най-забележителните творения на Рилке. И в действителност са, в случай че прочетем даже единствено началото на Първата Дуинска елегия в превод на Владимир Сабоурин: „ Кой, щом изкрещя, би ме чул от ангелските/чинове?.. Всеки ангел е отблъскващ. ”
Последните 7 години от живота си Рилке прекарва в Швейцария, където го застига любовта с Ерика Митерер. Той е на 49, тя на 19, те са единствено три дни дружно, само че си пишат – не писма, а стихове. А когато Райнер написа на Ерика, че като влиза в кръвта му, тя може би ще го избави, това е метафора, обгърната в действителност – той е болен от левкемия.
Нищо не го избавя обаче и през 1926 година поетът Райнер Мария Рилке си отпътува, като оставя за гроба си къс епитаф: „ Роза, о, чисто несъгласие, радост/ничий сън да не бъдеш/под толкоз много/клепачи. ”
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ