Райна Василева Съпругата на Антон Дончев - Райна Василева излезе с

Райна Василева

Съпругата на Антон Дончев - Райна Василева излезе с остра реакция за спектакъла „ Време разделно “ на Варненския театър „ Ст. Бъчваров “. 

След спектакъла ме попитаха,: „ От какво си недоволна, живеем в разделно време. “, написа тя. Отговорът ми е: „ Тъжното е, че еничарството одобряваме естествено, без опозиция. “

Ето позицията на Райна Василева

Преди година управлението на театъра се обърна към мен за правата върху романа и изрази голямото си предпочитание публиката да се допре още веднъж до творбата на писателя Антон Дончев. „ Време разделно “ да бъде част и чест за репертоара.

Драматизацията, по този начин е записано в контракта, ще се повери на елитния тандем – драматург Юрий Дачев и режисьор Бина Харалампиева. Но спектакълът излиза не като драматизация, а „ по претекстове от романа “.

Консултирах се с адвокатска адвокатска фирма. В контракта няма клаузи за свободни тълкования на героите, тематиките, концепциите. Спектакълът е в жестоко нарушаване на интелектуалната благосъстоятелност на създателя, на авторските права на романа! 

Гледах постановката два пъти, на премиерата и при гостуването ѝ в София. Трябва да кажа, че оценката ми ще бъде от позицията на човек, който познава театралните закони и романа до детайлности.

Не мога да не задам въпроса: за какво се взима едно класическо произведение на българската литература, отдадено на най-трагичните страници от живота и ориста на народа ни, освен това международно известно, върху което да се шаржира, да се пренаписва текст на върхови подиуми, да се основават нови такива? Това не приказва ли за предпочитание да се трансформира усещането на публиката, изключително на хора, които не са чели оригинала, хора, които са го позабравили, или пък се питат – по този начин ли беше? 

Няма нищо по-лесно от това, да вземеш 30% % от едно богато, добре написано произведение и като ги понагласиш, да получиш сполучлива режисура. Но това ще се случи, тъй като сполучлив е романът и триумфът ще е разполагаем в задатък.

Вечерта след премиерата, стараейки се да запазя релативно успокоение, разменихме няколко реплики с реж. Бина Харалампиева. Тя показа, че се интересува не толкоз от насилственото помохамеданчване като събитие, интересуват я повече характерите на героите. Как да се схваща това? Характерите на героите без обществената среда ли? Но, щом понятието „ характери “ е акцентът, да погледнем романа, който трябваше да бъде драматизиран.

Героите на романа са оптимално колоритни облици, с богата душевна характерност. Това са герои с открита идентичност. Герои с омагьосване, герои с ценностна система на държание и достолепие. Каква е концепцията на спектакъла? Да се трансформират „ персоналните им данни “ ли? Защото Манол изобщо не е „ Манол стоте братя “. Дори бих споделила, че е показан във водевилен проект. В спектакъла въобще не е включена сцена, която да демонстрира силата на духа, на личността му. Няма сцена, която да го опълчва на Караибрахим, да го издига на висотата  на народен воин. Вместо това даже е потиснат и комплициран на колене да се моли в краката на еничарина! 

Какъв е изводът от такова решение?! Поне тържествуващата имитация на Караибрахим от премиерата: „ Манол се моли! Молиш ли се, Маноле? “, е съкратена, само че обликът на Манол от спектакъла не излиза от тази скица. Манол не е лидерът! С една генерална смяна на действието е свален от пиедестала и решенията за хода на събитията не ги взема той, а Елица. Момиче със модерни рефлекси, което си знае цената, Елица желае женитба! Иска бащата на досегашния й обичан да се ожени за нея. Манол бяга неубедително, изплашен се пробва да откаже, само че думите му са спрени с „ яка “ целувка и… за какво пък да не се съгласи?!. А на Момчил, на сина си, по-късно ще каже: „ …тя не те желае! “ (Тук се остава без думи).

От прелестните поетични подиуми на романа няма и диря. По създание, изчезва обаянието, духовното великолепие на Манол. Такова е режисьорското решение. В резултат на „ претекстовете “, в постановката Момчил изчезва като важен воин. Неговата всеотдайност, въобще тематиката за саможертвата, отпада. Той се постанова в визиите като страхливец, предал своите, с цел да резервира главата на раменете си. Няма да описвам с какъв „ Happy end “ беше премиерата във Варна, само че най-малко това не се случи на сцената на т-р „ Народна войска “.

На този декор е основана и несъществуваща в романа сцена сред Караибрахим и дядо Галушко. Текстът е събран от богатия подтекст на литературното произведение. Сцената е за виновността. Чия е виновността за ориста на младите момчета (кръвния налог – девширмето), от които се попълня войската на Империята?! Това е сцена, в която Караибрахим не вини този, по чиито закони е взет и трансфорат в еничарин, по чиято воля идва в Елинденя да я потопи в кръв и да обърне вярата ѝ. Караибрахим вини бащата, който го е дал! Той не роптае, че е взет, той роптае, че е даден от бащата. Вината е на бащата! Въобще не става въпрос за принуждение! И по какъв начин приключва сцената? Дядо Галушко, с виновността си, получава инфаркт. Този, който донася вестта е осъден. А Караибрахим, съгласно постановката, е освободен от бремето да хвърли татко си и брат си в черната дупка на кучетата, в случай че имаме поради характера му на еничарин…

Масовите подиуми в представлението се описват, само че тук има безмълвие, а казусът е „ изпран “, казано на  актуален диалект.

Спектакълът е изработен „ по претекстове “, т.е. по разнообразни детайли от тематиката и действието на романа. Но определените „ детайли “ в множеството случаи или се омаловажават, или непростимо са пренаписани. Спектакълът на варненския спектакъл е доказателство за новото разделно мислене във връзка с историята ни. Щом имаш друго мнение – напиши произведение и го изрази. Защо ще употребяваш непозната интелектуална благосъстоятелност и то като я преиначаваш? 

Преди да продължа, би трябвало да кажа, че актьорската игра е въодушевена и отдадена оптимално на концепцията на режисьорското решение.

Емоцията, убедеността от сцената покорява, даже може да въздейства на оценката, в това е спецификата на театъра. Но в тази ситуация, публиката закупила билет, с цел да бъде съпричастна с историята от романа, дали получава това, за което е платила?! Имената Манол, Момчил, Елица са същите, само че изпълнителите с тези имена дават отговор ли на същинските характери от романа?

На виталната Гюлфие няма да върша характерност. Ханъмата ще пророкува от кого ще пристигна възмездието. Сюлейман ага и Ибрахим бей са обединени в един човек и може би по тази причина новият облик се лута неопределено…, а казано алегорично – и безусловно, шпагата на Венецианеца е сменена с ножче…

След спектакъла ме попитаха: „ От какво си недоволна, живеем в разделно време. “ Отговорът ми е: „ Тъжното е, че еничарството одобряваме естествено, без опозиция. “

Антон Дончев когато говореше за това време, споделяше: „..Написах една нежна книга… Истината е била такава, че литературата не може да я понесе. “ И повтаряше, и повтаряше: „ Да пазим историята, тъй като без история няма народ! “

Текстът на госпожа Райна Василева е отпечатан на 27.11. т.г. във в. " Словото през днешния ден "