Райна Кабаиванска празнува 90 години на 15 декември. Един от

Райна Кабаиванска чества 90 години на 15 декември. Един от най-големите оперни гласове на столетието близо шест десетилетия покоряваше с гласа си публиката, а откакто маестрата се отдръпна от дейна певческа активност, тя се отдаде на преподаването в България и в Италия. Историята на оперното изкуство на ХХ век е неразривно обвързвано с името на българското сопрано. И на тази достолепна възраст Райна Кабаиванска наподобява все по този начин елегантна, а геният й и аристократичната й външност всяват голям почит у диригенти, оперни режисьори, сътрудници на сцената и измежду феновете на операта, които я обожават.

 

Певицата дели времето си сред Модена, където живее от дълги години, и София, където води майсторски класове в Нов български университет и Софийска опера и постоянно участва на концерти на свои възпитаници от целия свят. Райна Кабаиванска не отхвърля медийни изяви, в интервютата си е много откровена и като че ли е лишена от професионална суетност, защото сама разкрива за себе си елементи, които нормално огромните актьори се пробват да скрият.

Бъдещата певица е родена в Бургас през 1934 година Баща ѝ Ячо Кабаивански е ветеринарен доктор, публицист, стихотворец и академични учител, а майка ѝ Стайка е учителка по физика. От дребна стартира да свири на пиано и да пее в Детски хор „ Бодра промяна “. Кабаиванска си спомня по какъв начин в дома й имали пиано, останало от баба й, и по какъв начин майка й я пратила на уроци още на 5-6 години. Българката споделя и по какъв начин татко й, доктор на бургаското пристанище, си измислил самичък фамилното име. Пред Иванов сложил „ Каба ”, което на турски значи добър, гальовен, а за окончание прибавил „ ски ”. Така омесил нещо българско с турско и полско. Певицата споделя по какъв начин откакто чула за пръв път по радиото гласа на Мария Калас мечтаела да стане оперна певица и да отиде да учи и да пее в Европа. През 1957 година приключва оперно пеене и пиано в Държавната консерватория „ Панчо Владигеров “. След дипломирането си е назначена в Софийската опера единствено като хористка, което я окуражи да кандидатства за стипендия за специализация и през 1958 година отпътува за Италия, където учи музика.

„ Напускането беше доста цялостно с фантазии, тъй като през 1958 година напуснах след завършването на Консерваторията. Тогава беше нещо необикновено да отидеш в Италия. С ходатайства, несъмнено, с доста познанства, както всичко става. Отидох при Вълко Червенков (по това време той е член на Политбюро и заместител министър-председател, б.р.) и му споделям: „ Аз имам стипендия за Съветския съюз, но желая да отида в Италия ”. Той много се почуди, само че несъмнено беше доста изтощен, тъй като към този момент беше в края на работния ден и ми сподели с огромен размах: „ Хайде, отивай ”, разказвала е Кабаиванска.

Международният й дебют е през 1959 година в „ Мантията ” от Пучини в оперния спектакъл в италианския град Веричели. Две години по-късно се показва в най-реномирания оперен спектакъл в света – Миланската „ Ла Скала. ” На сцената на лондонската опера „ Ковънт Гардън ” Райна Кабаиванска дебютира през 1962 година, а при започване на шейсетте години на предишния век тя е най-търсеното сопрано от международните оперни театри. Магнетизмът на нейното осъществяване се крие във обстоятелството, че Кабаиванска е рядко комбиниране от певица и актриса по едно и също време. Тя получава най-престижните оценки, с които може да бъде почетен един оперен актьор – премиите „ Белини ”, „ Пучини ”, „ Златен Верди ”, „ Монте Верди ”, „ Академия Медичи ”. В навечерието на юбилея на Кабаиванска Италия я уважи със златна плоча на единствената в света Алея на мелодрамата. Тя се намира в Бусето - родният град на композитора Джузепе Верди. Българската оперна легенда отиде в италианската община на 7 декември, където беше церемонията по откриването на златната плоча, която се намира на площад „ Верди ”. Там беше посрещната от кмета на Бусето Стефано Невикати и от няколко шефове на оперни театри. Според в. „ Република ” признанието за Кабаиванска е поради заслугите й в оперната музика, защото тя е една от най-големите оперни певици на всички времена. Алеята на мелодрамата съществува от 2020 година по концепция на музея „ Рената Тебалди ”. Той е отдаден на една от най-хубавите изпълнителки на ариите на Пучини и Верди. На алеята имат свои плочи Франко Дзефирели, Мария Калас, Енрико Карузо, Джузепе ди Стефано. Те бяха прибавени към към този момент съществуващите плочи, отдадени на Верди, Артуро Тосканини, Пучини.

Райна Кабаиванска е изпълнила над 100 функции за 60-те години от стъпването си на оперна сцена. Легенди се описват за нейните героини Тоска и Мадам Бътерфлай. Присъствието й постоянно е било зашеметяващо.

„ Много е сложен моят път. Бляскавото в славата е доста, само че нещата постоянно са обвързани и с доста работа. Не е задоволителен единствено глас, нужна е техника – с цел да се резервира този глас и да не се похаби. Младите през днешния ден мислят, че гласът е всичко. В моя майсторски клас в Нов български университет се пробвам да им покажа техниката, тъй като единствено гений не е задоволителен. Мисля, че е нужна повече дисциплинираност. И считам, че изкуството постоянно ще е преди всичко, ще оцелява и побеждава. Някога аз потеглих от една дребна, затворена страна, с цел да отида при огромната опера, тъй като скрито по радиото бях чула по какъв начин пее Мария Калас ”, споделя великата българка.

Тя в никакъв случай не съм се чувствала изгубена в огромния свят. „ Кариерата ми стартира незабавно от най-големите театри. Това беше някакъв шанс. Но шанс е и да срещнеш хората, които знаят къде има гений и по какъв начин този гений се гради. Пианото доста ми оказа помощ, шамарите на майка ми, с цел да изучавам пиано, доста ми помогнаха. И във възпитанието шамарите на майка ми, учителката, доста ми помогнаха. Беше доста мъчно, тъй като първоначално нямаше пари, само че другояче всичко беше елементарно, тъй като пеенето ми беше като натурален детайл ”, споделя още оперната прима.

Кабаиванска признава, че постоянно е била доста самокритична и ужасно се е направлявала. Нямала фикс идея за фетиш към личността си. „ Може би и това ми оказа помощ, тъй като в никакъв случай не съм правила сметки кой къде пее, за какво пее, за какво не пея аз – тези естествени диалози в нашия оперен кръг. Малко съм бягала от този кръг. За благополучие имах и имам семейство, в което се подслонявам с доста огромна любов. Моят мъж беше режисьор, само че като занимание. И след това, като се омъжих, той остави режисурата и си остана единствено аптекар. Бяхме едно малко буржоазно семейство. Никога не съм се чувствала звезда, тъй като постоянно се виждам през призмата на иронията. Не се взимам доста на съществено. Казвам си: „ Ти пък в този момент, какво си мислиш? Чакай малко. Успокой се “. И по този начин – към 55–56 години непрестанно учене ”, споделя Райна Кабаиванска.

През последните години тя направи неколкократно и едно ненадейно самопризнание: „ Ненавиждам моя глас. И си намирам единствено неточности. Вярвайте ми, непоносими са. И в този момент, изключително когато съм преподавателка, намирам единствено недостатъци. ”

„ Пеенето не е импровизация. В никакъв случай не може да се учи една година и след това да се стъпи на огромна сцена. Пеенето е непрекъсната работа. Поне две, три години е единствено ученето на пеене, с цел да имат тези младежи една техническа база. Без нея е огромен риск. Техниката дава сигурността на кариерата и моралното успокоение. Защото, в случай че си сигурен в техниката си, не трепериш при всяко излизане. Смятам, че това е доста значимо, изключително за дългите кариери. Една дълга кариера се гради освен с глас. Гласът е един от детайлите на тази кариера. Една огромна и дълга кариера се гради на първо място с просветеност, с доста храброст, с огромен кураж, огромна техника и гений. Без гений от време на време става. На мен не ми харесва единствено гласът. Аз желая да са актьори. Търся да има това огънче в душата ”, споделя Райна Кабаиванска във връзка с преподавателската си активност. Преди години взаимно с Нов български университет оперната прима основа фонд „ Райна Кабаиванска ”, който дава стипендии на млади оперни гении от целия свят. Идеята за фонда й дава Блага Димитрова, която е измежду най-хубавите й приятелки.

Любимата й сцена е „ Арена ди Верона ”, тъй като в нея има мащабност и магия. Диригентът, който певицата изключително почита, е Херберт декор Караян. Той дирижира доста оперни спектакли с присъединяване на елегантната българка. Почетната бургазлийка е споделяла пред телевизионните камери, че е стресирала Караян, като на първата им среща му споделила, че той е нейният мъж. „ Когато го видях за първи път, го питах коя зодия е, а той ми отговори, че е Овен и аз възкликнах, че е моят мъж. Той по този начин се стресна, че се дръпна обратно. Много ги тревожа мъжете, само че в полово отношение съм доста бедна “, споделя Райна Кабаиванска, която е зодия Стрелец. Оперната прима постоянно се е държала на равнище и не е известно да е имала сантиментални връзки със свои сътрудници музиканти.

„ Да работиш с Караян беше магия. Голямата песен в „ Трубадур “ той не ми я дирижираше. Той ми подаваше първите тактове, по-късно оставяше палката, облягаше се и затваряше очи. И аз оставах в смут – сама с оркестъра. Стоеше там със затворени очи и кимаше: „ Така, по този начин, по този начин “, спомня си певицата.

Когато пристигнала за първи път да пее в „ Метрополитън ”, американците й поставили двама сътрудници от ФБР – единият отдясно, другият отляво. „ Така че аз гордо се разхождах по метрото с двамата сътрудници, влизах да си закупувам българско сирене по магазините и те стоят и ме гледат. Слава Богу, че не продължи доста. Разбраха, че моята шпионска работа в края на краищата беше единствено едно пеене ”, споделя през смях огромната българка. И бърза да разкрие още нещо за себе си: „ Аз бях една от най-скъпоплатените певици преди време. След всяка премиера си купувах диамантено украшение ”. Тогава те не са чак толкоз скъпи, а през днешния ден легендата ги съхранява в банков сейф.

И на 90 години Райна Кабаиванска продължава да бъде приветствана постоянно, когато влиза в оперна зала и заема мястото си измежду публиката. А самата тя споделя, че на сцената постоянно се е чувствала свободно и комфортно. „ Прекланям се пред всяка моя аудитория и за всяко нещо, обвързвано с музика, си припомням и мисля с обич ”, откровена е оперната дива.