Райко Кирилов: Харесвам възрастта, в която съм
Райко Кирилов е роден в Благоевград, зодия Дева. От дребен свири на китара, акордеон и пиано. Завършва Българската държавна консерватория в класа на Ирина Чмихова. Свири с разнообразни групи поп музика и гастролира в редица страни - Германия, Чехия, Унгария, Оперативно-наблюдателно дело, Скандинавските страни.
Като създател и реализатор той има извънреден принос към основаването на новата авторска музика на достоверна основа, написал е над 100 песни за разнообразни реализатори. Досега е издал 17 авторски албума. Сред шлагерите му са “Жадуван спомен”, “Пътеки” (дует с Петя Буюклиева), “Момиче от Мелник”, “Пия, пея и лудувам”, “Вардар - Струма”, “Младо вино”, “Свята моя България” и други Наградите му мъчно могат да се изброят, само че най-голямата от тях са многочислените му почитатели у нас и зад граница. Той е солист в Представителния отбор на въоръжените сили.
- Райко, като македонец, пикантен ли си по темперамент?
- Не съм толкоз пикантен, само че по принцип бързо отвръщам на неща, които не са по този начин, както би трябвало да бъдат. Дето се споделя, привикнал съм на ред и дисциплинираност. Но се стремя да смекчавам тези си реакции, да не бъдат толкоз мощно изразени. Иначе може да ме видиш да се изчервявам да вземем за пример. (Смее се.)
- Кое от македонския си темперамент харесваш и кое не?
- Много неща одобрявам и доста не одобрявам, само че се стремя да има баланс в това, което демонстрирам. Не съм отмъстителен човек, обичам да подминавам обиди и огорчения. Знаеш ли, характерът се гради с годините. Като млад реагирах по един метод, през днешния ден по напълно друг. Вече съм по-улегнал, по-сериозен, по-мъдро правя оценка нещата.
- Навсякъде в интервютата с теб написа, че си роден на 9 септември, само че на никое място не е посочена годината, в която си се появил на бял свят? Криеш ли я, или е случайност?
- За персоналния си живот и за детайлности в действителност не обичам да приказвам. Преди време бях при Милен Цветков и той няколко пъти се опита да ме пита за тези неща, само че не получи отговор. (Смее се.) Важното е по какъв начин се усеща човек, а аз се усещам с доста юношески дух. Пък който както желае да реши на какъв брой години съм.
- Значи харесваш възрастта, в която си в този момент?
- Изживял съм всичко в моята младост. Тя мина доста бурно и в този момент - да, одобрявам възрастта, в която съм. На млади години не мислех за нищо друго с изключение на за музика, за песни и за живота си. Сега младежите виждат нещата по различен метод. Вълнуват се повече от бизнес, кариера, пари... Пак споделям, изживял съм прелестно младостта си, по тази причина и в този момент се усещам доста добре. Защото си извадих доста положителни поучения от моя живот.
- Кои от тях би желал да споделиш с младежите?
- Най-вече би трябвало да бъдат родолюбци. Особено в този миг имаме потребност ужасно доста от хора, които обичат родината си. Затова неслучайно приготвям албум единствено с патриотични песни, който може би до месеци, а може и следващата година за трети март, живот и здраве, да издам.
За да тръгнат нещата в България, би трябвало да я обичаме
Любовта към специалността също е доста значима. Каквото си избрал, би трябвало да го правиш от сърце, с обич. И би трябвало неизменност. Защото съм забелязал, че младежите в последно време се заловен в нещо, работят, след това не им харесва, пробват нещо друго... Без битка и старания няма по какъв начин да постигнеш задачата си. Моят път беше посипан с доста компликации и тръни, до момента в който стигна до това, което съм. С доста труд съм постигнал всичко, нищо не ми е паднало наготово от горната страна...
- Как виждаш живота си след 10-20 години?
- Правя каквото би трябвало, само че не мога и не желая да си представям какво иска ми се случи. Надявам се животът в България да тръгне в добра посока, както към този момент виждаме за някои неща. Знаеш ли, преди време даже отхвърлих да отида при баба Ванга, тъй като в никакъв случай не съм желал да знам какво ме чака. Каквото ми е отредило бъдещето, това ще бъде.
- Значи вярваш в писаното от ориста?
- Знам, че всеки от нас се ражда с някакво намерение, само че в случай че човек има задоволително предпочитание и желае да промени живота си, може. Затова споделих, че когато искаш да направиш нещо, би трябвало да си твърдоглав. Да дадеш всичко каквото можеш от себе си. И тогава ненапълно ще си в положение да промениш това, което ти е отредено.
- Като загатна вуйна Ванга, дано те запитвам - чувала съм, че и твоята баба е имала сходна заложба. Така ли е?
- Баба помагаше на хората, лекуваше от всякакви заболявания. Имаше случаи, когато вуйна Ванга изпращаше някого при нея. Те не се познаваха и в никакъв случай не са се виждали, само че тя им споделяше къде живее моята баба и по какъв начин да я намерят. Много пъти съм го чувал с ушите си. Присъствал съм на нейната работа, у дома имахме една огромна кухня и баба там приемаше посетителите си. Тя лекуваше от уплах, от червен вятър... Дори доктори пращаха пациенти при нея, тъй като медицината не можеше да лекува всичко. Това са необясними неща и до момента не мога да си ги обясня, само че съм бил очевидец по какъв начин баба лееше патрон и говореше с хората. За страдание, нямаше на кого да съобщи дарбата си. Питали са ме за какво аз не я наследя, обаче тя се предава на непосредствен родственик, момиче до 12-13 години. Така ми споделяше баба. А ние нямахме в рода подобен непосредствен човек.
- Четох, че е правила заклинания. На теб правила ли ти е, да вземем за пример за триумф?
- Заклинания за триумф не, само че ми е казвала да отида в някоя черква и какъв обред да направя там.
Моята прапрабаба, която се е казвала Дача, е построила със свои средства черква в село Бистрица, горе в планината
Казва се “Св. Иоан Кръстител”. Когато вървя в Благоевград, я разтварям. Тя е доста красива, в избран ден в нея вършат събори. Баба Дача е била като баба Ванга, идвали са хора от цялата страна, познавала всичко, изпадала в транс. Полегне, заспива, след това се разсънва и споделя на индивида, който е пристигнал при нея, каквото го интересува. Правила го на прага на църквата. Много преди 1900 година споделила: “Железни птици ще летят над нас”, а тогава още нямало самолети в България. Виждала надалеч в бъдещето. За жал, с времето нещата са забравени.
- Добре, ясно е, че нямаш ясновидска заложба от бабите си, само че имаш музикална. Тя от кое място е пристигнала при теб?
- В моя жанр няма музикант, аз съм първият, който се занимава с музика. Започнах доста дребен. Някога дядо ми ме заведе в музикална школа, бях още в детската градина. След това започнах да изсвирвам на акордеон, пиано и китара. Като дребен си припомням, че имахме доста продукции, тогава по този начин се назоваха концертите пред родителите. Всеки излиза, свири и пее. И до момента си припомням първата си поява на сцената. Малко преди да изляза, забравих всичко и се отхвърлих. (Смее се.) Сцената е магия и изключително когато за пръв път стъпваш на нея, като погледнеш хората пред себе си, забравяш всичко. За нея би трябвало здрава душeвност, а едно малко дете към момента не има такава.
- Професията ти те е срещала с доста хора. Познаваш огромни създатели, кой от тях ти е оставил най-силно усещане?
- Да, познавам забавни персони от разнообразни области - композитори, музиканти, артисти... В музиката Тончо Русев е един от тези, които са почтени за подражателство.
Щастлив съм, че моя преподавателка в Консерваторията беше Ирина Чмихова. Тя е една от най-големите наши певици
Толкова доста ни даде, по този начин хубаво ни учеше. С Етиен Леви постоянно й вървим на посетители. Неотдавна синът й Коля ми се обади и сподели: “Майка ми желае отново да дойдете!”. (Смее се.)
- И най-после, апелирам те да пожелаеш нещо на нашите читатели!
- Първо ще им пожелая здраве, тъй като над 55 то е доста належащо. Да имат по-малко проблеми в живота си и да обичат българския фолклор. Те са нашата поддръжка, те са тези, които ни дават тласък да вършим нашата музика и тя да се развива. И да чакат моя родолюбив албум!
Валентина ИВАНОВА
Като създател и реализатор той има извънреден принос към основаването на новата авторска музика на достоверна основа, написал е над 100 песни за разнообразни реализатори. Досега е издал 17 авторски албума. Сред шлагерите му са “Жадуван спомен”, “Пътеки” (дует с Петя Буюклиева), “Момиче от Мелник”, “Пия, пея и лудувам”, “Вардар - Струма”, “Младо вино”, “Свята моя България” и други Наградите му мъчно могат да се изброят, само че най-голямата от тях са многочислените му почитатели у нас и зад граница. Той е солист в Представителния отбор на въоръжените сили.
- Райко, като македонец, пикантен ли си по темперамент?
- Не съм толкоз пикантен, само че по принцип бързо отвръщам на неща, които не са по този начин, както би трябвало да бъдат. Дето се споделя, привикнал съм на ред и дисциплинираност. Но се стремя да смекчавам тези си реакции, да не бъдат толкоз мощно изразени. Иначе може да ме видиш да се изчервявам да вземем за пример. (Смее се.)
- Кое от македонския си темперамент харесваш и кое не?
- Много неща одобрявам и доста не одобрявам, само че се стремя да има баланс в това, което демонстрирам. Не съм отмъстителен човек, обичам да подминавам обиди и огорчения. Знаеш ли, характерът се гради с годините. Като млад реагирах по един метод, през днешния ден по напълно друг. Вече съм по-улегнал, по-сериозен, по-мъдро правя оценка нещата.
- Навсякъде в интервютата с теб написа, че си роден на 9 септември, само че на никое място не е посочена годината, в която си се появил на бял свят? Криеш ли я, или е случайност?
- За персоналния си живот и за детайлности в действителност не обичам да приказвам. Преди време бях при Милен Цветков и той няколко пъти се опита да ме пита за тези неща, само че не получи отговор. (Смее се.) Важното е по какъв начин се усеща човек, а аз се усещам с доста юношески дух. Пък който както желае да реши на какъв брой години съм.
- Значи харесваш възрастта, в която си в този момент?
- Изживял съм всичко в моята младост. Тя мина доста бурно и в този момент - да, одобрявам възрастта, в която съм. На млади години не мислех за нищо друго с изключение на за музика, за песни и за живота си. Сега младежите виждат нещата по различен метод. Вълнуват се повече от бизнес, кариера, пари... Пак споделям, изживял съм прелестно младостта си, по тази причина и в този момент се усещам доста добре. Защото си извадих доста положителни поучения от моя живот.
- Кои от тях би желал да споделиш с младежите?
- Най-вече би трябвало да бъдат родолюбци. Особено в този миг имаме потребност ужасно доста от хора, които обичат родината си. Затова неслучайно приготвям албум единствено с патриотични песни, който може би до месеци, а може и следващата година за трети март, живот и здраве, да издам.
За да тръгнат нещата в България, би трябвало да я обичаме
Любовта към специалността също е доста значима. Каквото си избрал, би трябвало да го правиш от сърце, с обич. И би трябвало неизменност. Защото съм забелязал, че младежите в последно време се заловен в нещо, работят, след това не им харесва, пробват нещо друго... Без битка и старания няма по какъв начин да постигнеш задачата си. Моят път беше посипан с доста компликации и тръни, до момента в който стигна до това, което съм. С доста труд съм постигнал всичко, нищо не ми е паднало наготово от горната страна...
- Как виждаш живота си след 10-20 години?
- Правя каквото би трябвало, само че не мога и не желая да си представям какво иска ми се случи. Надявам се животът в България да тръгне в добра посока, както към този момент виждаме за някои неща. Знаеш ли, преди време даже отхвърлих да отида при баба Ванга, тъй като в никакъв случай не съм желал да знам какво ме чака. Каквото ми е отредило бъдещето, това ще бъде.
- Значи вярваш в писаното от ориста?
- Знам, че всеки от нас се ражда с някакво намерение, само че в случай че човек има задоволително предпочитание и желае да промени живота си, може. Затова споделих, че когато искаш да направиш нещо, би трябвало да си твърдоглав. Да дадеш всичко каквото можеш от себе си. И тогава ненапълно ще си в положение да промениш това, което ти е отредено.
- Като загатна вуйна Ванга, дано те запитвам - чувала съм, че и твоята баба е имала сходна заложба. Така ли е?
- Баба помагаше на хората, лекуваше от всякакви заболявания. Имаше случаи, когато вуйна Ванга изпращаше някого при нея. Те не се познаваха и в никакъв случай не са се виждали, само че тя им споделяше къде живее моята баба и по какъв начин да я намерят. Много пъти съм го чувал с ушите си. Присъствал съм на нейната работа, у дома имахме една огромна кухня и баба там приемаше посетителите си. Тя лекуваше от уплах, от червен вятър... Дори доктори пращаха пациенти при нея, тъй като медицината не можеше да лекува всичко. Това са необясними неща и до момента не мога да си ги обясня, само че съм бил очевидец по какъв начин баба лееше патрон и говореше с хората. За страдание, нямаше на кого да съобщи дарбата си. Питали са ме за какво аз не я наследя, обаче тя се предава на непосредствен родственик, момиче до 12-13 години. Така ми споделяше баба. А ние нямахме в рода подобен непосредствен човек.
- Четох, че е правила заклинания. На теб правила ли ти е, да вземем за пример за триумф?
- Заклинания за триумф не, само че ми е казвала да отида в някоя черква и какъв обред да направя там.
Моята прапрабаба, която се е казвала Дача, е построила със свои средства черква в село Бистрица, горе в планината
Казва се “Св. Иоан Кръстител”. Когато вървя в Благоевград, я разтварям. Тя е доста красива, в избран ден в нея вършат събори. Баба Дача е била като баба Ванга, идвали са хора от цялата страна, познавала всичко, изпадала в транс. Полегне, заспива, след това се разсънва и споделя на индивида, който е пристигнал при нея, каквото го интересува. Правила го на прага на църквата. Много преди 1900 година споделила: “Железни птици ще летят над нас”, а тогава още нямало самолети в България. Виждала надалеч в бъдещето. За жал, с времето нещата са забравени.
- Добре, ясно е, че нямаш ясновидска заложба от бабите си, само че имаш музикална. Тя от кое място е пристигнала при теб?
- В моя жанр няма музикант, аз съм първият, който се занимава с музика. Започнах доста дребен. Някога дядо ми ме заведе в музикална школа, бях още в детската градина. След това започнах да изсвирвам на акордеон, пиано и китара. Като дребен си припомням, че имахме доста продукции, тогава по този начин се назоваха концертите пред родителите. Всеки излиза, свири и пее. И до момента си припомням първата си поява на сцената. Малко преди да изляза, забравих всичко и се отхвърлих. (Смее се.) Сцената е магия и изключително когато за пръв път стъпваш на нея, като погледнеш хората пред себе си, забравяш всичко. За нея би трябвало здрава душeвност, а едно малко дете към момента не има такава.
- Професията ти те е срещала с доста хора. Познаваш огромни създатели, кой от тях ти е оставил най-силно усещане?
- Да, познавам забавни персони от разнообразни области - композитори, музиканти, артисти... В музиката Тончо Русев е един от тези, които са почтени за подражателство.
Щастлив съм, че моя преподавателка в Консерваторията беше Ирина Чмихова. Тя е една от най-големите наши певици
Толкова доста ни даде, по този начин хубаво ни учеше. С Етиен Леви постоянно й вървим на посетители. Неотдавна синът й Коля ми се обади и сподели: “Майка ми желае отново да дойдете!”. (Смее се.)
- И най-после, апелирам те да пожелаеш нещо на нашите читатели!
- Първо ще им пожелая здраве, тъй като над 55 то е доста належащо. Да имат по-малко проблеми в живота си и да обичат българския фолклор. Те са нашата поддръжка, те са тези, които ни дават тласък да вършим нашата музика и тя да се развива. И да чакат моя родолюбив албум!
Валентина ИВАНОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ