Райчев ( Андрей Райчев - б.р.) е един от малцината

Райчев ( Андрей Райчев - б.р.) е един от малцината интелигентни лобисти на Москва в България. Затова той не борави нито със съшитите с бели конци неистини на кремълската агитация, нито се старае директно да оневини режима на Путин за експанзията в Украйна.

Ролята на Райчев е по-майсторска и леко трагична. Докато мимоходом поставя знак за тъждество сред агресора и жертвата, той заема " еднообразно сериозна отдалеченост ", прави и редица други въвеждащи в тематиката и отвеждащи вниманието от нея безапелационни изказвания. За да стигне до гвоздея на програмата. Кое е най-лошото в тази обстановка за България? Поляризацията на публичното мнение.

Българите съгласно Райчев напълно на вятъра са се хванали " гуша за гуша " в разногласието за съветската експанзия в Украйна, просто тъй като - нищо не застрашавало България, нищо не можело да я извади - ни от НАТО, ни от Европейски Съюз.

Ето, тук е центърът на тежестта на манипулативната теза, която в последна сметка цели да обезсили проглеждането на междинния българин за истината и за действителността на българското пленничество от съветската митология в продължение на дълги десетилетия. Българското публично схващане поддържа надълбоко митологични визии за същността и ролята на Русия по отношение на България и само безпощадният и открит диалог - публичен спор на тази тематика може да освободи елементарния българин от тежестта на тези вековни илюзии и заблуди по отношение на Москва.

Войната на Кремъл против Украйна със своята грубост и незащитимост основава неповторима опция за демитологизирането на Русия в България точно посредством сходен спор. Райчев знае това и с всички сили се стреми да делегитимира потребното разделяне на публичното мнение в България за войната и да го помири в лоното на оцеляващите облаци мъгла и илюзии за " благотворната " роля на " дядо Иван ".

Когато след Освобождението на България Руската империя направи нормалните стъпки за брутално тъпчене на новоучредената българска политическа независимост, Стефан Стамболов и Захари Стоянов не замазаха с общи приказки трагичното положение, в което се намираше новоосвободена България. Те застанаха в ясна, безкомпромисна, гневна позиция против похищенията на съветския империализъм и неговите маши - офицери, политици, духовници и интелектуалци - в българското общество. Така те демонстрираха директно на потъналия в своята признателност към освободителите елементарен българин, че империята го освободи от османците с цел да го пороби самата тя на собствен ред.

Пряката, безмилостна борба на Стамболов, З. Стоянов и техните съидейници с Александър Трети и неговата българска русофилска прислуга избавиха новоучредена България като страна и дадоха на българското общество половин век условен отдих от наглия съветски империализъм. Едва през 1944 година империята съумя да вземе своя реванш, поробвайки България - към този момент в битността си на Съветски съюз.

Днес ние имаме чудовищна потребност от няколко на брой български водачи, които сходно на българските възрожденци след Освобождението да сложат " главата си в торбата " и без боязън да изясняват и да унищожават дълбоката пирамида на съветския имперски надзор върху днешна България и изключително - върху българското публично схващане. Това е война.

Слава Богу - война с думи, война с нужни политически решения, война, в която България не е сама, а дружно със своите съдружници. Райчев желае непременно тази война да бъде прекъсната. Защото вследствие на публичния конфликт, българите ще схванат, че до момента в който страната им се е присъединявала към Европейски Съюз и НАТО, Лукоил не е платил нито лев налог на българската страна.

Тази квази страна не е имала смелостта да сложи измервателни уреди на пристанището на Лукоил - Росенец, оставяйки го в ролята на ничия пиратска територия под съветски надзор. На българите ще им бъде припомнено, че през 2006 година - шест години преди да изтече контракта на България с Газпром, Румен Овчаров се поддаде на натиска на Москва и подписа нов, по-неизгоден контракт.

Участващите в публичния спор ще схванат, че през 2016 година Путин разгласи, че газ през територията на Украйна повече няма да тече и българите ще го получават през Турция. За тази цел би трябвало да изхарчат четири милиарда за нов газопровод. " Старият " контракт още веднъж беше едностранно зарязан от Кремъл и Газпром.

Масовите български показа за Русия и нейната роля в България са уродлива композиция сред необяснима обич и вкаменяващ, хипнотизиращ боязън от " Големия брат ". Тази композиция поставя основите за извечния български комплекс за непълноценност от Русия и подхранва арогантия съветски комплекс за предимство. В мъглявините на безпричинното българско русофилство решително виреят дълговечни легенди и долнопробни неистини.

България и Русия били културно близки страни. Аз съм живял известно време в Русия - елате на мен да ми обясните къде е тази културна непосредственост. Русия " хранила " България - било по времето на Тодор Живков, било с цените на газа от последните десетилетия, било... било... било...

Истината е, че Русия постоянно безскрупулно е грабила и граби България. Че парите от европейските фондове отиват посредством пералнята на българската мафия в ръцете на съветските енергийни монополисти. Че България е надплатила в монополно високи цени за газ и петрол по 1.5-2.0 милиарда $ годишно през последните 30 години.

Откровеният и необработен публичен спор, който Райчев смята за " неправилен " - сякаш сходно конфликта на ваксъри-антиваксъри - е в положение да разкрие горчивата истина, че съчетанието от великодържавно спонсорираната корупция по върховете на властта в България и съвсем животинския боязън на българските пишман политици да не " ядосат " с нещо Путин докара нашата страна до позицията на " болния човек " на Европейски Съюз и на НАТО.

Държава, която не си е мръднала пръста с цел да сътвори своя подготвена и добре въоръжена войска в съдействие с сътрудниците си от Алианса, а редовно харчи - и краде парите на данъкоплатците с цел да ремонтира ръждясалите съветски таратайки в Москва. Държава, в която бандитският енергиен монопол на Кремъл се охранява от зоркия олигархичен надзор върху решенията, взимани от институциите. Вижте от какъв брой десетилетия се " строи " интерконектора с Гърция и си представете степента на съветския надзор върху националните ни институции.

Откритият публичен конфликт в българското публично мнение в дебата за ролята на Русия в България може и би трябвало - за първи път от повече от 10 години - да освети бруталната пропагандна война, която Кремъл води против нас придобивайки контрола върху стотици български медии - в това число националните. Пропагандна война, за която са наети легиони на съветската пета колона в България - публицисти, наблюдаващи, професори, ченгета, геополитици и просто закупени " на кило " тролове и тролски заводи.

На Райчев кой знае за какво не му е симпатична опцията българите да узнаят - очи в очи - резултатите от тази масирана пропагандна война за социализирането на няколко генерации в лъжите на новоруската - евразийската имперска теория.

Откритият публичен конфликт в обществения спор за ролята и мястото на Русия в България, в подтекста на експанзията против Украйна е единствената опция българинът да се пробуди за действителностите на своя личен народен и публичен живот. Да, дебатът е остър, надъхан, нелицеприятен, конфронтационен.

Но тя и истината за ролята на Русия в българския народен живот е нелицеприятна, сурова, унизителна и разтърсваща. Но нямаме различен избор с изключение на да се срещнем с нея. Защото за разлика от конфликта на ваксъри и антиваксъри, зад публичния конфликт за ролята на Русия в България стои явна и нелицеприятна действителност, а не конспирации, илюзии и пандемични фрустрации.

Винаги внимавайте какво приказва Райчев - на втори проект с неговите уста постоянно приказва истината. Но на втори - не на първи проект.

Коментарът е от профила на създателя във фейсбук. Заглавието е на редакцията