Равносметката: Митата на Тръмп за война и мир през 2025
Равносметката: Митата на Тръмп за война и мир през 2025
В годината, когато Световната комерсиална организация (СТО) означи 30-годишен празник,
Тръмп раздруса системата на световната търговия, налагайки мита на близо 200 страни –
от базови 10-процентови ставки до цени в трицифрени стойности, написа Дарик.
Американският президент заложи, че по този метод ще понижи трайно високия търговски недостиг, ще подтиква американското произвеждане и ще сътвори работни места, насърчавайки фирмите да връщат или откриват нови производства на американска територия.
Администрацията във Вашингтон се надяваше също по този начин на увеличение на приходите в хазната,
стимулиране на потребителите да купуват повече артикули „ създадени в Америка ” и усилване на вложенията.
С мита бяха обложени с изключение на страни и обособени браншове,
в които съгласно Тръмп американските производства са ощетявани от нелоялна задгранична конкуренция – произвеждане на стомана и алуминий, на коли и фармацевтични артикули, мебели и цифрови артикули, филми, продуцирани в чужбина и други
Митата обаче бяха употребявани за реализиране на цели освен в региона на стопанската система,
само че и в сферите на националната сигурност и външната политика. Например, да бъдат принудени Китай, Мексико и Канада да поставят повече старания за прекъсването на потока от противозаконни имигранти, както и за навлизането в Съединени американски щати на противозаконното вещество фентанил.
При въоръжения спор сред Тайланд и Камбоджа Вашингтон заплаши страните с мита,
в случай че не разгласят помирение, бразилски артикули като говеждо месо, кафе, какао и плодове бяха обложени с 40-процентови ставки поради правосъдното гонене и наказание на някогашния президент и съдружник на Тръмп Жаир Болсонаро, с вторични мита бяха застрашени и търговски сътрудници на Русия в опит да бъде оказан напън за реализиране на мир в Украйна, както и страни, работещи с Венецуела и Иран.
Политиката на Белия дом увеличи ставките до най-високото им равнище от Голямата меланхолия насам,
до приблизително 17 % по отношение на по-малко от 3 % в края на 2024 година, съгласно данни на изследователския център „ Йейл бъджет лаб “ (Yale Budget Lab).
Шокът от „ Деня на освобождението ” – 2 април –
когато за съвсем всички страни по света бяха оповестени разнообразни по мярка мита според от вредата, които те (според Тръмп и неговата администрация) нанасят на американската стопанска система, в това число ставка от
60 % за дребната африканска страна Лесото,
бе последван от стечение на международни водачи към Вашингтон в търсене на съглашения за по-ниски ставки, постоянно в подмяна на обещания за милиарди долари вложения в Съединени американски щати, покупки на американски артикули (включително енергийни суровини) и други отстъпки. Рамкови съглашения бяха подписани с редица огромни търговски сътрудници, в това число Европейския съюз, Англия, Швейцария, Япония, Южна Корея, Виетнам и други
Mита за обособени страни
Преди началото на втория си мандат Тръмп заплаши да наложи мита на Европейския съюз, в случай че той не понижи комерсиалния си остатък посредством увеличение на вноса на американски коли, селскостопански артикули, нефт и газ. Европейската комисия уточни, че въпреки Съединени американски щати да имат търговски недостиг с Европейски Съюз във връзка с стоките, той се компенсира от търговски остатък в региона на услугите.
Европейският съюз в началото разгласи планове да отговори с ответни мита
на наложените му общи ставки от 20 % и секторни цени, а разгара на напрежението Вашингтон заплаши да вдигне ставките за европейски артикули до 50 %. След среща сред Тръмп и ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен през юли обаче бяха контрактувани общи мита от 15 % за европейските артикули, влизащи на американския пазар, закупуване на американски енергийни първични материали за 750 милиарда д. и ангажимент за 600 милиарда д. вложения.
Англия е измежду страните, които съумяха да получат най-благоприятни условия от американския президент –
10 % или доста по-малко, в сравнение с множеството други американски сътрудници. За производителите на коли, които изнасят за Съединени американски щати, митата бяха намалени до 10 % по отношение на в началото оповестените 27,5 %, а за авиокосмическия бранш ставката от 10 на 100 изцяло отпадна, въпреки митата за стоманата да останаха на равнище от 25 %, вместо да станат нулеви, както беше контрактувано в началото.
След неуспеха на комерсиалните договаряния сред Берн и Вашингтон на Швейцария бяха наложени едни от най-високите ставки – 39 %.
В средата на ноември въпреки всичко бе реализирано съглашение за облагане на швейцарските артикули с 15 %, само че швейцарската стопанска система, която е мощно подвластна от износа, въпреки всичко понесе осезателен удар от американските мита.
Преговорите с редица страни, в това число с трите най-големи търговски сътрудници на Америка, към момента не престават.
Китай и Съединени американски щати взаимно заплашиха с мита върху стоките си от над 100 % в месеците след встъпването в служба на Тръмп, само че след няколко талази на възстановяване и ново изостряне на връзките си реализираха краткотрайно помирение. На 30 октомври, след среща с президента Си Цзинпин, Тръмп съобщи, че двете страни ще подпишат комерсиално съглашение „ доста скоро “.
В резултат на договарянията Съединени американски щати понижиха с 10 % 20-процентната митническа цена,
наложена върху всички китайски артикули в отговор на продажбата на химикали, употребявани в производството на фентанил, като по този метод общата ставка бе понижена от 57 на 47 %.
Китай се съгласи да закупи соя и други селскостопански артикули и да улесни достъпа до редкоземни детайли.
Очакваше се също по този начин Съединени американски щати да анулират разширението на контрола върху износа. Все още обаче не е ясно кои други мита ще останат в действие и на какво равнище.
Канада е изправена пред 35-процентови ставки върху стоките си,
макар че множеството от тях са освободени от мита според съществуващото съглашение за свободна търговия сред Съединени американски щати, Канада и Мексико (USMCA). Канада е наранена от общата ставка от 50 % върху вноса на метали и 25 % върху коли, създадени отвън Съединени американски щати.
На 25 октомври Тръмп съобщи, че приключва комерсиалните договаряния и ще усили цените за Канада
„ с 10 % над това, което заплащат в този момент “ поради реклама ориентирана против митата, финансирана от провинциалното държавно управление на Онтарио. Канадският министър председател Марк Карни съобщи, че страната ще възобнови комерсиалните договаряния със Съединени американски щати, „ когато е подходящо “ и добави, че няма неотложен въпрос за разискване с Тръмп.
Канада бе измежду дребното страни, които вкараха ответни мита за американските артикули,
въпреки в следствие множеството да бяха анулирани и в действие да остават ставките единствено за американски стомана, алуминий и авточасти.
Мексико е изправено пред 30 % мита върху стоките си,
плюс ставките за обособените браншове и 25 % мито върху фентанила. Въпреки това, сходно на Канада, множеството от стоките му са освободени от мита по силата на тристранното съглашение. Митата бяха отсрочени до края на октомври, с цел да се даде време за подписване на съглашение. На 27 октомври мексиканският президент Клаудия Шейнбаум съобщи, че тя и Тръмп са се договорили да удължат този период с „ още няколко седмици “.
Законни ли са митата на Тръмп?
Митата на Тръмп неведнъж бяха оспорвани по юридически път поради метода, по който бяха въведени.
Вместо да получи утвърждение от Конгреса, администрацията на Тръмп се базира на Закона за интернационалните изключителни стопански пълномощия от 1977 година. Обявяването на изключително състояние според този закон разреши на Тръмп да издава укази с неотложно деяние и да заобиколи откритата процедура.
През август апелативен съд в Съединени американски щати постанови, че множеството от митата на Тръмп са противозаконни,
само че ги остави в действие. Белият дом изиска от Върховния съд на Съединени американски щати да анулира това решение и на 5 ноември стартира разглеждането на причините по делото. Окончателният резултат се чака след няколко месеца.
Загуба във Върховния съд може да докара до предоговаряне на подписаните до момента съглашения
или да предизвика нов интервал на неустановеност по отношение на цените. Възможно е да се наложи и на фирмите да бъдат върнати събраните от мита суми.
Ефекти от митата
Белият дом заяви предходната седмица, че от януари насам Съединени американски щати са събрали над 235 милиарда $ като доходи от митата, въведени като част от комерсиалната политика на Тръмп. Въпреки това резултатът остава под предварителните упования – през юли министърът на финансите на Съединени американски щати Скот Бесънт предвиждаше, че
приходите от мита могат да доближат 300 милиарда $ до края на годината.
Тръмп бе оповестил даже, че приходите от цените ще бъдат задоволителни, с цел да заменят федералния подоходен налог – съгласно специалисти обаче за тази цел те би трябвало да са доста по-големи, почти 2,4 трлн. $.
Усилията на Тръмп да съживи индустриалните работни места в Съединени американски щати също доведоха до разочароващи резултати,
отбелязва Ройтерс. Повишаването на митата върху вноса на първични материали докара до увеличение на разноските за американските производители, изключително в браншовете, които употребяват доста стомана. Въпреки че производството на стомана добави към 2300 нови работни места, браншовете, които употребяват стомана и алуминий, изгубиха 75 000.
Американската стопанска система претърпя леко стесняване през първото тримесечие
на фона на бързата реакция за импорт на артикули преди влизането в действие на митата, само че бързо се възвърне и продължава да пораства с темпове над наклонността с помощта на солиден взрив на вложенията в изкуствен интелект и устойчиви потребителски разноски.
Не се оправдаха обаче и страховете от тотална световна комерсиална война,
поради че със лични мита дадоха отговор единствено дребен брой страни като Канада и Китай, международната стопанска система се оказа доста по-устойчива от предстоящото, както уточни ръководещият шеф на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева, не настъпи и инфлационен потрес, от какъвто мнозина се притесняваха.
Въпреки това МВФ предизвести, че се чака забележителна смяна в международната стопанска система –
„ нова епоха “, характеризираща се с по-бавен напредък, дължащ се значително на хаоса с митата, провокиран от американския президент. В неотдавнашна обява в блога си МВФ акцентира, че откритата международна икономическа рамка, която съществува от 80 години, претърпява основна смяна заради ескалиращите мита и произлизащата от тях неустановеност.
Според Фонда увеличените цени освен
способстват за икономическата непредвидимост,
само че и въздействат върху прогнозите за световния напредък. Въпреки това през октомври вероятностите за международния напредък бяха леко нараснали по отношение на оповестеното през април с помощта на по-добрата от предстоящото дарба на международната система да поеме шоковете.
Несигурността обаче „ е тук, с цел да остане “,
а рисковете остават високи, както предизвести Георгиева.
Междувременно комерсиалният остатък на Китай преодоля резултата от цените на Тръмп и надвиши 1 трилион $, защото страната съумя да диверсифицира търговията си, насочвайки износа към други дестинации, реалокира индустриалния си бранш нагоре по веригата на цената и употребява въздействието си в областта на редкоземните минерали, с цел да отблъсне натиска от Съединени американски щати или Европа.
Очаквания за 2026 година
Голямата незнайна за 2026 година е дали доста от митата на Тръмп ще бъдат доказани, а с изключение на изхода на делото във Върховния съд, през идващата 2026 година също по този начин се чака резултат от напъните за
дефинитивно подписване на съглашение сред Съединени американски щати и Китай.
Нестабилното помирение, реализирано по време на тазгодишните договаряния, ще изтече през втората половина на 2026 година, а Тръмп и Си Цзинпин авансово са насрочили две срещи през годината.
Споразумението за свободна търговия с двамата най-големи търговски сътрудници на Съединени американски щати – Канада и Мексико – също следва да бъде преразгледано през 2026 година на фона на несигурността дали Тръмп ще разреши то да изтече или ще се опита да го преработи по собствен усет.
В годината, когато Световната комерсиална организация (СТО) означи 30-годишен празник,
Тръмп раздруса системата на световната търговия, налагайки мита на близо 200 страни –
от базови 10-процентови ставки до цени в трицифрени стойности, написа Дарик.
Американският президент заложи, че по този метод ще понижи трайно високия търговски недостиг, ще подтиква американското произвеждане и ще сътвори работни места, насърчавайки фирмите да връщат или откриват нови производства на американска територия.
Администрацията във Вашингтон се надяваше също по този начин на увеличение на приходите в хазната,
стимулиране на потребителите да купуват повече артикули „ създадени в Америка ” и усилване на вложенията.
С мита бяха обложени с изключение на страни и обособени браншове,
в които съгласно Тръмп американските производства са ощетявани от нелоялна задгранична конкуренция – произвеждане на стомана и алуминий, на коли и фармацевтични артикули, мебели и цифрови артикули, филми, продуцирани в чужбина и други
Митата обаче бяха употребявани за реализиране на цели освен в региона на стопанската система,
само че и в сферите на националната сигурност и външната политика. Например, да бъдат принудени Китай, Мексико и Канада да поставят повече старания за прекъсването на потока от противозаконни имигранти, както и за навлизането в Съединени американски щати на противозаконното вещество фентанил.
При въоръжения спор сред Тайланд и Камбоджа Вашингтон заплаши страните с мита,
в случай че не разгласят помирение, бразилски артикули като говеждо месо, кафе, какао и плодове бяха обложени с 40-процентови ставки поради правосъдното гонене и наказание на някогашния президент и съдружник на Тръмп Жаир Болсонаро, с вторични мита бяха застрашени и търговски сътрудници на Русия в опит да бъде оказан напън за реализиране на мир в Украйна, както и страни, работещи с Венецуела и Иран.
Политиката на Белия дом увеличи ставките до най-високото им равнище от Голямата меланхолия насам,
до приблизително 17 % по отношение на по-малко от 3 % в края на 2024 година, съгласно данни на изследователския център „ Йейл бъджет лаб “ (Yale Budget Lab).
Шокът от „ Деня на освобождението ” – 2 април –
когато за съвсем всички страни по света бяха оповестени разнообразни по мярка мита според от вредата, които те (според Тръмп и неговата администрация) нанасят на американската стопанска система, в това число ставка от
60 % за дребната африканска страна Лесото,
бе последван от стечение на международни водачи към Вашингтон в търсене на съглашения за по-ниски ставки, постоянно в подмяна на обещания за милиарди долари вложения в Съединени американски щати, покупки на американски артикули (включително енергийни суровини) и други отстъпки. Рамкови съглашения бяха подписани с редица огромни търговски сътрудници, в това число Европейския съюз, Англия, Швейцария, Япония, Южна Корея, Виетнам и други
Mита за обособени страни
Преди началото на втория си мандат Тръмп заплаши да наложи мита на Европейския съюз, в случай че той не понижи комерсиалния си остатък посредством увеличение на вноса на американски коли, селскостопански артикули, нефт и газ. Европейската комисия уточни, че въпреки Съединени американски щати да имат търговски недостиг с Европейски Съюз във връзка с стоките, той се компенсира от търговски остатък в региона на услугите.
Европейският съюз в началото разгласи планове да отговори с ответни мита
на наложените му общи ставки от 20 % и секторни цени, а разгара на напрежението Вашингтон заплаши да вдигне ставките за европейски артикули до 50 %. След среща сред Тръмп и ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен през юли обаче бяха контрактувани общи мита от 15 % за европейските артикули, влизащи на американския пазар, закупуване на американски енергийни първични материали за 750 милиарда д. и ангажимент за 600 милиарда д. вложения.
Англия е измежду страните, които съумяха да получат най-благоприятни условия от американския президент –
10 % или доста по-малко, в сравнение с множеството други американски сътрудници. За производителите на коли, които изнасят за Съединени американски щати, митата бяха намалени до 10 % по отношение на в началото оповестените 27,5 %, а за авиокосмическия бранш ставката от 10 на 100 изцяло отпадна, въпреки митата за стоманата да останаха на равнище от 25 %, вместо да станат нулеви, както беше контрактувано в началото.
След неуспеха на комерсиалните договаряния сред Берн и Вашингтон на Швейцария бяха наложени едни от най-високите ставки – 39 %.
В средата на ноември въпреки всичко бе реализирано съглашение за облагане на швейцарските артикули с 15 %, само че швейцарската стопанска система, която е мощно подвластна от износа, въпреки всичко понесе осезателен удар от американските мита.
Преговорите с редица страни, в това число с трите най-големи търговски сътрудници на Америка, към момента не престават.
Китай и Съединени американски щати взаимно заплашиха с мита върху стоките си от над 100 % в месеците след встъпването в служба на Тръмп, само че след няколко талази на възстановяване и ново изостряне на връзките си реализираха краткотрайно помирение. На 30 октомври, след среща с президента Си Цзинпин, Тръмп съобщи, че двете страни ще подпишат комерсиално съглашение „ доста скоро “.
В резултат на договарянията Съединени американски щати понижиха с 10 % 20-процентната митническа цена,
наложена върху всички китайски артикули в отговор на продажбата на химикали, употребявани в производството на фентанил, като по този метод общата ставка бе понижена от 57 на 47 %.
Китай се съгласи да закупи соя и други селскостопански артикули и да улесни достъпа до редкоземни детайли.
Очакваше се също по този начин Съединени американски щати да анулират разширението на контрола върху износа. Все още обаче не е ясно кои други мита ще останат в действие и на какво равнище.
Канада е изправена пред 35-процентови ставки върху стоките си,
макар че множеството от тях са освободени от мита според съществуващото съглашение за свободна търговия сред Съединени американски щати, Канада и Мексико (USMCA). Канада е наранена от общата ставка от 50 % върху вноса на метали и 25 % върху коли, създадени отвън Съединени американски щати.
На 25 октомври Тръмп съобщи, че приключва комерсиалните договаряния и ще усили цените за Канада
„ с 10 % над това, което заплащат в този момент “ поради реклама ориентирана против митата, финансирана от провинциалното държавно управление на Онтарио. Канадският министър председател Марк Карни съобщи, че страната ще възобнови комерсиалните договаряния със Съединени американски щати, „ когато е подходящо “ и добави, че няма неотложен въпрос за разискване с Тръмп.
Канада бе измежду дребното страни, които вкараха ответни мита за американските артикули,
въпреки в следствие множеството да бяха анулирани и в действие да остават ставките единствено за американски стомана, алуминий и авточасти.
Мексико е изправено пред 30 % мита върху стоките си,
плюс ставките за обособените браншове и 25 % мито върху фентанила. Въпреки това, сходно на Канада, множеството от стоките му са освободени от мита по силата на тристранното съглашение. Митата бяха отсрочени до края на октомври, с цел да се даде време за подписване на съглашение. На 27 октомври мексиканският президент Клаудия Шейнбаум съобщи, че тя и Тръмп са се договорили да удължат този период с „ още няколко седмици “.
Законни ли са митата на Тръмп?
Митата на Тръмп неведнъж бяха оспорвани по юридически път поради метода, по който бяха въведени.
Вместо да получи утвърждение от Конгреса, администрацията на Тръмп се базира на Закона за интернационалните изключителни стопански пълномощия от 1977 година. Обявяването на изключително състояние според този закон разреши на Тръмп да издава укази с неотложно деяние и да заобиколи откритата процедура.
През август апелативен съд в Съединени американски щати постанови, че множеството от митата на Тръмп са противозаконни,
само че ги остави в действие. Белият дом изиска от Върховния съд на Съединени американски щати да анулира това решение и на 5 ноември стартира разглеждането на причините по делото. Окончателният резултат се чака след няколко месеца.
Загуба във Върховния съд може да докара до предоговаряне на подписаните до момента съглашения
или да предизвика нов интервал на неустановеност по отношение на цените. Възможно е да се наложи и на фирмите да бъдат върнати събраните от мита суми.
Ефекти от митата
Белият дом заяви предходната седмица, че от януари насам Съединени американски щати са събрали над 235 милиарда $ като доходи от митата, въведени като част от комерсиалната политика на Тръмп. Въпреки това резултатът остава под предварителните упования – през юли министърът на финансите на Съединени американски щати Скот Бесънт предвиждаше, че
приходите от мита могат да доближат 300 милиарда $ до края на годината.
Тръмп бе оповестил даже, че приходите от цените ще бъдат задоволителни, с цел да заменят федералния подоходен налог – съгласно специалисти обаче за тази цел те би трябвало да са доста по-големи, почти 2,4 трлн. $.
Усилията на Тръмп да съживи индустриалните работни места в Съединени американски щати също доведоха до разочароващи резултати,
отбелязва Ройтерс. Повишаването на митата върху вноса на първични материали докара до увеличение на разноските за американските производители, изключително в браншовете, които употребяват доста стомана. Въпреки че производството на стомана добави към 2300 нови работни места, браншовете, които употребяват стомана и алуминий, изгубиха 75 000.
Американската стопанска система претърпя леко стесняване през първото тримесечие
на фона на бързата реакция за импорт на артикули преди влизането в действие на митата, само че бързо се възвърне и продължава да пораства с темпове над наклонността с помощта на солиден взрив на вложенията в изкуствен интелект и устойчиви потребителски разноски.
Не се оправдаха обаче и страховете от тотална световна комерсиална война,
поради че със лични мита дадоха отговор единствено дребен брой страни като Канада и Китай, международната стопанска система се оказа доста по-устойчива от предстоящото, както уточни ръководещият шеф на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева, не настъпи и инфлационен потрес, от какъвто мнозина се притесняваха.
Въпреки това МВФ предизвести, че се чака забележителна смяна в международната стопанска система –
„ нова епоха “, характеризираща се с по-бавен напредък, дължащ се значително на хаоса с митата, провокиран от американския президент. В неотдавнашна обява в блога си МВФ акцентира, че откритата международна икономическа рамка, която съществува от 80 години, претърпява основна смяна заради ескалиращите мита и произлизащата от тях неустановеност.
Според Фонда увеличените цени освен
способстват за икономическата непредвидимост,
само че и въздействат върху прогнозите за световния напредък. Въпреки това през октомври вероятностите за международния напредък бяха леко нараснали по отношение на оповестеното през април с помощта на по-добрата от предстоящото дарба на международната система да поеме шоковете.
Несигурността обаче „ е тук, с цел да остане “,
а рисковете остават високи, както предизвести Георгиева.
Междувременно комерсиалният остатък на Китай преодоля резултата от цените на Тръмп и надвиши 1 трилион $, защото страната съумя да диверсифицира търговията си, насочвайки износа към други дестинации, реалокира индустриалния си бранш нагоре по веригата на цената и употребява въздействието си в областта на редкоземните минерали, с цел да отблъсне натиска от Съединени американски щати или Европа.
Очаквания за 2026 година
Голямата незнайна за 2026 година е дали доста от митата на Тръмп ще бъдат доказани, а с изключение на изхода на делото във Върховния съд, през идващата 2026 година също по този начин се чака резултат от напъните за
дефинитивно подписване на съглашение сред Съединени американски щати и Китай.
Нестабилното помирение, реализирано по време на тазгодишните договаряния, ще изтече през втората половина на 2026 година, а Тръмп и Си Цзинпин авансово са насрочили две срещи през годината.
Споразумението за свободна търговия с двамата най-големи търговски сътрудници на Съединени американски щати – Канада и Мексико – също следва да бъде преразгледано през 2026 година на фона на несигурността дали Тръмп ще разреши то да изтече или ще се опита да го преработи по собствен усет.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ