Красива грънчарка вае праисторически съдове
Ръцете на грънчаря свързват трите детайла - земя, вода и огън. Земята, тъй като извличаме глината от нея. Вода, тъй като без нея не можем да изваем формата. И огънят, тъй като с него каляваме предмета, съда, който сме изваяли. Това твърди младата грънчарка от Подбалкана Петя Стоянова. Тя е на 32 и освен моделира безконечните глинени форми на съдове от праисторията, само че и показва уменията си пред туристи и посетители на Карлово в Бухаловия хан - къщата на занаятите. А в къщата им Сопот има свое ателие.
Искрата на грънчарството е в мен, в моя блян да основа формата. В желанието ми пръстите ми бъдат изцапани с глина, а от дланите ми да се роди един съд или една картина, споделя Петя. Но също така грънчарството е в нейните гени и на нея в рода се паднало да го придвижи към идващите генерации.
Да видят същинско грънчарско колело и раждането на съдовете при Петя в Бухаловия хан, всеки ден идват туристи. Това ме прави щастлива, тъй като мога да споделя уменията си, споделя тя. Много от тях пробват да завъртят колелото и да източат форма с дланите и пръстите си. До колелото се редят и баби и дядовци, и дребни деца. Но да станеш грънчар се желае труд и самообладание, изяснява тя.
У дома в Сопот тя има свое ателие, устроила го е в една независима стая на къщата. Все още няма грънчарско колело, само че има пещ и работи съвсем всеки ден. Прави градени съдове, градени сувенири. Точи кора като за пита и от нея основава формата. Най-често прави картини с цветя или декоративни форми. Преди да постави глазурата, тези пана наподобяват на дърворезба и това припомня още веднъж за един занаятите на нейните дядовци.
В грънчарството е значима и декорацията, изяснява Петя. Затова тя деликатно избира цветовете на глазурата и от този избор зависи какво въодушевление ще излъчва нейният сувенир. В древността с грънчарското колело работили мъжете, занаятът бил напълно мъжки. По-приятната и тънка част - украсата, била отредена на дамата, напомня грънчарката. Тези дами наричали шарачки. Самата Петя умее и да източва форми, и да ги шари. Любимата и шарка е троянската, само че когато прави своите пана с цветя, избира други техники.
Потомка на занаятчии! И братята на баба й въртели колелото
Баба ми, майката на татко ми, е имала петима братя и една сестра - били общо седем деца, споделя младата ваятелка на глина. И петимата братя били грънчари, а някои от тях и дърворезбари. Родът е от Столетово, а тези два занаята давали поминъка на селото. По-късно доникъде на 80-те години имало и грънчарска фабрика и дядовците ми работили там. Когато фабриката била затворена, те, както и други столетовци, се преместили в Троян - там и до през днешния ден е центърът на грънчарството, спомня си младата жена.
В рода не останали съдове и предмети, направени от дедит, а единствено няколко черно-бели фотоси, на които братята на баба са в своите ателиета или в грънчарската фабрика. Но пък и баба, и татко постоянно говорили за глината, за грънчарското колело. Когато Петя била дете, татко постоянно сядал до нея, разказвал забавни истории от своето детство и ги рисувал. Петя хванала молива от дребна, а до момента в който учила в главното учебно заведение в Сопот, била в паралелка с профил изобразяване. Преподавала художничката Пенка Николова, в чиято школа „ Карловски арт нюанс “ се образоват дребните художници от Подбалкана. Съвсем естествено Петя траяла да учи в Средното художествено учебно заведение по приложни изкуства „ Проф. Венко Колев “ в Троян, компетентност грънчарство. После учила логика на психиката и педагогика в Софийския университет, само че останала трайно обвързвана със занаята на дедите си.
Макар и единствено на 32 години, Петя счита, че има правоприемник в грънчарството. Дъщеря е още едвам на четири години и играе с глината като с пластилин. Но синът <210> Венелин, който е на шест години, към този момент моделира и има цяла сбирка от сувенири, декорирани от самия него и изпечени в пещта в ателието на майка си. А постоянно, когато тя е на работа, сяда на грънчарското колело и източва дребни амфори и чаши.
Искрата на грънчарството е в мен, в моя блян да основа формата. В желанието ми пръстите ми бъдат изцапани с глина, а от дланите ми да се роди един съд или една картина, споделя Петя. Но също така грънчарството е в нейните гени и на нея в рода се паднало да го придвижи към идващите генерации.
Да видят същинско грънчарско колело и раждането на съдовете при Петя в Бухаловия хан, всеки ден идват туристи. Това ме прави щастлива, тъй като мога да споделя уменията си, споделя тя. Много от тях пробват да завъртят колелото и да източат форма с дланите и пръстите си. До колелото се редят и баби и дядовци, и дребни деца. Но да станеш грънчар се желае труд и самообладание, изяснява тя.
У дома в Сопот тя има свое ателие, устроила го е в една независима стая на къщата. Все още няма грънчарско колело, само че има пещ и работи съвсем всеки ден. Прави градени съдове, градени сувенири. Точи кора като за пита и от нея основава формата. Най-често прави картини с цветя или декоративни форми. Преди да постави глазурата, тези пана наподобяват на дърворезба и това припомня още веднъж за един занаятите на нейните дядовци.
В грънчарството е значима и декорацията, изяснява Петя. Затова тя деликатно избира цветовете на глазурата и от този избор зависи какво въодушевление ще излъчва нейният сувенир. В древността с грънчарското колело работили мъжете, занаятът бил напълно мъжки. По-приятната и тънка част - украсата, била отредена на дамата, напомня грънчарката. Тези дами наричали шарачки. Самата Петя умее и да източва форми, и да ги шари. Любимата и шарка е троянската, само че когато прави своите пана с цветя, избира други техники.
Потомка на занаятчии! И братята на баба й въртели колелото
Баба ми, майката на татко ми, е имала петима братя и една сестра - били общо седем деца, споделя младата ваятелка на глина. И петимата братя били грънчари, а някои от тях и дърворезбари. Родът е от Столетово, а тези два занаята давали поминъка на селото. По-късно доникъде на 80-те години имало и грънчарска фабрика и дядовците ми работили там. Когато фабриката била затворена, те, както и други столетовци, се преместили в Троян - там и до през днешния ден е центърът на грънчарството, спомня си младата жена.
В рода не останали съдове и предмети, направени от дедит, а единствено няколко черно-бели фотоси, на които братята на баба са в своите ателиета или в грънчарската фабрика. Но пък и баба, и татко постоянно говорили за глината, за грънчарското колело. Когато Петя била дете, татко постоянно сядал до нея, разказвал забавни истории от своето детство и ги рисувал. Петя хванала молива от дребна, а до момента в който учила в главното учебно заведение в Сопот, била в паралелка с профил изобразяване. Преподавала художничката Пенка Николова, в чиято школа „ Карловски арт нюанс “ се образоват дребните художници от Подбалкана. Съвсем естествено Петя траяла да учи в Средното художествено учебно заведение по приложни изкуства „ Проф. Венко Колев “ в Троян, компетентност грънчарство. После учила логика на психиката и педагогика в Софийския университет, само че останала трайно обвързвана със занаята на дедите си.
Макар и единствено на 32 години, Петя счита, че има правоприемник в грънчарството. Дъщеря е още едвам на четири години и играе с глината като с пластилин. Но синът <210> Венелин, който е на шест години, към този момент моделира и има цяла сбирка от сувенири, декорирани от самия него и изпечени в пещта в ателието на майка си. А постоянно, когато тя е на работа, сяда на грънчарското колело и източва дребни амфори и чаши.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ