Присъдата на Ратко Младич: Ще преосмисли ли Сърбия собствената си отговорност?
Ратко Младич е добре позната фигура – освен поради осъществените закононарушения в Хърватия и Босна и Херцеговина по време на юговойните интервала 1991-1995 година, за които през 2017 година получи доживотна присъда, само че и тъй като в продължение на цели 16 години успяваше да се укрие от интернационалното правораздаване – не без помощта на демократично определени държавни управления на Сърбия, и по този начин да попречва задържането си.
Съдиите от ad hoc трибунала (IRMTC) в Хага – институцията, наследила Международния углавен съд за някогашна Югославия – признаха генерала за отговорен по 10 от 11 обвинявания, измежду които за геноцид и закононарушения против човечеството. Присъдата на Младич е безапелационна – до живот.
Отговорността на Сърбия се замита
Работата на трибунала в Хага е извънредно значима, тъй като разкрива и потвърждава доста обстоятелства от войните в някогашна Югославия. Въпреки това в тази ситуация на Младич липсват доказателства за неговите връзки с Белград и по-конкретно с някогашния президент Слободан Милошевич и кръга към него. За разлика от делата против Милошевич и Душко Тадич (първият обвинен в Хага) в края на 1990-те, този път Хагският арбитражен съд пропусна да удостовери връзките на Младич със Сърбия, включително геноцида в шест други босненски общини при започване на войната през 1992 година. За тези закононарушения обвиняването държеше генерала виновен, само че те не бяха включени в присъдата.
В Сърбия всички решения на трибунала досега се възприемат като антисръбски. Допълнително фактът, че сръбската страна не е изправяна пред съда, води до това всяка отговорност на Белград за войните и военните закононарушения да бъде оспорвана. И до през днешния ден продължава да се твърди, че войната в Босна е “война за избавление на сърбите”, както и че ислямският фундаментализъм е отговорен за разпада на Югославия. В резултат от това отношение се построява един разказ, съгласно който сърбите са жертви, които биват стигматизирани от света по ред аргументи, една от които - близостта им с Русия.
Сребреница разклати полезностите на Запада
Геноцидът в Сребреница през 1995-а година в действителност беше част от сръбската тактика за мюсюлмански кулоар, преминаващ през дребното източнобоснеско градче и другите две предпазени зони на Организация на обединените нации – Жепа и Горажде, и свързващ Сараево с Турция през Санджак, Косово и Албания. Сърбите разглеждаха това като опасност за цяла Европа. Затова и Сребреница беше цел на Ратко Младич още от началото на войната през 1992-а.
Войната в Босна сложи под въпрос главните полезности на Запада. Сребреница пък дискредитира цялата интернационална общественост. Геноцидът там се трансформира в преломна точка на войната, само че и в знак на безразличието на западните страни към убийствата на Балканите. Резолюцията на Организация на обединените нации през 2015 година, която признаваше геноцида и целеше да наложи една обща историческа истина, не беше подкрепена от редица страни, измежду които Русия и Китай.
Тези въпроси би трябвало да получат отговор
На фона на реабилитирането на всички нарушители в Белград, който ги счита за национални герои, остават няколко въпроса, на които сръбските ръководещите би трябвало да отговорят:
Готови ли са те да признаят:
– че институции като югославската войска и тайните служби на Сърбия са били реализатори на проектите на Милошевич за Велика Сърбия?
– че е имало депортации и кланета на цивилни жители поради културната и религиозната им принадлежност?
– че има доказателства за полагането на телата на жертвите в така наречен вторични и третични всеобщи гробове, за обезобразяването на трупове и от време на време даже изгарянето им?
– че културно и религиозно завещание е било съзнателно разрушавано, с цел да бъде нанесен удар върху идентичността на несръбски етнически и религиозни общности?
– че неналичието на воля на политическия и културен хайлайф на Сърбия за отговорно разглеждане на предишното се трансформира в основна спънка по пътя към Европейския съюз?
– че тенденциозното омаловажаване на сръбската отговорност във войните застава на пътя на нормализирането на връзките сред страните и народите в Западните Балкани?
– че това води до затъването на сръбското общество от ден на ден в една затворена и назадничава ценностна система?
- и че носенето на наказателна отговорност за избрани дейности е централен детайл от правовата страна?
Без да признае осъщественото от Ратко Младич и неговите закононарушения, Сърбия няма късмет да стане едно съвременно европейско общество.
*Автор: Соня Бисерко . Тя е измежду водещите деятели за цивилен права в Сърбия. От 1994 година тя е ръководител на Сръбския Хелзинкски комитет за правата на индивида
Съдиите от ad hoc трибунала (IRMTC) в Хага – институцията, наследила Международния углавен съд за някогашна Югославия – признаха генерала за отговорен по 10 от 11 обвинявания, измежду които за геноцид и закононарушения против човечеството. Присъдата на Младич е безапелационна – до живот.
Отговорността на Сърбия се замита
Работата на трибунала в Хага е извънредно значима, тъй като разкрива и потвърждава доста обстоятелства от войните в някогашна Югославия. Въпреки това в тази ситуация на Младич липсват доказателства за неговите връзки с Белград и по-конкретно с някогашния президент Слободан Милошевич и кръга към него. За разлика от делата против Милошевич и Душко Тадич (първият обвинен в Хага) в края на 1990-те, този път Хагският арбитражен съд пропусна да удостовери връзките на Младич със Сърбия, включително геноцида в шест други босненски общини при започване на войната през 1992 година. За тези закононарушения обвиняването държеше генерала виновен, само че те не бяха включени в присъдата.
В Сърбия всички решения на трибунала досега се възприемат като антисръбски. Допълнително фактът, че сръбската страна не е изправяна пред съда, води до това всяка отговорност на Белград за войните и военните закононарушения да бъде оспорвана. И до през днешния ден продължава да се твърди, че войната в Босна е “война за избавление на сърбите”, както и че ислямският фундаментализъм е отговорен за разпада на Югославия. В резултат от това отношение се построява един разказ, съгласно който сърбите са жертви, които биват стигматизирани от света по ред аргументи, една от които - близостта им с Русия.
Сребреница разклати полезностите на Запада
Геноцидът в Сребреница през 1995-а година в действителност беше част от сръбската тактика за мюсюлмански кулоар, преминаващ през дребното източнобоснеско градче и другите две предпазени зони на Организация на обединените нации – Жепа и Горажде, и свързващ Сараево с Турция през Санджак, Косово и Албания. Сърбите разглеждаха това като опасност за цяла Европа. Затова и Сребреница беше цел на Ратко Младич още от началото на войната през 1992-а.
Войната в Босна сложи под въпрос главните полезности на Запада. Сребреница пък дискредитира цялата интернационална общественост. Геноцидът там се трансформира в преломна точка на войната, само че и в знак на безразличието на западните страни към убийствата на Балканите. Резолюцията на Организация на обединените нации през 2015 година, която признаваше геноцида и целеше да наложи една обща историческа истина, не беше подкрепена от редица страни, измежду които Русия и Китай.
Тези въпроси би трябвало да получат отговор
На фона на реабилитирането на всички нарушители в Белград, който ги счита за национални герои, остават няколко въпроса, на които сръбските ръководещите би трябвало да отговорят:
Готови ли са те да признаят:
– че институции като югославската войска и тайните служби на Сърбия са били реализатори на проектите на Милошевич за Велика Сърбия?
– че е имало депортации и кланета на цивилни жители поради културната и религиозната им принадлежност?
– че има доказателства за полагането на телата на жертвите в така наречен вторични и третични всеобщи гробове, за обезобразяването на трупове и от време на време даже изгарянето им?
– че културно и религиозно завещание е било съзнателно разрушавано, с цел да бъде нанесен удар върху идентичността на несръбски етнически и религиозни общности?
– че неналичието на воля на политическия и културен хайлайф на Сърбия за отговорно разглеждане на предишното се трансформира в основна спънка по пътя към Европейския съюз?
– че тенденциозното омаловажаване на сръбската отговорност във войните застава на пътя на нормализирането на връзките сред страните и народите в Западните Балкани?
– че това води до затъването на сръбското общество от ден на ден в една затворена и назадничава ценностна система?
- и че носенето на наказателна отговорност за избрани дейности е централен детайл от правовата страна?
Без да признае осъщественото от Ратко Младич и неговите закононарушения, Сърбия няма късмет да стане едно съвременно европейско общество.
*Автор: Соня Бисерко . Тя е измежду водещите деятели за цивилен права в Сърбия. От 1994 година тя е ръководител на Сръбския Хелзинкски комитет за правата на индивида
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ