България има потенциал за 3,5-4% растеж годишно, но е нужна политическа стабилност и правителство с ясна визия
Растежът от към 2% на българската стопанска система е надалеч под нейния капацитет. Ако имаме политическа непоклатимост и държавно управление с ясна визия за развиването на страната, което да предприеме дейности за достъп до еврофондовете, ограничение на корупцията и привличане на задгранични вложения, България ще може да разгърне изцяло опциите си за напредък, само че сега сме в такава обстановка, че при 2% растеж на Брутният вътрешен продукт в бюджета би трябвало или да се покачат приходите посредством спомагателни налози или да съкратят някакви разноски. Това сподели Юлиян Войнов, икономист, в " Bulgaria ON AIR ".
По думи на министъра на финансите Людмила Петкова Министерството ще внесе проектобюджет с до 3% недостиг. Войнов сподели, че това е бюджет за влизане в еврозоната в изискванията на политическа рецесия и растеж на стопанската система, който е надалеч от оптималния за страната. Той счита, че заложените в бюджета ограничения имат смисъл. Те са ориентирани към решение на числовите проблеми, само че икономистът предизвести, че това не значи, че тези ограничения ще са задоволителни за решение на бюджетните проблеми в дълготраен проект.
Един от главните проблеми би бил обвързван с бюджетните дефицити, изключително след обещанията на Тръмп да наложи 10% мита на всички създадени в Европа артикули. Гостът съобщи, че в случай че тези ограничения се приложат на процедура, това ще значи закъснение на международната и надлежно на европейската стопанска система. Забавянето на Китай и Съединени американски щати ще се отрази на Европа. Оттук нататък плануваните растежи от 2% изобщо не са обезпечени и най-вероятно ще забележим още идната година закъснение или непостигнане на тези прогнози. Това значи, че ще би трябвало да помислим по какъв начин да ограничим бъдещите бюджетни дефицити.
Според него казусът с недостига може да се трансформира в " продължителен " и при вероятно утежняване на икономическите вероятности с тези дефицити можем да имаме проблеми при влизането в еврозоната. От друга страна вътрешното ползване, което е една от " противоотровите " при стагнираща или забавяща се стопанска система основава предпоставки за инфлация. Българска народна банка предизвести, че сегашните политики са проинфлационни и че през идната година инфлацията може още веднъж да тръгне нагоре, което още веднъж да ни възпре да влезем в еврозоната.
Войнов обаче отвърна това изказване, като сподели, че вътрешното ползване не е наложително да бъде обвързвано с наливането на държавни пари. То може да бъде увеличено посредством облекчение на бизнес регулациите и увеличение на продуктивността на труда. И макар сериозното повишение на приходите от 2022 година насам освен, че те не са довели до нарастване инфлацията, а в противен случай – " от септември-октомври 2022 година инфлацията непрестанно понижава ", като даже в един миг България е била една от страните, които приходите са изпреварили инфлацията.
Икономистът сподели, че тогава високите цени не са били отношение на повишаващите се приходи, а на високите цени на силата. Той означи, че сега " главният проблем на Европейски Съюз не е инфлацията, а дефлацията ".
Ако приемем, че ще има закъснение на цялостното икономическо развиване вследствие избора на Тръмп и ограниченията, за които говорихме, по-скоро ще имаме проблем да върнем инфлацията на 2% и да не спаднем на дефлация, в сравнение с противоположното.
Една от страните, които се чака най-вече да пострадат при завръщането на Тръмп е Германия, която е в икономическа рецесия, която е основата на разпада на държавното управление на страната. Войнов сподели, че Германия не може повече да води политика на остеритет и е " нужно страната би трябвало да влезе в своята функционалност на вложител " и да усили разходната част на държавното управление във връзка с вложенията.
Една стопанска система, с цел да усили своя стопански напредък, би трябвало да развива вътрешния си пазар, който се задвижва най-много от бранша на услугите. България е директно подвластна от Германия и стагнацията ѝ непроменяемо ще се отрази на българската стопанска система. Войнов съобщи, че в случай че не се подхващат незабавни ограничения за възстановяване на икономическия напредък, тъй като другояче " ще кретаме с 2% растеж на Брутният вътрешен продукт ", а изброените бюджетни и стопански проблеми ще се задълбочават.
По думи на министъра на финансите Людмила Петкова Министерството ще внесе проектобюджет с до 3% недостиг. Войнов сподели, че това е бюджет за влизане в еврозоната в изискванията на политическа рецесия и растеж на стопанската система, който е надалеч от оптималния за страната. Той счита, че заложените в бюджета ограничения имат смисъл. Те са ориентирани към решение на числовите проблеми, само че икономистът предизвести, че това не значи, че тези ограничения ще са задоволителни за решение на бюджетните проблеми в дълготраен проект.
Един от главните проблеми би бил обвързван с бюджетните дефицити, изключително след обещанията на Тръмп да наложи 10% мита на всички създадени в Европа артикули. Гостът съобщи, че в случай че тези ограничения се приложат на процедура, това ще значи закъснение на международната и надлежно на европейската стопанска система. Забавянето на Китай и Съединени американски щати ще се отрази на Европа. Оттук нататък плануваните растежи от 2% изобщо не са обезпечени и най-вероятно ще забележим още идната година закъснение или непостигнане на тези прогнози. Това значи, че ще би трябвало да помислим по какъв начин да ограничим бъдещите бюджетни дефицити.
Според него казусът с недостига може да се трансформира в " продължителен " и при вероятно утежняване на икономическите вероятности с тези дефицити можем да имаме проблеми при влизането в еврозоната. От друга страна вътрешното ползване, което е една от " противоотровите " при стагнираща или забавяща се стопанска система основава предпоставки за инфлация. Българска народна банка предизвести, че сегашните политики са проинфлационни и че през идната година инфлацията може още веднъж да тръгне нагоре, което още веднъж да ни възпре да влезем в еврозоната.
Войнов обаче отвърна това изказване, като сподели, че вътрешното ползване не е наложително да бъде обвързвано с наливането на държавни пари. То може да бъде увеличено посредством облекчение на бизнес регулациите и увеличение на продуктивността на труда. И макар сериозното повишение на приходите от 2022 година насам освен, че те не са довели до нарастване инфлацията, а в противен случай – " от септември-октомври 2022 година инфлацията непрестанно понижава ", като даже в един миг България е била една от страните, които приходите са изпреварили инфлацията.
Икономистът сподели, че тогава високите цени не са били отношение на повишаващите се приходи, а на високите цени на силата. Той означи, че сега " главният проблем на Европейски Съюз не е инфлацията, а дефлацията ".
Ако приемем, че ще има закъснение на цялостното икономическо развиване вследствие избора на Тръмп и ограниченията, за които говорихме, по-скоро ще имаме проблем да върнем инфлацията на 2% и да не спаднем на дефлация, в сравнение с противоположното.
Една от страните, които се чака най-вече да пострадат при завръщането на Тръмп е Германия, която е в икономическа рецесия, която е основата на разпада на държавното управление на страната. Войнов сподели, че Германия не може повече да води политика на остеритет и е " нужно страната би трябвало да влезе в своята функционалност на вложител " и да усили разходната част на държавното управление във връзка с вложенията.
Една стопанска система, с цел да усили своя стопански напредък, би трябвало да развива вътрешния си пазар, който се задвижва най-много от бранша на услугите. България е директно подвластна от Германия и стагнацията ѝ непроменяемо ще се отрази на българската стопанска система. Войнов съобщи, че в случай че не се подхващат незабавни ограничения за възстановяване на икономическия напредък, тъй като другояче " ще кретаме с 2% растеж на Брутният вътрешен продукт ", а изброените бюджетни и стопански проблеми ще се задълбочават.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ