Растежът на българската икономика ще се ускорява през следващите две

Растежът на българската стопанска система ще се форсира през идващите две години с помощта на повече вложения, в това число и по линия на Плана за възобновяване, по-силно частно ползване и възобновяване на външното търсене. Това се показва в макроанализа за България на ING Think – икономическото звено на едноименната нидерландска банка с посланичество и в България, от което са част над 40 икономисти по целия свят.

Прогнозата на звеното е за 2.9% действителен растеж на брутния вътрешен артикул (БВП) през тази година и 3.3% през идната. Рисковете при реализирането на прогнозата идват от евентуално по-бавното асимилиране на европейски средства, възможна нова политическа рецесия и по-малко произвеждане и експорт от рафинерията в Бургас поради възбраната за импорт на съветски петрол.

ING остава „ мрачна “ за износа на България тази година – от основните експортни пазари на България упованията са единствено стопанската система на Румъния да се форсира тази година.

Икономистите чака мощен летен сезон, с повече туристи от Румъния поради предстоящото внезапно повишение на действителните заплати, както и от страните от еврозоната поради отслабената стопанска система, което може да усили апетита за по-евтини ваканционни други възможности.
Присъединяване към Еврозона
Според икономистите инфлацията в България не би трябвало да спре страната по пътя към еврозоната. Основни „ мотори “ на инфлацията ще бъдат стегнатия пазар на труда и повишението на заплатите. Множеството инфраструктурни и модернизационни планове, които се чака да бъдат изпълнявани по едно и също време, също ще и цената на труда му.

Очакваме това да продължи да поддържа към момента здравословен напредък на действителните заплати най-рано до 2025 година “, се споделя в отчета ING Think.

Инфлацията може да бъде в допълнение подхранена от повишението на ставката по Данък добавена стойност от 9 на 20% за редица артикули.

Звеното позволява бъдещото влизане в еврозоната да увеличи и цените.

Всъщност дългогодишното обвързване на лв. с еврото, самодейността на държавното управление да вкара наложително двойно ценообразуване в магазините и спадът на разноските за конвертиране на валута за бизнеса, донесен от приемането на еврото, по принцип би трябвало да държат цените под надзор “, се изяснява в разбора.

Обаче цялостното ускорение на растежа и подтекстът на по-високото данъчно облагане, разказани нагоре, биха могли да дадат убеденост на някои компании да преразгледат цялото „ меню “ нагоре – както в лв., по този начин и в евро. По този метод те ще вдигнат цените в сходство със закона за двойното ценообразуване, написа още там.
Бюджетен недостиг
Според прогнозата бюджетният недостиг ще остане малко под заложените в бюджета 3%. Като причина за високия недостиг се показват обществените, военни и капиталови разноски през 2024 година Финансирането на недостига от към 6 милиарда лева пък се чака да пристигна най-вече под формата на нов дълг от външните пазари. Според икономистите при предстоящо положително решение за приемане на България в еврозоната в средата на годината това може да увеличи рейтинга и изискванията по издаването на нов дълг през втората половина от годината да бъдат по-добри.

А осъществяването на бюджета евентуално още веднъж по традиция ще бъде наклонено към втората половина на годината.