ЕК: Икономическият растеж в България се забавя до 2027 г.
Растежът на българската стопанска система се чака да се забави от 3,0% през актуалната година до 2,7% през 2026 година и до 2,1% през 2027 година, се споделя в оповестената от Европейската комисия годишна есенна икономическа прогноза. Забавянето се дължи най-много на по-слаба вътрешна интензивност, обвързвана със спад на потреблението и вложенията.
През 2024 година стопанската система е повишена с 3,4% под въздействието на общественото и частното ползване, само че този ритъм няма да се резервира, отбелязва Комисията.
ЕК постави на пауза оценката за 1,6 милиарда евро за третото заплащане по ПВУ
През първата половина на 2025 година вложенията се форсираха с помощта на засилено асимилиране на средства по проекта за възобновяване и резистентност, само че през втората половина започнаха да понижават. Причината са по-ниските от плануваните бюджетни доходи, които лимитират държавната поддръжка.
През 2026-2027 година растежът на частното ползване ще се успокои в сходство със забавянето на растежа на заплатите и обществените прехвърляния.
Износът се свива при започване на 2025 година поради поправки, осъществявани от два основни експортьора, само че се чака възобновяване по-късно тази година. Вносът обаче ще продължи да пораства, подхранван от вътрешно търсене и засилени покупки на военна техника.
Комисията означи, че заплатите в страната са нарастнали осезаемо през 2024 година и при започване на 2025 година, компенсирайки инфлационния напън от предишни години и приближавайки действителните приходи до европейските равнища. Значителни еднократни нараствания са следени в браншове като сигурност, защита и обучение. Въпреки това, темпът на повишаване на заплатите се чака да се забави.
Безработицата продължава да понижава и се чака да падне под 4 на 100 през 2025 година, подкрепена и от вноса на работна ръка.
Инфлацията през 2025 година остава на релативно високо равнище от 3,5%, подтиквана от нарастванията на Данък добавена стойност върху хляба и ресторантьорските услуги, както и по-високите акцизи и контролираните цени на силата. Очаква се тя да спадне до 2,9% през 2026 година, преди да скочи още веднъж до 3,7% през 2027 година Причина ще бъде повишаването на силата вследствие на въвеждането на европейската инструкция СТЕ-2 за Системата за търговия с излъчвания, в случай че нейното използване не бъде отсрочено.
Очаква се дефицитът да се усили до 4,3% от Брутният вътрешен продукт през 2027 година, свързан от вложенията в защитата. Съотношението дълг към Брутният вътрешен продукт се усилва заради бюджетните дефицити и корекциите на наличностите и потоците. За актуалната година Европейска комисия предвижда недостиг от 3%, след което да се свие до 2,7% от Брутният вътрешен продукт през 2026 година, преди да се разшири през 2027 година до 4,3 на 100.
Нов евротранш дойде в България, само че част от парите са арестувани
Комисията предвижда повишаване на съотношението на държавния дълг към Брутният вътрешен продукт от 23,8% през 2024 година до 28,5% през 2025 година, до 30,6% през 2026 година и до 32,6% през 2027 година Голямото нарастване през 2025 година идва от интервенции по рефинансиране на дълга и планувани финансови инжекции в Българския енергиен холдинг и Българската банка за развиване. Потенциалното статистическо прекласифициране на финансовите инжекции в ограничения за увеличение на недостига и непрекъснатото нарастване на заплатите и пенсиите в обществения бранш, които към момента не са изцяло обезщетени от по-високи държавни доходи, съставляват значими опасности за прогнозата за бюджетния баланс.
Есенна макроикономическа прогноза на Европейска комисия за България.
За повече финансови вести и други потребни препоръки, по отношение на персоналните ви финанси, може да ни последвате във Facebook или Google News ShowcaseПо темата16 стопански це
През 2024 година стопанската система е повишена с 3,4% под въздействието на общественото и частното ползване, само че този ритъм няма да се резервира, отбелязва Комисията.
ЕК постави на пауза оценката за 1,6 милиарда евро за третото заплащане по ПВУ
През първата половина на 2025 година вложенията се форсираха с помощта на засилено асимилиране на средства по проекта за възобновяване и резистентност, само че през втората половина започнаха да понижават. Причината са по-ниските от плануваните бюджетни доходи, които лимитират държавната поддръжка.
През 2026-2027 година растежът на частното ползване ще се успокои в сходство със забавянето на растежа на заплатите и обществените прехвърляния.
Износът се свива при започване на 2025 година поради поправки, осъществявани от два основни експортьора, само че се чака възобновяване по-късно тази година. Вносът обаче ще продължи да пораства, подхранван от вътрешно търсене и засилени покупки на военна техника.
Комисията означи, че заплатите в страната са нарастнали осезаемо през 2024 година и при започване на 2025 година, компенсирайки инфлационния напън от предишни години и приближавайки действителните приходи до европейските равнища. Значителни еднократни нараствания са следени в браншове като сигурност, защита и обучение. Въпреки това, темпът на повишаване на заплатите се чака да се забави.
Безработицата продължава да понижава и се чака да падне под 4 на 100 през 2025 година, подкрепена и от вноса на работна ръка.
Инфлацията през 2025 година остава на релативно високо равнище от 3,5%, подтиквана от нарастванията на Данък добавена стойност върху хляба и ресторантьорските услуги, както и по-високите акцизи и контролираните цени на силата. Очаква се тя да спадне до 2,9% през 2026 година, преди да скочи още веднъж до 3,7% през 2027 година Причина ще бъде повишаването на силата вследствие на въвеждането на европейската инструкция СТЕ-2 за Системата за търговия с излъчвания, в случай че нейното използване не бъде отсрочено.
Очаква се дефицитът да се усили до 4,3% от Брутният вътрешен продукт през 2027 година, свързан от вложенията в защитата. Съотношението дълг към Брутният вътрешен продукт се усилва заради бюджетните дефицити и корекциите на наличностите и потоците. За актуалната година Европейска комисия предвижда недостиг от 3%, след което да се свие до 2,7% от Брутният вътрешен продукт през 2026 година, преди да се разшири през 2027 година до 4,3 на 100.
Нов евротранш дойде в България, само че част от парите са арестувани
Комисията предвижда повишаване на съотношението на държавния дълг към Брутният вътрешен продукт от 23,8% през 2024 година до 28,5% през 2025 година, до 30,6% през 2026 година и до 32,6% през 2027 година Голямото нарастване през 2025 година идва от интервенции по рефинансиране на дълга и планувани финансови инжекции в Българския енергиен холдинг и Българската банка за развиване. Потенциалното статистическо прекласифициране на финансовите инжекции в ограничения за увеличение на недостига и непрекъснатото нарастване на заплатите и пенсиите в обществения бранш, които към момента не са изцяло обезщетени от по-високи държавни доходи, съставляват значими опасности за прогнозата за бюджетния баланс.
Есенна макроикономическа прогноза на Европейска комисия за България.
За повече финансови вести и други потребни препоръки, по отношение на персоналните ви финанси, може да ни последвате във Facebook или Google News ShowcaseПо темата16 стопански це
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ