ЕК вещае по-бавен растеж и по-голям дефицит у нас. Икономиката забавя ход до 2027 г.
Растежът на българската стопанска система се чака да се забави до 2,7% през 2026 година и до едвам 2,1% през 2027 година
Това се споделя в огласената през днешния ден от Европейската комисия годишна. Тя бе показана от еврокомисаря по стопанската система Валдис Домбровскис.
Забавянето се дължи най-много на по-слаба вътрешна интензивност, обвързвана със спад на потреблението и вложенията. През 2024 година стопанската система е повишена с 3,4% под въздействието на общественото и частното ползване, само че този ритъм няма да се резервира.
През първата половина на 2025 година вложенията се форсираха с помощта на засилено асимилиране на средства по Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ). Но през втората половина започнаха да понижават. Причината са по-ниските от плануваните бюджетни доходи, които лимитират държавната поддръжка. През 2026-2027 година растежът на частното ползване ще се успокои в сходство със забавянето на растежа на заплатите и обществените прехвърляния.
Въпреки че частните вложения ще продължат да бъдат мотор на икономическата интензивност, позитивният резултат ще бъде отчасти обезвреден от чистия принос на износа, който остава леко негативен. Износът се сви при започване на 2025 година поради поправки, осъществявани от два основни експортьора, само че се чака възобновяване по-късно същата година. Вносът обаче ще продължи да пораства, подхранван от вътрешно търсене и засилени покупки на военна техника.
Заплатите в страната са нарастнали осезаемо през 2024 г. и началото на 2025 година, компенсирайки инфлационния напън от предишни години и приближавайки действителните приходи до европейските равнища. Значителни еднократни нараствания се следят в браншове като сигурност, защита и обучение. Въпреки това темпът на повишаване на заплатите се чака да се забави заради отслабващите инфлационни упования и фискални ограничавания. Безработицата продължава да понижава и се чака да падне под 4 на 100 през 2025 година, подкрепена и от вноса на работна ръка.
Инфлацията на хармонизирания показател на потребителските цени (ХИПЦ) през 2025 година остава на релативно високо равнище от 3,5%, подтиквана от нарастванията на Данък добавена стойност върху хляба и ресторантьорските услуги, както и по-високите акцизи и контролираните цени на силата. Очаква се тя да спадне до 2,9% през 2026 година, преди да скочи още веднъж до 3,7% през 2027 година Причина ще бъде повишаването на силата вследствие на въвеждането на европейската инструкция за СТЕ-2 - Системата за търговия с излъчвания, в случай че нейното използване не бъде отсрочено.
Отбраната се обрисува като основен разходен приоритет. През 2025 година бюджетният недостиг ще остане на ниво от 3% от Брутният вътрешен продукт. Той ще нарасне до 4,3% през 2027 година заради нова вълна от доставки на военна техника, оценени на 1,2% от Брутният вътрешен продукт. През 2026 година се чака кратковременно усъвършенстване на бюджетната позиция до недостиг от 2,7% с помощта на краткотрайно по-ниски финансови разноски.
Нарастващите дефицити водят и до значимо повишение на съотношението „ дълг-БВП “ - от 23,8% през 2024 година до 32,6% през 2027 година Най-големият растеж се чака още през 2025 година, вследствие на рефинансиране на остарели отговорности и финансови инжекции в Българския енергиен холдинг (БЕХ) и Българската банка за развиване (ББР). Допълнителен риск за фискалната резистентност съставляват вероятни класификации на тези инжекции като бюджетни разноски, както и непрекъснатите нараствания на обществени разноски за заплати и пенсии, които не се компенсират изцяло с растеж на приходите.
Картината в Европа
Очаква се стопанската система на Европейски Съюз да резервира сдържан ритъм на напредък до 2027 година Брутният вътрешен продукт на Съюза ще нарасне с 1,4% през 2025 и 2026 година, и с 1,5% през 2027 година, като еврозоната следва сходна траектория. Ръстът през първите три тримесечия на 2025 година е над упованията, най-много поради скока в износа преди въвеждането на нови мита от Съединени американски щати.
Въпреки по-добрите резултати през 2025 година външната среда остава неподходяща. Прогнозата се основава на догатката, че всички митнически ограничения, въведени от Съединени американски щати до 31 октомври 2025 година, ще останат в действие до края на прогнозния небосвод.
Основните мотори на растежа остават частното ползване и вложенията, подкрепени от постоянен пазар на труда, подобряваща се покупателна дарба и удобни условия за финансиране. Очаква се потреблението да нараства стабилно, допълнено от спад в равнищата на икономисване. Инвестициите се възвръщат, водени от строителството и разноски за съоръжение.
Инфлацията в еврозоната ще продължи да се намалява - от 2,4% през 2024 година до поставената цел от 2% през 2027 година В целия Европейски съюз се чака тя да доближи 2,2% в края на интервала. Умереното повишаване на силата, вследствие на СТЕ-2 - новата скица за търговия с излъчвания, може да окаже спомагателен напън. Същевременно конкуренцията от импорт и повишаването на еврото ще обуздаят цените на неенергийните артикули.
Безработицата в Европейски Съюз ще продължи да понижава, достигайки 5,8% през 2027 година след основаването на близо 380 000 нови работни места единствено през първата половина на 2025 година Ръстът на заплатите ще се забави, само че ще остане над инфлацията, допринасяйки за умерено усъвършенстване на действителните приходи.
Фискалната картина обаче леко се утежнява. Бюджетният недостиг на Европейски Съюз се чака да се усили от 3,1% от Брутният вътрешен продукт през 2024 година до 3,4% през 2027 година, най-много поради по-високи разноски за защита – от 1,5% до 2% от Брутният вътрешен продукт. Дългът на Европейски Съюз ще се повиши до 85% от Брутният вътрешен продукт, а този на еврозоната – до 90,4%. 4 страни членки ще преминат прага от 100%.
--------
Този материал е написан благодарение на изкуствен интелект под контрола и редакцията на най-малко двама публицисти от Клуб Z. Материалът е част от плана " От мястото на събитието предава AI ".
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Това се споделя в огласената през днешния ден от Европейската комисия годишна. Тя бе показана от еврокомисаря по стопанската система Валдис Домбровскис.
Забавянето се дължи най-много на по-слаба вътрешна интензивност, обвързвана със спад на потреблението и вложенията. През 2024 година стопанската система е повишена с 3,4% под въздействието на общественото и частното ползване, само че този ритъм няма да се резервира.
През първата половина на 2025 година вложенията се форсираха с помощта на засилено асимилиране на средства по Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ). Но през втората половина започнаха да понижават. Причината са по-ниските от плануваните бюджетни доходи, които лимитират държавната поддръжка. През 2026-2027 година растежът на частното ползване ще се успокои в сходство със забавянето на растежа на заплатите и обществените прехвърляния.
Въпреки че частните вложения ще продължат да бъдат мотор на икономическата интензивност, позитивният резултат ще бъде отчасти обезвреден от чистия принос на износа, който остава леко негативен. Износът се сви при започване на 2025 година поради поправки, осъществявани от два основни експортьора, само че се чака възобновяване по-късно същата година. Вносът обаче ще продължи да пораства, подхранван от вътрешно търсене и засилени покупки на военна техника.
Заплатите в страната са нарастнали осезаемо през 2024 г. и началото на 2025 година, компенсирайки инфлационния напън от предишни години и приближавайки действителните приходи до европейските равнища. Значителни еднократни нараствания се следят в браншове като сигурност, защита и обучение. Въпреки това темпът на повишаване на заплатите се чака да се забави заради отслабващите инфлационни упования и фискални ограничавания. Безработицата продължава да понижава и се чака да падне под 4 на 100 през 2025 година, подкрепена и от вноса на работна ръка.
Инфлацията на хармонизирания показател на потребителските цени (ХИПЦ) през 2025 година остава на релативно високо равнище от 3,5%, подтиквана от нарастванията на Данък добавена стойност върху хляба и ресторантьорските услуги, както и по-високите акцизи и контролираните цени на силата. Очаква се тя да спадне до 2,9% през 2026 година, преди да скочи още веднъж до 3,7% през 2027 година Причина ще бъде повишаването на силата вследствие на въвеждането на европейската инструкция за СТЕ-2 - Системата за търговия с излъчвания, в случай че нейното използване не бъде отсрочено.
Отбраната се обрисува като основен разходен приоритет. През 2025 година бюджетният недостиг ще остане на ниво от 3% от Брутният вътрешен продукт. Той ще нарасне до 4,3% през 2027 година заради нова вълна от доставки на военна техника, оценени на 1,2% от Брутният вътрешен продукт. През 2026 година се чака кратковременно усъвършенстване на бюджетната позиция до недостиг от 2,7% с помощта на краткотрайно по-ниски финансови разноски.
Нарастващите дефицити водят и до значимо повишение на съотношението „ дълг-БВП “ - от 23,8% през 2024 година до 32,6% през 2027 година Най-големият растеж се чака още през 2025 година, вследствие на рефинансиране на остарели отговорности и финансови инжекции в Българския енергиен холдинг (БЕХ) и Българската банка за развиване (ББР). Допълнителен риск за фискалната резистентност съставляват вероятни класификации на тези инжекции като бюджетни разноски, както и непрекъснатите нараствания на обществени разноски за заплати и пенсии, които не се компенсират изцяло с растеж на приходите.
Картината в Европа
Очаква се стопанската система на Европейски Съюз да резервира сдържан ритъм на напредък до 2027 година Брутният вътрешен продукт на Съюза ще нарасне с 1,4% през 2025 и 2026 година, и с 1,5% през 2027 година, като еврозоната следва сходна траектория. Ръстът през първите три тримесечия на 2025 година е над упованията, най-много поради скока в износа преди въвеждането на нови мита от Съединени американски щати.
Въпреки по-добрите резултати през 2025 година външната среда остава неподходяща. Прогнозата се основава на догатката, че всички митнически ограничения, въведени от Съединени американски щати до 31 октомври 2025 година, ще останат в действие до края на прогнозния небосвод.
Основните мотори на растежа остават частното ползване и вложенията, подкрепени от постоянен пазар на труда, подобряваща се покупателна дарба и удобни условия за финансиране. Очаква се потреблението да нараства стабилно, допълнено от спад в равнищата на икономисване. Инвестициите се възвръщат, водени от строителството и разноски за съоръжение.
Инфлацията в еврозоната ще продължи да се намалява - от 2,4% през 2024 година до поставената цел от 2% през 2027 година В целия Европейски съюз се чака тя да доближи 2,2% в края на интервала. Умереното повишаване на силата, вследствие на СТЕ-2 - новата скица за търговия с излъчвания, може да окаже спомагателен напън. Същевременно конкуренцията от импорт и повишаването на еврото ще обуздаят цените на неенергийните артикули.
Безработицата в Европейски Съюз ще продължи да понижава, достигайки 5,8% през 2027 година след основаването на близо 380 000 нови работни места единствено през първата половина на 2025 година Ръстът на заплатите ще се забави, само че ще остане над инфлацията, допринасяйки за умерено усъвършенстване на действителните приходи.
Фискалната картина обаче леко се утежнява. Бюджетният недостиг на Европейски Съюз се чака да се усили от 3,1% от Брутният вътрешен продукт през 2024 година до 3,4% през 2027 година, най-много поради по-високи разноски за защита – от 1,5% до 2% от Брутният вътрешен продукт. Дългът на Европейски Съюз ще се повиши до 85% от Брутният вътрешен продукт, а този на еврозоната – до 90,4%. 4 страни членки ще преминат прага от 100%.
--------
Този материал е написан благодарение на изкуствен интелект под контрола и редакцията на най-малко двама публицисти от Клуб Z. Материалът е част от плана " От мястото на събитието предава AI ".
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ