познатата София: Градът на 2000 години с поглед, отправен в бъдещето
„ Расте, само че не старее ” е девизът на столицата на България. И това не е инцидентно.
София е един от най-древните европейски градове. Градът, именуван от траките Сердика, е бил обичано място на римския император Константин Велики (306- 337). По негово време градът става епископия и едно от първите селища, в което християнството е прието за публична вяра. Тук през 343-344 година се организира така наречен Сердикийски събор, утвърдил православното обучение за Св. Троица и Символа на Вярата, признати на Първия космополитен събор (Никея, 325 г.).
Това е и повода територията на София да изобилства от съкрални местенца – църкви, храмове и параклиси.
В идващите редове ще ви представим най-важните от тях, както и тяхната антична история.
Църквата „ Св. великомъченик Георги Победоносец ” е най-старата непокътната архитектурна полезност на днешна София, символизираща величието на античния Рим.
Император Константин Велики трансформира постройката в християнски храм още през ІV век. В църквата се пази най-ранната българска стенопис (ІХ век), която се отличава с висока художествена стойност.
Църквата „ Св. София ” пък е един от най-старите и внушителни монументи на византийското изкуство от ранната християнска ера на Балканите. Построена е по времето на разцвета на византийското изкуство при император Юстиниан (527-537) върху останките от по-древни християнски храмове. Стените на църквата били покрити със фрески и златни мозайки, пресъздаващи древен подиуми, а иконостасът се издигал върху 12 златни колони.
Днес църквата е една от най-значимите архитектурни полезности, непокътнати от ранното християнство.
Боянската черква в град София, строена през ХІ-ХІІ век, е известна като един от най-съвършените и напълно непокътнати монументи на източноевропейското средновековно изкуство. Тя дължи своята международна популярност на неповторимите си фрески от 1259 година, дело на незнаен зограф от интервала на Второто българско царство (ХІІ-ХІV век). Стенописите съставляват една от най-ценните сбирки на средновековната живопис, изпреварили шедьоврите на Италианския Ренесанс.
А за всекиго е ясно, че патриаршеската катедрала „ Св. Александър Невски ” е един от знаците на град София. През 1924 година храмът е разгласен за монумент на културата.
Любопитен факт е, че камбанарията на църквата е висока близо 53 м и има 12 камбани, излети и донесени от Москва. В криптата му са изложени едни от най-красивите български икони.
На едноименния площад в центъра на София се издига величественият катедрален храм на Софийската света митрополия – „ Света Неделя ”. Известен е с това, че на 16 април 1925 година става обект на най-големия терористичен акт до този интервал, когато са убити 193 души, а ранени – към 500. Днес в храма се съхраняват мощите на сръбския крал св. Стефан Милутин.
Църквата „ Св. Николай Чудотворец ” (Руската църква) е измежду най-красивите християнски храмове в България, включен в листата на ЮНЕСКО. В началото на ХХ в. църквата се трансформира в нравствен център на хиляди съветски емигранти.
Тук служи Серафим Соболев – архиепископ на съветските православни енории в страната. Той е заровен в криптата на храма и макар, че не е канонизиран, е уважаван като светец и до през днешния ден.
Както споменахме, София е град със 7000-годишна история. През VIII в. прочие н. е. на мястото на неолитно населено място поражда античният тракийски град Сердика. По време на Римската империя градът е център на римската провинция Долна Дакия. Строят се кули, крепостни стени, административни и религиозни здания.
През 809 година кан Крум го причислява към рамките на своето царство. По това време градът носи славянското име Средец –„ среда, център, средище ”.
Векове по-късно в документите на османските завоеватели градът е описван като необикновено хубав. Именно тогава София се оказва значим кръстопът на Балканите и придобива смисъла на занаятчийски и търговски център.
Доказателство е джамията „ Баня Баши ”, строена през ХVІ в. Недалеч от нея се намира и Синагогата, в която има и музей. Едва ли има различен град в Европа, в който толкоз близо едно до друго да са ситуирани религиозните средища на източноправославни, католици, евреи и мюсюлмани.
Днешният храм „ Свети Седмочисленици ” в началото също е издигнат като джамия от популярния османски проектант Синан през XVI в. върху остатъци от средновековна манастирска постройка. Така наречената от народа Черна джамия след Освобождението е била употребена като затвор, а при започване на XX в. ловко е била преустроена в православна черква. В храма се съхраняват частици от мощите на св. Климент, св. Горазд и св. Харалампий.
За столичани и посетители на София е ясно, че градът е културен, образован, административен и промишлен център. Тук са постройката на Българска академия на науките и Народното събрание. Интересни за посещаване са още Народната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий ” и Софийският университет „ Св. Климент Охридски ” – първото висше образователно заведение в страната. Във вътрешния двор на Президентството е римската ротонда, превърната в черква „ Св. Георги ”.
Шедьоврите на българското изобразително изкуство могат да бъдат прегледани в Националната художествена изложба, ситуирана в постройката на някогашния царски замък. Тук се обитава и Националният етнографски музей. Съвсем наоколо се намира и Националният природонаучен музей, в който се съхраняват препарирани извънредно скъпи и даже изчезнали към този момент растителни и скотски типове.
Част от историята на монархията е и паркът „ Врана ” е забележителна творба на пейзажното парково изкуство, основана в България през първата половина на XX век. По своите художествени качества той не отстъпва на известните пейзажни паркове, основани в Европа през XIX век.
Представлявал е състав на част на имение с повърхност 140 ха, принадлежащо на българските царе Фердинанд I и Борис III.
В 2001 г имението се подарява от сина на цар Борис III, Симеон Кобурготски на Софийската градска община. То е ситуирано на 11 км от центъра на столицата. Към построяването на парка „ Врана ” се пристъпва през 1900 г, 22 години след освобождението на България от турско робство. Неговото основаване се реализира в конюнктура, когато отечественото градинско-парково изкуство е било в самото начало на своето развиване.
Близо до София на идеално място за разходка през уикенда е Царска Бистрица. Мястото е било ловна хижа в планината Рила избира Княз Александър І, а по-късно през 1905 година Княз Фердинанд І го трансформира в ловна резиденция.
Втората – дворцовата постройка – се построява през 1911 – 1914 година по план на арх. П. Койчев. Архитектурният ù изказ е с конкретности от превъзходна композиция на детайли и елементи, близки до възрожденският им прототип. Постигната е автентичност на фасадите и на вътрешните пространства, създаваща неповторимо възприятие за величественост и уют.
Комплексът „ Царска Бистрица “ демонстрира за времето си нови репери в националната ни архитектура с съвременни измерения.
В непосредственост до курорта „ Боровец “ и до двореца „ Царска Бистрица “ се намират още два обекта – Лятна резиденция „ Ситняково “, издигната по план на арх. Г. Фингов през 1904 година и Ловната хижа „ Саръ мочур “.
Проектирани едновременно и от един създател, тези обекти несъмнено си наподобяват с архитектурата на ловната къща в „ Царска Бистрица “, познатото утилитарно високопланинско строителство, поредно завършени с уютно сецесионова украса и обзавеждане.
В планината Рила Цар Фердинанд І с архитектите-проектанти безспорно основават непреходни архитектурни обекти, които са с художествени полезности и с ясни послания за бъдещето.
Като столица на България, София непрекъснато е хазаин на голям брой културни, музикални, спортни и други събития. В Националния замък на културата, на стадионите и в огромните зали в града се организират доста концерти на известни групи и реализатори.
Многобройните театри и галерии в София оферират забавна и разнообразна стратегия.
В полите на планината Витоша, в квартал Бояна, пък се намира Националният исторически музей, който съхранява исторически монументи от праисторията до наши дни. Това е музеят с един от най-големите фондове – над 700 000 монументи на културата. Близо до музея се намира и Боянската черква – един от българските монументи на културата, включен в Списъка на ЮНЕСКО на международното културно завещание.
В столицата има още доста музеи – Политехническият музей, Антропологичният музей, Музеят на спорта и други
Градът е измежду желаните дестинации за конгресен туризъм и изложби – множеството конгресни центрове оферират разнородни благоприятни условия. Националният замък на културата, да вземем за пример, постоянно е хазаин на бизнес конгреси и изложби.
Заобиколен е от приказни планини – Стара планина на север, Витоша на юг, на югоизток от Лозенската и Люлин планина на югозапад, опциите за туризъм в София са почи безкрайни.
В покрайнините на София – основно в околните планини Витоша, Лозенска и Стара планина, през вековете са издигнати доста манастири, които образуват по този начин наречената Софийска света гора. Комплексът е обединявал доста манастири, които са играели ролята на културни средища и са съхранявали българския дух в епохата на османското господство. Днес налични са Драгалевският, Лозенският, Германският, Кремиковският, Черепишкият, Осеновлашкият и други манастири.
През зимата планината Витоша е обичано място на скиори и сноубордисти, а през лятото е измежду най-предпочитаните места за пикник и пешеходен туризъм. В границите на планината се намира и естественият парк „ Витоша ” – най-старият на Балканския полустров. Растителният свят на парка е извънредно богат и многолик. Десет от витошките върхове са с надморска височина над 2000 метра, като най-голям измежду тях е Черни връх (2290 м). Той се издига в централната част на планината. Витоша е желано място за отдих на доста столичани и посетители на града. През почивните дни поляните и пътеките в парка се оживяват от феновете на красивата природа. Повече за парка можете да научите в Природозащитния информативен център „ Витоша ”, който се намира на към 1 км от кв. Драгалевци, наоколо до Драгалевския манастир.
Планината Витоша е и известна дестинация за феновете на зимните спортове. Ски центровете в планината са два – „ Алеко ” и „ Конярника ”. „ Алеко ” е ситуиран на 1800 м н.в., пистите му са северни, има и условия за нощно каране. „ Конярника ” е на 1507 м н.в. Общата дължина на пистите в планината е 29 км, като най-дългата е 5 км, а оптималната денивелация е 780 м. Пистите са подобаващи както за напреднали, по този начин и за начинаещи скиори.
София е всичко изброено дотук, че и повече! Градът на Мъдростта е привлекателен център за туристи от целия свят, поради голямото многообразие, което предлага. И въпреки българската столица да е на пръв взор позната, благосъстоянията, който крие са безкрайни. Защото София „ идва ” от предишното с взор, насочен в бъдещето.
__
Неслучайно публикуваме този текст на 4 януари 2023 година - денят, в който честваме 145 години от освобождението на София от османско господство.
Преди 145 години на таз дата руските освободителни войски под предводителството на генерал-фелдмаршал Йосиф Владимирович Ромейко-Гурко победоносно навлизат в София.
След доста извършени борби огромна част от турските войски тогава напущат София макар численото си предимство, а съветските полкове завладяват конака и смъкват турското знаме.
На 20 октомври 1878 година от Пловдив в София се реалокира седалището на Временното съветско ръководство, а на 3 април 1879 година (22 март 1879 остарял стил) по предложение на Марин Дринов Учредителното заседание избира София за столица на Княжество България.
И възходът на София продължава!
Честит празник, София!
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
София е един от най-древните европейски градове. Градът, именуван от траките Сердика, е бил обичано място на римския император Константин Велики (306- 337). По негово време градът става епископия и едно от първите селища, в което християнството е прието за публична вяра. Тук през 343-344 година се организира така наречен Сердикийски събор, утвърдил православното обучение за Св. Троица и Символа на Вярата, признати на Първия космополитен събор (Никея, 325 г.).
Това е и повода територията на София да изобилства от съкрални местенца – църкви, храмове и параклиси.
В идващите редове ще ви представим най-важните от тях, както и тяхната антична история.
Църквата „ Св. великомъченик Георги Победоносец ” е най-старата непокътната архитектурна полезност на днешна София, символизираща величието на античния Рим.
Император Константин Велики трансформира постройката в християнски храм още през ІV век. В църквата се пази най-ранната българска стенопис (ІХ век), която се отличава с висока художествена стойност.
Църквата „ Св. София ” пък е един от най-старите и внушителни монументи на византийското изкуство от ранната християнска ера на Балканите. Построена е по времето на разцвета на византийското изкуство при император Юстиниан (527-537) върху останките от по-древни християнски храмове. Стените на църквата били покрити със фрески и златни мозайки, пресъздаващи древен подиуми, а иконостасът се издигал върху 12 златни колони.
Днес църквата е една от най-значимите архитектурни полезности, непокътнати от ранното християнство.
Боянската черква в град София, строена през ХІ-ХІІ век, е известна като един от най-съвършените и напълно непокътнати монументи на източноевропейското средновековно изкуство. Тя дължи своята международна популярност на неповторимите си фрески от 1259 година, дело на незнаен зограф от интервала на Второто българско царство (ХІІ-ХІV век). Стенописите съставляват една от най-ценните сбирки на средновековната живопис, изпреварили шедьоврите на Италианския Ренесанс.
А за всекиго е ясно, че патриаршеската катедрала „ Св. Александър Невски ” е един от знаците на град София. През 1924 година храмът е разгласен за монумент на културата.
Любопитен факт е, че камбанарията на църквата е висока близо 53 м и има 12 камбани, излети и донесени от Москва. В криптата му са изложени едни от най-красивите български икони.
На едноименния площад в центъра на София се издига величественият катедрален храм на Софийската света митрополия – „ Света Неделя ”. Известен е с това, че на 16 април 1925 година става обект на най-големия терористичен акт до този интервал, когато са убити 193 души, а ранени – към 500. Днес в храма се съхраняват мощите на сръбския крал св. Стефан Милутин.
Църквата „ Св. Николай Чудотворец ” (Руската църква) е измежду най-красивите християнски храмове в България, включен в листата на ЮНЕСКО. В началото на ХХ в. църквата се трансформира в нравствен център на хиляди съветски емигранти.
Тук служи Серафим Соболев – архиепископ на съветските православни енории в страната. Той е заровен в криптата на храма и макар, че не е канонизиран, е уважаван като светец и до през днешния ден.
Както споменахме, София е град със 7000-годишна история. През VIII в. прочие н. е. на мястото на неолитно населено място поражда античният тракийски град Сердика. По време на Римската империя градът е център на римската провинция Долна Дакия. Строят се кули, крепостни стени, административни и религиозни здания.
През 809 година кан Крум го причислява към рамките на своето царство. По това време градът носи славянското име Средец –„ среда, център, средище ”.
Векове по-късно в документите на османските завоеватели градът е описван като необикновено хубав. Именно тогава София се оказва значим кръстопът на Балканите и придобива смисъла на занаятчийски и търговски център.
Доказателство е джамията „ Баня Баши ”, строена през ХVІ в. Недалеч от нея се намира и Синагогата, в която има и музей. Едва ли има различен град в Европа, в който толкоз близо едно до друго да са ситуирани религиозните средища на източноправославни, католици, евреи и мюсюлмани.
Днешният храм „ Свети Седмочисленици ” в началото също е издигнат като джамия от популярния османски проектант Синан през XVI в. върху остатъци от средновековна манастирска постройка. Така наречената от народа Черна джамия след Освобождението е била употребена като затвор, а при започване на XX в. ловко е била преустроена в православна черква. В храма се съхраняват частици от мощите на св. Климент, св. Горазд и св. Харалампий.
За столичани и посетители на София е ясно, че градът е културен, образован, административен и промишлен център. Тук са постройката на Българска академия на науките и Народното събрание. Интересни за посещаване са още Народната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий ” и Софийският университет „ Св. Климент Охридски ” – първото висше образователно заведение в страната. Във вътрешния двор на Президентството е римската ротонда, превърната в черква „ Св. Георги ”.
Шедьоврите на българското изобразително изкуство могат да бъдат прегледани в Националната художествена изложба, ситуирана в постройката на някогашния царски замък. Тук се обитава и Националният етнографски музей. Съвсем наоколо се намира и Националният природонаучен музей, в който се съхраняват препарирани извънредно скъпи и даже изчезнали към този момент растителни и скотски типове.
Част от историята на монархията е и паркът „ Врана ” е забележителна творба на пейзажното парково изкуство, основана в България през първата половина на XX век. По своите художествени качества той не отстъпва на известните пейзажни паркове, основани в Европа през XIX век.
Представлявал е състав на част на имение с повърхност 140 ха, принадлежащо на българските царе Фердинанд I и Борис III.
В 2001 г имението се подарява от сина на цар Борис III, Симеон Кобурготски на Софийската градска община. То е ситуирано на 11 км от центъра на столицата. Към построяването на парка „ Врана ” се пристъпва през 1900 г, 22 години след освобождението на България от турско робство. Неговото основаване се реализира в конюнктура, когато отечественото градинско-парково изкуство е било в самото начало на своето развиване.
Близо до София на идеално място за разходка през уикенда е Царска Бистрица. Мястото е било ловна хижа в планината Рила избира Княз Александър І, а по-късно през 1905 година Княз Фердинанд І го трансформира в ловна резиденция.
Втората – дворцовата постройка – се построява през 1911 – 1914 година по план на арх. П. Койчев. Архитектурният ù изказ е с конкретности от превъзходна композиция на детайли и елементи, близки до възрожденският им прототип. Постигната е автентичност на фасадите и на вътрешните пространства, създаваща неповторимо възприятие за величественост и уют.
Комплексът „ Царска Бистрица “ демонстрира за времето си нови репери в националната ни архитектура с съвременни измерения.
В непосредственост до курорта „ Боровец “ и до двореца „ Царска Бистрица “ се намират още два обекта – Лятна резиденция „ Ситняково “, издигната по план на арх. Г. Фингов през 1904 година и Ловната хижа „ Саръ мочур “.
Проектирани едновременно и от един създател, тези обекти несъмнено си наподобяват с архитектурата на ловната къща в „ Царска Бистрица “, познатото утилитарно високопланинско строителство, поредно завършени с уютно сецесионова украса и обзавеждане.
В планината Рила Цар Фердинанд І с архитектите-проектанти безспорно основават непреходни архитектурни обекти, които са с художествени полезности и с ясни послания за бъдещето.
Като столица на България, София непрекъснато е хазаин на голям брой културни, музикални, спортни и други събития. В Националния замък на културата, на стадионите и в огромните зали в града се организират доста концерти на известни групи и реализатори.
Многобройните театри и галерии в София оферират забавна и разнообразна стратегия.
В полите на планината Витоша, в квартал Бояна, пък се намира Националният исторически музей, който съхранява исторически монументи от праисторията до наши дни. Това е музеят с един от най-големите фондове – над 700 000 монументи на културата. Близо до музея се намира и Боянската черква – един от българските монументи на културата, включен в Списъка на ЮНЕСКО на международното културно завещание.
В столицата има още доста музеи – Политехническият музей, Антропологичният музей, Музеят на спорта и други
Градът е измежду желаните дестинации за конгресен туризъм и изложби – множеството конгресни центрове оферират разнородни благоприятни условия. Националният замък на културата, да вземем за пример, постоянно е хазаин на бизнес конгреси и изложби.
Заобиколен е от приказни планини – Стара планина на север, Витоша на юг, на югоизток от Лозенската и Люлин планина на югозапад, опциите за туризъм в София са почи безкрайни.
В покрайнините на София – основно в околните планини Витоша, Лозенска и Стара планина, през вековете са издигнати доста манастири, които образуват по този начин наречената Софийска света гора. Комплексът е обединявал доста манастири, които са играели ролята на културни средища и са съхранявали българския дух в епохата на османското господство. Днес налични са Драгалевският, Лозенският, Германският, Кремиковският, Черепишкият, Осеновлашкият и други манастири.
През зимата планината Витоша е обичано място на скиори и сноубордисти, а през лятото е измежду най-предпочитаните места за пикник и пешеходен туризъм. В границите на планината се намира и естественият парк „ Витоша ” – най-старият на Балканския полустров. Растителният свят на парка е извънредно богат и многолик. Десет от витошките върхове са с надморска височина над 2000 метра, като най-голям измежду тях е Черни връх (2290 м). Той се издига в централната част на планината. Витоша е желано място за отдих на доста столичани и посетители на града. През почивните дни поляните и пътеките в парка се оживяват от феновете на красивата природа. Повече за парка можете да научите в Природозащитния информативен център „ Витоша ”, който се намира на към 1 км от кв. Драгалевци, наоколо до Драгалевския манастир.
Планината Витоша е и известна дестинация за феновете на зимните спортове. Ски центровете в планината са два – „ Алеко ” и „ Конярника ”. „ Алеко ” е ситуиран на 1800 м н.в., пистите му са северни, има и условия за нощно каране. „ Конярника ” е на 1507 м н.в. Общата дължина на пистите в планината е 29 км, като най-дългата е 5 км, а оптималната денивелация е 780 м. Пистите са подобаващи както за напреднали, по този начин и за начинаещи скиори.
София е всичко изброено дотук, че и повече! Градът на Мъдростта е привлекателен център за туристи от целия свят, поради голямото многообразие, което предлага. И въпреки българската столица да е на пръв взор позната, благосъстоянията, който крие са безкрайни. Защото София „ идва ” от предишното с взор, насочен в бъдещето.
__
Неслучайно публикуваме този текст на 4 януари 2023 година - денят, в който честваме 145 години от освобождението на София от османско господство.
Преди 145 години на таз дата руските освободителни войски под предводителството на генерал-фелдмаршал Йосиф Владимирович Ромейко-Гурко победоносно навлизат в София.
След доста извършени борби огромна част от турските войски тогава напущат София макар численото си предимство, а съветските полкове завладяват конака и смъкват турското знаме.
На 20 октомври 1878 година от Пловдив в София се реалокира седалището на Временното съветско ръководство, а на 3 април 1879 година (22 март 1879 остарял стил) по предложение на Марин Дринов Учредителното заседание избира София за столица на Княжество България.
И възходът на София продължава!
Честит празник, София!
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ