Расте делът на просрочените и на несъбираемите вземания и в Европа, и в България
Расте делът на просрочените и на несъбираемите вземания както в Европа, по този начин и в България. Нивата им за Европа се повишават с два процентни пункта от 2019 година насам. България следва общата европейска наклонност в индикаторите за просрочени вземания, които стигат 25 % тази година.
Това демонстрират данните от изследването на EOS „ Навици на заплащане в Европа “ 2022, показано в Националния пресклуб на Българска телеграфна агенция през днешния ден. Проучването тази година се организира за 13-ти следващ път взаимно с самостоятелния институт за пазарни изследвания „ Kantar TNS “ и обгръща 3200 компании в 16 европейски страни. То е извършено в интервала март-април тази година. В България са интервюирани 200 компании от сферата на търговията, промишлеността и услугите с годишен оборот над 5 млн. евро.
Един на всеки пет клиенти в Западна Европа и един на всеки четири в Източна Европа заплащат сметките си със забавяне или въобще не заплащат.
България следва тази отрицателна наклонност – цели 25 % от издадените фактури се просрочват или не се заплащат изобщо (при приблизително 21 на 100 за Европа и 24 % за Източна Европа), уточни комерсиалният управител на EOS за България Стела Петрова. Тя добави, че при жителите този дял е повишен с четири процентни пункта - от 18 % през 2019 година на 22 на 100 през 2022 година
Българският бизнес също се подрежда в групата с влошена дисциплинираност - 26 % от фактурите, издадени към фирми-контрагенти, се заплащат със забавяне или въобще не се погасяват (при приблизително равнище за Европа от 22 на сто).
Другите страни със подобен дял нередовни заплащания са Гърция и Словакия (27 процента), Румъния (25 на сто), Унгария, Хърватия и Полша (24 процента).
Средно с 2 дни се е нараснал интервалът на просрочие по отношение на равнищата от 2019 година България е под междинното равнище на просрочие за Европа, където частните клиенти заплащат със забавяне от 19 дни, а бизнес клиентите - с 24 дни, разяснява Петрова. Тя изясни, че съвсем 60 на 100 от фирмите в Източна Европа страдат от понижени облаги.
Всяка пета компания в Европа е застрашена от банкрут заради неплатени фактури (средно 22 % за България по отношение на 20 на 100 за Източна Европа),
сочат още данните от изследването. Най-забележим отрицателен растеж по този индикатор за Източна Европа се следи в Словения, където този дял през 2022 година е 19 на 100, по отношение на 8 % през 2019 година България е единствената страна в Европа, при която индикаторът понижава от 24 % през 2019 година на 22 на 100 за 2022 година
У нас проблемите, произлизащи от просрочени и несъбираеми вземания, най-често са понижени облаги (58 процента), липса на ликвидност (51 на сто), както и по-високи разноски за лихви (49 процента). За последните две години над една трета от българските компании са подхванали дейности по предоговаряне изискванията на заплащане при просрочващи клиенти в опит да компенсират отрицателните резултати от КОВИД-19 и икономическата рецесия. За 33 % от интервюираните резултатът се мери в лимитирани вложения,
30 на 100 редуцират чиновници или не наемат нови, а 29 % усилват цените на създаваните от тях артикули и услуги.
За да преодолеят отрицателните последствия от забавени заплащания, от ден на ден компании в Европа работят с външни снабдители на услуги по ръководство на вземания (46 на 100 през 2022 година, съпоставено с 42 на 100 през 2019 г.). Източна Европа е по-активна в аутсорсването на тази услуга, като всяка втора компания разчита на външен сътрудник за ръководство на вземанията (46 % за България), до момента в който в Западна Европа приблизително 42 на 100 от фирмите работят със профилирани организации. Въпреки известния спад за последните 3 години, България продължава да държи водеща позиция по възобновен оборот на фирмите (средно 9 % за 2022 година по отношение на 6 на 100 за Европа).
Очакванията на европейските компании за бъдещето са песимистични. Докато през 2019 година
22 % от интервюираните към момента са залагали на възстановяване на дисциплината на заплащане, все още 24 на 100 чакат трендът на утежняване да продължи.
Традиционно оптимистични, тази година резултатите за България сочат внезапен спад в позитивните упования, като близо една трета от фирмите чакат доста утежняване на дисциплината на заплащане. Прогнозите за бъдещето са песимистични още в Дания, Швейцария, Словакия, Чехия и Словения, демонстрират данните от изследването. „ Сигналите по повод навиците на заплащане са тревожни, което изяснява и спада в позитивните упования на бизнеса за бъдещето. Това значи, че обезпокоени за вероятностите си, доста компании на собствен ред не съумяват да погасяват отговорностите си, замразяват или понижават работните места и вложенията “, съобщи шефът на " ЕОС Матрикс " Райна Миткова.
Дигитализацията на бизнес процесите в Европа занапред ще се развива, демонстрират още данните от изследването. Независимо че по време на пандемията от ден на ден компании са почнали да разчитат на цифровизирани процеси за ръководство на вземанията, като цяло равнището е към момента прекомерно ниско - съгласно изследването единствено една от пет компании в Европа (21 процента) има изцяло цифровизиран развой, а при 36 на 100 процесите са отчасти цифровизирани.
Същевременно, разширението на цифровите способи на заплащане става все по-ключово за европейския бизнес.
Участниците в изследването регистрират като настоящ метода „ Купи в този момент, заплати след това “ (BNPL) - четири от 10 европейски компании гледат на този метод на заплащането като на новата кредитна карта (42 на сто) и като наложителна алтернатива за заплащане (39 процента).
В този подтекст две от основните тематики в региона на ръководството на вземания през идващите 2 години ще бъдат отбрана на данни и киберсигурност. Близо половината от фирмите в България (46 на сто) споделят,
че изкуственият разсъдък (AI) ще докара до гражданска война в процеса по събиране на вземания, а 43% смятат за реалистично бъдеще, в което ще разчитаме напълно на AI.
„ ЕОS Груп “ е един от водещите интернационалните снабдители на индивидуализирани финансови услуги и вложител в региона на изкупуване и ръководство на вземания. В България участва от 2002 година като „ ЕОС Матрикс “. Предлаганите услуги включват ръководство и изкупуване на портфейли от просрочени вземания (обезпечени и необезпечени) в страната и чужбина, образования и съвещания в региона на събирането на задължения, програмен продукт за ръководство на вземания, правни съвещания. " ЕОС Матрикс " е съосновател на Асоциация за ръководство на вземания в България.
Това демонстрират данните от изследването на EOS „ Навици на заплащане в Европа “ 2022, показано в Националния пресклуб на Българска телеграфна агенция през днешния ден. Проучването тази година се организира за 13-ти следващ път взаимно с самостоятелния институт за пазарни изследвания „ Kantar TNS “ и обгръща 3200 компании в 16 европейски страни. То е извършено в интервала март-април тази година. В България са интервюирани 200 компании от сферата на търговията, промишлеността и услугите с годишен оборот над 5 млн. евро.
Един на всеки пет клиенти в Западна Европа и един на всеки четири в Източна Европа заплащат сметките си със забавяне или въобще не заплащат.
България следва тази отрицателна наклонност – цели 25 % от издадените фактури се просрочват или не се заплащат изобщо (при приблизително 21 на 100 за Европа и 24 % за Източна Европа), уточни комерсиалният управител на EOS за България Стела Петрова. Тя добави, че при жителите този дял е повишен с четири процентни пункта - от 18 % през 2019 година на 22 на 100 през 2022 година
Българският бизнес също се подрежда в групата с влошена дисциплинираност - 26 % от фактурите, издадени към фирми-контрагенти, се заплащат със забавяне или въобще не се погасяват (при приблизително равнище за Европа от 22 на сто).
Другите страни със подобен дял нередовни заплащания са Гърция и Словакия (27 процента), Румъния (25 на сто), Унгария, Хърватия и Полша (24 процента).
Средно с 2 дни се е нараснал интервалът на просрочие по отношение на равнищата от 2019 година България е под междинното равнище на просрочие за Европа, където частните клиенти заплащат със забавяне от 19 дни, а бизнес клиентите - с 24 дни, разяснява Петрова. Тя изясни, че съвсем 60 на 100 от фирмите в Източна Европа страдат от понижени облаги.
Всяка пета компания в Европа е застрашена от банкрут заради неплатени фактури (средно 22 % за България по отношение на 20 на 100 за Източна Европа),
сочат още данните от изследването. Най-забележим отрицателен растеж по този индикатор за Източна Европа се следи в Словения, където този дял през 2022 година е 19 на 100, по отношение на 8 % през 2019 година България е единствената страна в Европа, при която индикаторът понижава от 24 % през 2019 година на 22 на 100 за 2022 година
У нас проблемите, произлизащи от просрочени и несъбираеми вземания, най-често са понижени облаги (58 процента), липса на ликвидност (51 на сто), както и по-високи разноски за лихви (49 процента). За последните две години над една трета от българските компании са подхванали дейности по предоговаряне изискванията на заплащане при просрочващи клиенти в опит да компенсират отрицателните резултати от КОВИД-19 и икономическата рецесия. За 33 % от интервюираните резултатът се мери в лимитирани вложения,
30 на 100 редуцират чиновници или не наемат нови, а 29 % усилват цените на създаваните от тях артикули и услуги.
За да преодолеят отрицателните последствия от забавени заплащания, от ден на ден компании в Европа работят с външни снабдители на услуги по ръководство на вземания (46 на 100 през 2022 година, съпоставено с 42 на 100 през 2019 г.). Източна Европа е по-активна в аутсорсването на тази услуга, като всяка втора компания разчита на външен сътрудник за ръководство на вземанията (46 % за България), до момента в който в Западна Европа приблизително 42 на 100 от фирмите работят със профилирани организации. Въпреки известния спад за последните 3 години, България продължава да държи водеща позиция по възобновен оборот на фирмите (средно 9 % за 2022 година по отношение на 6 на 100 за Европа).
Очакванията на европейските компании за бъдещето са песимистични. Докато през 2019 година
22 % от интервюираните към момента са залагали на възстановяване на дисциплината на заплащане, все още 24 на 100 чакат трендът на утежняване да продължи.
Традиционно оптимистични, тази година резултатите за България сочат внезапен спад в позитивните упования, като близо една трета от фирмите чакат доста утежняване на дисциплината на заплащане. Прогнозите за бъдещето са песимистични още в Дания, Швейцария, Словакия, Чехия и Словения, демонстрират данните от изследването. „ Сигналите по повод навиците на заплащане са тревожни, което изяснява и спада в позитивните упования на бизнеса за бъдещето. Това значи, че обезпокоени за вероятностите си, доста компании на собствен ред не съумяват да погасяват отговорностите си, замразяват или понижават работните места и вложенията “, съобщи шефът на " ЕОС Матрикс " Райна Миткова.
Дигитализацията на бизнес процесите в Европа занапред ще се развива, демонстрират още данните от изследването. Независимо че по време на пандемията от ден на ден компании са почнали да разчитат на цифровизирани процеси за ръководство на вземанията, като цяло равнището е към момента прекомерно ниско - съгласно изследването единствено една от пет компании в Европа (21 процента) има изцяло цифровизиран развой, а при 36 на 100 процесите са отчасти цифровизирани.
Същевременно, разширението на цифровите способи на заплащане става все по-ключово за европейския бизнес.
Участниците в изследването регистрират като настоящ метода „ Купи в този момент, заплати след това “ (BNPL) - четири от 10 европейски компании гледат на този метод на заплащането като на новата кредитна карта (42 на сто) и като наложителна алтернатива за заплащане (39 процента).
В този подтекст две от основните тематики в региона на ръководството на вземания през идващите 2 години ще бъдат отбрана на данни и киберсигурност. Близо половината от фирмите в България (46 на сто) споделят,
че изкуственият разсъдък (AI) ще докара до гражданска война в процеса по събиране на вземания, а 43% смятат за реалистично бъдеще, в което ще разчитаме напълно на AI.
„ ЕОS Груп “ е един от водещите интернационалните снабдители на индивидуализирани финансови услуги и вложител в региона на изкупуване и ръководство на вземания. В България участва от 2002 година като „ ЕОС Матрикс “. Предлаганите услуги включват ръководство и изкупуване на портфейли от просрочени вземания (обезпечени и необезпечени) в страната и чужбина, образования и съвещания в региона на събирането на задължения, програмен продукт за ръководство на вземания, правни съвещания. " ЕОС Матрикс " е съосновател на Асоциация за ръководство на вземания в България.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ