Ръстът на заплатите в публичния сектор трябва да бъде ограничен,

Ръстът на заплатите в обществения бранш би трябвало да бъде стеснен, защото това са над 23 милиарда лева всяка година. Това разяснява изпълнителният шеф на Съюза за стопанска инициатива Михаил Кръстев по повод препоръките, които Международният валутен фонд даде на България пред Нова телевизия. Темата разясниха дружно с финансиста Левон Хампарцумян.

Кръстев изясни, че ние взимаме задължения, с цел да се оправим, само че по този начин или другояче намаляването на разходната част би трябвало да бъде по-кардинална. Според него няма потребност от увеличение на данъчната тежест, тъй като приходите са задоволително високи, даже рекордни всяка година. 

Той изтъкна, че концепцията за повишение на Данък добавена стойност с 2% също няма да реши казуса с разходната част, " която е прекомерно раздута " и добави, че няма по какъв начин заплатите в бюджетния бранш да бъдат 10% от Брутният вътрешен продукт.  " Не може пенсиите да са нарастнали с толкоз висока база, ние счупихме швейцарското предписание ", по думите му.

Михаил Кръстев означи, че стопанската система пораства, само че би трябвало да се откажем от някой практики като нарастването на минималната работна заплата " по тази неуместна формула, която не отговоря на никакви критерии ". Той сложи въпроса какво значи междинна работна заплата, когато повече от 75% от хората в страната взимат под равнището й.

Според него не е правилно, че налозите в България не се подвигат и даде образец с увеличението на оптималния застрахователен приход. По негови думи това не е заслужено, тъй като застраховката за безработица е замразена от пет години. " Ние ще получаваме по-малко пари, в сравнение с сме плащали ", уточни шефът на Съюза за стопанска самодейност.

От своя страна Левон Хампарцумян заяви, че в обществения бранш има заплати, които са по-високи от тези в частния бранш. Той беше безапелационен, че преди да подвигаме налозите, би трябвало да създадем системите ефикасни.

По думите му имаме невисок дълг, само че е значимо защо се употребява той. Финансистът изрази мнение, че тези пари се разпиляват и посочи, че средствата се харчат за заплати в обществения бранш, неефективни планове, а не, да вземем за пример, за инфраструктура, вложения, които да подсигуряват приходи и така нататък

Левон Хампарцумян предизвести, че дълготрайното струпване на бюджетни дефицити най-после води до злополука.