Ръстът на заплатите от 12% може да се окаже илюзорен

Ръстът на заплатите от 12% може да се окаже измамлив поради статистически способи, които маскират действителното повишаване
Инфлацията в България няма да се изравни с тази в Западна Европа, а ще остане структурно по-висока даже след влизането ни в еврозоната. Това предизвести икономистът и пазарен анализатор Даниел Василев в изявление за БНР. Докато политиците се концентрират върху осъществяването на критериите от Маастрихт, специалистът разкрива рисковете, които остават скрити зад формалната статистика и номиналния растеж на приходите.
Статистическият капан
Василев подчертава върху основна смяна в измерването на повишаването – прекосяването към Хармонизиран показател на потребителските цени (ХИПЦ). Този показател е основан за съпоставяне сред страните членки, само че методологията му постоянно не регистрира тежестта на районните разлики.

" Трябва да имаме поради, че ще стартираме да използваме много повече хармонизирания показател... който е изработен по този начин, че да може данните за обособените страни членки да се слагат една по отношение на друга, а не да регистрират районните разлики, както е примерно нашият показател на потребителските цени, " разясни Василев, представен от БНР.

На процедура това значи, че формалната " европейска " инфлация може да наподобява ниска, до момента в който действителната " българска " инфлация (в дребната потребителска кошница) продължава да изяжда приходите на най-бедните.
Илюзията на растящите заплати
Въпреки оптимистичните данни за растеж на заплатите с малко над 12% от началото на 2025 година, икономистът предизвестява за заплахата от спад в действителната покупателна дарба.

Когато инфлацията изпреварва продуктивността или когато цените на стоките от първа нужда порастват по-бързо от първокласните артикули, номиналното нарастване на заплатата не води до по-богат живот. Василев прецизира, че при семействата с ниски приходи голям дял от бюджета отива точно за режийни разноски и храна – секторите с най-чувствителна инфлация.
Рискът от " нова ликвидност "
Друг подводен камък при промяната на валутата е освобождението на банкови запаси. Според анализатора, влизането в еврозоната ще отпуши " нова ликвидност " за кредитиране. В икономическата доктрина това постоянно е сигнал за надуване на кредитни и имотни балони, защото лесните пари търсят бърза реализация. Това е спомагателен проинфлационен фактор, който може да обезцени спестяванията на консервативните инвеститори.
" Авариен фонд " вместо нови задължения
В тази среда на неустановеност, съветът на Василев е закостенял – струпване на буфери. Той предлага основаването на персонален " спешен фонд " и ограничение на разноските за кратковременно наслаждение.

" Харесвам мисълта на Уорън Бъфет: Не спестявай това, което ти остава след харченето, а харчи това, което ти остава след спестяването, " напомни икономистът.

Вместо да разчитат, че еврото автоматизирано ще ги направи по-богати, българите би трябвало да се приготвят за интервал, в който рисковете не изчезват, а единствено сменят формата си – от валутен риск към риск от загуба на покупателна способност