Ръстът на софтуерния сектор у нас продължава с по-бързи темпове

Ръстът на софтуерния бранш у нас продължава с по-бързи темпове от развиването на българската стопанска система. 16,5% е растежът на приходите за предходната година, 451 нови софтуерни компании са основани у нас, а новооткритите работни места в бранша са 2 675. Софтуерната промишленост резервира водещата си роля по вложения в развойна дейност и челни позиции в експорта на услуги на България. Приносът на промишлеността към държавния бюджет остава важен – софтуерните компании не престават за заплащат над 3 пъти повече налози и осигуровки от междинното за страната. Изкуственият разсъдък е общопризнат в невижданите 100% от софтуерните компании у нас. Това са основните изводи от обичайния годишен отчет за положението на софтуерния бранш у нас - БАСКОМ Барометър - който асоциацията организира за 16-а поредна година. Данните за 2024 година бяха показани пред водачите на фирмите - членове на БАСКОМ и партньорските организации, а специфичен посетител на събитието бе Екатерина Захариева, европейски комисар с сектор " Стартиращи предприятия, научни проучвания и нововъведения ". „ Това е първото събитие, с което на процедура стартира мандатът на новия български еврокомисар. Благодарим ѝ, че почете поканата ни!  Тълкуваме го като мощен знак от нейна страна за значимостта на българската софтуерна промишленост за развиването на българската стопанска система и за приноса ѝ в софтуерното бъдеще на Европа “, сподели ръководителят на УС на БАСКОМ Крум Хаджигеоргиев.  Българският еврокомисар Екатерина Захариева показа фокуса на актуалната Комисия върху конкурентоспособността, чийто мотор са нововъведенията и новаторските браншове, измежду които са и софтуерните компании. Пред гостите на събитието тя разгласи, че една от първите ѝ начинания ще бъде да показа нов европейски Акт за нововъведения. Неговата цел ще бъде да усъвършенства рамката, в която действат новаторските компании, като улесни привличането на  капитал и гении, както и по-ефективни и опростени правила за европейско финансиране. Захариева добави още, че в границите на „ Хоризонт Европа “ – най-голямата обществена стратегия за проучвания и нововъведения в международен мащаб – е основан специфичен „ Европейски съвет за нововъведения “, чиято цел е да подкрепя финансирането на европейски новаторски компании във етапа им на напредък: „ За първите три години от действието на Европейския съвет за нововъведения, български новаторски компании са получили 12 млн. евро под формата на безплатно финансиране и 22 млн. евро под формата на финансови вложения. Радвам се да разглася, че от идната година ще увеличим тавана за финансиране от 15 на 30 млн. евро, което ще усъвършенства доста опцията на тези компании да останат в Европа “, сподели Екатерина Захариева. Тя показа, че специфичен фокус в нейната работа ще бъде и така наречен единна европейска виза за привличане на висококвалифицирани експерти: „ Сигурна съм, че това е една от положителните вести, които ще чуете от мен през днешния ден, тъй като знам, че достъпът до такива експерти е съществена потребност на бранша и спънка пред опцията за напредък на фирмите “. Българският еврокомисар акцентира и смисъла на гениите: „ Каквото и да създадем като финансиране – а то в идващия програмен интервал сигурно ще бъде повече за нововъведения, започващи предприятия и просвета – без да образоваме гения, да го задържаме в Европа, без да привличаме надарени хора от останалата част на света, ние няма да подобрим нашата конкурентоспособност “, сподели още Захариева.  Според данните от БАСКОМ Барометър над 1,23 милиарда лева е растежът на софтуерния бизнес у нас през 2023 година, който достига 8,7 милиарда лева За актуалната 2024 година прогнозата е за растеж от 12,4%, което е впечатляващо на фона на прогнозите за слаб напредък и несигурна вероятност за стопанската система на еврозоната, включително България. Инвеститори от 34 страни участват в софтуерния бранш в България, като най-големите от тях са R&D изнесени центрове със благосъстоятелност от Съединени американски щати, Англия, Германия, Франция и Нидерландия. Близо 1/3 (28%) от общия размер на износа на услуги у нас идва от софтуерни артикули и услуги, което оформя 85% от приходите в бранша. Съотношението на оперативните доходи на софтуерния бранш по отношение на Брутният вътрешен продукт доближава най-високата си в годините стойност от 4,7% през 2023 година Прогнозата за 2024 година е, че растежът на каузи на софтуерния бранш в Брутният вътрешен продукт ще продължи да се усилва и ще доближи 4,9%, което ще затвърди позицията на бранша като водещ в стопанската система на услугите в страната. „ Общият брой на заетите в софтуерния бранш да е 60 000 души. Това е 1,9% от всички работещи в България. Един работещ в софтуерния бизнес в България генерира приходи от налози и такси в бюджета над 3 пъти повече от междинното за страната. Общите данъчни приходи от целия бранш за 2024 година се чака да надвишават 2,7 милиарда лева “ Това показа Георги Янчев, член на УС на БАСКОМ. Специален фокус на събитието бе показване на идеята на БАСКОМ и високотехнологичната асоциация БРАИТ за реформиране на образованието и основаване на най-малко 10 софтуерни учебни заведения. „ Тези учебни заведения няма да заместват математическите гимназии. Не чупим това, което работи. Профилираните гимназии са изцяло нужни, само че ни би трябвало екосистема от софтуерни учебни заведения. Те представляват училища, които по хоризонталата са софтуерни, защото технологията е във всяка една сфера, само че по вертикала са стопански. Тази вертикала може да бъде ИТ, енергетика, мехатроника или космос. Реално там са специалностите на бъдещето. За да работят тези учебни заведения, те би трябвало да са от кампусен вид, с цел да можем целеустремено да влагаме в гения на децата. Така както имаме музикални и художествени учебни заведения. Определен тип мислене също е гений. Трябва да се разграничи гения от AI. Общото кратно е технологията, само че уменията са разнообразни “, описа Доброслав Димитров, ръководител на УС на Българска работодателска асоциация новаторски технологии (БРАИТ). Към момента в България има 5 такива учебни заведения в София, Правец, Стара Загора, Бургас и Варна. „ Извън тях на нас ни се желае да има още най-малко 10 “, безапелационен е Доброслав Димитров и показа още, че в напреднала фаза на развиване са новите софтуерни учебни заведения във Враца и Смолян. Като ръководител на УС на БРАИТ Доброслав Димитров акцентира значимостта на асоциацията и единомислието, което е реализирано. „ Голямото обединяване БРАИТ съставлява новата стопанска система на България. Това невиждано обединяване, което постигнахме последната година и половина, ни прави доста горди. Над 30 организации членуват в него и надхвърляме 20% от стопанската система. Тези 20% сега не вземат участие в националния разговор. Затова за нас е значимо да влезем в Националния съвет за тристранно съдействие - там, където работодатели, страна и синдикати беседват, им липсва голяма част от информацията, която действително е при нас. Няма по какъв начин с липса на информация да взимаш верните решения. Трите стълба, на които се крепи новаторската стопанска система и за които ние от БРАИТ ще работим са: достъп до гений – учебни заведения и достъп до фрагменти от трети страни; развиване на средата – данъчно осигурителната рамка, регулациите, основаване на добавена стойност; господство на закона. Една от аргументите българските огромни компании да не са тук, е тъй като избират да се записват на други места с по-благоприятен режим. Иска ми се да измислим европейската фантазия. Бъдещето е по-светло в сравнение с ние си мислим, само че следва да си го случим сами “, сподели в умозаключение Доброслав Димитров. С презентацията на БАСКОМ Барометър може да се запознаете в прикачения документ.