Ръстът на софтуерния сектор през 2020 г. е 15%, а

Ръстът на софтуерния бранш през 2020 година е 15%, а съгласно прогнозните данни за 2021 година ще надвиши 20.2%, което прави софтуерният отрасъл един от най-бързо растящите в България без значение от международната пандемична рецесия в световен мащаб. В същото време до 2025 година браншът ще се нуждае от нови над 32 000 работни места. Това сочат данните от годишния Барометър за положението на софтуерния бранш в България. Изследването се изготвя годишно от БАСКОМ със съдействието на CBN Pannoff, Stoycheff & Co. и се основава на данни от близо 4600 компании. Данните бяха показани на специфична полемика, с която БАСКОМ означи и 20 години от основаването си. В нея се включиха министърът на нововъведенията и растежа Даниел Лорер, икономисти, анализатори, членове на Управителния и Консултативния препоръки на БАСКОМ, както и изпълнителните шефове на част от фирмите, членуващи в БАСКОМ. Министър Даниел Лорер изброи направленията, по които Министерството на нововъведенията и растежа ще взаимодейства с високотехнологичните промишлености. Той обърна особено внимание на казуса с неналичието на фрагменти: „ Един от методите, посредством който дълготрайно ще оказваме помощ, е да създадем Съвет за взаимоотношение с Министерството на образованието и науката, с цел да може да служим като проводник на това, което е належащо за бизнеса и да подтикваме МОН да развива по доста по-активен метод фрагменти от избран вид, от който има потребност промишлеността. Второто направление е да подпомогнем сектора с вноса на фрагменти. В администрацията сега има ясната настройка това да се случи и нашата молба към вас е да ни залеете с пилотни планове, с цел да можем да стартираме някакви нови скъсени процедури за вкарване на квалифицирани фрагменти от чужбина”, показа министър Лорер. Данните от БАСКОМ Барометър демонстрират, че над 80% от приходите на софтуерните компании са от експорт. Ръстът на приходите от износ е 15% на годишна база през 2020 година и доближава 3,8 милиарда лева, а за 2021 година се чакат нови 20 на 100 растеж и да доближи до 4,5 милиарда лева Приходите на софтуерната промишленост не престават да изпреварват растежа на Брутният вътрешен продукт и през 2021 година се чака да доближат 4.3% условен дял по отношение на Брутният вътрешен продукт. Броят на заетите в софтуерния отрасъл в България за същия интервал надвишава 46 200, а брутното месечно заплащане е 4 857 лева В тази връзка софтуерният бранш е измежду моторите освен на растежа, само че и на потреблението. Работещите в бранша са съществени консуматори на банкови услуги, на туристически, хотелиерски и ресторантьорски услуги, съществени купувачи и наематели на парцели. Фактът, че софтуерните компании не освобождават офисите си, макар че немалка част от екипите работят в далечен режим, бе доказан и от Асоциацията на притежателите на бизнес здания: „ Току-що завършихме едно проучване измежду членовете на нашата асоциация – предходната година към 95% от тях са подписали дълготрайни контракти за наем и към 95 % от тези компании са възобновили договорите си за наем със своите наематели. Което демонстрира, че тези наемателни – главно от софтуерния бранш - не престават да гледат на офиса като на място, където могат и желаят да работят”, показа Таня Косева - Бошова, ръководител на асоциацията. Според данните от БАСКОМ Барометър софтуерният бранш е измежду най-сериозните данъкоплатци в България. Прогнозата за 2021 година е, че софтуерните компании ще внесат в допълнение 170 млн. лева повече налози и осигуровки по отношение на 2020 година, с което работните места в бранша ще обезпечат над 1 милиарда лева данъчни приходи в бюджета на страната. На този декор бяха дискутирани и рисковите фактори, които биха могли да повлияят на растежа на промишлеността, измежду които с изключение на пазарът на работна ръка, са и конкуренцията, Covid-19, световната и националната стопанска система. „ Частта в изследването ни за въздействието на външните фактори я вършим повече от 10 години и за първи път най-значимият рисков фактор за развиването на промишлеността се оказва държавната политика и в частност полемиките към данъчно-осигурителната тежест и нарастването на оптималния застрахователен предел, който съвсем всички наши членове намират за стеснителен и опасности във връзка с бъдещите им планове”, показа Филип Мутафис, член на УС на БАСКОМ. Сред изводите на БАСКОМ Барометър е, че се следи нежна резистентност на наклонността новонаетите в софтуерните компании да са българи, завърнали се от чужбина, като в някои компании доближават до 13% от общия брой чиновници. Людмил Стойчев от CBN Pannoff, Stoycheff & Co. удостовери, че в границите на ICT промишлеността софтуерният бранш към този момент има максимален дял и обгръща 40% от нея. „ В 2020 г- – годината на рецесията - осигуровкитете, които заплати целият бизнес, бяха минус 90 млн. лева, а цялата ИКТ промишленост заплати плюс 50 млн. Разбирате кой подвига нагоре всичките тези пари, които би трябвало да дойдат от някъде. В ИКТ промишлеността има доста задгранични вложители. 40 страни са в България, създават Брутният вътрешен продукт и изнасят услуги от България. ИКТ промишлеността изрично е №1 във връзка с услугите у нас. Тези компании, идвайки в България, започнаха да демонстрират облага тук. Американски компании в България държат толкоз работни места в ИКТ промишлеността, колкото са работните места в цялата българска химическа промишленост, например”, означи Людмил Стойчев. Очакванията на БАСКОМ са до 2025 година експортът в сектора да възлиза на над 8 милиарда лева, приходите от продажби да надвишават 10 милиарда лева, делът на бранша да бъде 7% по отношение на Брутният вътрешен продукт, да се открият над 32 000 нови работни места, а приносът към бюджета на страната да доближи 1,78 милиарда лева „ Вече не сме бутикова промишленост, която не може да се види на радара на данъкоплатците. Успехът на софтуерната промишленост се трансферира към всички промишлености, защото ние работим напълно на ярко. Понеже сме експортно насочени, получаваме своите пари по банков път и сме образец за това по какъв начин би трябвало да наподобява всеки един бранш от българската стопанска система. Това ни кара да се усещаме горди, само че и да пожелаваме. Затова сме по този начин чувствителни, когато става дума за налози. За нас това е верният метод за допринасяне в стопанската система. На останалите промишлености, които изостават в това отношение, би трябвало да им бъде обърнато внимание, защото не може една промишленост да е напълно транспарантна, а огромна част от останалите да заплащат под масата”, сподели ръководителят на БАСКОМ Доброслав Димитров. За 20 години от своето битие БАСКОМ прави сериозна позитивна равносметка. Първата значима цел на бранша, дефинирана преди 20 години – да доближи 1 милиард лв. доходи – се реализира за 10 години. Към момента тази цел се осъществя за 1 година. Основен принос за растежа имат фирмите, работещи най-вече за външни пазари – в първите години на БАСКОМ множеството компании работят за вътрешния пазар. 8 години по-късно наклонността се обръща и през днешния ден над 80% от фирмите работят за външни пазари. За 20 години броят на заетите в бранша е повишен повече от 10 пъти. Все повече се усилва смисъла на софтуерния бранш, като на процедура към този момент няма промишленост и сфера от публичния живот, които да не са подвластни от софтуерни решения. За този интервал секторът се трансформира в незаобиколим фактор във образуването на образованието на бъдещето в България, а в идващите 20 години, всяка специалност - без значение в кой бранш е тя – ще изисква креативност и софтуерни умения. „ За 20 години имаме 10-кратно нарастване на скоростта на бранша по разнообразни индикатори. Много малко браншове, да не кажа никой различен бранш в България не би могъл да покаже сходно стабилно и в това време бързо развиване. В момента виждаме какъв брой мощен е този бранш освен самичък по себе си, само че и какъв брой важен е той като инструмент за прогреса”, сподели Георги Брашнаров, член на Консултативния съвет на БАСКОМ.