С взривни ръстове софтуерният сектор се превръща в основен двигател на икономиката ни
Ръстът на софтуерния бранш през 2020 година е 15%, а съгласно прогнозните данни за 2021 година ще надвиши 20,2%, което прави софтуерният отрасъл един от най-бързо растящите в България без значение от международната пандемична рецесия в световен мащаб. В същото време до 2025 година браншът ще се нуждае от нови над 32 000 работни места. Това сочат данните от годишния Барометър за положението на софтуерния бранш в България. Изследването се изготвя годишно от БАСКОМ със съдействието на CBN Pannoff, Stoycheff & Co. и се основава на данни от близо 4600 компании, показани на специфична полемика, с която БАСКОМ означи и 20 години от основаването си. В нея се включиха министърът на нововъведенията и растежа Даниел Лорер, икономисти, анализатори, членове на Управителния и Консултативния препоръки на БАСКОМ, както и изпълнителните шефове на част от фирмите, членуващи в БАСКОМ.
Държавата ще оказва помощ на бранша най-много с политики за обезпечаване на нужните фрагменти, в това число и посредством вноса им от чужбина. „ Един от методите, посредством който дълготрайно ще оказваме помощ, е да създадем Съвет за взаимоотношение с Министерството на образованието и науката, с цел да може да служим като проводник на това, което е належащо за бизнеса и да подтикваме МОН да развива по доста по-активен метод фрагменти от избран вид, от който има потребност промишлеността. Второто направление е да подпомогнем сектора с вноса на фрагменти. В администрацията сега има ясната настройка това да се случи и нашата молба към вас е да ни залеете с пилотни планове, с цел да можем да стартираме някакви нови скъсени процедури за вкарване на квалифицирани фрагменти от чужбина ”, показа министър Лорер по време на събитието.
Над 80% от приходите на софтуерните компании са от експорт, сочат данните от показания през днешния ден БАСКОМ Барометър. Ръстът на приходите от експорт е 15% на годишна база през 2020 година и доближава 3,8 милиарда лева, а за 2021 година се чака експортната стойност да означи растеж с нови 20%, до 4,5 милиарда лева Приходите на софтуерната промишленост не престават да изпреварват растежа на Брутният вътрешен продукт и през 2021 година се чака да доближат 4.3% условен дял по отношение на Брутният вътрешен продукт.
Броят на заетите в софтуерния отрасъл в България за същия интервал надвишава 46 200, а брутното месечно заплащане е 4 857 лева В тази връзка софтуерният бранш е измежду моторите освен на растежа, само че и на потреблението. Работещите в бранша са съществени консуматори на банкови услуги, на туристически, хотелиерски и ресторантьорски услуги, съществени купувачи и наематели на парцели. Фактът, че софтуерните компании не освобождават офисите си, макар че немалка част от екипите работят в далечен режим, бе доказан и от Асоциацията на притежателите на бизнес здания: „ Току-що завършихме едно проучване измежду членовете на нашата асоциация – предходната година към 95% от тях са подписали дълготрайни контракти за наем и към 95% от тези компании са възобновили договорите си за наем със своите наематели. Което демонстрира, че тези наемателни - главно от софтуерния бранш - не престават да гледат на офиса като на място, където могат и желаят да работят ”, показа Таня Косева - Бошова, ръководител на асоциацията.
Софтуерният бранш е и измежду най-сериозните данъкоплатци в България. Прогнозата за 2021 година е, че софтуерните компании ще внесат в допълнение 170 млн. лева повече налози и осигуровки по отношение на 2020 година, с което работните места в бранша ще обезпечат над 1 милиарда лева данъчни приходи в бюджета на страната. На този декор бяха дискутирани и рисковите фактори, които биха могли да повлияят на растежа на промишлеността, измежду които с изключение на пазарът на работна ръка, са и конкуренцията, Covid-19, световната и националната стопанска система. „ Частта в изследването ни за влиянето на външните фактори я вършим повече от 10 години и за първи път най-значимият рисков фактор за развиването на промишлеността се оказва държавната политика и в частност полемиките към данъчно-осигурителната тежест и нарастването на оптималния застрахователен предел, който съвсем всички наши членове намират за стеснителен и рисков във връзка с бъдещите им проекти ”, показа Филип Мутафис, член на УС на БАСКОМ.
Сред изводите на БАСКОМ Барометър е, че се следи нежна резистентност на наклонността новонаетите в софтуерните компании да са българи, завърнали се от чужбина, като в някои компании доближават до 13% от общия брой чиновници.
Людмил Стойчев от CBN Pannoff, Stoycheff & Co. удостовери, че в границите на ИКТ промишлеността софтуерният бранш към този момент има максимален дял и обгръща 40% от нея. „ В 2020 година - годината на рецесията - осигуровките, които заплати целият бизнес, бяха минус 90 млн. лева, а цялата ИКТ индустрия заплати плюс 50 млн. лева Разбирате кой подвига нагоре всичките тези пари, които би трябвало да дойдат от някъде. В ИКТ индустрията има доста задгранични вложители. 40 страни са в България, създават Брутният вътрешен продукт и изнасят услуги от България. ИКТ индустрията изрично е №1 във връзка с услугите у нас. Тези компании, идвайки в България, започнаха да демонстрират облага тук. Американски компании в България държат толкоз работни места в ИКТ индустрията, колкото са работните места в цялата българска химическа промишленост, да вземем за пример ”, означи Людмил Стойчев.
Очакванията на БАСКОМ са до 2025 година експортът в сектора да възлиза на над 8 милиарда лева, приходите от продажби да надвишават 10 милиарда лева, делът на бранша да бъде 7% по отношение на Брутният вътрешен продукт, да се открият над 32 000 нови работни места, а приносът към бюджета на страната да доближи 1,78 милиарда лева „ Вече не сме бутикова промишленост, която не може да се види на радара на данъкоплатците. Успехът на софтуерната промишленост се трансферира към всички промишлености, защото ние работим напълно на ярко. Понеже сме експортно насочени, получаваме своите пари по банков път и сме образец за това по какъв начин би трябвало да наподобява всеки един бранш от българската стопанска система. Това ни кара да се усещаме горди, само че и да пожелаваме. Затова сме по този начин чувствителни, когато става дума за налози. За нас това е верният метод за допринасяне в стопанската система. На останалите промишлености, които изостават в това отношение, би трябвало да им бъде обърнато внимание, защото не може една промишленост да е напълно транспарантна, а огромна част от останалите да заплащат под масата ”, сподели ръководителят на БАСКОМ Доброслав Димитров.
За 20 години от своето битие БАСКОМ прави сериозна позитивна равносметка. Първата значима цел на бранша, дефинирана преди 20 години – да доближи 1 милиард лв. доходи – се реализира за 10 години. Към момента тази цел се осъществя за 1 година. Основен принос за растежа имат фирмите, работещи най-вече за външни пазари – в първите години на БАСКОМ множеството компании работят за вътрешния пазар. 8 години по-късно наклонността се обръща и през днешния ден над 80% от фирмите работят за външни пазари. За 20 години броят на заетите в бранша е повишен повече от 10 пъти. „ За 20 години имаме 10-кратно нарастване на скоростта на бранша по разнообразни индикатори. Много малко браншове, да не кажа никой различен бранш в България не би могъл да покаже сходно стабилно и в това време бързо развиване. В момента виждаме какъв брой мощен е този бранш освен самичък по себе си, само че и какъв брой важен е той като инструмент за напредъка ”, заключи Георги Брашнаров, член на Консултативния съвет на БАСКОМ.
Държавата ще оказва помощ на бранша най-много с политики за обезпечаване на нужните фрагменти, в това число и посредством вноса им от чужбина. „ Един от методите, посредством който дълготрайно ще оказваме помощ, е да създадем Съвет за взаимоотношение с Министерството на образованието и науката, с цел да може да служим като проводник на това, което е належащо за бизнеса и да подтикваме МОН да развива по доста по-активен метод фрагменти от избран вид, от който има потребност промишлеността. Второто направление е да подпомогнем сектора с вноса на фрагменти. В администрацията сега има ясната настройка това да се случи и нашата молба към вас е да ни залеете с пилотни планове, с цел да можем да стартираме някакви нови скъсени процедури за вкарване на квалифицирани фрагменти от чужбина ”, показа министър Лорер по време на събитието.
Над 80% от приходите на софтуерните компании са от експорт, сочат данните от показания през днешния ден БАСКОМ Барометър. Ръстът на приходите от експорт е 15% на годишна база през 2020 година и доближава 3,8 милиарда лева, а за 2021 година се чака експортната стойност да означи растеж с нови 20%, до 4,5 милиарда лева Приходите на софтуерната промишленост не престават да изпреварват растежа на Брутният вътрешен продукт и през 2021 година се чака да доближат 4.3% условен дял по отношение на Брутният вътрешен продукт.
Броят на заетите в софтуерния отрасъл в България за същия интервал надвишава 46 200, а брутното месечно заплащане е 4 857 лева В тази връзка софтуерният бранш е измежду моторите освен на растежа, само че и на потреблението. Работещите в бранша са съществени консуматори на банкови услуги, на туристически, хотелиерски и ресторантьорски услуги, съществени купувачи и наематели на парцели. Фактът, че софтуерните компании не освобождават офисите си, макар че немалка част от екипите работят в далечен режим, бе доказан и от Асоциацията на притежателите на бизнес здания: „ Току-що завършихме едно проучване измежду членовете на нашата асоциация – предходната година към 95% от тях са подписали дълготрайни контракти за наем и към 95% от тези компании са възобновили договорите си за наем със своите наематели. Което демонстрира, че тези наемателни - главно от софтуерния бранш - не престават да гледат на офиса като на място, където могат и желаят да работят ”, показа Таня Косева - Бошова, ръководител на асоциацията.
Софтуерният бранш е и измежду най-сериозните данъкоплатци в България. Прогнозата за 2021 година е, че софтуерните компании ще внесат в допълнение 170 млн. лева повече налози и осигуровки по отношение на 2020 година, с което работните места в бранша ще обезпечат над 1 милиарда лева данъчни приходи в бюджета на страната. На този декор бяха дискутирани и рисковите фактори, които биха могли да повлияят на растежа на промишлеността, измежду които с изключение на пазарът на работна ръка, са и конкуренцията, Covid-19, световната и националната стопанска система. „ Частта в изследването ни за влиянето на външните фактори я вършим повече от 10 години и за първи път най-значимият рисков фактор за развиването на промишлеността се оказва държавната политика и в частност полемиките към данъчно-осигурителната тежест и нарастването на оптималния застрахователен предел, който съвсем всички наши членове намират за стеснителен и рисков във връзка с бъдещите им проекти ”, показа Филип Мутафис, член на УС на БАСКОМ.
Сред изводите на БАСКОМ Барометър е, че се следи нежна резистентност на наклонността новонаетите в софтуерните компании да са българи, завърнали се от чужбина, като в някои компании доближават до 13% от общия брой чиновници.
Людмил Стойчев от CBN Pannoff, Stoycheff & Co. удостовери, че в границите на ИКТ промишлеността софтуерният бранш към този момент има максимален дял и обгръща 40% от нея. „ В 2020 година - годината на рецесията - осигуровките, които заплати целият бизнес, бяха минус 90 млн. лева, а цялата ИКТ индустрия заплати плюс 50 млн. лева Разбирате кой подвига нагоре всичките тези пари, които би трябвало да дойдат от някъде. В ИКТ индустрията има доста задгранични вложители. 40 страни са в България, създават Брутният вътрешен продукт и изнасят услуги от България. ИКТ индустрията изрично е №1 във връзка с услугите у нас. Тези компании, идвайки в България, започнаха да демонстрират облага тук. Американски компании в България държат толкоз работни места в ИКТ индустрията, колкото са работните места в цялата българска химическа промишленост, да вземем за пример ”, означи Людмил Стойчев.
Очакванията на БАСКОМ са до 2025 година експортът в сектора да възлиза на над 8 милиарда лева, приходите от продажби да надвишават 10 милиарда лева, делът на бранша да бъде 7% по отношение на Брутният вътрешен продукт, да се открият над 32 000 нови работни места, а приносът към бюджета на страната да доближи 1,78 милиарда лева „ Вече не сме бутикова промишленост, която не може да се види на радара на данъкоплатците. Успехът на софтуерната промишленост се трансферира към всички промишлености, защото ние работим напълно на ярко. Понеже сме експортно насочени, получаваме своите пари по банков път и сме образец за това по какъв начин би трябвало да наподобява всеки един бранш от българската стопанска система. Това ни кара да се усещаме горди, само че и да пожелаваме. Затова сме по този начин чувствителни, когато става дума за налози. За нас това е верният метод за допринасяне в стопанската система. На останалите промишлености, които изостават в това отношение, би трябвало да им бъде обърнато внимание, защото не може една промишленост да е напълно транспарантна, а огромна част от останалите да заплащат под масата ”, сподели ръководителят на БАСКОМ Доброслав Димитров.
За 20 години от своето битие БАСКОМ прави сериозна позитивна равносметка. Първата значима цел на бранша, дефинирана преди 20 години – да доближи 1 милиард лв. доходи – се реализира за 10 години. Към момента тази цел се осъществя за 1 година. Основен принос за растежа имат фирмите, работещи най-вече за външни пазари – в първите години на БАСКОМ множеството компании работят за вътрешния пазар. 8 години по-късно наклонността се обръща и през днешния ден над 80% от фирмите работят за външни пазари. За 20 години броят на заетите в бранша е повишен повече от 10 пъти. „ За 20 години имаме 10-кратно нарастване на скоростта на бранша по разнообразни индикатори. Много малко браншове, да не кажа никой различен бранш в България не би могъл да покаже сходно стабилно и в това време бързо развиване. В момента виждаме какъв брой мощен е този бранш освен самичък по себе си, само че и какъв брой важен е той като инструмент за напредъка ”, заключи Георги Брашнаров, член на Консултативния съвет на БАСКОМ.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ