Владислав Панев: Ръстът на приходите с 8.6 млрд. лв. не е от чудодейна работа на НАП
Ръстът на приходите в Бюджет 2025, с който властта в оставка постоянно се хвали, не се дължи на чудодейна работа на Националната организация за приходите (НАП), а на естествените процеси в стопанската система и бюджета. Това разяснява във фейсбук профила си финансистът и основател на Клуб " Ускорение " Владислав Панев.
За десетте месеца на 2025 година постъпленията във фиска са 66.78 милиарда лева, което е с 8.65 милиарда лева повече спрямо октомври 2024 година Това прави съвсем 15% растеж на годишна база.
За съпоставяне, година по-рано растежът беше 4.7 милиарда лева или малко под 9%.
Според Панев ускорението при приходите не се дължи по-добра събираемост.
" Управляващите натъртват като огромен триумф, че тази година (до октомври) са събрали с 8.6 милиарда лв. повече от предходната. Защо обаче това е по-скоро нещо обикновено (всяка година има сходни ръстове), от кое място идва и за какво никога не е величествен триумф:
1. Банките внесоха 1.5 милиарда лв. налог облага, който по принцип трябваше да внесат следващата година. Не става въпрос за настоящия или за предплатен налог, а подобен, който са внесли в този момент непринудено, явно подтикнати за да се закърпят дупки.
2. Днес Национален статистически институт разгласи инфлация от началото на годината от 4.8%. Високата инфлация значи по-големи доходи от налог добавена стойност (ДДС). Това е добре за бюджета, само че зле за спестяванията на семействата, които се унищожават от повишаването на живота. Ако бяха напечатали още пари, инфлацията щеше да е още по-голяма, само че това нямаше да бъде мотив за горделивост.
3. Минималната работна заплата през 2025 година скочи с 15.4% според гласуваната от Народното събрание формула (доколко е добре да има такава формула, е напълно различен въпрос). Това не просто значи повече налози и осигуровки на работещите (или водещите се, че работят) на нея. С нея са обвързани редица други приходи, които също се индексират и оттова се дължат повече налози и осигуровки.
4. От началото на годината отпадна пониженият Данък добавена стойност за хляба, брашното и заведенията за хранене.
5. От 1 април оптималният застрахователен приход се увеличи с 380 лв.. ".
По думите на финансиста точно на всички тези промени се дължат по-големите бюджетни доходи, а не на " чудодейна работа на данъчните ".
" И изобщо няма място за хвалби, в случай че бюджетният недостиг е рекорден към октомври - 6.6 милиарда лв., а изтегленият нов държавен дълг е 17.3 милиарда лв.. Така че хайде стига операции ", прикани Панев.
По отношение на приходите от Данък добавена стойност тази година се чака съществено несъблюдение поради надписания годишен проект. Към края на октомври по това перо са събрани едвам 70% от плануваните приходи.
Два месеца преди Нова година държавното управление разгласи, че е на ръба на допустимия в Бюджет 2025 недостиг от 3%. Ако в идните две седмици България не получи третото заплащане по Плана за възобновяване и резистентност, на което Брюксел даде зелена светлина, има риск " минусът " да надвиши ограничаването. София чака малко под 3 милиарда лева по третия транш.
За десетте месеца на 2025 година постъпленията във фиска са 66.78 милиарда лева, което е с 8.65 милиарда лева повече спрямо октомври 2024 година Това прави съвсем 15% растеж на годишна база.
За съпоставяне, година по-рано растежът беше 4.7 милиарда лева или малко под 9%.
Според Панев ускорението при приходите не се дължи по-добра събираемост.
" Управляващите натъртват като огромен триумф, че тази година (до октомври) са събрали с 8.6 милиарда лв. повече от предходната. Защо обаче това е по-скоро нещо обикновено (всяка година има сходни ръстове), от кое място идва и за какво никога не е величествен триумф:
1. Банките внесоха 1.5 милиарда лв. налог облага, който по принцип трябваше да внесат следващата година. Не става въпрос за настоящия или за предплатен налог, а подобен, който са внесли в този момент непринудено, явно подтикнати за да се закърпят дупки.
2. Днес Национален статистически институт разгласи инфлация от началото на годината от 4.8%. Високата инфлация значи по-големи доходи от налог добавена стойност (ДДС). Това е добре за бюджета, само че зле за спестяванията на семействата, които се унищожават от повишаването на живота. Ако бяха напечатали още пари, инфлацията щеше да е още по-голяма, само че това нямаше да бъде мотив за горделивост.
3. Минималната работна заплата през 2025 година скочи с 15.4% според гласуваната от Народното събрание формула (доколко е добре да има такава формула, е напълно различен въпрос). Това не просто значи повече налози и осигуровки на работещите (или водещите се, че работят) на нея. С нея са обвързани редица други приходи, които също се индексират и оттова се дължат повече налози и осигуровки.
4. От началото на годината отпадна пониженият Данък добавена стойност за хляба, брашното и заведенията за хранене.
5. От 1 април оптималният застрахователен приход се увеличи с 380 лв.. ".
По думите на финансиста точно на всички тези промени се дължат по-големите бюджетни доходи, а не на " чудодейна работа на данъчните ".
" И изобщо няма място за хвалби, в случай че бюджетният недостиг е рекорден към октомври - 6.6 милиарда лв., а изтегленият нов държавен дълг е 17.3 милиарда лв.. Така че хайде стига операции ", прикани Панев.
По отношение на приходите от Данък добавена стойност тази година се чака съществено несъблюдение поради надписания годишен проект. Към края на октомври по това перо са събрани едвам 70% от плануваните приходи.
Два месеца преди Нова година държавното управление разгласи, че е на ръба на допустимия в Бюджет 2025 недостиг от 3%. Ако в идните две седмици България не получи третото заплащане по Плана за възобновяване и резистентност, на което Брюксел даде зелена светлина, има риск " минусът " да надвиши ограничаването. София чака малко под 3 милиарда лева по третия транш.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ