Онкоболните: И доплащат, и ги разкарват, и не ги лекуват добре
Ръстът на финансирането в лекуването на онкологични болести не е довело до възстановяване на резултатите в онкологичното лекуване - страната ни продължава да е единствената в Европейски Съюз с възходяща смъртност от онкологични болести, както и с по-ниска петгодишна преживяемост в съпоставяне със междинната за Европейски Съюз.
69.3% от интервюираните с онкологични болести са доплатили под някаква форма в хода на диагностицирането, лекуването и следенето. 26.3% от пациентите, които са декларирали, че са доплатили, са признали, че това е затруднило техния достъп до медицински услуги.
Данните показа Юлиана Гальова, част от " Галъп интернешънъл " и " Индекс на лечебните заведения " на конференция в Българска телеграфна агенция на тематика " Достъп до онкологична грижа ". Периодът на изследването е в интервала 21 януари - 7 февруари. 417 са ефикасните извършени изявленията с пациенти с онкологични болести и с близки на пациента. Интервютата са извършени 40 лечебни заведения на територията на цялата страна.
От данните на изследването стана ясно, че 93% от пациентите с онкологични болести са здравно обезпечени, а 7% в спомагателен различен фонд.
Национален противораков проект - някой ще завоюва, само че дали ще е пациентът?
Европейската комисия възнамерява да влага 4 милиарда евро за битка с онкологичните болести в Европейски Съюз
100% от респондентите са минали през някакви проучвания. От тях 41.2% им се е наложило да доплатят за проучвания.
82.7% запитаните са минали през биопсия, като на 22.5% им се е наложило да доплатят избрана сума пари. На 72.7% от интервюираните хора им се е наложило да минат през хирургично лекуване, а процентът на доплатилите е 56.1%. 75.3% от запитаните, които са минали и доплатили за интервенция са показали избор на екип.
На въпрос дали пациентите с онкологични болести през последните 5 години са се лекували с лекарствена терапия или химиотерапия, 75.8% означават, че са се лекували с избрана лекарствена терапия.
На различен въпрос, който е еднакъв на предходния - дали пациентите с онкологични болести през последните 5 години са минали лъчетерапия, 48.7% от интервюираните им се е наложило да минат през такава терапия, като на към 13% им се е наложило да доплатят. Доплатената сума е включвала медицински произведения и консумативи.
Интересното е да се означи, че 71.3% от запитаните са доплащали средствата си за лекуване на касата на лечебното заведение, 9% са заплатили на касата на друго лечебно заведение, 3.8% на ръка на здравно лице на лечебното заведение.
От БЛС не са удовлетворени, че Хинков прави съвет по онкология без да им каже
Питат частна конструкция ли ще управлява осъществяването на проекта за битка с рака у нас
Най-голяма част от хората са доплащали за интервенция - 56%, като междинната сума е била 1732 лева, а най-честата причина изборът на екип. Около 41% от интервюираните са доплащали за проучвания, като междинната сума там е била 455 лева, за
биопсия пари в допълнение са давали 25% от пациентите, а междинната сума е била 267 лева При медикаментозната терапия доплащане е имало при 25% от интервюираните, като междинната сума е била 651 лева, тя е била главно за медицински произведения и медикаменти, както и за болничен престой. Най-малко е било доплащането за лъчелечение - едвам при 13% от интервюираните, а междинната сума е възлизала на 364 лева и още веднъж най-често се е налагала за медицински произведения и консумативи - при 39%.
Ивана Димова, член на Управителния съвет на Асоциацията на застрахователите уточни, че в България са налице съществени финансови и организационни усложнения. Страната ни продължава да бъде в Европейски Съюз в една много неизгодна позиция и с възходяща смъртност от онкологични болести, посочи Димова.
" Всички застрахователи показват мнение, че диагностиката на онкологичната грижа не е покрита от публичните средства на бюджета на НЗОК. Всички застрахователи са на едно мнение, че изборът на лекарски екип, битовите условия, имплантите, другите проучвания, които би трябвало да се създадат не се покриват от НЗОК ", разяснява Димова.
Онкоболниците у нас се роят до 42 през 2021 година
Акцентът е върху болничната грижа, а не е към пациента и качеството му на живот
По думите ѝ в България се оказва, че хората в деликатна обстановка доближават мъчно до вярното решение за своето лекуване за онкологичните болести и не са подкрепени от страната. Трябва да се направи разбор по тази причина какво покрива НЗОК и по-късно застрахователите да влязат в роля и да видят с какво могат да оказват помощ на пациентите със съответните продуктови и застрахователни решения, настоя Ивана Димова.
Няма онкологично болен пациент, който да не се постанова да заплаща , сподели още Димова, съгласно която не се прави задоволително за предварителната защита за лекуването на онкологичните болести.
Бившият здравен министър доктор Мими Виткова добави още, че онкологичната помощ в страната ни е в тежко положение. Самата онкологична мрежа се потребност от сериозна страна политика по какъв начин да бъде структурирана, настоя тя.
" Търговията в системата деформира тежко мисленето в системата и това е сложната промяна, която може да се направи. Трябва да се заплаща добре на лекарите и на медицинския личен състав, само че да не се оставят в неподходяща обстановка да гледат пациента като болен човек, а не като финансов тласък ", сподели още доктор Виткова.
Също по този начин Виткова открои, че липсва цялостна грижа за пациента, центрове за онкологично болните, което от една страна, принуждава пациентите да бягат в чужбина, от друга и те да не се усещат сигурни и обгрижени за лекуването си у нас.
Предвижда се НЗОК да заплаща два пъти по 30 дни в годината палиативни грижи за онкоболни
Това планува Анексът към Националния рамков контракт (НРД) 2023-2025 г.
69.3% от интервюираните с онкологични болести са доплатили под някаква форма в хода на диагностицирането, лекуването и следенето. 26.3% от пациентите, които са декларирали, че са доплатили, са признали, че това е затруднило техния достъп до медицински услуги.
Данните показа Юлиана Гальова, част от " Галъп интернешънъл " и " Индекс на лечебните заведения " на конференция в Българска телеграфна агенция на тематика " Достъп до онкологична грижа ". Периодът на изследването е в интервала 21 януари - 7 февруари. 417 са ефикасните извършени изявленията с пациенти с онкологични болести и с близки на пациента. Интервютата са извършени 40 лечебни заведения на територията на цялата страна.
От данните на изследването стана ясно, че 93% от пациентите с онкологични болести са здравно обезпечени, а 7% в спомагателен различен фонд.
Национален противораков проект - някой ще завоюва, само че дали ще е пациентът?
Европейската комисия възнамерява да влага 4 милиарда евро за битка с онкологичните болести в Европейски Съюз
100% от респондентите са минали през някакви проучвания. От тях 41.2% им се е наложило да доплатят за проучвания.
82.7% запитаните са минали през биопсия, като на 22.5% им се е наложило да доплатят избрана сума пари. На 72.7% от интервюираните хора им се е наложило да минат през хирургично лекуване, а процентът на доплатилите е 56.1%. 75.3% от запитаните, които са минали и доплатили за интервенция са показали избор на екип.
На въпрос дали пациентите с онкологични болести през последните 5 години са се лекували с лекарствена терапия или химиотерапия, 75.8% означават, че са се лекували с избрана лекарствена терапия.
На различен въпрос, който е еднакъв на предходния - дали пациентите с онкологични болести през последните 5 години са минали лъчетерапия, 48.7% от интервюираните им се е наложило да минат през такава терапия, като на към 13% им се е наложило да доплатят. Доплатената сума е включвала медицински произведения и консумативи.
Интересното е да се означи, че 71.3% от запитаните са доплащали средствата си за лекуване на касата на лечебното заведение, 9% са заплатили на касата на друго лечебно заведение, 3.8% на ръка на здравно лице на лечебното заведение.
От БЛС не са удовлетворени, че Хинков прави съвет по онкология без да им каже
Питат частна конструкция ли ще управлява осъществяването на проекта за битка с рака у нас
Най-голяма част от хората са доплащали за интервенция - 56%, като междинната сума е била 1732 лева, а най-честата причина изборът на екип. Около 41% от интервюираните са доплащали за проучвания, като междинната сума там е била 455 лева, за
биопсия пари в допълнение са давали 25% от пациентите, а междинната сума е била 267 лева При медикаментозната терапия доплащане е имало при 25% от интервюираните, като междинната сума е била 651 лева, тя е била главно за медицински произведения и медикаменти, както и за болничен престой. Най-малко е било доплащането за лъчелечение - едвам при 13% от интервюираните, а междинната сума е възлизала на 364 лева и още веднъж най-често се е налагала за медицински произведения и консумативи - при 39%.
Ивана Димова, член на Управителния съвет на Асоциацията на застрахователите уточни, че в България са налице съществени финансови и организационни усложнения. Страната ни продължава да бъде в Европейски Съюз в една много неизгодна позиция и с възходяща смъртност от онкологични болести, посочи Димова.
" Всички застрахователи показват мнение, че диагностиката на онкологичната грижа не е покрита от публичните средства на бюджета на НЗОК. Всички застрахователи са на едно мнение, че изборът на лекарски екип, битовите условия, имплантите, другите проучвания, които би трябвало да се създадат не се покриват от НЗОК ", разяснява Димова.
Онкоболниците у нас се роят до 42 през 2021 година
Акцентът е върху болничната грижа, а не е към пациента и качеството му на живот
По думите ѝ в България се оказва, че хората в деликатна обстановка доближават мъчно до вярното решение за своето лекуване за онкологичните болести и не са подкрепени от страната. Трябва да се направи разбор по тази причина какво покрива НЗОК и по-късно застрахователите да влязат в роля и да видят с какво могат да оказват помощ на пациентите със съответните продуктови и застрахователни решения, настоя Ивана Димова.
Няма онкологично болен пациент, който да не се постанова да заплаща , сподели още Димова, съгласно която не се прави задоволително за предварителната защита за лекуването на онкологичните болести.
Бившият здравен министър доктор Мими Виткова добави още, че онкологичната помощ в страната ни е в тежко положение. Самата онкологична мрежа се потребност от сериозна страна политика по какъв начин да бъде структурирана, настоя тя.
" Търговията в системата деформира тежко мисленето в системата и това е сложната промяна, която може да се направи. Трябва да се заплаща добре на лекарите и на медицинския личен състав, само че да не се оставят в неподходяща обстановка да гледат пациента като болен човек, а не като финансов тласък ", сподели още доктор Виткова.
Също по този начин Виткова открои, че липсва цялостна грижа за пациента, центрове за онкологично болните, което от една страна, принуждава пациентите да бягат в чужбина, от друга и те да не се усещат сигурни и обгрижени за лекуването си у нас.
Предвижда се НЗОК да заплаща два пъти по 30 дни в годината палиативни грижи за онкоболни
Това планува Анексът към Националния рамков контракт (НРД) 2023-2025 г.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ