Дребните кражби в нехранителните вериги надвишават 400 хил. лв. за първото полугодие
Ръстът на дребните обири от веригите за нехранителни артикули в границите на първата половина на годината е в размер на 100% по отношение на същия интервал на 2023 година, регистрират от Асоциацията на търговците на нехранителни артикули (АТНС) на база изследване, направено измежду вериги от 100 магазина за строителни материали, мебели и украса, спортни артикули и „ направи си самичък “.
Данните сочат, че на годишна база нарастването на кражбите при магазините за мебели и украса е от 194%, от над 100% при спортните артикули и от 129% в строителния бранш. Загубите се покриват напълно от работодателите при 55,6% от компаниите, разпределят се сред компанията и виновните чиновници (33,3%) или се поемат от защитата (11,1%) – най-често при обири, случили се в извънработно за магазина време.
Загубите единствено за първата половина на годината възлизат на 220 хиляди лева при спортните артикули, над 80 хиляди лева в областта на строителството и магазини „ направи си самичък “ и 169 хиляди лева – при мебелните магазини, като сумите са без Данък добавена стойност.
В огромните градове и в моловете кражбите са два пъти повече, в сравнение с в дребните обитаеми места, установяват още от Асоциацията.
„ Крадат се скъпи аксесоари, скъпи ВиК елементи, скъпи принадлежности, скъпи облекла, маратонки – това, което може да се изнесе относително елементарно и в същото време се осъществя бързо и на добра стойност “, сподели изпълнителният шеф на АТНС Галин Попов.
Спрямо размера си фирмите отделят сред 70 хиляди лева и 600 хиляди лева, с цел да се борят с кражбите, като сумите непрестанно се актуализират. Фирмите разчитат както на видеонаблюдение (40%), по този начин и на алармени системи, защита на място, изкуствен интелект, инспекции от чиновници и даже „ подправени “ клиенти, които да обикалят сред щандовете и да следят държанието на клиентите.
„ За компании, които са задължени да продават на европейски цени, според от вида артикули, каквато компания е Sport Depot, това автоматизирано значи, че разходът не се трансферира към клиента, а остава в бизнеса и афектира отрицателно маржа по един доста нечовечен метод. В последна сметка ние влагаме в технология, с цел да се опитаме да засечем кражбите, влагаме в хора. Това подвига себестойността, само че без да подвигаме крайната цена “, сподели пред публицисти Аксиния Баева, изп. шеф на веригата Sport Depot и член на УС на Асоциацията.
Въпреки това обаче над 80% от компаниите засичат единствено към 20% от кражбите на място, а в останалите случаи те се откриват по-късно или при проверка. Около половината обири съумяват да бъдат открити в обекта от 16,7% от участвалите в изследването компании, с ангажимента, че това се отнася за по-малки обекти или обекти в по-малки обитаеми места. Водеща причина за растежът на кражбите е, че крадците стават по-изобретателни, разполагат с по-модерни механически средства и работят на групи.
„ На процедура това е проведена престъпност, нищо че стойностите [на откраднатите стоки] са ниски “, сподели Галин Попов.
Владимир Димов, търговски шеф на строителната верига „ Практис “, описа за случай от Видин, при който от магазин в границите на 6 месеца са откраднати артикули за 12 хиляди лева.
„ Миналата година бяха много тежки икономическите последици от кражбите. С този растеж можете да си визиите каква е обстановката сега “, сподели Попов.
Големите обири постоянно се правят от малолетни, тъй като те не подлежат на наказателна отговорност, стана ясно от думите на Аксиния Баева.
В първокласния сегмент цената на откраднатите артикули може да доближи до 3% от оборота на компанията, сподели още тя.
Същевременно сигнали към Министерство на вътрешните работи рядко се подават, тъй като в нито един от случаите досега подаденият сигнал не е довел до наказателно произвеждане даже при определяне на крадеца от страна на полицията. 60% от интервюираните са подали под 5 сигнала до органите на реда, 20% са подали 50 сигнала, а други 20% - 10 сигнала. Причината съгласно Асоциацията се корени в комплицираната и тромава процедура, в същото време практиката на Министерство на вътрешните работи е да подхваща дейности единствено в случай че цената на кражбата надвишава една минимална работна заплата.
Галин Попов описа за проблемите при търговците на облекла, при които при стартирането на нова серия от дадена марка, станала известна в юношески среди, води до обири, като в обществените мрежи има цели групи, в които да се препродават крадените артикули.
Това са обири на едро, които се пласират непосредствено, изясни Баева.
Според Аксиния Баева казусът не е единствено за бизнеса, само че и за обществото.
„ Ако не предприемем ограничения, кражбите в търговията на дребно се трансформират в социална норма. Намират се всевъзможни нови похвати и канали да се краде “, сподели тя. Галин Попов добави, че повишаването е в геометрична градация и през 2025 година обстановката ще е още по-тежка.
„ Българската наказателно-правна теория е изграждана през 50-60-те години на предишния век и е обслужвала напълно разнообразни стопански връзки. Нейната философия и дълбока логичност евентуално е правила чудесна работа тогава, само че в днешните условия е точно метафизичен изостанала. Обществото не е същото, [различни са] процесите, динамичността. Оставяме настрани, че обществено-икономическите връзки не са социализъм “, сподели още Попов.
От Асоциацията оферират четири ограничения за ограничение на казуса. Първата е да се сътвори онлайн канал за подаване на сигнали, като се планува и опция видеата със снимани обири да могат да се одобряват за доказателство, без да са нужни спомагателни механически експертизи.
Втората е отделяне на профилирано координационно звено към Министерство на вътрешните работи за възстановяване работата на районните структури в следствието и наказването на дребните обири. Това би могло да улесни залавянето на крадци, които работят в разнообразни места в страната.
От Асоциацията считат и че е нужна проверка на системата от санкции за причинителите на тези обири, тъй като при актуалната рядко се стига до санкции. Те оферират глоба и за лицата, закупили умишлено крадена стока. Според търговците е належащо и да се усъвършенства взаимоотношението сред представителите на Министерство на вътрешните работи и прокуратурата и тези на комерсиалните вериги, с цел да се обезпечи по-ефективно налагане на административни санкции от Министерство на вътрешните работи.
Реалното използване на тези оферти обаче изисква и законодателни промени, прецизираха от Асоциацията и точно това ще е една от дилемите им за 2025 година дружно с подготовката за влизане в еврозоната.
Данните сочат, че на годишна база нарастването на кражбите при магазините за мебели и украса е от 194%, от над 100% при спортните артикули и от 129% в строителния бранш. Загубите се покриват напълно от работодателите при 55,6% от компаниите, разпределят се сред компанията и виновните чиновници (33,3%) или се поемат от защитата (11,1%) – най-често при обири, случили се в извънработно за магазина време.
Загубите единствено за първата половина на годината възлизат на 220 хиляди лева при спортните артикули, над 80 хиляди лева в областта на строителството и магазини „ направи си самичък “ и 169 хиляди лева – при мебелните магазини, като сумите са без Данък добавена стойност.
В огромните градове и в моловете кражбите са два пъти повече, в сравнение с в дребните обитаеми места, установяват още от Асоциацията.
„ Крадат се скъпи аксесоари, скъпи ВиК елементи, скъпи принадлежности, скъпи облекла, маратонки – това, което може да се изнесе относително елементарно и в същото време се осъществя бързо и на добра стойност “, сподели изпълнителният шеф на АТНС Галин Попов.
Спрямо размера си фирмите отделят сред 70 хиляди лева и 600 хиляди лева, с цел да се борят с кражбите, като сумите непрестанно се актуализират. Фирмите разчитат както на видеонаблюдение (40%), по този начин и на алармени системи, защита на място, изкуствен интелект, инспекции от чиновници и даже „ подправени “ клиенти, които да обикалят сред щандовете и да следят държанието на клиентите.
„ За компании, които са задължени да продават на европейски цени, според от вида артикули, каквато компания е Sport Depot, това автоматизирано значи, че разходът не се трансферира към клиента, а остава в бизнеса и афектира отрицателно маржа по един доста нечовечен метод. В последна сметка ние влагаме в технология, с цел да се опитаме да засечем кражбите, влагаме в хора. Това подвига себестойността, само че без да подвигаме крайната цена “, сподели пред публицисти Аксиния Баева, изп. шеф на веригата Sport Depot и член на УС на Асоциацията.
Въпреки това обаче над 80% от компаниите засичат единствено към 20% от кражбите на място, а в останалите случаи те се откриват по-късно или при проверка. Около половината обири съумяват да бъдат открити в обекта от 16,7% от участвалите в изследването компании, с ангажимента, че това се отнася за по-малки обекти или обекти в по-малки обитаеми места. Водеща причина за растежът на кражбите е, че крадците стават по-изобретателни, разполагат с по-модерни механически средства и работят на групи.
„ На процедура това е проведена престъпност, нищо че стойностите [на откраднатите стоки] са ниски “, сподели Галин Попов.
Владимир Димов, търговски шеф на строителната верига „ Практис “, описа за случай от Видин, при който от магазин в границите на 6 месеца са откраднати артикули за 12 хиляди лева.
„ Миналата година бяха много тежки икономическите последици от кражбите. С този растеж можете да си визиите каква е обстановката сега “, сподели Попов.
Големите обири постоянно се правят от малолетни, тъй като те не подлежат на наказателна отговорност, стана ясно от думите на Аксиния Баева.
В първокласния сегмент цената на откраднатите артикули може да доближи до 3% от оборота на компанията, сподели още тя.
Същевременно сигнали към Министерство на вътрешните работи рядко се подават, тъй като в нито един от случаите досега подаденият сигнал не е довел до наказателно произвеждане даже при определяне на крадеца от страна на полицията. 60% от интервюираните са подали под 5 сигнала до органите на реда, 20% са подали 50 сигнала, а други 20% - 10 сигнала. Причината съгласно Асоциацията се корени в комплицираната и тромава процедура, в същото време практиката на Министерство на вътрешните работи е да подхваща дейности единствено в случай че цената на кражбата надвишава една минимална работна заплата.
Галин Попов описа за проблемите при търговците на облекла, при които при стартирането на нова серия от дадена марка, станала известна в юношески среди, води до обири, като в обществените мрежи има цели групи, в които да се препродават крадените артикули.
Това са обири на едро, които се пласират непосредствено, изясни Баева.
Според Аксиния Баева казусът не е единствено за бизнеса, само че и за обществото.
„ Ако не предприемем ограничения, кражбите в търговията на дребно се трансформират в социална норма. Намират се всевъзможни нови похвати и канали да се краде “, сподели тя. Галин Попов добави, че повишаването е в геометрична градация и през 2025 година обстановката ще е още по-тежка.
„ Българската наказателно-правна теория е изграждана през 50-60-те години на предишния век и е обслужвала напълно разнообразни стопански връзки. Нейната философия и дълбока логичност евентуално е правила чудесна работа тогава, само че в днешните условия е точно метафизичен изостанала. Обществото не е същото, [различни са] процесите, динамичността. Оставяме настрани, че обществено-икономическите връзки не са социализъм “, сподели още Попов.
От Асоциацията оферират четири ограничения за ограничение на казуса. Първата е да се сътвори онлайн канал за подаване на сигнали, като се планува и опция видеата със снимани обири да могат да се одобряват за доказателство, без да са нужни спомагателни механически експертизи.
Втората е отделяне на профилирано координационно звено към Министерство на вътрешните работи за възстановяване работата на районните структури в следствието и наказването на дребните обири. Това би могло да улесни залавянето на крадци, които работят в разнообразни места в страната.
От Асоциацията считат и че е нужна проверка на системата от санкции за причинителите на тези обири, тъй като при актуалната рядко се стига до санкции. Те оферират глоба и за лицата, закупили умишлено крадена стока. Според търговците е належащо и да се усъвършенства взаимоотношението сред представителите на Министерство на вътрешните работи и прокуратурата и тези на комерсиалните вериги, с цел да се обезпечи по-ефективно налагане на административни санкции от Министерство на вътрешните работи.
Реалното използване на тези оферти обаче изисква и законодателни промени, прецизираха от Асоциацията и точно това ще е една от дилемите им за 2025 година дружно с подготовката за влизане в еврозоната.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ