НОИ отчита стабилен ръст на средните доходи
Ръстът на приходите подсигурява сред 7% и 8% нарастване за възрастните хора, само че действителната покупателна дарба остава под въпрос
Средният застрахователен приход в страната доближи 1933,57 лв. през ноември, отбелязвайки забележителен скок по отношение на предходния месец, заяви Националният застрахователен институт (НОИ). Данните демонстрират нарастване от близо 54 лв. единствено за месец, откакто през октомври индикаторът беше 1879 лв..
Този статистически растеж е основен освен за пазара на труда, само че и за близо 2 милиона пенсионери, чиято актуализация на приходите зависи непосредствено от тези цифри. Въпреки позитивната наклонност обаче, системата на " Швейцарското предписание " залага шестмесечно забавяне, което значи, че действителният резултат ще бъде усетен едвам в средата на идната година.
Механика на нарастването
За едногодишния интервал от 1 декември 2024 година до 30 ноември 2025 година средномесечният застрахователен приход е 1835 лв.. Това е базата, върху която страната пресмята бъдещите заплащания.
" След като Национален осигурителен институт регистрира индикатора и за декември, а Национален статистически институт годишната инфлация за 2025 година, ще може с акуратност да бъде изчислен процентът за осъвременяване ", разясняват специалистите.
Формулата е ясна, само че безжалостна към настоящите потребности: нарастването на пенсиите от 1 юли е общ брой от 50% от растежа на осигурителния приход и 50% от инфлацията. Към момента математиката сочи актуализация сред 7% и 8%.
Скритите опасности
Зад сухите числа се крие стопански абсурд. Ръстът на междинния приход постоянно се дължи на сезонни бонуси в края на годината и на нарастването на приходите във високоплатените браншове, което не отразява безусловно действителността за работещите на минимална заплата.
Освен това, до момента в който работещите получават нарастването си " тук и в този момент ", пенсионерите кредитират системата с самообладание до лятото. При междинна пенсия, която се чака да доближи към 541 евро (1058 лева) през 2026 година, всяко закъснение в индексацията по отношение на действителната инфлация е удар по джоба на най-уязвимите.
Финалните планове ще станат ясни при започване на идната година, когато Националният статистически институт разгласи годишната инфлация. Едва тогава ще се види дали " швейцарският часовник " на българската пенсионна система работи тъкмо, или изостава от цените в магазините.
Средният застрахователен приход в страната доближи 1933,57 лв. през ноември, отбелязвайки забележителен скок по отношение на предходния месец, заяви Националният застрахователен институт (НОИ). Данните демонстрират нарастване от близо 54 лв. единствено за месец, откакто през октомври индикаторът беше 1879 лв..
Този статистически растеж е основен освен за пазара на труда, само че и за близо 2 милиона пенсионери, чиято актуализация на приходите зависи непосредствено от тези цифри. Въпреки позитивната наклонност обаче, системата на " Швейцарското предписание " залага шестмесечно забавяне, което значи, че действителният резултат ще бъде усетен едвам в средата на идната година.
Механика на нарастването
За едногодишния интервал от 1 декември 2024 година до 30 ноември 2025 година средномесечният застрахователен приход е 1835 лв.. Това е базата, върху която страната пресмята бъдещите заплащания.
" След като Национален осигурителен институт регистрира индикатора и за декември, а Национален статистически институт годишната инфлация за 2025 година, ще може с акуратност да бъде изчислен процентът за осъвременяване ", разясняват специалистите.
Формулата е ясна, само че безжалостна към настоящите потребности: нарастването на пенсиите от 1 юли е общ брой от 50% от растежа на осигурителния приход и 50% от инфлацията. Към момента математиката сочи актуализация сред 7% и 8%.
Скритите опасности
Зад сухите числа се крие стопански абсурд. Ръстът на междинния приход постоянно се дължи на сезонни бонуси в края на годината и на нарастването на приходите във високоплатените браншове, което не отразява безусловно действителността за работещите на минимална заплата.
Освен това, до момента в който работещите получават нарастването си " тук и в този момент ", пенсионерите кредитират системата с самообладание до лятото. При междинна пенсия, която се чака да доближи към 541 евро (1058 лева) през 2026 година, всяко закъснение в индексацията по отношение на действителната инфлация е удар по джоба на най-уязвимите.
Финалните планове ще станат ясни при започване на идната година, когато Националният статистически институт разгласи годишната инфлация. Едва тогава ще се види дали " швейцарският часовник " на българската пенсионна система работи тъкмо, или изостава от цените в магазините.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ