Ръст от под 1% на стоките от т.нар. малка потребителска

Ръст от под 1% на стоките от така наречен дребна потребителска кошница на месечна база през май, регистрират от КНСБ. През май по отношение на април то е с 0,8% и доближава стойност от 61, 51 евро. От юни предходната година обаче главните артикули са поскъпнали с 8,3 на 100, като измежду стоките, повишили най-вече цените си, са хлябът, пилешкото месо, както краставиците и доматите.

„ През юни 2026 година дребната потребителска кошница е представлявала 56,80 евро, а в този момент цената към този момент е 61,51 евро. Това е повишаване с 4,70 евро. След декември цените скачат повече Най-висок растеж се следи при доматите – с 45,6 %, и краставиците – 72,5 %. Това се дължи на сезонния фактор ”, уточни Виолета Иванова от КНСБ.

Нарастването се отразява отрицателно върху главните разноски на семействата, тъй като въпреки и минимално, при струпване за по-дълъг интервал от време се отразява на покупателната дарба на потребителите, показват от синдикатите.

Това постанова засилен мониторинг и предприемане на ограничения за ограничение на възходящия тренд при съществени артикули и подкрепяне на семействата с ниски приходи, допълват оттова.

Икономистът доцент Щерьо Ножаров разяснява в ефира на NOVA NEWS по какъв начин може да бъде овладяна инфлацията и кои в действителност са работещите ограничения в тази посока. „ Проблемът идва по-скоро от високите неравенства в България. През последните пет години страната ни остава с коефициент на Джини от към 38% при приблизително равнище за Европейския съюз от 30%. Това значи, че най-бедните хора отделят сред 60 и 70% от приходите си за хранителни артикули. Именно това е същинският проблем. Мерките, предлагани от КНСБ, не са посочили дълготраен резултат на никое място. Те дават за образец няколко страни, само че там сходни политики са работили не повече от седем-осем месеца и не са довели до действителни резултати “, уточни той.

„ Що се отнася до таваните на цените, във Франция и Румъния те бяха въведени единствено за три месеца. В Хърватска и още няколко страни в началото ограниченията бяха безсрочни, само че още към деветия месец стана ясно, че водят до дефицити и стартира развой по тяхната анулация. В момента на никое място не съществуват сходни тавани в този тип, в който се оферират у нас. При всички случаи сходни ограничения биха довели до отрицателен резултат – с изключение на дефицити, те ще изгонят дребните и междинните търговци от пазара и бранша ще се монополизира. Ако приложи ограниченията по метода, по който са препоръчани от КНСБ и министъра на земеделието, държавното управление на процедура ще бетонира точно казуса, против който твърди, че се бори “, съобщи той.

По думите му страната би трябвало да управлява входа на браншовете. Освен това е належащо да усъвършенства логистиката и да влага в логистични центрове, с цел да могат земеделските производители по-лесно да доближават до пазара. На последващо място би трябвало да се работи за повишение на продуктивността на труда, уточни той./Нова