Ръст на желаещите да гласуват и подкрепа за управление около нов политически проект отчита Алфа Рисърч
Ръст на искащите да гласоподават с към 300 хиляди до 500 хиляди души.
Ръст на поддръжката за " Продължаваме промяната - Демократична България " и доближаване с ГЕРБ;
Намаляване на електоралната тежест на Българска социалистическа партия и " ИТН ", които са застрашени от изпадане от парламента;
40% от българите още веднъж чакат на политическата сцена да се появи нов политически индивид.
Мнозинството от 59% поддържат абсолютно митингите, а още 25% - отчасти, които ги правят оценка като обективни, само че имат опасения да не доведат до неприемлива политическа опция.
Оставката се приема като разумният излаз от митингите и над половината от интервюираните считат, че тя трябваше да бъде подадена.
С близо 300 хиляди души са се нараснали искащите да гласоподават на идните предварителни парламентарни избори като броят им доближава до 500 хиляди От деклариралите, че ще гласоподават съвсем половината българи (40,3%) желаят на политическата сцена да се появи нова партия, към която да бъде образувано ръководство на страната.
Това демонстрира проучване на " Алфа рисърч ", извършено измежду 1000 пълнолетни жители от цялата страна в интервала 5 - 12 декември 2025 година Информацията е събрана посредством директно стандартизирано изявление с таблети по домовете на интервюираните. Проучването е осъществено със средства на организацията. Проучването е осъществено със средства на организацията.
Сред интервюираните обаче липсва консенсус какъв би трябвало бъде новия политически състезател. Ако президентът Румен Радев излезе персонално със собствен политически план, той може да притегли към половината от тези гласоподаватели. Останалите 20 на 100 биха отишли за други нови планове - евроскептични и националистически; десни; центристки, социал-демократически; проевропейски, показват от " Алфа Рисърч ".
От това дали тези 40% ще излязат да гласоподават, ще зависят три доста значими за близкото бъдеще резултата:
какъв ще е изходът от идните предварителни избори;ще се образува ли държавно управление след тях;какъв ще бъде характерът на бъдещото управление;
Колебанието за това какъв би трябвало да бъде новия политически план се отразява и на останалите отговори на въпроса какъв вид за ръководство на страната е най-хубав. 19,2% от интервюираните споделят, че не могат да преценяват.
Едва 7.6% са за кабинет към ГЕРБ и " ДПС- Ново Начало ", а 16 на 100 са за държавно управление, формирано към други обединения от сегашния парламент без партиите на Бойко Борисов и Делян Пеевски. Съгласни ГЕРБ да ръководи, стига да не е взаимно с " Движение за права и свободи - Ново начало " на Пеевски, са 16.9%.
Що се отнася до електоралните настройки организацията регистрира спад от малко над 4 процентни пункта от поддръжката за ГЕРБ. Партията биха подкрепили 21.4% от твърдо решилите да гласоподават, в случай че изборите бяха през днешния ден при 25,5% през юли.
Паралелно поддръжката за " Продължаваме промяната - Демократична България " нараства с съвсем 4 пункта и през декември стига до 17.8% от решилите да гласоподават. През юли организацията регистрира поддръжка за обединението от 13,9%.
" Възраждане " е с поддръжка от 11.6%, която отрежда на партията на Костадин Костадинов трета позиция в електоралните желания. " Движение за права и свободи - Ново начало " на Делян Пеевски резервира четвъртата позиция с 9.4% от твърдо решилите да гласоподават.
Партньорите в съдружното ръководство – Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ – са измежду най-потърпевшите от динамичността в публичните настроения, която ги слага на границата за влизане в идващ парламент, показват от " Алфа Рисърч ".
Подкрепата за Българска социалистическа партия се свива до 4.9%, а зад Има Такъв Народ застават 3.8% от решилите да гласоподават. С по-голяма поддръжка от Има Такъв Народ - 4.2% се употребява МЕЧ и на този стадий е измежду партиите с спорни шансове за присъединяване в идващ парламент.
Величие (2.1%) и АПС (1.6%) все още остават отвън рамките на последващо Народно заседание.
Възможни са обаче значими разбърквания според от изборната интензивност и капацитетът на партии, отвън участниците в сегашния парламент.
Почти 10 на 100 от деклариралите, че желаят да гласоподават заявяват, че ще дадат поддръжката си за други партии, а 13.3% - че към момента не са създали избор. Дялове, които към този момент не са консолидирани към съответни политически играчи, само че са задоволително високи, с цел да трансформират картината, означават от социологическата организация.
Резултатите на партите намират отражение и в утвърждението за техните водачи. Бойко Борисов резервира доверие от 21.6%, само че със значителен растеж в недоверието, което доближава 58.8%.
Лидерите на ПП-ДБ не извличат персонални дивиденти от поддръжката за митингите, сочи изследването. Асен Василев получава 14.6% доверие против 63.2% съмнение, Ивайло Мирчев - 14.4% доверие против 57.1% съмнение, Божидар Божанов -12.9% доверие против 56.3% съмнение. По-ниско остава утвърждението за Атанас Атанасов - 8.2% против 58.3% отрицание.
Лидерът на Движение за права и свободи – Ново начало Делян Пеевски остава рекордьор по отрицание от гласоподавателите: 5.6% доверие против 80.3% съмнение. Одобрението за водачите на Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ също остава ниско - до 8.4% (и 58.8% неодобрение) за Атанас Зафиров и до 7.6% (и 61% неодобрение) за Слави Трифонов.
Президентът Румен Радев резервира водещи позиции по институционален рейтинг, само че също е обиден от цялостната отрицателна наклонност, написа " Алфа рисърч ".
Доверието в него спада с 4 пункта до 35%, против 33% съмнение и 32% неутрално отношение. Той продължава да притегля благосклонностите на гласоподавателите на Българска социалистическа партия и националистически партии, само че острите офанзиви против въвеждането на еврото и позициите му по геополитически тематики дистанцират последователите на проевропейски обединения.
Председателят на Народното събрание Рая Назарян се употребява с доверие от 14% (предимно симпатизанти на ГЕРБ), съмнение от 45% и 41% неутрални оценки.
Министър-председателят Росен Желязков се отдръпва от поста с 21% позитивни, 30% неутрални и 49% негативни оценки. Тези нива са съизмерими с отношението към болшинството съдружни кабинети и техните министър председатели през последните 15 години в края на ръководствата им.
И през тази година публичните настройки към правосъдната система остават на нормалните нива на съмнение. Най-критично е отношението към и. ф. Главен прокурор Борислав Сарафов, който се употребява с едвам 4% утвърждение и 58% отрицание. Одобрението за активността на съда е 14%, против 53% отрицание и 33% неутрално отношение.
Проучването на Алфа Рисърч е направено няколко дни след първия огромен митинг на 1-ви декември и завършва ден след подадената оставка на държавното управление.
Резултатите по основния въпрос – публичната поддръжка за митингите – демонстрират доста високо, национално по обсег, утвърждение, сочи проучването.
59% показват цялостна взаимност с тях, против 16% на противоположното мнение. Одобрението господства във всички обществени и електорални групи, като се изключи симпатизантите на ГЕРБ-СДС и разколебаната позиция на последователите на Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ.
25% считат митингите за обективни и заради това отчасти ги поддържат, само че се притесняват, че те могат да доведат до неприемлива политическа опция. Тази позиция се споделя от всеки втори симпатизант на ГЕРБ, всеки трети на Българска социалистическа партия и на Движение за права и свободи – Ново Начало и доста едва – от последователите на останалите политически сили.
Ръст на поддръжката за " Продължаваме промяната - Демократична България " и доближаване с ГЕРБ;
Намаляване на електоралната тежест на Българска социалистическа партия и " ИТН ", които са застрашени от изпадане от парламента;
40% от българите още веднъж чакат на политическата сцена да се появи нов политически индивид.
Мнозинството от 59% поддържат абсолютно митингите, а още 25% - отчасти, които ги правят оценка като обективни, само че имат опасения да не доведат до неприемлива политическа опция.
Оставката се приема като разумният излаз от митингите и над половината от интервюираните считат, че тя трябваше да бъде подадена.
С близо 300 хиляди души са се нараснали искащите да гласоподават на идните предварителни парламентарни избори като броят им доближава до 500 хиляди От деклариралите, че ще гласоподават съвсем половината българи (40,3%) желаят на политическата сцена да се появи нова партия, към която да бъде образувано ръководство на страната.
Това демонстрира проучване на " Алфа рисърч ", извършено измежду 1000 пълнолетни жители от цялата страна в интервала 5 - 12 декември 2025 година Информацията е събрана посредством директно стандартизирано изявление с таблети по домовете на интервюираните. Проучването е осъществено със средства на организацията. Проучването е осъществено със средства на организацията.
Сред интервюираните обаче липсва консенсус какъв би трябвало бъде новия политически състезател. Ако президентът Румен Радев излезе персонално със собствен политически план, той може да притегли към половината от тези гласоподаватели. Останалите 20 на 100 биха отишли за други нови планове - евроскептични и националистически; десни; центристки, социал-демократически; проевропейски, показват от " Алфа Рисърч ".
От това дали тези 40% ще излязат да гласоподават, ще зависят три доста значими за близкото бъдеще резултата:
какъв ще е изходът от идните предварителни избори;ще се образува ли държавно управление след тях;какъв ще бъде характерът на бъдещото управление;
Колебанието за това какъв би трябвало да бъде новия политически план се отразява и на останалите отговори на въпроса какъв вид за ръководство на страната е най-хубав. 19,2% от интервюираните споделят, че не могат да преценяват.
Едва 7.6% са за кабинет към ГЕРБ и " ДПС- Ново Начало ", а 16 на 100 са за държавно управление, формирано към други обединения от сегашния парламент без партиите на Бойко Борисов и Делян Пеевски. Съгласни ГЕРБ да ръководи, стига да не е взаимно с " Движение за права и свободи - Ново начало " на Пеевски, са 16.9%.
Що се отнася до електоралните настройки организацията регистрира спад от малко над 4 процентни пункта от поддръжката за ГЕРБ. Партията биха подкрепили 21.4% от твърдо решилите да гласоподават, в случай че изборите бяха през днешния ден при 25,5% през юли.
Паралелно поддръжката за " Продължаваме промяната - Демократична България " нараства с съвсем 4 пункта и през декември стига до 17.8% от решилите да гласоподават. През юли организацията регистрира поддръжка за обединението от 13,9%.
" Възраждане " е с поддръжка от 11.6%, която отрежда на партията на Костадин Костадинов трета позиция в електоралните желания. " Движение за права и свободи - Ново начало " на Делян Пеевски резервира четвъртата позиция с 9.4% от твърдо решилите да гласоподават.
Партньорите в съдружното ръководство – Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ – са измежду най-потърпевшите от динамичността в публичните настроения, която ги слага на границата за влизане в идващ парламент, показват от " Алфа Рисърч ".
Подкрепата за Българска социалистическа партия се свива до 4.9%, а зад Има Такъв Народ застават 3.8% от решилите да гласоподават. С по-голяма поддръжка от Има Такъв Народ - 4.2% се употребява МЕЧ и на този стадий е измежду партиите с спорни шансове за присъединяване в идващ парламент.
Величие (2.1%) и АПС (1.6%) все още остават отвън рамките на последващо Народно заседание.
Възможни са обаче значими разбърквания според от изборната интензивност и капацитетът на партии, отвън участниците в сегашния парламент.
Почти 10 на 100 от деклариралите, че желаят да гласоподават заявяват, че ще дадат поддръжката си за други партии, а 13.3% - че към момента не са създали избор. Дялове, които към този момент не са консолидирани към съответни политически играчи, само че са задоволително високи, с цел да трансформират картината, означават от социологическата организация.
Резултатите на партите намират отражение и в утвърждението за техните водачи. Бойко Борисов резервира доверие от 21.6%, само че със значителен растеж в недоверието, което доближава 58.8%.
Лидерите на ПП-ДБ не извличат персонални дивиденти от поддръжката за митингите, сочи изследването. Асен Василев получава 14.6% доверие против 63.2% съмнение, Ивайло Мирчев - 14.4% доверие против 57.1% съмнение, Божидар Божанов -12.9% доверие против 56.3% съмнение. По-ниско остава утвърждението за Атанас Атанасов - 8.2% против 58.3% отрицание.
Лидерът на Движение за права и свободи – Ново начало Делян Пеевски остава рекордьор по отрицание от гласоподавателите: 5.6% доверие против 80.3% съмнение. Одобрението за водачите на Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ също остава ниско - до 8.4% (и 58.8% неодобрение) за Атанас Зафиров и до 7.6% (и 61% неодобрение) за Слави Трифонов.
Президентът Румен Радев резервира водещи позиции по институционален рейтинг, само че също е обиден от цялостната отрицателна наклонност, написа " Алфа рисърч ".
Доверието в него спада с 4 пункта до 35%, против 33% съмнение и 32% неутрално отношение. Той продължава да притегля благосклонностите на гласоподавателите на Българска социалистическа партия и националистически партии, само че острите офанзиви против въвеждането на еврото и позициите му по геополитически тематики дистанцират последователите на проевропейски обединения.
Председателят на Народното събрание Рая Назарян се употребява с доверие от 14% (предимно симпатизанти на ГЕРБ), съмнение от 45% и 41% неутрални оценки.
Министър-председателят Росен Желязков се отдръпва от поста с 21% позитивни, 30% неутрални и 49% негативни оценки. Тези нива са съизмерими с отношението към болшинството съдружни кабинети и техните министър председатели през последните 15 години в края на ръководствата им.
И през тази година публичните настройки към правосъдната система остават на нормалните нива на съмнение. Най-критично е отношението към и. ф. Главен прокурор Борислав Сарафов, който се употребява с едвам 4% утвърждение и 58% отрицание. Одобрението за активността на съда е 14%, против 53% отрицание и 33% неутрално отношение.
Проучването на Алфа Рисърч е направено няколко дни след първия огромен митинг на 1-ви декември и завършва ден след подадената оставка на държавното управление.
Резултатите по основния въпрос – публичната поддръжка за митингите – демонстрират доста високо, национално по обсег, утвърждение, сочи проучването.
59% показват цялостна взаимност с тях, против 16% на противоположното мнение. Одобрението господства във всички обществени и електорални групи, като се изключи симпатизантите на ГЕРБ-СДС и разколебаната позиция на последователите на Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ.
25% считат митингите за обективни и заради това отчасти ги поддържат, само че се притесняват, че те могат да доведат до неприемлива политическа опция. Тази позиция се споделя от всеки втори симпатизант на ГЕРБ, всеки трети на Българска социалистическа партия и на Движение за права и свободи – Ново Начало и доста едва – от последователите на останалите политически сили.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ