РАСОВ ЕКСПЕРИМЕНТ ИЛИ ТАЙНИЯТ ПРОЕКТ НА ХИМЛЕР – Как светлината

РАСОВ ЕКСПЕРИМЕНТ ИЛИ ТАЙНИЯТ ПРОЕКТ НА ХИМЛЕР – Как светлината на сцената победи нацистката идеология, а дете на окупатор се трансформира в легенда

След седмица Ани-Фрид Лингстад – едно от двете женски лица на именитата група АББА – ще има рожден ден. На 15 ноември светът ще си спомни за нежния й глас, за чаровната й усмивка и за шлагерите, които към този момент половин век не остаряват.

 

Малцина обаче знаят, че зад светлината на сцената и блясъка на диско славата се крие една тъмна, даже трагична история, белязана от войната и от един от най-зловещите опити на ХХ век.

Ани-Фрид е родена на 15 ноември 1945 година в Норвегия – единствено няколко месеца след капитулацията на Германия. Баща й бил немският сержант Алфред Хаасе, а майка й – Сини Лингстад, млада норвежка, влюбена в него по време на окупацията. След края на войната, когато в страната почнали гонения против дами, имали връзки с германци, Сини и нейната майка – бабата на Ани-Фрид – избягали с детето в Швеция.

Скоро по-късно Сини умира от бъбречна непълнота и дребната Ани е отгледана от баба си. Дълги години й казвали, че татко й е умрял, само че истината става ясно едвам през 1977 година, когато двамата се срещат за първи път. Алфред Хаасе живял непретенциозно в Германия, работейки като сладкар, надалеч от сянката на своето минало.

И тук историята прави непредвиден завой. Защото Ани-Фрид Лингстад не е просто дете, родено по време на война – тя е едно от децата на програмата „ Лебенсборн “, основана от нацистите с ужасяваща цел.

„ ЛЕБЕНСБОРН “: ИЗТОЧНИКЪТ НА ЖИВОТА И НА ПОЗОРА

„ Лебенсборн “ – в превод от немски Lebensborn, значи „ Източник на живота “. Програмата била създадена от „ райх фюрера “ на Секретен сътрудник Хайнрих Химлер през 1935 година и работила до края на войната. Според нея дами с „ чиста арийска кръв “ трябвало да заченат деца от офицери на Секретен сътрудник, с цел да се роди ново потомство „ съвършени “ германци – синеоки, светлокоси, послушни и правилни на идеала за „ висша раса “.

Тези домове, наречени „ Лебенсборн “, били нещо приблизително сред родилни клиники и расови лаборатории. Там се правил под непоколебим надзор асортимент на „ расово скъпи “ дами, които по-късно раждали „ децата на Райха “. Химлер персонално следял осъществяването на програмата и даже посещавал някои от домовете, с цел да се увери, че „ източникът на живота “ дава резултат.

 

 

След войната десетки хиляди такива деца останали без идентичност, без родители, без татковина. Те били срамежливо премълчавани от обществото, а мнозина от тях – отхвърлени и стигматизирани. Сред тях – и бъдещата звезда на АББА.

Историята на Ани-Фрид е като светлина, пробила през мрака на едно незаконно минало. Тя се издига от руините на една идеология, която е желала да дефинира кой заслужава да живее и кой не. И може би по тази причина песните на АББА носят толкоз наслада – тъй като зад тях стои едно оцеляване.

Каква била задачата на програмата „ Лебенсборн “

 

В началото на 20 век в Германия спаднала раждаемостта поради тежката икономическа обстановка и дефицит на мъже в брачна възраст, изключително след провалянето на Германия в Първата международна война.

Програмата „ Лебенсборн “ трябвало да приключи наклонността към спад на раждаемостта и по едно и също време с това да се сътвори потомство чисти арийци, което да господства в Европа. Хитлер желал Третият райх да бъде свършек на триото, което включвало Първия райх – Свещената Римска империя, и Втория райх – династията на Хохенцолерните. Всеки от тях траял към хиляда години (но Третият просъществувал единствено 11 години).

„ Лебенсборнските “ домове

Бременните дами, които можели да потвърдят арийския генезис на децата си, получавали финансова поддръжка и имали специфичното внимание на държавното управление. Те можели да оставят децата си в „ Лебенсборнските “ домове, където получавали грижа и нацистко обучение. Първоначално домовете били 10 и всички на територията на Германия. Първият „ лебенсборнски “ дом бил открит през 1936 година в Щайнхьоринг, малко село, близо до Мюнхен.

С началото на Втората международна война нацистите окупирали редица европейски страни, което разрешило на Химлер да разшири програмата „ Лебенсборн “. Специални домове се появили в Норвегия, Австрия, Белгия, Холандия, Франция, Люксембург и Дания.

Похищаване на деца

В рамките на програмата „ Лебенсборн “ нацистите похитили хиляди европейски деца, множеството от Полша и Словения. Те принудително отвеждали в Германия всички деца, които външно приличали на арийци и ги „ германизирали “.

Ръководителите на програмата получили 600 деца на възраст от 6 до 12 години. Писателят Фолкър Куп написа в книгата си „ Подари дете на фюрера – организацията „ Лебенсборн “, че разкрил във федералния списък лист с имената на похитени от Словения деца.

На тези „ германизирани “ деца те обяснили, че родителите им умряли или се отказали от тях, дали им нови имена, свидетелства за раждане и подправено потекло, след което ги изпратили в Германия в профилирани институции или в немски фамилии. Деца на възраст до шест години били давани за образование в „ лебенсборнски “ домове. Онези, които не могли да „ германизират “, били изпращани в концентрационни лагери.

Бащите

Офицерите от Секретен сътрудник трябвало да получат публично позволение, преди да се оженят. Бъдещата им брачна половинка трябвало да дава отговор на стандартите в програмата „ Лебенсборн “.

През 1936 година било издадено разпореждане, съгласно което всеки член от Секретен сътрудник трябвало да стане татко на най-малко четири деца. Повечето татковци на деца, родени по програмата „ Лебенсборн “, били женени членове на Секретен сътрудник, които се подчинили на заповедта на Химлер и разпространявали своите арийски гени отвън брака. Заради секретността на програмата имената им не били записани в свидетелствата за раждане на децата.

Майките

Жена, която желала да взе участие в програмата „ Лебенсборн “, трябвало да има сини очи, светла коса, положително здраве, без наследствени болести и наложително арийски генезис. Освен това тя трябвало да удостовери личността на бащата на детето, който също трябвало да има съответните расови признаци. Само 40% от дамите, които подали молби за присъединяване в програмата, минали теста за расова непорочност. Над 60% от майките – участнички в „ Лебенсборн “, не били женени.

Програмата имала лична регистрационна система, с цел да се резервира анонимността на майката и бащата. Голяма част от тези документи били изгорени в края на Втората международна война.

Нацистите считали, че норвежките дами идеално подхождат за програмата им, защото множеството от тях били светлооки и светлокоси. По някои данни, към 50 хиляди норвежки дами имали любовна връзка с немски бойци. В родината им ги наричали „ немски подлоги “. Когато приключила Втората международна война, те били подложени на обществено линчуване – множеството от тях били обръснати на голо и вечно били лишени от децата си.

Лекарите

Лекарите били значима част от програмата „ Лебенсборн “. Главният й доктор – Грегор Ебнер, бил добър другар на Химлер. В специфичния дом в село Щайнхьоринг той освен следил здравословното положение на новородените деца, само че правил репродуктивни опити над дамите.

След войната бил упрекнат в закононарушения против човечеството. Ебнер умрял през 1974 година, без да се разкае за осъществените
престъпления. Освен за здравето на новородените, лекарите се грижели и за възпитанието им в нацистки дух. Те помагали да се откри „ чистокръвността “ на децата; когато тя се потвърждавала, ги изпращали за осиновяване; когато тя не се потвърждавала – в концентрационни лагери.

Децата

В Германия в границите на програмата „ Лебенсборн “ се родили към 8 хиляди деца. Те били кръстени на специфични церемонии в наличието на приемните си родители, които давали клетва, че децата вечно ще останат правилни на нацистките идеали.

За децата, които самотните майки оставяли в домовете „ Лебенсборн “, се грижели лекари и медицински сестри, наети от Секретен сътрудник. Много от изоставените деца били отдавани за образование на богати нацистки фамилии.
В Норвегия в интервала 1940-1945 година в границите на „ Лебенсборн “ се родили 8-10 хиляди деца. Нацистите ги считали за чистокръвни германци.

Съдебни искове

Когато приключила Втората международна война и немските войски напуснали Норвегия, в страната се появили хиляди „ лебенсборнски деца “, които по независещи от волята им условия били изоставени или отнети от майките им за това, че родили от нацисти. Някои от тези нежелани „ лебенсборнски “ деца от Норвегия били държани заключени в държавни институции, където били подлагани на медицински опити, на физическо и морално принуждение.

Група от „ лебенсборнски “ деца предала на съд норвежкото държавно управление. На 1 декември 1999 година тогавашният министър председател на Норвегия Киел Магне Бондевик сервира обществени извинения пред „ Лебенсборнските “ деца за неприятното отношение към тях.

Прочути „ лебенсборнски “ деца

Фолкер Хайнеке бил отвлечен в Крим през 1942 година Той бил осиновен от Адалберт Хайнеке, богат и почетен член на Секретен сътрудник. Над 50 години Фолкер Хайнеке търси своите биологични родители. През 2009 година той става един от героите в документалния филм за „ лебенсборнските “ деца – „ Деца от расата на Бог “.

Американската актриса Марта Кристен, с същинското име Бриджит Русанен, е родена на 26 февруари 1942 година Майка й е финландка, татко й служил в немската войска. Когато Бриджит била на два месеца, майка й я оставила в детски дом в Осло; през 1949 година я осиновила американска двойка; фамилията я нарекло Марта. През 1969 година тя разкрила биологичната си майка – Хелми Русанен, която в този миг живеела във Финландия.

Днес, когато слушаме песните на АББА, рядко си даваме сметка, че зад кристалния глас на Ани-Фрид стои история на изгубени деца, майки без виновност и един свят, който трябваше още веднъж да се научи какво значи човещина.

Музиката ѝ е може би най-силният отговор на идеология, която искаше да дели хората по цвят на очите. И в случай че има нещо, което надживя Третия райх, то е точно това — песента, която връща живота там, където в миналото е царял мрак.

 

 

Димитър Димитров/ SafeNews

 

Източници: Master Race: The Lebensborn Experiment in Nazi GermaHitler’s Forgotten Children: A True Story of the Lebensborn Program and One /Woman’s Search for Her Real Identity 

Още вести четете в: Свят, Темите на деня, Шоу нюз За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News