Световната организация е изправена пред най-тежката ликвидна криза в своята 80-годишна история. Генералният секретар Антонио Гутериш отправи драматично предупреждение към държавите членки, че ООН се намира на прага на „финансов срив“, който застрашава самото функциониране на институцията и нейните глобални хуманитарни мисии.
Празни каси и рекордни дългове
Основната причина за критичното състояние са огромните просрочени вноски от ключови държави. Към началото на 2026 г. неплатените задължения към редовния бюджет надхвърлят 1,6 милиарда долара. Най-големите длъжници остават САЩ, Китай и Русия, което блокира възможността на организацията да планира и изпълнява своите програми.
Ситуацията се усложнява от парадоксално бюджетно правило: ООН е задължена да връща неусвоените средства на държавите в края на периода, дори когато има огромен дефицит. Това „източване“ на ликвидност лишава секретариата от над 300 милиона долара кеш в момент, когато резервите са почти на нулата.
Драстични съкращения и замразени мисии
За да избегне пълния банкрут, ООН задейства плана за реформи „UN80“, който предвижда болезнени икономии през 2026 г.:
Бюджетни съкращения: Редовният бюджет е намален с над 570 милиона долара (15%).
Масови уволнения: Предстои закриването на близо 2900 работни места – почти 19% от целия щат на организацията.
Свиване на дейността: Мисиите за мир и права на човека са подложени на „хирургическа“ сеч, като се закриват офиси и се замразяват нови назначения.
Хуманитарната помощ под въпрос
Въпреки опитите на Гутериш да защити критичните звена като агенцията за палестинските бежанци (UNRWA) и програмите за Африка, финансовият глад вече се усеща. Експерти предупреждават, че ако вноските не бъдат платени веднага, ООН може да спре да изплаща заплати още през следващите месеци, което ще доведе до парализа на операциите в най-горещите точки на света.
„Това не е просто административен проблем, а заплаха за мира“, подчертават от секретариата. Докато дипломатическите разговори в Ню Йорк продължават, времето за спасяването на международния ред изтича, а организацията, създадена да предотвратява кризи, се превърна в жертва на собствената си финансова несигурност.
