Тото избухна в мрежата: Джигитите на пътя са като терористи!
Рапърът Йонислав Йотов – Тото, не устоя на новините от последните седмици у нас и изригна в обществените мрежи с ядосан пост за смъртоносните произшествия у нас, породени основно от безотговорни водачи и джигити, които или са на наркотични субстанции, или имат чадър над себе си. Водещият на подкаст стигна до там да съпостави българските пътища с полесражение и даже с терористични офанзиви в Европа.
На фона на възмущението от тежките произшествия и произшествия, Тото въпреки всичко акцентира храброто дело на едно малко момче - Даниел от Сунгурларе, който с часове кара колелото си до пагубните пожари в региона, с цел да носи вода и храна на пожарникари и доброволци, които се бореха за преодоляването на стихията.
Ето какво гласи възмущението на Тото, който е татко на две деца и се тревожи за бъдещето на отрочетата си в България, в мрежата без редакторска интервенция:
" Спомняте ли си какво се случи в Ница на 14 юли 2016 година? Ще ви напомня - камион се вряза в една от най-емблематичните алеи в света и умъртви 86 души.
Спомняте ли си какво се случи в Берлин на 20 декември същата година? Камион се вряза в коледен базар и умъртви 12 души.
Последваха Лондон, юни 2017 година и Барселона, август 2017 година Там оръжията не бяха камиони, а ванове. Бяха убити още 23-ма души.
След тази черна серия от терористични актове, испанският вестник “Ел Мундо ” написа по какъв начин колата се е трансформирала в едно от главните средства за война.
Стигаме до 2025 година Страната е България.
На 14 август, малко преди 14 часа, 18-годишен несебърлия се вряза с АТВ в пешеходна алея в Слънчев бряг и опустоши петима души.
Майка на 34 години и нейният 4-годишен наследник са в кома.
На 15 август в 1:46 ч. през нощта кола се вряза с над 170 км./ч. в нощен рейс на градския превоз в София. Всички сте видели смразяващите кръвта кадри…
Надрусаният с божествен газ 21-годишен водач, с брошура от две седмици и с редица нарушавания за тия две седмици, умъртви един човек, а още четирима души сега се борят за живота си.
Убитият е доктор от Сирия, който е видял злокобната война в родината си. И е пристигнал за повторно в България, без да допуска, че ще почине в нашенската, българска война. Седнал в спрял рейс, чакащ на червен светофар.
Всъщност, България не води война с никого, само че ние умираме като в кървясъл боен спор.
Улиците ни са фронт, а колата, както биха написали от “Ел Мундо ”, е главно средство за тая война.
В България нямаме и религиозни фундаменталисти, нямаме терористи, само че пък имаме джигити. Толкова доста джигити…
Има една африканска страна, която се споделя Джибути. Ние можем да се прекръстим на страната Джигити.
Джигити на пътя.
Джигити в горите и в планините, които съзнателно палят пожари.
Джигити в Народното събрание, където си мислят единствено за парламентарното болшинство, с цел да продължат да грабят.
Джигити в културата, където източват театри, с цел да купуват с тях гласове на изборите.
Джигити в спорта, където мъж бие жена в клетка.
Джигити в правосъдната система, които пазят всички нагоре.
Джигити на всички места.
Джигити, които се закрилят един другиму.
И по тази причина все им се разминава.
Един 18-годишен джигит опустоши майка и дете. Те са в реанимационните кревати и се борят за живота си, а джигитът към този момент спи в личното си легло. Пуснат под домакински арест. Вероятно от различен джигит.
Но в страната Джигити към момента съществува и страната България.
В България живее едно момче. На 16 години.
Иска ми се да приказваме за него.
Това момче се споделя Даниел.
Даниел няма кола. Но има колело.
И с това колело няколко дни подред носеше храна и вода на пожарникарите, които се бореха с огнения пъкъл край Сунгурларе!
Всеки ден - от Сунгурларе, където е на лятна почивка при баба си, до огнищата. С колелото.
Какъв млад мъж единствено!
На петия ден Даниел завърши лятната си почивка с рани по краката и с полуизгорели маратонки….
Респект, Даниеле!
Аз имам две деца.
Уча ги, че да си джигит не е горделивост. Джигитите ненавиждат индивида и са подготвени да го убият.
Уча ги, че положителното е мощ.
И от нас, възрастните зависи - в случай че посеем положителното - ще имаме бъдеще.
Ако продължаваме да сеем фетиш към джигитите и тарикатлъка – ще продължаваме да жънем гибел след гибел.
И за идващия уединен Даниел няма да е останало нищо за избавяне и нищо за гасене… "
