Foreign Policy: Турция хвърли сирийски наемници в карабахската месомелачка
Рано сутринта в неделя, 4 октомври, в Сирия бяха върнати телата за заравяне на повече от 50 сирийци, убити в спор, вилнеещ надалеч от границите на тяхната татковина – в страна, за чието битие надали са знаели преди няколко месеца, написа американското списание Foreign Policy, представени от.
Всички тези хора са били членове на въоръжените формирования, които преди този момент са воювали в Северна Сирия, по-късно в Либия и в този момент на оспорваната територия на Нагорни Карабах - и те постоянно са го правили по заповед на Турция.
След близо 10 години революция „ никой не желае да печели пари от война “, както сподели бащата на един сирийски наемник. Принудителното преселване в Сирия, както и икономическите компликации, които неизбежно съпътстват дълготрайните спорове, не оставиха на доста младежи различен избор.
Източници от Сирийската национална войска, термин, употребен за обозначаване на група опозиционни милиции, подкрепяни от Турция, споделят, че към 1500 сирийци към този момент са ситуирани в противоречивия район Нагорни Карабах в Южен Кавказ. Този спор се трансформира в следващата борба сред Турция и Русия, които оказват поддръжка на воюващите страни в Сирия и Либия. Анкара съобщи, че поддържа по всевъзможен начин Азербайджан, а Москва обичайно има по-тесни връзки с Армения.
Нямащият изход на море Нагорни Карабах публично се смята за част от територията на Азербайджан, само че там живее най-вече арменско население. Армения и Азербайджан водиха война между тях от 1988 до 1994 година, когато най-сетне оповестиха помирение. Спорът им обаче по този начин и не беше дефинитивно позволен. Границата сред тях се счита за една от най-милитаризираните в света, а актуалните боеве, почнали в края на септември, станаха най-ожесточените след прекратяването на огъня. Двете някогашни руски републики се упрекват взаимно за експлоадирането на военните дейности.
През почивните дни бойните дейности продължиха и арменските сили обстреляха с ракети Гянджа, вторият по повърхност и население град в Азербайджан, вследствие на което почина един човек, а още четирима бяха ранени. От началото на тези боеве са убити повече от 220 души, доста от които вследствие на артилерийски обстрел.
Малко след експлоадирането на спора сред Армения и Азербайджан, Турция се опита да активизира Сирийската национална войска, от време на време наричана прокси войска на Турция. През миналата година Турция набра хиляди бойци от Сирийската национална войска, с цел да се бие дружно с подкрепеното от Организация на обединените нации Правителство на националното единодушие в Триполи, което се бори против подкрепяните от Русия сили. Според някои известия от този момент някои бойци на Сирийската национална войска са се завърнали в Сирия, с цел да преминат образование в навечерието на прехвърлянето им в Нагорни Карабах. Някои са минали единствено пет дни образование преди заминаването, до момента в който други са били обучавани от две седмици до месец, съгласно източници от Сирийската национална войска.
Първите бойци са били ситуирани в края на септември в Южна Турция, след което са били трансферирани от Газиантеп в Анкара и на 25 септември в Азербайджан. Според източниците, командирите на бойците на Сирийската национална войска идват на мястото по-рано, с цел да проучат характерностите на терена и да съгласуват разпределението на силите с азербайджанската войска.
За доста младежи, които са се трансформирали в бежанци в личната си страна и са лишени от всички стопански благоприятни условия с помощта на гражданската война, религиозната агитация и парите стават главната стръв за започване на живот на наемник. На бойците се предлага да подпишат контракти за интервал от четири месеца със заплата от 1500 $ на месец, изплащани в турски лири.
Но мнозина към този момент съжаляват за избора си, изключително в този момент, когато 55 сирийски наемници починаха в доста по-жестоки конфликти, в сравнение с им беше дадено. „ Всички бойци са смутени от обстановката тук в Азербайджан “, сподели един сириец, който беше в региона на град Барда в Азербайджан и помоли да не бъде посочен. „ Психическото положение се утежни мощно, откакто няколко наши другари умряха като мъченици “.
Бойците, на които преди този момент беше дадено, че ще бъдат най-вече на караулни постове, ситуирани по демаркационните линии, се оказаха участници в яростни борби, а постоянните войски на Азербайджан на практика не им оказват поддръжка. „ Няма съгласуваност и връзка сред нас и азербайджанските бойци “, сподели той.
Друг боец на сирийската национална войска сподели, че би трябвало да спи с 20-30 други бойци в палатка и да стои на часовой по шест часа всеки ден. Според него някои наемници „ желаят да се върнат в Сирия, тъй като съ, че са пристигнали тук. Съжаляваме, само че в това време никой не ни принуди да се бием в Азербайджан. В сърцето си сме с нашите другари, които са убити тук, в непозната страна, надалеч от техните фамилии и революцията “.
Такъв „ другар “ беше 25-годишният Мохамед ал Шуне, който беше заставен да напусне родния си град Марарат ал Нуман тази година, когато силите на сирийския режим настъпиха против Идлиб. Той дойде в Азербайджан в края на септември във втората група бойци, а вечерта на четвъртък, 1 октомври, арменски снайперист го умъртви край Барда. Семейството на Шухне - единственият наследник измежду осем сестри, който даже нямаше време да се ожени - беше решително, че той работи в Турция, с цел да помогне на своите родственици.
Пристигането на телата на мъртви наемници в Сирия хвърля тъмна сянка върху местата, които към този момент бяха покрити с печал. Един войник от сирийската национална войска в Африн, Сирия, съобщи, че идването на мъртвите е „ драматичен ден, какъвто [районът в покрайнините на Алепо] в никакъв случай не е бил виждан до момента “.
"Ние упрекваме турското държавно управление, че се е възползвало от желанието на нашата бедна юноша да печели пари “, сподели един от роднините на убития войник. Членовете на фамилиите на жертвите не желаят да показват имената си, защото в този случай те ще изгубят 60 хиляди турски лири (около 7800 долара), които са им дали обещание да платят като обезщетение за починалите бойци.
Бойците от Сирийската национална войска не са светци. През септември Организация на обединените нации разгласява отчет, описващ огромно многообразие от закононарушения - отвличания, изнасилвания и изнудвания - осъществени от бойци на Сирийската национална войска против кюрди, християни и други малцинства в Сирия.
Турското министерство на защитата отхвърли информацията, че е изпращало наемници в Азербайджан, макар многочислените известия в пресата и доста видеоклипове, снимани от сирийците на фронта. Турция също съобщи - без да даде никакво удостоверение - че арменската страна се подкрепя от бойци от Кюрдската работническа партия, която е във война с Турция от няколко десетилетия.
Агресивната външна политика на Турция, в това число нейната интервенция в продължаващите цивилен войни в Сирия и Либия, от време на време е пособия да се промени хода на споровете, изключително в Либия, където поддръжката на Турция оказа помощ на държавното управление в Триполи да отблъсне опита на подкрепените от Русия сили да завземат столицата. Тези победи на геополитическата сцена обаче слагат младите сирийци под пресечен огън.
„ Целият свят е изоставил сирийската гражданска война и сирийския народ, който страда от жестокостта на режима на [Башар] Асад, а младежта ни се е трансформирала в инструмент за осъществяване на ползите на други страни “, сподели Рияд Казмуз, 57-годишен, татко на наемник, който в този момент се бие в Либия. „ Изпитваме горест и обезсърчение от метода, по който се развиха нещата, тъй като в този момент децата ни са принудени да умрат в борби, които не ни засягат “.
Всички тези хора са били членове на въоръжените формирования, които преди този момент са воювали в Северна Сирия, по-късно в Либия и в този момент на оспорваната територия на Нагорни Карабах - и те постоянно са го правили по заповед на Турция.
След близо 10 години революция „ никой не желае да печели пари от война “, както сподели бащата на един сирийски наемник. Принудителното преселване в Сирия, както и икономическите компликации, които неизбежно съпътстват дълготрайните спорове, не оставиха на доста младежи различен избор.
Източници от Сирийската национална войска, термин, употребен за обозначаване на група опозиционни милиции, подкрепяни от Турция, споделят, че към 1500 сирийци към този момент са ситуирани в противоречивия район Нагорни Карабах в Южен Кавказ. Този спор се трансформира в следващата борба сред Турция и Русия, които оказват поддръжка на воюващите страни в Сирия и Либия. Анкара съобщи, че поддържа по всевъзможен начин Азербайджан, а Москва обичайно има по-тесни връзки с Армения.
Нямащият изход на море Нагорни Карабах публично се смята за част от територията на Азербайджан, само че там живее най-вече арменско население. Армения и Азербайджан водиха война между тях от 1988 до 1994 година, когато най-сетне оповестиха помирение. Спорът им обаче по този начин и не беше дефинитивно позволен. Границата сред тях се счита за една от най-милитаризираните в света, а актуалните боеве, почнали в края на септември, станаха най-ожесточените след прекратяването на огъня. Двете някогашни руски републики се упрекват взаимно за експлоадирането на военните дейности.
През почивните дни бойните дейности продължиха и арменските сили обстреляха с ракети Гянджа, вторият по повърхност и население град в Азербайджан, вследствие на което почина един човек, а още четирима бяха ранени. От началото на тези боеве са убити повече от 220 души, доста от които вследствие на артилерийски обстрел.
Малко след експлоадирането на спора сред Армения и Азербайджан, Турция се опита да активизира Сирийската национална войска, от време на време наричана прокси войска на Турция. През миналата година Турция набра хиляди бойци от Сирийската национална войска, с цел да се бие дружно с подкрепеното от Организация на обединените нации Правителство на националното единодушие в Триполи, което се бори против подкрепяните от Русия сили. Според някои известия от този момент някои бойци на Сирийската национална войска са се завърнали в Сирия, с цел да преминат образование в навечерието на прехвърлянето им в Нагорни Карабах. Някои са минали единствено пет дни образование преди заминаването, до момента в който други са били обучавани от две седмици до месец, съгласно източници от Сирийската национална войска.
Първите бойци са били ситуирани в края на септември в Южна Турция, след което са били трансферирани от Газиантеп в Анкара и на 25 септември в Азербайджан. Според източниците, командирите на бойците на Сирийската национална войска идват на мястото по-рано, с цел да проучат характерностите на терена и да съгласуват разпределението на силите с азербайджанската войска.
За доста младежи, които са се трансформирали в бежанци в личната си страна и са лишени от всички стопански благоприятни условия с помощта на гражданската война, религиозната агитация и парите стават главната стръв за започване на живот на наемник. На бойците се предлага да подпишат контракти за интервал от четири месеца със заплата от 1500 $ на месец, изплащани в турски лири.
Но мнозина към този момент съжаляват за избора си, изключително в този момент, когато 55 сирийски наемници починаха в доста по-жестоки конфликти, в сравнение с им беше дадено. „ Всички бойци са смутени от обстановката тук в Азербайджан “, сподели един сириец, който беше в региона на град Барда в Азербайджан и помоли да не бъде посочен. „ Психическото положение се утежни мощно, откакто няколко наши другари умряха като мъченици “.
Бойците, на които преди този момент беше дадено, че ще бъдат най-вече на караулни постове, ситуирани по демаркационните линии, се оказаха участници в яростни борби, а постоянните войски на Азербайджан на практика не им оказват поддръжка. „ Няма съгласуваност и връзка сред нас и азербайджанските бойци “, сподели той.
Друг боец на сирийската национална войска сподели, че би трябвало да спи с 20-30 други бойци в палатка и да стои на часовой по шест часа всеки ден. Според него някои наемници „ желаят да се върнат в Сирия, тъй като съ, че са пристигнали тук. Съжаляваме, само че в това време никой не ни принуди да се бием в Азербайджан. В сърцето си сме с нашите другари, които са убити тук, в непозната страна, надалеч от техните фамилии и революцията “.
Такъв „ другар “ беше 25-годишният Мохамед ал Шуне, който беше заставен да напусне родния си град Марарат ал Нуман тази година, когато силите на сирийския режим настъпиха против Идлиб. Той дойде в Азербайджан в края на септември във втората група бойци, а вечерта на четвъртък, 1 октомври, арменски снайперист го умъртви край Барда. Семейството на Шухне - единственият наследник измежду осем сестри, който даже нямаше време да се ожени - беше решително, че той работи в Турция, с цел да помогне на своите родственици.
Пристигането на телата на мъртви наемници в Сирия хвърля тъмна сянка върху местата, които към този момент бяха покрити с печал. Един войник от сирийската национална войска в Африн, Сирия, съобщи, че идването на мъртвите е „ драматичен ден, какъвто [районът в покрайнините на Алепо] в никакъв случай не е бил виждан до момента “.
"Ние упрекваме турското държавно управление, че се е възползвало от желанието на нашата бедна юноша да печели пари “, сподели един от роднините на убития войник. Членовете на фамилиите на жертвите не желаят да показват имената си, защото в този случай те ще изгубят 60 хиляди турски лири (около 7800 долара), които са им дали обещание да платят като обезщетение за починалите бойци.
Бойците от Сирийската национална войска не са светци. През септември Организация на обединените нации разгласява отчет, описващ огромно многообразие от закононарушения - отвличания, изнасилвания и изнудвания - осъществени от бойци на Сирийската национална войска против кюрди, християни и други малцинства в Сирия.
Турското министерство на защитата отхвърли информацията, че е изпращало наемници в Азербайджан, макар многочислените известия в пресата и доста видеоклипове, снимани от сирийците на фронта. Турция също съобщи - без да даде никакво удостоверение - че арменската страна се подкрепя от бойци от Кюрдската работническа партия, която е във война с Турция от няколко десетилетия.
Агресивната външна политика на Турция, в това число нейната интервенция в продължаващите цивилен войни в Сирия и Либия, от време на време е пособия да се промени хода на споровете, изключително в Либия, където поддръжката на Турция оказа помощ на държавното управление в Триполи да отблъсне опита на подкрепените от Русия сили да завземат столицата. Тези победи на геополитическата сцена обаче слагат младите сирийци под пресечен огън.
„ Целият свят е изоставил сирийската гражданска война и сирийския народ, който страда от жестокостта на режима на [Башар] Асад, а младежта ни се е трансформирала в инструмент за осъществяване на ползите на други страни “, сподели Рияд Казмуз, 57-годишен, татко на наемник, който в този момент се бие в Либия. „ Изпитваме горест и обезсърчение от метода, по който се развиха нещата, тъй като в този момент децата ни са принудени да умрат в борби, които не ни засягат “.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ