На 27 декември 1872 г. Левски е заловен в Къкрина. Започва Пътят към Безсмъртието
РАНО СУТРИНТА НА 27 ДЕКЕМВРИ 1872 ГОДИНА, СЛЕД ПРЕДАТЕЛСТВО, В КЪКРИНСКОТО ХАНЧЕ КРАЙ ЛОВЕЧ Е ЗАЛОВЕН ВАСИЛ ЛЕВСКИ
На 24 декември 1872 година Васил Левски, преоблечен, като турчин, идва в Ловеч, където отсяда в къщите на Никола Сирков и Величка Хашнова. След това взема архива, който зашива в самара на коня си и на 26 декември, придружаван от Никола Цвятков, потегля към Търново.
По пътя срещат турски полицейски патрул. Старшият Али чауш се усъмнява в обясненията на Левски, само че оставя двамата да продължат пътя си.
При завръщането си в Ловеч долага в конака за срещата и оттова е проведена хайка за залавянето на двете подозрителни лица.
На 27 декември 1872 година рано сутринта 15 заптиета, отпред с Юсеин Бошнак чауш, обкръжават ханчето, което е държано чартърен от Христо Цонев – Латинеца. Николчо разпознава гласа на заптието, което ги е срещнало денем.
Затова Левски, макар че има тескере на името на ловчанлията Добри Койнов, взема решение да излезе неусетно през вратника на яхъра, само че там също има засада. При бягството се закача на оплитам и заптиетата съумяват да го повалят на земята.
Левски стреля с револвера си и наранява в ръката Юсеин Бошнак чауш, само че самичък е улучен от патрон, който го визира зад лявото му ухо. Притеклите се на помощ заптиета съумяват да го уловят и вържат.
Левски е откаран от турците в Търново, с цел да бъде разпознат. Чак там излиза наяве кой е той.
Под полицейска защита Апостола е отведен в София, където е изправен пред съд.
Васил Левски построява отбраната си на основите на правата на християните, съгласно турския Хатихумаюн, с цел да не издаде някого и вътрешната революционна организация.
Няколко пъти той декларира, че е търсил законни пътища за изменение на живота в Империята.
Смъртната присъда е издадена на 14 и е доказана на 21 януари 1873 година Процесът приключва, а съгласно историците, комисията, съдила Апостола, е иззела функционалностите на съд, което е неприемливо по законите на самата империя.
Апостолът увисва на бесилото на 18 февруари 1873 година, само че обичайно датата се отбелязва на 19-и.
След разигралата се покруса ханчето е изоставено от своя ханджия и след Освобождението в края на 19 в. пожар унищожава остатъците от него. То е възобновено по-късно и на 10 май 1931 година Тук е открит музей с етнографска и историческа стойност.
По пътя от Търново до София Левски се е надявал до последно, че ще бъде освободен от своите съидейници....
Поклон, Апостоле!
