Рано сутринта на 24.03.1849 година в пощата във Филаделфия пристига

Рано сутринта на 24.03.1849 година в пощата във Филаделфия идва колет за членовете на Anty-Slavery Society (общество от хора, борещи се против робството в Америка). Когато останали уединено, един от получателите на пратката направил нещо необичайно – той почукал върху кутията и попитал: „ Всичко наред ли е там? “ . Дори по-странно било, че от вътре се чул глас, който отвърнал „ Всичко е наред “ . След няколко минути колетът бил отворен и от вътрешната страна се посочил 30-тина годишният афроамериканец на име Хенри Браун. Той сполучливо се избавил от робството, пътувайки по пощата. От този ден той бил прочут като Хенри „ Бокс “ Браун (от британски: box – кутия) и имал невероятна история за описване.

Хенри Браун е роден през 1815 година във Вриджиния и в началото бил благосъстоятелност на кмета на Ричмънд – Джон Барет. Джон се държал добре със своите плебеи, както Хенри по-късно написа в автобиографията си. Когато ляга на предсмъртното си легло обаче, Джон вика Хенри и неговата майка и им споделя, че след неговата гибел ще са благосъстоятелност на сина му Уилям и би трябвало да извършват неговите заповеди. Той ги уверил, че Уилям от своя страна също е заречен, че ще се държи добре с тях. Онова, което Джон Барет не обмислил добре обаче, е че цялото фамилията Хенри било разпределено измежду всички синове на робовладетеля и робите били разграничени един от различен. Тогава Хенри бил 15-годишно момче.

Когато става на към 20-тина години, Хенри се влюбва в Нанси, която също е робиня и благосъстоятелност на банковия чиновник господин Лейх. Тъй като робите трябвало да изискат позволение от своите притежатели, с цел да сключат брак, двамата млади разговаряли с господин Лейх, който освен им разрешил да сключат брак, само че и ги уверил, че няма да ги раздели. Само година откакто стават семейство обаче, Лейх потъпква обещанието си и продава Нанси. Преди това тя и Хенри към този момент имали три деца, а Нанси очаквала четвърто.

По-късно Хенри научава, че брачната половинка му е била изпратена на пазар за плебеи и продадена още веднъж на различен човек. Семейството му се включило към група от 350 плебеи, които очаквали да бъдат изпратени към мястото, на което са били закупени. Макар че опитал по всякакъв начин да избави жена си и децата си, Хенри не съумял. Той следил по какъв начин околните му са натъпкани във вагони, отпътуващи за Северна Каролина. Той в никакъв случай повече не ги вижда.

Хенри Бокс Браун

След загубата на фамилията си Хенри взема решение да извоюва свободата си. Той се свързва с няколко свободни афроамериканци, измежду които и с Джеймс Антъни Смит. Хенри му предлага половината от спестяванията си, на стойност 86 $, с цел да взе участие в бягството му. Смит се съгласява и персонално да изпрати кутията, в която Хенри трябвало да бъде, до Филаделфия.

С остатъка от парите Хенри наема човек, който да създаде кутията. На нея имало единствено три напълно дребни дупки, които да му разрешат да диша, а от горната страна имало надпис, който гласял: „ С тази страна от горната страна и да се придвижва деликатно “ . Рано сутринта на 23.03.1849 година Хенри влиза в кутията, а Смит я води до пощата. Надписът не бил приет от никой и кутията доста постоянно била поставяна от чиновниците назад, което за малко не лишило живота на Хенри.

Той прекарва 27 часа в кутията, с цел да извоюва свободата си. Не е учудващо, че когато кутията била отворена и той се опитал да излезе, незабавно примрял. Истината за спасението на Хенри не бивало да се популяризира, с цел да не бъде издирван, само че какво постоянно става, вестниците научават и разгласяват къса и много друга версия на историята му. Тъй като легално към момента бил плебей, той схванал, че не може да остане на място, на което всеки ловджия на плебеи може да го залови и продаде, по тази причина през октомври същата година Хенри се насочва към Англия. Там подписва брак наново, само че през 1875 се връща още веднъж в Америка дружно с новата си брачна половинка и щерка си.

Семейството на Хенри се устоя като играе пиеси, в които основното лице е „ индивидът в кутията “. Последното им зрелище е разказано във вестниците в Онтарио на 26.02.1889. Никой не знае какво се е случило с него по-късно. Датата и мястото на гибелта му са незнайни.