"Рано или късно всяка кола се превръща в Opel", "Ако

"Рано или късно всяка кола се трансформира в Opel ", "Ако някоя безветрена нощ паркираш Opel в гората и се заслушаш, ще чуеш по какъв начин гние "... С обидните смешки на гърба на немската марка може да бъде издадена цяла книга.



Преувеличени или не, в тези анекдоти има нещо правилно. Въпреки големите тиражи и несъмнената известност на Opel, през днешния ден на практика не може да бъде открит подобен автомобил на възраст над 20 година в положително положение с истинска багра и без разяждане. Това обаче не значи, че такива "капсули на времето " не съществуват.



Тази Omega A от 1992 година е минала едвам 705 км. Седанът е имал един-единствен притежател, набор 1927-а. Човечецът не съумял да се порадва дълго на колата си, само че преди да се спомине сварил да я зазими в изсъхнал и топъл гараж, където останала четвърт век.



Каросерията на тъмночервения Opel към момента е покрита със заводското восъчно покритие. В сервизната брошура има единствено една записка, вписана когато автомобилът е бил на 200 км.



Под предния похлупак работи 2.6-литров редови шестак C26NE с мощ 150 к.с. Двигателят е комбиниран с 4-степенна автоматизирана трансмисия. Първото планово обслужване на 15 000 км по този начин и не се е случило.



Подобно на доста немски коли от началото на 90-те години, оборудването е много постно. Страничните стъкла се подвигат и смъкват ръчно, а климатик отсъства. Единствените екстри са велурената тапицерия на седалките, стереото Blaupunkt SC202 и централното заключване.