Ах, тези луди учени!
Рано или късно всеки вманиачен академик се сблъсква челно с неуместната реалност. Това може да се случи на най-неочакваното място. Например до момента в който добродушно си пасе тревичка в Алпите, облечен в тесния и спарен костюм на коза. Изведнъж засича влюбения взор на черния коч и вижда с крайчеца на окото си, че остарелият фермер се е запътил с празна кофа за мляко към него. „ Знаех си, че това няма да докара до нищо хубаво! “, споделя си той и се втурва с цялостни сили на четири копита по хълма надолу.
Или пък разположил се комфортно на клатещия се стол край камината – сгушил две куки в ръка, замечтано доплитайки и последната плетка на най-новите панталонки за плъхчета. Става, доближава се към клетката на гризачите и с едно изкусно придвижване ги нахлузва на нещастния Бърти, който от своя страна захапва показалеца на дясната му ръка в знак на дълбока благодарност. „ Ах, ти! – изохква ученият. – Не разбираш ли, че е за положителното на половия ти живот? “
Изведнъж някой ги потупва по рамото. Оказва се, че е техният Здрав разсъдък.
„ Извинявай – пита той, – белким твърдиш, че си похарчил всички тези пари и си пропилял цялото това време за сходна нелепост? “
Най-интересното е, че всичко това, драги ми опулен читателю погрешни, е самата истина. Гола-голеничка. Е, най-вече по чорапи. Учените може и да не са изпадали тъкмо в същите обстановки, само че шантавите им опити са действителни и на 22 септември тази година им докараха Антинобелова премия, както и цели 10 трлн. (зимбабвийски) $. Първата бе връчена в региона на биологията и отиде в ръцете на Томас Туайтс заради наблюденията му върху козите, направени с помощта на гореспоменатия костюм (снабден дори с неестествен корем, обработващ изядената от откривателя трева). Наградата бе споделена с Чарлз Фостър, който от своя страна се е потопил в щастливо бродене из дивата природа в ролята на язовец, видра, лисица, елен и… птица. Вторият приз пък бе даден посмъртно на Ахмед Шафик от Египет в категорията репродуктивност поради приноса му в региона на жизненоважното изследване на тематика: Ефектът на вълната, памука и полиестера върху половия живот на плъхчетата (а по-късно – и върху този на мъжете). Неговият извод? Гащите от полиестер са добър контрацептив.
Когато четем за сходни достижения, няма по какъв начин да не си зададем въпроса:
“Чест ли е да получиш Антинобел, или е чисто и просто форма на подбив? ”
Преди да отговорим, дано първо проверим от кое място произлиза странният приз. Той води началото си още от 1991 година, когато научното сп. „ Анали на невероятните проучвания “ провежда първата гала. Оттогава тя се организира всяка година, с цел да уважи всевъзможни изобретения – от караокето - през изкуствените кучешки тестиси - до бельото със специфичен филтър, елиминиращ миризмата от… е, сещате се.
Общо взето, премиите се присъждат на научни писания, които " първо те разсмиват, а след това те карат да се замислиш “. Организаторите нямат никакво желание да осъждат победителите. Вместо това те
„ ознаменуват невероятното, почитат въображението и насърчават интереса на хората към науката, медицината и технологията “.
Ако вашето дете не се интересува от химия и прочете за Маиу Ямамото, който през 2007 година получава Антинобел, защото открива по какъв начин да извлече ванилов дестилат от кравешката тор, то евентуално ще се възпламени по тази дисциплинираност поради невероятните неща, които предлага тя, нали?
Важно е да уточним, че журито не е инцидентно. То е формирано от Нобелови лауреати, тъй че спечелилите нямат причина да се усещат под подбив. Освен това към този момент има и такива, които получават първо Антинобел, а след това – Нобел. Такъв е казусът с Андре Гейм, който през 2000 година е награден от „ Анали на невероятни проучвания “ за левитиращата си жаба, а през 2010 година получава и същински Нобел за работата си върху графена.
Да не приказваме, че някои занимателни научни достижения имат и скъпо практическо приложение - наблюдението, че комарите се притеглят еднообразно мощно както от краката ни, по този начин и от сиренето „ Лимбургер “, води до основаването на специфични „ сиреняви ” клопки в Африка, които се борят с разпространяването на маларията.
