Европа ще бъде нужна на Русия по остатъчен принцип
Рано или късно бойните дейности в Украйна ще приключат. След това Русия и Европа ще би трябвало да търсят излаз от безизходицата, в която попаднаха връзките сред тях. Понеже не ни разделят океани, морета или най-малкото високи гори - няма да се получим изцяло да се отделим и скрием едни от други. Но повече няма да се върнем към това, което беше през 2013 година и даже през 2021 година. Вече прекалено много кръв има сред нас, а нивото на взаимно неприемане (в най-хубавия случай) недоумение, е просто зашеметяващо.
Отношенията ще останат много прохладни. Едва ли не главното затруднение за оправянето им ще стане това, че европейците не виждат еднакъв сътрудник в Русия. Творчески перефразирайки ръководителя на европейската дипломация Жозеп Борел, ние сме жители на “джунглата ” за тях, които не би трябвало да се позволяват покрай “градината ”. Естествено е, че няма да се влачим на колене пред Европейски Съюз, молейки за амнистия. Освен това управляващите на обособените европейски страни и Европейски Съюз неведнъж ни посочваха и други причудливости на своята логичност. Те безусловно са се зациклили в желанието си да санкционират всички несъгласни. Заради това те са подготвени даже да забранят издаването на визите на жителите на съответните страни. Естествено на Русия ще ѝ бъде в действителност тежко да приказва с политици, които не са подготвени да разсъждават прагматично. Затова и опциите за договорености са много лимитирани.
Засега може да забравим за Европа от Владивосток до Лисабон, само че въпреки всичко ще би трябвало да изправяме някакви основи под нашите връзки. По всяка възможност те ще припомнят на това, което се постанова сред Съюз на съветските социалистически републики и страните от Западна Европа през 60-те до 80-те години на ХХ век. Тогава сред тях има търговия, теоретичен и културен продан, даже и стеснен туризъм. Всичко това би трябвало да остане и след СВО. Но във всяка област ще има ясни ограничавания, които нито ние ние, нито европейците ще желаеме да пристъпваме.
Предвид ненадеждността на европейските ръководители, тяхната дарба всеки миг да се извъртят от всевъзможни договорености, не си коства да подписваме каквито и да е документи с тях. Нещата изцяло може да се лимитират с едногодишни контракти за доставка на нефт и газ. В подмяна ще закупуваме или съоръжение или артикули, които не ни стигат. Тук има справедлива основа - те няма да заменят изцяло нито нашите въглеводороди, а и на нас ще ни бъде мъчно без техните турбини, медикаменти и разнообразни аварийни елементи.
Но тук би трябвало да се има поради, че зависимостта от европейските купувачи и продавачи не би трябвало да бъде сериозна. В Европа можем да изпращаме не повече от 20% от нашите въглеводороди и торове, а и получаваните от там артикули също не би трябвало да надвишават посочения нагоре дял от нашите потребности. Естествено, ще ни се постанова да засилим личното си произвеждане и да намерим други клиенти и продавачи. Но когато си имаш работа с Борел, с ръководителя на Европейска комисия Урсула Фон дер Лайен и холандския министър председател Марк Рюте, ще се постанова да работим по-бързо.
Културният продан също ще пострада. Периодът на “отмяната ” в Европа на Лев Толстой или Пьотр Чайковски ще завърши, само че няма по какъв начин да си сътрудничим в предходния размер. В подмяна на всевъзможни гастроли на нашите трупи ще би трябвало да желаеме насрещни турнета на европейски колективи в същите периоди. За да не присвоят реквизита или още по-лошо, не вземат физически хората за заложници. В подмяна на галерия от нашите определени музеи из Европа би трябвало за същото време да идват изложения със същата стойност. Всичко това е неприятно, само че при политици-мошеници се постанова да се застраховаш на всяка крачка.
Научният и учебен продан също ще се редуцира. За мнозина европейци взаимното мероприятие с Русия става рисковано. За нас е недопустимо наличието на европейски Неправителствени организации, които може да се заподозрат в подривна активност. В политиката въобще съвсем няма да остане връзка. Разбира се, измежду европейците ще останат политически сили, настроени към разговор с нас. От време на време на власт ще идват прагматици, подготвени за естествени връзки. Но това по-скоро ще остане изключение от разпоредбите. Системата на Европейски Съюз и “дълбоките страни ” в избрани страни много бързо ще слагат такива политици на място.
При тези условия Русия ще би трябвало да търси същински сътрудници на други места - в Азия, Близкия изток, Африка, Латинска Америка. Такива сътрудници, които няма да ни поучават безпределно с размахан пръст. Тук е подходящо да помислим за съкратяването на личен състав на нашите дипломатически задачи в Европа, а някои консулства въобще ще би трябвало да ги закрием. Дипломатите са ни нужни там, където има вероятности за развиване на връзките. В западно направление такива благоприятни условия съвсем отсъстват.
Хубаво ли е това? Без подозрение е неприятно. Работата отива натам, че връзките с Европейски Съюз и европейските страни ще се постанова да ги градим в извънредно стеснен размер. Но може би, в прочут смисъл, това е за положително. Няма да има никакви илюзии и ще има неприятен мир, който сигурно е по-добро нещо от добра кавга.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Отношенията ще останат много прохладни. Едва ли не главното затруднение за оправянето им ще стане това, че европейците не виждат еднакъв сътрудник в Русия. Творчески перефразирайки ръководителя на европейската дипломация Жозеп Борел, ние сме жители на “джунглата ” за тях, които не би трябвало да се позволяват покрай “градината ”. Естествено е, че няма да се влачим на колене пред Европейски Съюз, молейки за амнистия. Освен това управляващите на обособените европейски страни и Европейски Съюз неведнъж ни посочваха и други причудливости на своята логичност. Те безусловно са се зациклили в желанието си да санкционират всички несъгласни. Заради това те са подготвени даже да забранят издаването на визите на жителите на съответните страни. Естествено на Русия ще ѝ бъде в действителност тежко да приказва с политици, които не са подготвени да разсъждават прагматично. Затова и опциите за договорености са много лимитирани.
Засега може да забравим за Европа от Владивосток до Лисабон, само че въпреки всичко ще би трябвало да изправяме някакви основи под нашите връзки. По всяка възможност те ще припомнят на това, което се постанова сред Съюз на съветските социалистически републики и страните от Западна Европа през 60-те до 80-те години на ХХ век. Тогава сред тях има търговия, теоретичен и културен продан, даже и стеснен туризъм. Всичко това би трябвало да остане и след СВО. Но във всяка област ще има ясни ограничавания, които нито ние ние, нито европейците ще желаеме да пристъпваме.
Предвид ненадеждността на европейските ръководители, тяхната дарба всеки миг да се извъртят от всевъзможни договорености, не си коства да подписваме каквито и да е документи с тях. Нещата изцяло може да се лимитират с едногодишни контракти за доставка на нефт и газ. В подмяна ще закупуваме или съоръжение или артикули, които не ни стигат. Тук има справедлива основа - те няма да заменят изцяло нито нашите въглеводороди, а и на нас ще ни бъде мъчно без техните турбини, медикаменти и разнообразни аварийни елементи.
Но тук би трябвало да се има поради, че зависимостта от европейските купувачи и продавачи не би трябвало да бъде сериозна. В Европа можем да изпращаме не повече от 20% от нашите въглеводороди и торове, а и получаваните от там артикули също не би трябвало да надвишават посочения нагоре дял от нашите потребности. Естествено, ще ни се постанова да засилим личното си произвеждане и да намерим други клиенти и продавачи. Но когато си имаш работа с Борел, с ръководителя на Европейска комисия Урсула Фон дер Лайен и холандския министър председател Марк Рюте, ще се постанова да работим по-бързо.
Културният продан също ще пострада. Периодът на “отмяната ” в Европа на Лев Толстой или Пьотр Чайковски ще завърши, само че няма по какъв начин да си сътрудничим в предходния размер. В подмяна на всевъзможни гастроли на нашите трупи ще би трябвало да желаеме насрещни турнета на европейски колективи в същите периоди. За да не присвоят реквизита или още по-лошо, не вземат физически хората за заложници. В подмяна на галерия от нашите определени музеи из Европа би трябвало за същото време да идват изложения със същата стойност. Всичко това е неприятно, само че при политици-мошеници се постанова да се застраховаш на всяка крачка.
Научният и учебен продан също ще се редуцира. За мнозина европейци взаимното мероприятие с Русия става рисковано. За нас е недопустимо наличието на европейски Неправителствени организации, които може да се заподозрат в подривна активност. В политиката въобще съвсем няма да остане връзка. Разбира се, измежду европейците ще останат политически сили, настроени към разговор с нас. От време на време на власт ще идват прагматици, подготвени за естествени връзки. Но това по-скоро ще остане изключение от разпоредбите. Системата на Европейски Съюз и “дълбоките страни ” в избрани страни много бързо ще слагат такива политици на място.
При тези условия Русия ще би трябвало да търси същински сътрудници на други места - в Азия, Близкия изток, Африка, Латинска Америка. Такива сътрудници, които няма да ни поучават безпределно с размахан пръст. Тук е подходящо да помислим за съкратяването на личен състав на нашите дипломатически задачи в Европа, а някои консулства въобще ще би трябвало да ги закрием. Дипломатите са ни нужни там, където има вероятности за развиване на връзките. В западно направление такива благоприятни условия съвсем отсъстват.
Хубаво ли е това? Без подозрение е неприятно. Работата отива натам, че връзките с Европейски Съюз и европейските страни ще се постанова да ги градим в извънредно стеснен размер. Но може би, в прочут смисъл, това е за положително. Няма да има никакви илюзии и ще има неприятен мир, който сигурно е по-добро нещо от добра кавга.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ