Рано е да чувстваме облекчение, заради това, че наближаваме първата

Рано е да усещаме облекчение, поради това, че наближаваме първата годишнина от колапса на Silicon Valley Bank. Фалитът на Silicon Valley Bank при започване на март беше най-големият банков банкрут в Съединени американски щати след Голямата меланхолия и беше последван от краха на Silvergate Bank и Signature Bank. Швейцарската банка Credit Suisse също банкрутира през март 2023 година, разпалвайки страхове, че рецесията ще се популяризира и в банковите системи на други страни. Въпреки всички тези паники, банковата система оцеля.Има няколко аргументи обаче да е рано да се чества. Някои са по-очевидни, даже в случай че буйният Уолстрийт значително подценява техните евентуални систематични последствия. Едната е, че New York Community Bancorp, която пое Signature Bank, в този момент самата е в неволя. Акциите на банката, в този момент костват по-малко от половината от това, което бяха при започване на годината.На последващо място, има доста банки, страдащи от това, което аргументи банкрутите на банките преди една година - по-високите лихви. Професорът по финанси от Станфордския университет Амит Серу предходната година пресметна, че банковата система на Съединени американски щати се намира на 2,2 трилиона $ неосъществени загуби заради по-високите лихвени проценти. Той стигна до тази голяма сума, като съпостави счетоводната стойност на банковите активи, която допуска, че кредитните портфейли се държат до падежа, и цената на тези портфейли, в случай че приемем, че са продадени на настоящата си стойностПо време на своите калкулации Серу откри, че 10% от банките са имали неосъществени загуби, които са по-големи от тези на Silicon Valley Bank по време на колапса.Още един по-очевиден източник на безпокойствие е, че провокираният от пандемията срив на пазара на търговски парцели не е изцяло отразен в банковите салда. Това се дължи на несигурността по отношение на действителната стойност на разнообразни търговски парцели. Това се трансформира, защото се случват повече търговски покупко-продажби с недвижими парцели - с големи отстъпки до 50%, в случай че не и повече. Банките ще бъдат притиснати още повече, защото тези отстъпки се отразяват в техните салда.Колкото и обезпокоително да е всичко това, под повърхността има още повече мотиви за безпокойствие. Тези по-малко явни източници на угриженост са свързани с проучване, извършено от Андрю Метрик, икономист от Йейлския университет, и Пол Шмелзинг, професор по финанси в Бостънския лицей и теоретичен помощник в Станфордския институт Хувър. Тяхното изследване се концентрира върху това, което вършат банковите регулатори, за разлика от това, което споделят.Това е потребен акцент, защото банковите регулатори постоянно са оптимистични, без значение какъв брой тежки биха били нещата другояче. Но в случай че регулаторите се държат по способи, които допускат, че са изключително обезпокоени, тогава е редно и ние да се тревожим.Професорите сътвориха голяма база данни, съдържаща детайлности за банкови рецесии от 13-ти век в 138 страни - общо близо 2000 рецесии. Те особено се концентрираха върху методите, по които регулаторите се намесиха, с цел да поддържат банковите системи - съпоставяйки другите типове интервенции и тяхната цена с това дали след това е последвала систематична банкова рецесия. В изявление Шмелцинг сподели, че съответната композиция от интервенции, които банковите регулатори са подхванали преди година, „ най-вече подхожда на тази от 57 предходни рецесии, които са били по-тежки от междинните “.Когато му беше напомнено, че пълномащабна банкова рецесия не е настъпила през последните 12 месеца, Шмелцинг акцентира, че една година не е задоволително дълъг интервал, с цел да се знае дали рецесията е била избегната. Той сподели, че „ систематичните рецесии са склонни да бъдат проточени каузи “ с „ дълги опашки “. В своето изследване той и Метрик се концентрираха върху тригодишни хоризонти, което значи, че имаме още две години преди да стартираме да дишаме умерено.Шмелцинг сподели, че потребен ориентир е графикът на финансовата рецесия от 2007-09 година Банковите регулатори се намесиха за първи път през август 2007 година, когато BNP Paribas спря противоположното изкупуване от три от своите взаимни фондове заради това, което тогава сподели, че е „ цялостно изпаряване на ликвидност в избрани пазарни сегменти на пазара на секюритизация в Съединени американски щати “. Както знаем в този момент, несъмнено, колапсът на Lehman Bros. и цялостната суматоха в банковата система настъпиха едвам 13 месеца по-късно.„ Не сме излезли от гората “, предизвестява Шмелцинг.