Археолози откриха гроб на около 7600 години в столичния квартал Слатина
Раннонеолитен гроб на към 7 600 години беше открит в столичния квартал " Слатина ", където се е намирало едноименно населено място. Находката е направена от екип археолози, ръководени от зам.-председател на Българската академия на науике чл.-кор. Васил Николов, оповестиха от Българска академия на науките.
Находката е извънредно рядка. Предстоят изследвания, които ще дадат информация за физическите характерности на хората, дали началото на първата европейска цивилизация в днешните български земи.
Според чл.-кор. Николов, учените имат задоволително данни за метода на живот на хората в селището Слатина, само че към момента не е открито какви са били погребалните практики. Известно е, че селището е просъществувало към 500 години – от края на седмото хилядолетие прочие Хр., когато са пристигнали първите заселници, до към средата на шестото хилядолетие прочие Хр.
Новооткритият скелет принадлежи най-вероятно на жена, заровена с дете наоколо, директно до останките на къща в периферията на селището, изясни чл.-кор. Николов. Смята се, че при погребенията по това време умрелите са били полагани в Земята в ембрионална поза.
© Българска академия на науките
По време на дългогодишните разкопки на учените от Националния археологически институт с музей на Българска академия на науките в селището Слатина са открити доста постройки. Сред тях са две огромни къщи от 117 и 147 кв. м., както и една от съвсем 300 кв. м. Селището е било оградено с концентрични изкопи, които са имали защитни и вълшебен функционалности, в тях са осъществявани жертвоприношения.
Сред новооткритите находки в селището Слатина са разнообразни предмети от бита и култа като костна лъжица и керамични съдове, пинтадера, елементи от паметни масички за жертвоприношения.
Разкопките на екипа на чл.-кор. Николов ще продължат в централната част на селището. Там те се финансират от Столична община, с поддръжката на Столичния инспекторат.
Находката е извънредно рядка. Предстоят изследвания, които ще дадат информация за физическите характерности на хората, дали началото на първата европейска цивилизация в днешните български земи.
Според чл.-кор. Николов, учените имат задоволително данни за метода на живот на хората в селището Слатина, само че към момента не е открито какви са били погребалните практики. Известно е, че селището е просъществувало към 500 години – от края на седмото хилядолетие прочие Хр., когато са пристигнали първите заселници, до към средата на шестото хилядолетие прочие Хр.
Новооткритият скелет принадлежи най-вероятно на жена, заровена с дете наоколо, директно до останките на къща в периферията на селището, изясни чл.-кор. Николов. Смята се, че при погребенията по това време умрелите са били полагани в Земята в ембрионална поза.
© Българска академия на науките
По време на дългогодишните разкопки на учените от Националния археологически институт с музей на Българска академия на науките в селището Слатина са открити доста постройки. Сред тях са две огромни къщи от 117 и 147 кв. м., както и една от съвсем 300 кв. м. Селището е било оградено с концентрични изкопи, които са имали защитни и вълшебен функционалности, в тях са осъществявани жертвоприношения.
Сред новооткритите находки в селището Слатина са разнообразни предмети от бита и култа като костна лъжица и керамични съдове, пинтадера, елементи от паметни масички за жертвоприношения.
Разкопките на екипа на чл.-кор. Николов ще продължат в централната част на селището. Там те се финансират от Столична община, с поддръжката на Столичния инспекторат.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ