Животът може да се е зародил в леден океан
Ранната Земя, както е признато да се счита, е била доста горещо място – температурата на океаните е достигала 85 градуса по Целзий. Но в действителност има възможност сега на раждането на първия живот нашата планета, в противен случай – да е представлявала снежна топка.
Или най-малко до такива заключения са стигнали откриватели, анализирали породи от Южна Африка, образували се преди към 3,5 милиарда години – във времената на архейския интервал.
Маартен де Вит (Maarten de Wit) от университета „ Нелсън Мандела “ в Порт Елизабет (Южна Африка) счита, че температурата на океаните тогава е приличала на днешната. Той даже съумял да откри свидетелства, че в нея е имало лед.
- Животът се е зародил в пресъхваща локва
- Животът се е появил преди 4,1 милиарда години
- Животът под ледовете на Антарктида
Де Вит и сътрудниците му изучавали породите на пояса Грийнстоун (Greenstone belt) в Южна Африка. Известно е, че той се е формирал в диапазона от 20 до 30 градуса. Температурата на океана във времената на образуването на тези породи се дефинира посредством измерването на салдото на кислородните изотопи.
Анализът посочил, че Земята сега на образуването на изучените породи е била скована от лед (очевидно подобен интервал е участвал най-малко един път във времената на архея).
Предишните реконструкции на изискванията на образуване са открили, че при образуването на пояса Грийнстоун температурата тук е била висока. Тоест налице е очевидно несъгласие. Екипът на Де Вит счита, че породите, които са изучавани от други откриватели, са подлагани на въздействието на хидротермални източници.
Това значи, че предходните заключения от изотопния разбор са погрешни и не могат да свидетелстват за температурата на океанските води, защото е допустимо същинската температура към изучените преди породи да е била друга.
Де Вит и Хералд Фърнс (Harald Furnes) от университета на Берген са изучили океански утаечни породи, които не са подлагани на въздействието на хидротермални източници. Те са разкрили доказателства за образуването на утаечния минерал гипс, а това се случва единствено в дълбоководни места, където участва студена вода.
За да потвърдят своята справедливост, учените изучили и някои по-млади породи, формирани в океана на по-малка дълбочина или даже над морското ниво. В тези породи били открити дребни ленти алевролит с редки вградени камъчета. Такива породи наподобяват на дънни наноси, които се образуват в плитките, сковани от лед елементи на океана, означават учените.
Изводите на екипа на Де Вит, несъмнено, били подложени на рецензия – редица учени означават, че пробно е потвърдено, че гипсът може също да пораства и във вода с температура към 80 градуса. Но Де Вит е сигурен, че гипсът се появява при такива високи температури единствено в плитките води, където водата се изпарява, а изучените от него и сътрудниците му кристали гипс очевидно са се развивали на дълбочина 2-4 километра.
Малко преди проучването на Де Вит различен екип учени са стигнали до извода, че изотопите на кислорода в пояса Грийнстоун свидетелстват за това, че водата в същото време е била относително студена, почти както на актуалните тропически океани.
Има още няколко проучвания, които свидетелстват в интерес на изводите на Де Вит. Някои от тях са открили, че животът може да се е появил в замръзнала вода – главните органични съединения остават постоянни даже при ниски температури. Някои органични молекули, основни за зараждането на живота, което може да са участвали в първичната океанска вода в незначително малко количество, при студени температури може да стават по-концентрирани.
Изследвания, извършени в лаборатории, са открили, че студените условия могат да допринесат за зараждането на по този начин наречения РНК свят – ледът усилва синтеза на някои значими молекули, а също забавя разпада на нестабилните молекули незабавно след тяхното формиране.
Статията на екипа на Де Вит е оповестена в сп. Science Advances.
