Приятелски огън с отровни стрели по Стратегическо военно разузнаване /Специално за Поглед.инфо/
Раните зарастват, белезите остават!
Военното разузнаване е притежание на Третата българска страна. То е институция - свидна рожба на българската държавност с задача да брани суверенитета, сигурността и териториалната целокупност на страната от неприятели и завоеватели. И тази свята задача българските военни разузнавачи извършват към този момент 117 години с чест и достолепие.
Дълъг, спорен и изпълнен напрегнато е пътят на военното разузнаване. По него има години на напредък, има и такива на проваляне. Но има и нещо което минава като алена нишка през всичките години на неговото битие. Независимо от повратностите на историята, от държавното устройство и ръководство и в Княжество България, и в Царство България, и в социалистическа България и в демократична България, военните разузнавачи постоянно са служили правилно на своя народ и Родина . През всичките години на своята история, с обособени изключения, военното разузнаване постоянно се е употребило с национално доверие и е получавало нужната грижа, внимание и помощ от страната и обществото.
България постоянно еималасамостоятелнавоенноразузнавателнаслужбаиникой политик и общественик,както при капитализма, по този начин по-късно и при социализма,не си епозволил давдигнеръка навоенноторазузнаване.Иетосега,вусловиятанадемокрацияи на интеграцияна България в груповите системи за сигурност и защита на НАТО и Европейски Съюз, се появяват политици, който са се фокусирали върху военното разузнаването и поставят неистови старания за неговото „ опитомяване “ и очистване .
Това е и мотивът фокус на този материал да бъде „ приятелския огън “ и ударите под кръста, които понася българското стратегическо военно разузнаване от родни политици и политико-олигархични кръгове.
Позволявам си да се показвам метафорично с цел да смекча в някаква степен конфузната обстановка в която ни въвличат някои десни политици и водачи на незначителни по мощ и въздействие политически партии. Въоръжени с „ отровни стрели “ и всякакви хибридни оръжия, те на приливи и отливи водят огън по стратегическото военно разузнаване. Някои „ изстрели “ попадат в задачата и предизвикват пострадвания . Раните, лекувани от положителни „ лекари “ и с надеждни медикаменти последователно зарастват . Зарастват, само че белезите по „ снагата “ на Служба „ Военно разузнаване “ остават и свидетелстват за нанесените провали. Цялата тази сага дава неповторими уроци по какъв начин не би трябвало да се постъпва със специфичните служби. От уроците свързани с отношението политици – военни разузнавачи, могат да се извлекат и значими поучения за актуалната и бъдеща работа с военното разузнаване.
Внимателният прочит на уроците от близкото минало демонстрира, че могат да се обособят два, въпреки и не строго научно избрани, интервала на борбите с Разузнавателно управление на Генералния щаб и неговите наследници.
Първият интервал обгръща времето от началото на 1990 година до 2000 година. Това са годините през които се реализира политическия преход . През него ударите по военното разузнаване са стимулирани и насочвани от политиката на декомунизация и рушене устоите на тоталитарната страна. Наративът е , че военното разузнаване е част от силовия бранш и репресивния уред, филиал на ГРУ, работи за непозната страна, спирачка е в колелото на демократичните промени, окопава се в новите държавни структури и самоуверено протяга ръка към икономическата власт на демократичната страна. По тези аргументи алтернативата е да го има ли това разузнаване или дружно със социализма да отиде в небитието.
В този интервал основен инструмент на усилието за разгром на военното разузнаване са радикалните промени . Разбира се, че тази политика не е сложена на научни основи и не почива на каквито и да са разбори на ролята и смисъла на специфичните служби, като бранител на националната сигурност. Отсъства Визия за специфичните служби и мястото им в бранша за сигурност и в системата за национална сигурност. В случая се срещаме с пословична аматьорщина и примитивизъм по жизненоважните въпроси свързани със сигурността и защитата на страната. Нови властимащи не осъзнават, че иде тирада за опорите на демократичната страна и за непосредствената
връзка на промяната на специфичните служби
с развиването и действието на Интегрирания бранш за сигурност и на Системата за отбрана на националната сигурност.
Ще си разреша по-подробно да засегна няколко основни в това отношение въпроси, които се изпускат или подценяват в лансираните хрумвания за реализиране на промените. А в действителност се оказва, че тези нестимулирани преобразования тежат като воденичен камък на плещите на държавните мъже и на управленията на самите служби. По-конкретно става дума за следното:
Първо: В общественото пространство се стартират промени, без авансово да е изяснено кои служби са „ специфични “ и за едно и също ли става дума, когато се приказва за „ служби за сигурност “?
В закони, стратегически и управителни документи се използват наименования като разследващи и контраразузнавателни служби, служби за сигурност, служби за публичен ред, служби за разузнаване и сигурност, секрети служби, разследваща общественост, силов бранш, бранш за сигурност и т. н. Ето по какъв начин в една предизборна стратегия от 2023 г на обединението „ Демократична България “ дефинират кои служби са специфични: Вярно ли е това? Ако не кажем директо, че не е правилно, то наложително би трябвало да почертаем, че е противоречиво.
Специалните служби са един от основните детайли на Службите за сигурност. Съгласно Закона за отбрана на класифицираната информация (ЗЗКИ)- § 1,т.1 на Допълнителните разпореждания – общо осем служби. Специални служби съгласно мен са единствено първите три. Другите ги дефинирам и назовавам профилирани държавни органи за сигурност. (Вж. Закона за СРС, чл.19 а, ал.1, който дефинира ДА „ Технически интервенции “ като профилиран държавен орган)
Специалните служби са неразделна част от Интегрирания бранш за сигурност , който е система от институции, структури и механизми работещи координирано за гарантиране на националната сигурност и публичния ред. Интегрираният бранш за сигурност включва следните детайли : МО; МВР; Служби за сигурност; Съдебна система и прокуратура, изключително занимаващите се с противопоставяне на проведената престъпност и тероризма; Структурите и органите занимаващи се с киберсигурност и отбраната на осведомителното пространство от кибератаки; Глава дирекция „ Пожарна сигурност и отбрана на популацията “; Помощни органи на институциите осъществяващи стратегическото ръководство на системата за национална сигурност; Специализирани органи за контрол (Комисия за отбрана на класифицираната информация, Бюрото за надзор на СРС, Комисия за отбрана на електронните съобщения).
Интегрираният бранш за сигурност не е машинален общ брой от институции, служби и органи. Влизащите в него звена не работят изолирано, а координирано, като обменят между тях информация по въпроси от съвместен интерес. Те са обвързани с единна политика за сигурност и работят в обща стратегическа рамка.
Специалните служби от състава на бранша за сигурност основават своята активност не на грубата физическа мощ, а на интелигентността на силата . Като част от държавната администрация. те играя извънредно значима роля при реализирането на държавната власт и са значим инструмент на държавното ръководство.
Второ: Реформите на специфичните служби, включително и на разузнаването, започнаха на мрачно, изолирано от смяната в секторът за сигурност, който освен това си остана не реформиран до край. Затова има съображение да приказваме за полуреформи в тази област на националната сигурност. Десните политици и най-много господин Атанас Атанасов, в своите визии за реформирането на специфичните служби, се плъзгат по повърхността и са прекомерно надалеч от същинските проблеми, които постановат осъществяването на съществени преобразования. Ето в действителност защо би следвало да става дума:
1 . Службите за сигурност не се трансформираха в цялостна степен от силови (полусилови) в осведомителни служби, т.е. дейната (подривна) или репресивната функционалност при някои се резервира в по-голяма или по-малка степен. Това значи, че тези служби (произхождащи основно от МВР) не станаха до дъно информативен „ дирек “ на Интегрирания бранш за сигурност, което е самата същина на реформата;
2. Специалните служби извършват предоставените им задания преди всичко независимо. Те не действат като разследваща общественост , заради което не се получава синергичен резултат. Разузнавателната общественост съществува единствено на книга в Актуализираната тактика за национална сигурност и в Закона за ръководство и действие на системата за отбрана на националната сигурност, като сред двата документа, в това отношение, има значително разминаване;
3 . Не се приказва в политиките за сигурност за гражданската сигурност като трети „ дирек “ на националната сигурност. (първи е армията, а втори МВР)
4 . Не са нормативно изяснени и регламентирани пълномощията на Народното събрание и на Държавния глава в стратегическото ръководство на националната система за сигурност, включително и на специфичните служби. Продължават полемиките и разногласията за конституционния модел на управление и ръководство на специфичните служби, като безпричинно се протяга ръка на пълномощията на президента;
5 . Нарушава се конституционният принцип за разделяне на управляващите , посредством механизма за назначение от държавното управление или от отраслови министри на изпълняващи длъжността началник на специфична работа ( основен секретар на МВР) за заобикаляне на президента и висш главнокомандващ на въоръжените сили на Република България ;
6 . Нарушен е салдото сред отбраната на националния интерес и задоволяването на политико-олигархичните ползи за сметка на вторите. Репресивната власт е превзета, по-точно узурпирана, от политико-олигархични кръгове. Някои от службите (ДАНС например) са трайно овладени от политици и олигарси. Служби като ДАНС и Комисия за защита на конкуренцията се употребяват като бухалки;
7 . Не е решен въпросът за публичния (гражданския) надзор на специфичните служби.
Трето: Иска се смяна в модела на разузнаването на страната, без да се вниква в дълбоката същина на предназначението, функционалностите и дилемите на обособените специфични служби.
Да се реформират специфичните служби значи да се проведат целенасочени промени в структурата, функционалностите, ръководството и контрола на разследващите, контраразузнавателните и правоохранителните органи за те да се създадат по-ефективни, транспарантни, виновни и съответни на актуалните провокации, опасности и закани за мира и сигурността.
Потребност от промени поражда когато рисковете и заканите не се посрещат от надеждна система за сигурност, т.е. когато липсват качества и сили за противопоставяне на провокациите, когато съществува „ ничия земя “, непокрита зона от защитната система на националната сигурност.
Реформите свързани със специфичните служби се разгръщат в две области – стратегическо управление и ръководство и промени на самите служби ( организация, място, конструкция, функционалности и функциониране).
Реформата на специфичните служби може да обгръща:
1. Структурни промени : метаморфоза или обединение на служби; унищожаване на дублиращи функционалности сред институциите; основаване на нови структури и други
2. Функционални промени : прецизиране на пълномощията на службите; уточняване на разликите сред типовете разузнавания; преосмисляне на целите.
3. Кадрова и професионална промяна : промяна на ръководителите; професионализация на службите и унищожаване на партийното влияние; Обучение по новостите в разследващата активност и нейното обезпечаване.
4. Технологично обновяване : рационализация на дейностите по извличане и анализиране на информацията; внедряване на новите механически постижения в системите за наблюдаване, криптография и киберзащита; развиване на лични оперативни и аналитични софтуери.
5. Интеграция и интернационално партньорство : пригаждане към стандартите на НАТО и ЕС; канали за шерване на разследваща информация; присъединяване в интернационалните задачи.
6. Контрол и отчетност : развиване на демократичния надзор на активността на службите; обществена отчетност на управленията на специфичните служби; въвеждане на принадлежности и механизми против злоупотребата с власт.
И четвърто: Говори се и се оферират промени без да се регистрира основополагащият факт, както към този момент стана дума, че специфичните служби са неразделна част на Интегрирания бранш за сигурност, (ИСС) и от Системата за отбрана на националната сигурност ( СЗНС) .
Системата е по-широко и всеобхватно разбиране, което обгръща и законодателната рамка, стратегическото управление, финансите, публичните механизми и някои други.
ИСС и СЗНС са свързани понятия , само че не са едно и също . Те в огромна степен се припокриват, само че имат и друг фокус и обсег.
Основните разлики опират до :
1 . Същността на двете категории: ИСС е метод и конструкция за съгласуваност дейностите на институциите по сигурността. СЗНС е цялостната архитектура на страната за гарантиране на сигурността.
2. Фокуса: ИСС реализира съгласуваност сред службите, взаимоотношение, оперативна успеваемост. СЗНС дава необятен стратегически взор и значи институции, закони, запаси, концепции.
3. Компонентите: ИСС включва служби за сигурност, МО, Министерство на вътрешните работи, киберструктури и други. СЗНС има за съставни елементи всички държавни органи, закони, запаси, механизми, надзор .
4. Тип на понятието: ИСС е по скоро оперативно-организационно, до момента в който СЗНС е стратегическо и институционално разбиране.
5. Цел : ИСС покачва успеваемостта посредством взаимоотношение. СЗНС подсигурява независимостта, суверенитета и териториалната целокупност на страната.
Системата за отбрана на националната сигурност е подсистема на системата от най-голям сан в тази област, каквато е Системата за национална сигурност (СНС).
Ефективността на СНС като цяло и на нейните подсистеми може да се реализира не с апели за „ повече “ или „ по-малко “ страна, „ повече “ или „ по-малко “ суверенитет, а със качества да се посрещнат рисковете и заканите - да сe предвиждат превантивно, да се установи и предотврати тяхното пораждане, а след възникването им, те да се обезвреждат и бързо да се възвърне жизнеността на системата.
Видно е, че е останала доста несвършена работа . Реформата на специфичните служби, трансформацията им от полусилови в посока на информативен „ дирек “ на Интегрирания бранш за сигурност, изисква нова концептуална рамка и нов модел на положителното ръководство, като се употребява партньорския опит в това отношение. Изграждането на разследваща общественост следва да става на основата на научно-обоснован концептуален модел за положително ръководство на специфичните служби като информативен „ дирек “ на Интегрирания бранш за сигурност.
През вторият интервал на тази борба с военното разузнаване до момента употребяваните претекстове и причини остават в действие, само че към тях се прибавят и нови такива, които стартират да играят решаваща роля. Към инструментариума на отровните стрели (тежки думи, обиди, нападки, клевети) се прибавят и съответни дейности от законодателен темперамент , с което се развързват ръцете за кавга с военното разузнаване и другите специфични служби, стъпвайки на клаузите на закона. Оказа се, че в това отношение извънредно огромна, бих споделил решаваща роля, играе персоналния интерес на партийните водачи на Политическа партия „ ДСБ “. Господин Иван Костов и неговия правоприемник и копиеносец Атанас Атанасов, употребяват добре продумана
тактика за преодоляване или очистване на военното разузнаване .
Тази тактика е издигната на правилото „ Капка по капка, вир става “. Като се употребяват зародили моментни обстановки в региона на сигурността, тя се развива и обогатява с нови претекстове и причини, печели нови последователи от десния политически набор.
Спомням си, че в началото господин Атанасов „ пееше солово “ песента за неприятното военно разузнаване и беше подкрепян от не огромен брой свои съидейници – демократи, евроатлантици и русофоби.
След това, към този момент като партиен водач, персоналната му идея за отнемане или очистване на Военното разузнаване, се трансформира в идея на Политическа партия „ ДСБ “ . Тя, в името на реализиране на сякаш неизбежните промени, откри място в партийни стратегии, предизборни платформи и обществени изяви на членове на управлението на партията.
Впоследствие, господин Атанасов съумя да наложи своите хрумвания за реализиране на промени като обща политика на партийните обединения в които взе участие Политическа партия „ ДСБ “ и по-конкретно на обединението с „ Да България “ – посочена „ Демократична България “. Лидерите и представителите на партиите от тази коалиция запяха, въпреки и подправено , песента за нездравословното и продажно военно разузнаване, което или би трябвало да се реформира, или да се закрие.
И тъй като апетитът идва с яденето, господин Атанасов се постара да „ зариби “ с персонална си идея за очистване на военното разузнаване парламентарните болшинства от вида „ сглобки “ в които взе участие Политическа партия „ ДСБ “. И по този начин от капка концепцията за очистване на военното разузнаване стана „ вир “ от поддръжници от дясно на персоналната идея на един упорит и самовлюбен политик, насърчаван от „ командира “.
Говорейки за „ рани които зарастват “, аз имам поради провалите , които понесе и продължава да понася военното разузнаване от ударите на родни политици, политически партии и политико-олигархични кръгове.
Раните са провалите на военното разузнаване. Те по никакъв начин не са малко и не би трябвало да се подценяват. Някои от раните се оказаха доста тежки. Имаше гнойни, имаше и кървящи рани . Имаше пострадвания, които сложиха военното разузнаване на смъртния одър . На няколко пъти то беше разпъвано на кръст като Исус Христос, само че оцеля и не „ умря “. То е живо и продължава да плододава на Ползу Роду , на инат на неговите вътрешни врагове.
Важно е да се означи, че раните не зарастват от единствено себе си . Преодоляване на провалите и навлизането в кондиция е обвързвано с доста труд на управлението и персоналния състав на Служба „ Военно разузнаване “. Не може да се пренебрегне и помощта на някои от министрите на защитата, началници на защитата и най-високо стоящи в държавната ирархия държавници и най-много на президента Румен Радев. Във значими моменти Служба „ Военно разузнаване “ получаваше навременна помощ от партньорските служби на страните от НАТО и Европейски Съюз.
Раните зарастват, само че белезите остават.
Както в живота на хората, по този начин и в институциите, следите от тежки пострадвания остават под формата на някакъв белег. Има както забележими външни белези, по този начин и невидими вътрешни провали от душевен и духовен темперамент . Много неща могат да се видят и прочетат в следите от зарасналите рани, които в действителност са следствията от понесените удари .
Преди всичко има забележими провали по статута на Служба „ Военно разузнаване “, граден и затвърждаван дълги години от страната и военните разузнавачи.
Днес службата не е сложена на мястото което заслужава в управителните органи на държавната власт в региона на националната сигурност. Парадоксално е, само че тя е доста по-добре показана в управителните, помощните и работните органи и служби на НАТО и Европейски Съюз.
Все още не са зараснали раните свързани с следствията от нанесените удари по жизненоважни за военното разузнаване въпроси. Става дума за накърнения престиж на военното разузнаване в армията и обществото, за падналия авторитет на специалността „ Военен шпионин “, за неосъществените капиталови планове и изоставането на модернизацията и техническото превъоръжаване на службата и изключително на електронното разузнаване, за нестимулираните съкращения на щатни длъжности и така нататък Никак не е инцидентно че през 2024 година, шефът на службата сезира с докладна бележка Съвета по защита за сериозните проблеми зародили по причина на съкращения на щатни бройки през последните 10 години и предлага да се провиснал най-малко най-належащите такива, с цел да може да се обезпечат разследващи качества за работа по нововъзникналите закани за защитата и националната сигурност на страната.
Фрапантно е понижаването на статута на шефа на Служба „ Военно разузнаване “.
Директорът на Служба „ Военно разузнаване “, приета за най-силната специфична работа в България, не е член на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) при президента на Републиката, за разлика от неговите сътрудници ръководители на ДАНС и ДА „ Разузнаване “. Не е сериозен претекстът на законодателя за това надменно отношение, че МО е показано в Съвета с министъра и началника на защитата.
Директорът на Служба „ Военно разузнаване “ не е включен в Оперативния състав на Съвета за сигурност в Министерския съвет.
Ами по какъв начин може да се изясни обстоятелството, че през 2023 година Министерството на защитата предложи законова смяна, по силата на която шефът на Служба „ Военно разузнаване “ се изважда от състава на Съвета за защита и единствено намесата на Парламентарната комисия за защита избави министерството от този огромен гаф, който то беше на път да стори.
Видим белег на следствията от ударите по военното разузнаване е „ играта “ със статута на ръководителя на Службата. Нещата се докараха до там, че законът се промени даже не един, а два пъти, с цел да може политическо лице, без да е имало каквато и да е връзка с военното разузнаване, да стане негов началник. Такъв беше господин Йордан Бакалов, (не оборвам неговата експертиза в региона на националната сигурност) вносител преди време като народен представител на проектозакон за досиетата и на подобен предусещащ разпродажба на военното разузнаване.
Помним по какъв начин в наддаването на първото държавно управление на Политическа партия ГЕРБ с президента Георги Първанов, по въпроса кой да управлява военното разузнаване, се стигна до изваждане, с Указ № 85 от 28 февруари 2012 година на новия президент Росен Плевнелиев, на шефа на Служба „ Военна информация “ от длъжностите във въоръжените сили за които се изисква висше военно звание, т.е. военното разузнаване остана без военачалник, със статут приравнен на някаква дребна и незначителна по пълномощия дирекциика на Министерството на защитата.
А по какъв начин беше преди, даже не при социализма, а в първите 10 години на демокрацията . Началникът на Разузнавателно управление на Генералния щаб беше заместител шеф на Генералния щаб, тризвезден военачалник, каквото звание имаха единствено няколко души ситуирани на най-високото равнище във военната ирархия. Аз бях двузвезден военачалник, заместник-началник на ръководството. Сега шефът на службата е еднозвезден военачалник и по щат в Службата няма друга генералска служба.
Това не е фиктивен и незначим въпрос. Рангът и званието на началника е индикатор за неговото място във военната ирархия и за престижа на длъжността началник на военното разузнаване, а и на самата разследваща работа. Какво да кажем за самочувствието на шефа на военното разузнаване, когато седне на масата на съвещания на управителни военни органи на НАТО до своите сътрудници от други страни, които са с по-високи военни звания. Много пъти съм се чудил докога ще се търпи тази особеност със званието и ранга на шефа на Служба „ Военно разузнаване “, който по закон, а и в „ Програма 2032 “, още веднъж е записано, че той възнамерява, ръководи и управлява разследващия развой във въоръжените сили и е в центъра на действието на куп подсистеми на националната отбранителна система и на системите за национална и групова сигурност. Няма нищо по обикновено и естествено от това, шефът на Служба „ Военно разузнаване “ да бъде двузвезден военачалник, заместител шеф на защитата.
Конфузът става още по-голям в случай че заговорим за раните, зараснали или не, които получиха чиновниците и сътрудниците на военното разузнаване . Следите от пострадванията от време на време остават под формата на вреди , някои от които са с дълготраен темперамент, или напряко са безвъзвратна загуба на опция за практикуване на своята специалност. Това се отнася да вземем за пример за лустрираните дипломати, които работеха по линия на прикритията. Ами какво да кажем за тези някогашни чиновници, които по сходство на евреите, които бяха задължени да носят на гърдите си жълтата звезда, бяха дамгосани с клеймото клеветник . Някои уважавани сътрудници си отидоха от този свят с отворени очи, унизени и огорчени от повратното пояснение на тяхната работа . От клеймото клеветник страдат и наследниците на военните разузнавачи, които с цел да заемат избрана служба би трябвало да минават на проучвания за преданост и да потвърждават интегритет към съответните управляващи.
Ударите по военното разузнаване, стрелбата с отровни стрели по службата и персоналния състав дават скъпи
уроци и поучения
на политици, депутати и управленци, които по някакъв метод имат взаимоотношения със специфичните служби.
Най-ценните уроци, които могат да се извлекат за бъдещата работата с военното разузнаване и с другите специфични служби съгласно мен са:
1. Реформи и всевъзможни дълбоки преобразования в силовия бранш на страната, още повече в разузнаването, се вършат единствено след реализиране на необятен консенсус сред политическите партии и в обществото, а не по волята на обособени политици, които очевидно преследват персонални ползи.
2 . Разузнаването е загадка работа с доста деликатна и рискова активност. В него би трябвало да се пипа с „ меки ръкавици “, а не да се гази с „ кални ботуши “.
3 . Политици и властимащи би трябвало да знаят, че когато се пробват без съществени учредения да смъкват някой шеф на разследваща работа, може да се случи тъкмо противоположното – свалените по парламентарен път да бъдат те. Този филм към този момент сме го гледали. Спомнете си прословутите „ Боянските ливади “.
4 . Във всички мощни разузнавания по света, приблизително 90 до 95% от информацията, се добива от очевидни източници. В тази връзка рецензиите на военното разузнаване, че „ черпи информация от вестниците “, меко казано, са безпочвени.
5 . В естествена демократична страна, не е възможно, един политически водач на бутикова партия, чиито персонален рейтинг години наред се движи сред 5 до 7 %, да претендира за решаващата роля и последната дума при осъществяване на промени на разследващите служби. Фактът, че зад партията му на избо
Военното разузнаване е притежание на Третата българска страна. То е институция - свидна рожба на българската държавност с задача да брани суверенитета, сигурността и териториалната целокупност на страната от неприятели и завоеватели. И тази свята задача българските военни разузнавачи извършват към този момент 117 години с чест и достолепие.
Дълъг, спорен и изпълнен напрегнато е пътят на военното разузнаване. По него има години на напредък, има и такива на проваляне. Но има и нещо което минава като алена нишка през всичките години на неговото битие. Независимо от повратностите на историята, от държавното устройство и ръководство и в Княжество България, и в Царство България, и в социалистическа България и в демократична България, военните разузнавачи постоянно са служили правилно на своя народ и Родина . През всичките години на своята история, с обособени изключения, военното разузнаване постоянно се е употребило с национално доверие и е получавало нужната грижа, внимание и помощ от страната и обществото.
България постоянно еималасамостоятелнавоенноразузнавателнаслужбаиникой политик и общественик,както при капитализма, по този начин по-късно и при социализма,не си епозволил давдигнеръка навоенноторазузнаване.Иетосега,вусловиятанадемокрацияи на интеграцияна България в груповите системи за сигурност и защита на НАТО и Европейски Съюз, се появяват политици, който са се фокусирали върху военното разузнаването и поставят неистови старания за неговото „ опитомяване “ и очистване .
Това е и мотивът фокус на този материал да бъде „ приятелския огън “ и ударите под кръста, които понася българското стратегическо военно разузнаване от родни политици и политико-олигархични кръгове.
Позволявам си да се показвам метафорично с цел да смекча в някаква степен конфузната обстановка в която ни въвличат някои десни политици и водачи на незначителни по мощ и въздействие политически партии. Въоръжени с „ отровни стрели “ и всякакви хибридни оръжия, те на приливи и отливи водят огън по стратегическото военно разузнаване. Някои „ изстрели “ попадат в задачата и предизвикват пострадвания . Раните, лекувани от положителни „ лекари “ и с надеждни медикаменти последователно зарастват . Зарастват, само че белезите по „ снагата “ на Служба „ Военно разузнаване “ остават и свидетелстват за нанесените провали. Цялата тази сага дава неповторими уроци по какъв начин не би трябвало да се постъпва със специфичните служби. От уроците свързани с отношението политици – военни разузнавачи, могат да се извлекат и значими поучения за актуалната и бъдеща работа с военното разузнаване.
Внимателният прочит на уроците от близкото минало демонстрира, че могат да се обособят два, въпреки и не строго научно избрани, интервала на борбите с Разузнавателно управление на Генералния щаб и неговите наследници.
Първият интервал обгръща времето от началото на 1990 година до 2000 година. Това са годините през които се реализира политическия преход . През него ударите по военното разузнаване са стимулирани и насочвани от политиката на декомунизация и рушене устоите на тоталитарната страна. Наративът е , че военното разузнаване е част от силовия бранш и репресивния уред, филиал на ГРУ, работи за непозната страна, спирачка е в колелото на демократичните промени, окопава се в новите държавни структури и самоуверено протяга ръка към икономическата власт на демократичната страна. По тези аргументи алтернативата е да го има ли това разузнаване или дружно със социализма да отиде в небитието.
В този интервал основен инструмент на усилието за разгром на военното разузнаване са радикалните промени . Разбира се, че тази политика не е сложена на научни основи и не почива на каквито и да са разбори на ролята и смисъла на специфичните служби, като бранител на националната сигурност. Отсъства Визия за специфичните служби и мястото им в бранша за сигурност и в системата за национална сигурност. В случая се срещаме с пословична аматьорщина и примитивизъм по жизненоважните въпроси свързани със сигурността и защитата на страната. Нови властимащи не осъзнават, че иде тирада за опорите на демократичната страна и за непосредствената
връзка на промяната на специфичните служби
с развиването и действието на Интегрирания бранш за сигурност и на Системата за отбрана на националната сигурност.
Ще си разреша по-подробно да засегна няколко основни в това отношение въпроси, които се изпускат или подценяват в лансираните хрумвания за реализиране на промените. А в действителност се оказва, че тези нестимулирани преобразования тежат като воденичен камък на плещите на държавните мъже и на управленията на самите служби. По-конкретно става дума за следното:
Първо: В общественото пространство се стартират промени, без авансово да е изяснено кои служби са „ специфични “ и за едно и също ли става дума, когато се приказва за „ служби за сигурност “?
В закони, стратегически и управителни документи се използват наименования като разследващи и контраразузнавателни служби, служби за сигурност, служби за публичен ред, служби за разузнаване и сигурност, секрети служби, разследваща общественост, силов бранш, бранш за сигурност и т. н. Ето по какъв начин в една предизборна стратегия от 2023 г на обединението „ Демократична България “ дефинират кои служби са специфични: Вярно ли е това? Ако не кажем директо, че не е правилно, то наложително би трябвало да почертаем, че е противоречиво.
Специалните служби са един от основните детайли на Службите за сигурност. Съгласно Закона за отбрана на класифицираната информация (ЗЗКИ)- § 1,т.1 на Допълнителните разпореждания – общо осем служби. Специални служби съгласно мен са единствено първите три. Другите ги дефинирам и назовавам профилирани държавни органи за сигурност. (Вж. Закона за СРС, чл.19 а, ал.1, който дефинира ДА „ Технически интервенции “ като профилиран държавен орган)
Специалните служби са неразделна част от Интегрирания бранш за сигурност , който е система от институции, структури и механизми работещи координирано за гарантиране на националната сигурност и публичния ред. Интегрираният бранш за сигурност включва следните детайли : МО; МВР; Служби за сигурност; Съдебна система и прокуратура, изключително занимаващите се с противопоставяне на проведената престъпност и тероризма; Структурите и органите занимаващи се с киберсигурност и отбраната на осведомителното пространство от кибератаки; Глава дирекция „ Пожарна сигурност и отбрана на популацията “; Помощни органи на институциите осъществяващи стратегическото ръководство на системата за национална сигурност; Специализирани органи за контрол (Комисия за отбрана на класифицираната информация, Бюрото за надзор на СРС, Комисия за отбрана на електронните съобщения).
Интегрираният бранш за сигурност не е машинален общ брой от институции, служби и органи. Влизащите в него звена не работят изолирано, а координирано, като обменят между тях информация по въпроси от съвместен интерес. Те са обвързани с единна политика за сигурност и работят в обща стратегическа рамка.
Специалните служби от състава на бранша за сигурност основават своята активност не на грубата физическа мощ, а на интелигентността на силата . Като част от държавната администрация. те играя извънредно значима роля при реализирането на държавната власт и са значим инструмент на държавното ръководство.
Второ: Реформите на специфичните служби, включително и на разузнаването, започнаха на мрачно, изолирано от смяната в секторът за сигурност, който освен това си остана не реформиран до край. Затова има съображение да приказваме за полуреформи в тази област на националната сигурност. Десните политици и най-много господин Атанас Атанасов, в своите визии за реформирането на специфичните служби, се плъзгат по повърхността и са прекомерно надалеч от същинските проблеми, които постановат осъществяването на съществени преобразования. Ето в действителност защо би следвало да става дума:
1 . Службите за сигурност не се трансформираха в цялостна степен от силови (полусилови) в осведомителни служби, т.е. дейната (подривна) или репресивната функционалност при някои се резервира в по-голяма или по-малка степен. Това значи, че тези служби (произхождащи основно от МВР) не станаха до дъно информативен „ дирек “ на Интегрирания бранш за сигурност, което е самата същина на реформата;
2. Специалните служби извършват предоставените им задания преди всичко независимо. Те не действат като разследваща общественост , заради което не се получава синергичен резултат. Разузнавателната общественост съществува единствено на книга в Актуализираната тактика за национална сигурност и в Закона за ръководство и действие на системата за отбрана на националната сигурност, като сред двата документа, в това отношение, има значително разминаване;
3 . Не се приказва в политиките за сигурност за гражданската сигурност като трети „ дирек “ на националната сигурност. (първи е армията, а втори МВР)
4 . Не са нормативно изяснени и регламентирани пълномощията на Народното събрание и на Държавния глава в стратегическото ръководство на националната система за сигурност, включително и на специфичните служби. Продължават полемиките и разногласията за конституционния модел на управление и ръководство на специфичните служби, като безпричинно се протяга ръка на пълномощията на президента;
5 . Нарушава се конституционният принцип за разделяне на управляващите , посредством механизма за назначение от държавното управление или от отраслови министри на изпълняващи длъжността началник на специфична работа ( основен секретар на МВР) за заобикаляне на президента и висш главнокомандващ на въоръжените сили на Република България ;
6 . Нарушен е салдото сред отбраната на националния интерес и задоволяването на политико-олигархичните ползи за сметка на вторите. Репресивната власт е превзета, по-точно узурпирана, от политико-олигархични кръгове. Някои от службите (ДАНС например) са трайно овладени от политици и олигарси. Служби като ДАНС и Комисия за защита на конкуренцията се употребяват като бухалки;
7 . Не е решен въпросът за публичния (гражданския) надзор на специфичните служби.
Трето: Иска се смяна в модела на разузнаването на страната, без да се вниква в дълбоката същина на предназначението, функционалностите и дилемите на обособените специфични служби.
Да се реформират специфичните служби значи да се проведат целенасочени промени в структурата, функционалностите, ръководството и контрола на разследващите, контраразузнавателните и правоохранителните органи за те да се създадат по-ефективни, транспарантни, виновни и съответни на актуалните провокации, опасности и закани за мира и сигурността.
Потребност от промени поражда когато рисковете и заканите не се посрещат от надеждна система за сигурност, т.е. когато липсват качества и сили за противопоставяне на провокациите, когато съществува „ ничия земя “, непокрита зона от защитната система на националната сигурност.
Реформите свързани със специфичните служби се разгръщат в две области – стратегическо управление и ръководство и промени на самите служби ( организация, място, конструкция, функционалности и функциониране).
Реформата на специфичните служби може да обгръща:
1. Структурни промени : метаморфоза или обединение на служби; унищожаване на дублиращи функционалности сред институциите; основаване на нови структури и други
2. Функционални промени : прецизиране на пълномощията на службите; уточняване на разликите сред типовете разузнавания; преосмисляне на целите.
3. Кадрова и професионална промяна : промяна на ръководителите; професионализация на службите и унищожаване на партийното влияние; Обучение по новостите в разследващата активност и нейното обезпечаване.
4. Технологично обновяване : рационализация на дейностите по извличане и анализиране на информацията; внедряване на новите механически постижения в системите за наблюдаване, криптография и киберзащита; развиване на лични оперативни и аналитични софтуери.
5. Интеграция и интернационално партньорство : пригаждане към стандартите на НАТО и ЕС; канали за шерване на разследваща информация; присъединяване в интернационалните задачи.
6. Контрол и отчетност : развиване на демократичния надзор на активността на службите; обществена отчетност на управленията на специфичните служби; въвеждане на принадлежности и механизми против злоупотребата с власт.
И четвърто: Говори се и се оферират промени без да се регистрира основополагащият факт, както към този момент стана дума, че специфичните служби са неразделна част на Интегрирания бранш за сигурност, (ИСС) и от Системата за отбрана на националната сигурност ( СЗНС) .
Системата е по-широко и всеобхватно разбиране, което обгръща и законодателната рамка, стратегическото управление, финансите, публичните механизми и някои други.
ИСС и СЗНС са свързани понятия , само че не са едно и също . Те в огромна степен се припокриват, само че имат и друг фокус и обсег.
Основните разлики опират до :
1 . Същността на двете категории: ИСС е метод и конструкция за съгласуваност дейностите на институциите по сигурността. СЗНС е цялостната архитектура на страната за гарантиране на сигурността.
2. Фокуса: ИСС реализира съгласуваност сред службите, взаимоотношение, оперативна успеваемост. СЗНС дава необятен стратегически взор и значи институции, закони, запаси, концепции.
3. Компонентите: ИСС включва служби за сигурност, МО, Министерство на вътрешните работи, киберструктури и други. СЗНС има за съставни елементи всички държавни органи, закони, запаси, механизми, надзор .
4. Тип на понятието: ИСС е по скоро оперативно-организационно, до момента в който СЗНС е стратегическо и институционално разбиране.
5. Цел : ИСС покачва успеваемостта посредством взаимоотношение. СЗНС подсигурява независимостта, суверенитета и териториалната целокупност на страната.
Системата за отбрана на националната сигурност е подсистема на системата от най-голям сан в тази област, каквато е Системата за национална сигурност (СНС).
Ефективността на СНС като цяло и на нейните подсистеми може да се реализира не с апели за „ повече “ или „ по-малко “ страна, „ повече “ или „ по-малко “ суверенитет, а със качества да се посрещнат рисковете и заканите - да сe предвиждат превантивно, да се установи и предотврати тяхното пораждане, а след възникването им, те да се обезвреждат и бързо да се възвърне жизнеността на системата.
Видно е, че е останала доста несвършена работа . Реформата на специфичните служби, трансформацията им от полусилови в посока на информативен „ дирек “ на Интегрирания бранш за сигурност, изисква нова концептуална рамка и нов модел на положителното ръководство, като се употребява партньорския опит в това отношение. Изграждането на разследваща общественост следва да става на основата на научно-обоснован концептуален модел за положително ръководство на специфичните служби като информативен „ дирек “ на Интегрирания бранш за сигурност.
През вторият интервал на тази борба с военното разузнаване до момента употребяваните претекстове и причини остават в действие, само че към тях се прибавят и нови такива, които стартират да играят решаваща роля. Към инструментариума на отровните стрели (тежки думи, обиди, нападки, клевети) се прибавят и съответни дейности от законодателен темперамент , с което се развързват ръцете за кавга с военното разузнаване и другите специфични служби, стъпвайки на клаузите на закона. Оказа се, че в това отношение извънредно огромна, бих споделил решаваща роля, играе персоналния интерес на партийните водачи на Политическа партия „ ДСБ “. Господин Иван Костов и неговия правоприемник и копиеносец Атанас Атанасов, употребяват добре продумана
тактика за преодоляване или очистване на военното разузнаване .
Тази тактика е издигната на правилото „ Капка по капка, вир става “. Като се употребяват зародили моментни обстановки в региона на сигурността, тя се развива и обогатява с нови претекстове и причини, печели нови последователи от десния политически набор.
Спомням си, че в началото господин Атанасов „ пееше солово “ песента за неприятното военно разузнаване и беше подкрепян от не огромен брой свои съидейници – демократи, евроатлантици и русофоби.
След това, към този момент като партиен водач, персоналната му идея за отнемане или очистване на Военното разузнаване, се трансформира в идея на Политическа партия „ ДСБ “ . Тя, в името на реализиране на сякаш неизбежните промени, откри място в партийни стратегии, предизборни платформи и обществени изяви на членове на управлението на партията.
Впоследствие, господин Атанасов съумя да наложи своите хрумвания за реализиране на промени като обща политика на партийните обединения в които взе участие Политическа партия „ ДСБ “ и по-конкретно на обединението с „ Да България “ – посочена „ Демократична България “. Лидерите и представителите на партиите от тази коалиция запяха, въпреки и подправено , песента за нездравословното и продажно военно разузнаване, което или би трябвало да се реформира, или да се закрие.
И тъй като апетитът идва с яденето, господин Атанасов се постара да „ зариби “ с персонална си идея за очистване на военното разузнаване парламентарните болшинства от вида „ сглобки “ в които взе участие Политическа партия „ ДСБ “. И по този начин от капка концепцията за очистване на военното разузнаване стана „ вир “ от поддръжници от дясно на персоналната идея на един упорит и самовлюбен политик, насърчаван от „ командира “.
Говорейки за „ рани които зарастват “, аз имам поради провалите , които понесе и продължава да понася военното разузнаване от ударите на родни политици, политически партии и политико-олигархични кръгове.
Раните са провалите на военното разузнаване. Те по никакъв начин не са малко и не би трябвало да се подценяват. Някои от раните се оказаха доста тежки. Имаше гнойни, имаше и кървящи рани . Имаше пострадвания, които сложиха военното разузнаване на смъртния одър . На няколко пъти то беше разпъвано на кръст като Исус Христос, само че оцеля и не „ умря “. То е живо и продължава да плододава на Ползу Роду , на инат на неговите вътрешни врагове.
Важно е да се означи, че раните не зарастват от единствено себе си . Преодоляване на провалите и навлизането в кондиция е обвързвано с доста труд на управлението и персоналния състав на Служба „ Военно разузнаване “. Не може да се пренебрегне и помощта на някои от министрите на защитата, началници на защитата и най-високо стоящи в държавната ирархия държавници и най-много на президента Румен Радев. Във значими моменти Служба „ Военно разузнаване “ получаваше навременна помощ от партньорските служби на страните от НАТО и Европейски Съюз.
Раните зарастват, само че белезите остават.
Както в живота на хората, по този начин и в институциите, следите от тежки пострадвания остават под формата на някакъв белег. Има както забележими външни белези, по този начин и невидими вътрешни провали от душевен и духовен темперамент . Много неща могат да се видят и прочетат в следите от зарасналите рани, които в действителност са следствията от понесените удари .
Преди всичко има забележими провали по статута на Служба „ Военно разузнаване “, граден и затвърждаван дълги години от страната и военните разузнавачи.
Днес службата не е сложена на мястото което заслужава в управителните органи на държавната власт в региона на националната сигурност. Парадоксално е, само че тя е доста по-добре показана в управителните, помощните и работните органи и служби на НАТО и Европейски Съюз.
Все още не са зараснали раните свързани с следствията от нанесените удари по жизненоважни за военното разузнаване въпроси. Става дума за накърнения престиж на военното разузнаване в армията и обществото, за падналия авторитет на специалността „ Военен шпионин “, за неосъществените капиталови планове и изоставането на модернизацията и техническото превъоръжаване на службата и изключително на електронното разузнаване, за нестимулираните съкращения на щатни длъжности и така нататък Никак не е инцидентно че през 2024 година, шефът на службата сезира с докладна бележка Съвета по защита за сериозните проблеми зародили по причина на съкращения на щатни бройки през последните 10 години и предлага да се провиснал най-малко най-належащите такива, с цел да може да се обезпечат разследващи качества за работа по нововъзникналите закани за защитата и националната сигурност на страната.
Фрапантно е понижаването на статута на шефа на Служба „ Военно разузнаване “.
Директорът на Служба „ Военно разузнаване “, приета за най-силната специфична работа в България, не е член на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) при президента на Републиката, за разлика от неговите сътрудници ръководители на ДАНС и ДА „ Разузнаване “. Не е сериозен претекстът на законодателя за това надменно отношение, че МО е показано в Съвета с министъра и началника на защитата.
Директорът на Служба „ Военно разузнаване “ не е включен в Оперативния състав на Съвета за сигурност в Министерския съвет.
Ами по какъв начин може да се изясни обстоятелството, че през 2023 година Министерството на защитата предложи законова смяна, по силата на която шефът на Служба „ Военно разузнаване “ се изважда от състава на Съвета за защита и единствено намесата на Парламентарната комисия за защита избави министерството от този огромен гаф, който то беше на път да стори.
Видим белег на следствията от ударите по военното разузнаване е „ играта “ със статута на ръководителя на Службата. Нещата се докараха до там, че законът се промени даже не един, а два пъти, с цел да може политическо лице, без да е имало каквато и да е връзка с военното разузнаване, да стане негов началник. Такъв беше господин Йордан Бакалов, (не оборвам неговата експертиза в региона на националната сигурност) вносител преди време като народен представител на проектозакон за досиетата и на подобен предусещащ разпродажба на военното разузнаване.
Помним по какъв начин в наддаването на първото държавно управление на Политическа партия ГЕРБ с президента Георги Първанов, по въпроса кой да управлява военното разузнаване, се стигна до изваждане, с Указ № 85 от 28 февруари 2012 година на новия президент Росен Плевнелиев, на шефа на Служба „ Военна информация “ от длъжностите във въоръжените сили за които се изисква висше военно звание, т.е. военното разузнаване остана без военачалник, със статут приравнен на някаква дребна и незначителна по пълномощия дирекциика на Министерството на защитата.
А по какъв начин беше преди, даже не при социализма, а в първите 10 години на демокрацията . Началникът на Разузнавателно управление на Генералния щаб беше заместител шеф на Генералния щаб, тризвезден военачалник, каквото звание имаха единствено няколко души ситуирани на най-високото равнище във военната ирархия. Аз бях двузвезден военачалник, заместник-началник на ръководството. Сега шефът на службата е еднозвезден военачалник и по щат в Службата няма друга генералска служба.
Това не е фиктивен и незначим въпрос. Рангът и званието на началника е индикатор за неговото място във военната ирархия и за престижа на длъжността началник на военното разузнаване, а и на самата разследваща работа. Какво да кажем за самочувствието на шефа на военното разузнаване, когато седне на масата на съвещания на управителни военни органи на НАТО до своите сътрудници от други страни, които са с по-високи военни звания. Много пъти съм се чудил докога ще се търпи тази особеност със званието и ранга на шефа на Служба „ Военно разузнаване “, който по закон, а и в „ Програма 2032 “, още веднъж е записано, че той възнамерява, ръководи и управлява разследващия развой във въоръжените сили и е в центъра на действието на куп подсистеми на националната отбранителна система и на системите за национална и групова сигурност. Няма нищо по обикновено и естествено от това, шефът на Служба „ Военно разузнаване “ да бъде двузвезден военачалник, заместител шеф на защитата.
Конфузът става още по-голям в случай че заговорим за раните, зараснали или не, които получиха чиновниците и сътрудниците на военното разузнаване . Следите от пострадванията от време на време остават под формата на вреди , някои от които са с дълготраен темперамент, или напряко са безвъзвратна загуба на опция за практикуване на своята специалност. Това се отнася да вземем за пример за лустрираните дипломати, които работеха по линия на прикритията. Ами какво да кажем за тези някогашни чиновници, които по сходство на евреите, които бяха задължени да носят на гърдите си жълтата звезда, бяха дамгосани с клеймото клеветник . Някои уважавани сътрудници си отидоха от този свят с отворени очи, унизени и огорчени от повратното пояснение на тяхната работа . От клеймото клеветник страдат и наследниците на военните разузнавачи, които с цел да заемат избрана служба би трябвало да минават на проучвания за преданост и да потвърждават интегритет към съответните управляващи.
Ударите по военното разузнаване, стрелбата с отровни стрели по службата и персоналния състав дават скъпи
уроци и поучения
на политици, депутати и управленци, които по някакъв метод имат взаимоотношения със специфичните служби.
Най-ценните уроци, които могат да се извлекат за бъдещата работата с военното разузнаване и с другите специфични служби съгласно мен са:
1. Реформи и всевъзможни дълбоки преобразования в силовия бранш на страната, още повече в разузнаването, се вършат единствено след реализиране на необятен консенсус сред политическите партии и в обществото, а не по волята на обособени политици, които очевидно преследват персонални ползи.
2 . Разузнаването е загадка работа с доста деликатна и рискова активност. В него би трябвало да се пипа с „ меки ръкавици “, а не да се гази с „ кални ботуши “.
3 . Политици и властимащи би трябвало да знаят, че когато се пробват без съществени учредения да смъкват някой шеф на разследваща работа, може да се случи тъкмо противоположното – свалените по парламентарен път да бъдат те. Този филм към този момент сме го гледали. Спомнете си прословутите „ Боянските ливади “.
4 . Във всички мощни разузнавания по света, приблизително 90 до 95% от информацията, се добива от очевидни източници. В тази връзка рецензиите на военното разузнаване, че „ черпи информация от вестниците “, меко казано, са безпочвени.
5 . В естествена демократична страна, не е възможно, един политически водач на бутикова партия, чиито персонален рейтинг години наред се движи сред 5 до 7 %, да претендира за решаващата роля и последната дума при осъществяване на промени на разследващите служби. Фактът, че зад партията му на избо
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ