Ранените деца в градската болница в Адана са твърде малки,

...
Ранените деца в градската болница в Адана са твърде малки,
Коментари Харесай

Безименните сирачета след земетресението в Турция

Ранените деца в градската болница в Адана са прекомерно дребни, с цел да схванат какъв брой доста са изгубили. Гледах по какъв начин лекарите в интензивното поделение хранят с бутилка ранено шестмесечно момиченце, чиито родители не могат да бъдат открити.

Има още стотици случаи на неидентифицирани деца, чиито родители са мъртви или не могат да бъдат открити.

Земетресението унищожи домовете им, а в този момент лиши и самоличността им.

Д-р Нурса Кескин държи ръката на момиченцето в интензивното поделение - познато единствено по табелката на леглото му: " Анонимна ".

Тя има голям брой фрактури, синини на очите и мощно посинено лице, само че се обръща и ни се усмихва.

" Знаем къде е открита и по какъв начин е попаднала тук. Но се опитваме да намерим адрес. Издирването продължава ", споделя доктор Кескин, педиатър и заместник-директор на болничното заведение. Много от тези случаи са на деца, избавени от срутени здания в други райони. Те са докарани в Адана, тъй като болничното заведение към момента стои.

Много други медицински центрове в зоната на бедствието са паднали или са развалени. Адана се трансформира в избавителен център.

При едно от прехвърлянията новородени бебета бяха докарани тук от родилно поделение в мощно потърпевша болница в град Искендерун.

Турските здравни чиновници настояват, че в цялата зона на бедствието в страната сега има повече от 260 ранени деца, които те не са съумели да разпознават.

Тази цифра може да нарасне доста с цялостното откриване на мащабите на бездомните хора.

Д-р Илкнур Банличесур, детски хирург, споделя, че доста деца не могат да приказват поради шока.

Следвам доктор Кескин през претъпканите коридори. Оцелели от земетресението лежат на колички, други са увити в одеяла върху матраци в незабавната зона. Насочваме се към хирургичното поделение, също цялостно с ранени деца.

Срещаме момиченце, за което лекарите споделят, че е на пет или шест години. То спи и е обвързвано с интравенозни капки. Персоналът споделя, че има контузия на главата и голям брой счупвания.

Питам я дали е съумяла да им каже името си.

" Не, единствено контакт с очите и жестове ", споделя доктор Илкнур Банличесур, детски хирург.

" Заради шока тези деца не могат да приказват в действителност. Те знаят имената си. След като се стабилизират няколко дни по-късно, можем да [се опитаме] да приказваме с тях ", изяснява тя.

Здравните чиновници се пробват да съпоставят неидентифицираните деца с адресите им. Но постоянно адресите не са нищо повече от руини. В най-малко 100 случая безименните деца към този момент са били взети под настойчивост.

Турските обществени медии се извършиха с изявления, показващи изчезнали деца, които дават детайлности за това на кой етаж са живели в срутените здания, изразявайки вяра, че може да са били избавени и отведени в болница.

Оцелели родственици и чиновници на Министерството на здравеопазването пътуват сред медицинските центрове, пробвайки се да ги открият.

В болничното заведение в Адана ранените не престават да идват. Те са шокирани и изтощени.

Всички тук са оживели - и пациентите, и медиците.

Д-р Кескин губи родственици при земетресението и се укрива в болничното заведение дружно с децата си, когато настъпват вторичните земетресения.

Питам я по какъв начин се оправя. " Добре съм, пробвам се да бъда добра, тъй като [децата] в действителност се нуждаят от нас. Но си споделям, че благодаря на Бога, че към момента имам децата си. Не мога да се сетя за по-голяма болежка за една майка от това да загуби детето си ", споделя лекарката.

До нас дребни пациенти в отделенията чакат родителите им да се върнат.

Някои от тях към този момент са се събрали още веднъж. Но останалите остават анонимни деца на земетресението./БГНЕС
Източник: bgnes.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР