Рамките, в които Народното събрание опита да вкара Министерски съвет

Рамките, в които Народното събрание опита да вкара Министерски съвет в един преговорен развой за отваряне и някаква смяна в Плана за възобновяване и резистентност, подсигуряват крах на тези договаряния, съобщи в " Денят стартира " някогашният министър на околната среда и водите Борислав Сандов от " Зелено придвижване ", част от  " Демократична България ". " Парламентът е в нарушаване на личния си Правилник за активността и организацията, доколкото въпросът беше прегледан единствено от една комисия, съобщи той. Той посочи, че липсват мнения на комисиите по околна среда и по европейски въпроси, които не са заседавали по въпроса. Становище има единствено от Комисията по енергетика. Решението на Народното събрание в действителност споделя, че няма да вършим декарбонизация - нещо, което е невероятно, поради поетия към този момент ангажимент от България да затвори въглищните централи през 2038 година, акцентира Сандов. Страната ни към момента няма дълготрайна тактика за декарбонизация, няма влезнал в действие интегриран проект " Енергетика и климат ". Планът за възобновяване и резистентност трябваше да подчертава и ние да задължим себе си да довършим две промени - едната беше за правосъдната система и надзор върху основния прокурор, другата беше обвързвана с декарбонизацията и залагане на ясни цели, които да реализираме до 2026 година, сподели още той. Това беше единственият вид проектът да бъде признат, без да посочваме периоди за затварянето на въглищата, тъй като по-важното е да понижим излъчванията вместо да затворим централите, уточни още Сандов. България е споделила, че затваряме въглищните централи през 2038 година и вървим към декарбонизация, само че в това време отхвърляме да заложим ясни цели до такава степен. Това е по-добре за районите, още повече, че против тези промени получаваме средства, добави някогашният екоминистър. По думите му вредите, които ще нанесе продължаването на работата на въглищните централи, ще са доста по-големи от изгодите. Посочи, че директните вреди са загуба на средства към 40% по Плана за възобновяване, загуба на първите 200 млн. лв. от Фонда за обективен преход и още 2,2 милиарда лв., неспособност за включване във Фонда за рационализация с запас от 3 милиарда лв.. Освен това е допустимо да не получим средства и по оперативни стратегии и други финансови принадлежности. Косвените вреди са, че няма да имаме вложения в нови възобновими източници. В момента има интерес за 30 GW конфигурирана мощ даже единствено 30% от тях да проработят, това е единствено с мащаба на пет работещи АЕЦ Козлодуй, несъмнено те не постоянно ще работят на цялостен потенциал, както и АЕЦ, постоянно има планови поправки. Планът гарантираше инвестиция в една огромна батерия, която да балансира силата и когато няма потребност през лятото, да я съхранява за през зимата. Борислав Сандов добави, че работата на въглищните централи се отразява отрицателно и на здравето на работещите в тях, което също не е за занемаряване, както не можем да пренебрегнем и измененията в климата, от които страдаме всички. По данни на Световна здравна организация 3100 души са директно починали от въглищните браншове у нас, а директните и непреки загуби за здравната система могат да се оценят на 20 милиарда лв., сподели той. Въглищните централи се субсидират и подкрепят, в случай че това завърши, те ще бъдат принудени да затворят и по -добре е това да се случи гладко по график, а не както се случи с мини " Бобов дол " и " Кремиковци ". Това ще е по-добре за хората, които работят сега във въглищния бранш.