Студентът Рамис Мюмюн: Да си будител днес е по-трудно отколкото преди 100 години
Рамис Мюмюн е един от четиримата студенти от ПУ " Паийсий Хилендарски ", взели участие в преработката на актуален литературен български език на книгата " Как заблуждават народа " на забравения български доктор и държавник доктор Асен Кермекчиев. В четвърътк вечерта изданието бе показано от историкът адв. Янко Гочев, който придружи описа си за живота на забравения български държавник с забавни, само че малко известни обстоятелства от историята на страната ни по времето на Балканската и Междусъюзническата войни.
Прочетете още
Паулина Пенева, Рамис Мюмюн, Дамян Христов и Боян Видолов са студентите, които отделиха време, с цел да пренапишат тази книга. Репортер на TrafficNews беседва с Рамис Мюмюн, който се заема с тази будителска активност, малко преди да се дипломира.
- Как пристигна концепцията за съживяването на книгата на доктор Асен Кермекчиев?
- Всъщност хрумвания като тази са нещо обикновено, когато човек има опцията да комуникира със актуален будител като доктор Станислав Станев. Той е наш някогашен учител от Пловдивския университет “Паисий Хилендарски ”, който със своята отдаденост съумя да възпламени пламъка на науката у нас - една не доста дребна група от студенти. Той “подхвърли ” името на господин Кермекчиев и неговата книга “Как заблуждават народа ”. Предложи ни да вдъхнем нов живот на този по този начин скъп исторически труд и ние подехме концепцията.
- Каква е мотивацията на един младеж да се занимава с такава активност?
- Ние желаеме да потвърдим, че младежите сме способни, а не както се показва в медийното пространство - некадърни, неамбициозни, едни потребители без добавена стойност. А също така, като четящи хора, възприятието за историческа правдивост е значимо и взехме решение без доста обсъждаме да се заловим за работа и да даден нашия принос към българската историография, колкото и дребен да е той.
-Смятате ли, че книгата на господин Кермекчиев може да способства към българската история?
- Разбира се! Нашата история е мощно политизирана и ние към момента носим хомота на руската ѝ версия и наш дълг като български родолюбци е да почистим огромното леке от нейните страници. А какъв по-добър способ да изчистиш изкривената история от фактологично издържаната книга на един същински български родолюбец, какъвто е Асен Кермекчиев. Неговият труд е мощен и прочувствен, само че напълно в духа на обстоятелствата и би могъл да влияе по най-хубав и на най-големите русофили у нас.
- Кои са главните акценти на книгата?
- Като човек, изхождаш напълно от своя национализъм и обич към България, доктор Асен Кермекчиев е същински образец за човек обичащ Родината си. Мисля, че това е най-основният акцент в книгата - любовта към Родината. Тя е чиста, откровена и неподправена, такава каквато би трябвало да бъде. - Освен това, книгата има и своя сериозен принос за изясняване на историческата отговорност от Междусъюзническата война, която както ни е известно приключва по отрицателен метод за България. Основните виновници, съгласно създателя, са русофилите Иван Евстратиев Гешов и заменилия го след това на министър-председателското място Стоян Данев, които заслепени от своята мощно обич към Русия подценяват ползите на страната ни в правенето на договорите със Сърбия и Гърция и тотално омаловажават ролята на Румъния, която се оказва и съдбовна за изхода на войната. - Друг главен акцент съгласно създателя е позиционирането на България в почналата към този момент Световна война, т.е. към кой лагер би трябвало да се причисли страната ни - този на Централните сили или този на Антантата. Според господин Кермекчиев ползите на България не съответстват с тези на страните от Антантата и по-конкретно на Русия и Сърбия, които съгласно създателя са най-големите врагове на България. Именно по тази причина той насочва политическото и публичното мнение към лагера на Германия, Австро-Унгария и Османската империя. - А любопитен факт с новост към днешна дата е, че господин Кермекчиев е нямал никакви съмнения по отношение на съществуването на украински народ, нещо което не се приема толкоз единомислещо в наши дни.
- А смятате ли, че в наши дни има будители от ранга на господин Асен Кермекчиев?
- Разбира се, просто не им се дава публичност. А и днешните будители са доста разнообразни от тогавашните. Сега е много по-трудно, тъй като интернет пространството дава опция на всеки да се показва свободно по всевъзможни тематики, без значение има ли експертиза или няма. Вече всяко мнение има идентична тежест и по този начин това на учения се изравнява с това на елементарния необразован човек. Всяко мнение се приема за истина. Авторитетът на знаещия и можещия към този момент няма тази тежест и точно по тази причина да си будител през днешния ден е много по-трудно от преди 100 години, само че все пак будители има и през днешния ден. Будители, които заслужават своето самопризнание.
- Какви са вашите персонални проекти и смятате ли още веднъж да участвате в такива начинания като сегашната?
- За начало считам да завърша магистратурата, която изучавам все още - “Гражданско обучение и философия ”. А по-късно да си намеря работя като преподавател в някоя от пловдивските гимназии, а за какво не и да се върна в учебното заведение, което съм приключил - ХГ “Св. Св. Кирил и Методий ”-, само че този път от другата страна. Успоредно с това желая да запиша и докторантура по история или политология. Все още не съм решил сигурно, само че несъмнено желая да се занимавам с просвета и да дам своя принос към нея. А по отношение на възможното ми присъединяване в бъдещи начинания като тази отговорът е явен. Смятам да отдам огромна част от своята сила точно в интерес на обществото, първо посредством учителска и преподавателска активност и след това посредством сходни одухотворяващи начинания. Бъдещето е пред мен. Надявам се всичко това, което споделих да се осъществя, а да не остане в региона на фантастиката. Но ще дам всичко от себе си пък каквото стане!
Прочетете още
Паулина Пенева, Рамис Мюмюн, Дамян Христов и Боян Видолов са студентите, които отделиха време, с цел да пренапишат тази книга. Репортер на TrafficNews беседва с Рамис Мюмюн, който се заема с тази будителска активност, малко преди да се дипломира.
- Как пристигна концепцията за съживяването на книгата на доктор Асен Кермекчиев?
- Всъщност хрумвания като тази са нещо обикновено, когато човек има опцията да комуникира със актуален будител като доктор Станислав Станев. Той е наш някогашен учител от Пловдивския университет “Паисий Хилендарски ”, който със своята отдаденост съумя да възпламени пламъка на науката у нас - една не доста дребна група от студенти. Той “подхвърли ” името на господин Кермекчиев и неговата книга “Как заблуждават народа ”. Предложи ни да вдъхнем нов живот на този по този начин скъп исторически труд и ние подехме концепцията.
- Каква е мотивацията на един младеж да се занимава с такава активност?
- Ние желаеме да потвърдим, че младежите сме способни, а не както се показва в медийното пространство - некадърни, неамбициозни, едни потребители без добавена стойност. А също така, като четящи хора, възприятието за историческа правдивост е значимо и взехме решение без доста обсъждаме да се заловим за работа и да даден нашия принос към българската историография, колкото и дребен да е той.
-Смятате ли, че книгата на господин Кермекчиев може да способства към българската история?
- Разбира се! Нашата история е мощно политизирана и ние към момента носим хомота на руската ѝ версия и наш дълг като български родолюбци е да почистим огромното леке от нейните страници. А какъв по-добър способ да изчистиш изкривената история от фактологично издържаната книга на един същински български родолюбец, какъвто е Асен Кермекчиев. Неговият труд е мощен и прочувствен, само че напълно в духа на обстоятелствата и би могъл да влияе по най-хубав и на най-големите русофили у нас.
- Кои са главните акценти на книгата?
- Като човек, изхождаш напълно от своя национализъм и обич към България, доктор Асен Кермекчиев е същински образец за човек обичащ Родината си. Мисля, че това е най-основният акцент в книгата - любовта към Родината. Тя е чиста, откровена и неподправена, такава каквато би трябвало да бъде. - Освен това, книгата има и своя сериозен принос за изясняване на историческата отговорност от Междусъюзническата война, която както ни е известно приключва по отрицателен метод за България. Основните виновници, съгласно създателя, са русофилите Иван Евстратиев Гешов и заменилия го след това на министър-председателското място Стоян Данев, които заслепени от своята мощно обич към Русия подценяват ползите на страната ни в правенето на договорите със Сърбия и Гърция и тотално омаловажават ролята на Румъния, която се оказва и съдбовна за изхода на войната. - Друг главен акцент съгласно създателя е позиционирането на България в почналата към този момент Световна война, т.е. към кой лагер би трябвало да се причисли страната ни - този на Централните сили или този на Антантата. Според господин Кермекчиев ползите на България не съответстват с тези на страните от Антантата и по-конкретно на Русия и Сърбия, които съгласно създателя са най-големите врагове на България. Именно по тази причина той насочва политическото и публичното мнение към лагера на Германия, Австро-Унгария и Османската империя. - А любопитен факт с новост към днешна дата е, че господин Кермекчиев е нямал никакви съмнения по отношение на съществуването на украински народ, нещо което не се приема толкоз единомислещо в наши дни.
- А смятате ли, че в наши дни има будители от ранга на господин Асен Кермекчиев?
- Разбира се, просто не им се дава публичност. А и днешните будители са доста разнообразни от тогавашните. Сега е много по-трудно, тъй като интернет пространството дава опция на всеки да се показва свободно по всевъзможни тематики, без значение има ли експертиза или няма. Вече всяко мнение има идентична тежест и по този начин това на учения се изравнява с това на елементарния необразован човек. Всяко мнение се приема за истина. Авторитетът на знаещия и можещия към този момент няма тази тежест и точно по тази причина да си будител през днешния ден е много по-трудно от преди 100 години, само че все пак будители има и през днешния ден. Будители, които заслужават своето самопризнание.
- Какви са вашите персонални проекти и смятате ли още веднъж да участвате в такива начинания като сегашната?
- За начало считам да завърша магистратурата, която изучавам все още - “Гражданско обучение и философия ”. А по-късно да си намеря работя като преподавател в някоя от пловдивските гимназии, а за какво не и да се върна в учебното заведение, което съм приключил - ХГ “Св. Св. Кирил и Методий ”-, само че този път от другата страна. Успоредно с това желая да запиша и докторантура по история или политология. Все още не съм решил сигурно, само че несъмнено желая да се занимавам с просвета и да дам своя принос към нея. А по отношение на възможното ми присъединяване в бъдещи начинания като тази отговорът е явен. Смятам да отдам огромна част от своята сила точно в интерес на обществото, първо посредством учителска и преподавателска активност и след това посредством сходни одухотворяващи начинания. Бъдещето е пред мен. Надявам се всичко това, което споделих да се осъществя, а да не остане в региона на фантастиката. Но ще дам всичко от себе си пък каквото стане!
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ