Британският бежанец: Деветашката пещера
Рамбо, Терминаторът и Тексаския рейнджър Уокър влезнали в един бар…
Това не е анекдот, а самата истина. Well не са влезнали тъкмо в бар, а в пещера. И пещерата била цялостна с прилепи, само че не е тази на Батман. Пещерата на Батман се намира покрай Тетевен, разказвал съм ви към този момент за нея. А тази, за която в този момент ви приказвам е на 20км от Ловеч.
I believe към този момент сте наясно коя пещера имам поради. Да, най-накрая замъкнах мързеливия си британски…ъм..мързеливия си английски нос до Деветашката пещера, mate.
Да посетиш тази супер впечатляваща естествена забележителност actually по никакъв начин не е сложна задача. Намира се в близост 2 часа път с кола от София и също по този начин на към 2 часа път с кола от Велико Търново. От друга страна пътят от София до Велико Търново е общо не повече от 3 часа, което спрямо горното ми изказване звучи малко необичайно. Но да стоим настрани от дилемите по математика. По мое мнение всеки естествен човек би трябвало постоянно когато може да стои настрани от задания по математика. Но това е друга тематика. Исках да ви кажа, че не е чак толкоз мъчно налична Деветашката пещера, просто пътищата към Ловеч са леко неприятни за шофиране.
Аз обаче в последно време много постоянно имам мотив да пътувам до родния завършек на my beloved wife Додо, Велико Търново – family issues, както би споделил някой горнооряховчанин. Така и през последния weekend имах приятната задача да обиколя красивия северен централен район на България. А по традиция пътят на връщане се стараех да не е същия като при отиване. Заобиколих Автомагистрала „ Хемус “ (или най-малко това, което би трябвало да е автомагистрала) и минахме по различен маршрут през Павликени, Левски, Ловеч и оттова към скромните ми владения в кв. „ Овча купел “.
Цяла обособена сюжетна линия е пътешествието през тези градчета. Не съм сигурен дали мога да ви опиша задоволително добре еклектиката от запустели селски къщи, разрушени и разрушени индустриални обекти от комунизма и големи лъскави и шарени ромски имения, които е редуват пред очите ви, дружно с безкрайните ниви със „ засадени “ слънчеви колектори по тях, вместо жито и царевица.
Така, както виждаш магаре да пасе, вързано за ръждясалата футболна врата на селския стадион, незабавно след него в двора на прилежащата разрушена кирпичена къща, можеш да преброиш слънчеви колектори с мощ задоволителна да зареди потребностите на цялостен панелен блок. И в случай че се зазяпаш доста по триетажната яркорозова къща с мраморни колони на входа, може да се наложи внезапно да набиеш спирачки пред бабата с ръчна количка, която изнася оборска тор от схлупената си къща в съседство.
Улисани в страната на чудесата и неуместните несъгласия ние пристигнахме до отбивка от основния път с табела „ Деветашка пещера “, която ни води към черен път виещ се сред храстите.
Само километър по-навътре видяхме спонтанен паркинг охраняван от безчет табелки с нарисувано куче и сигнален надпис „ Охрана! “
В някакви сюрреалистични бетонови остатъци от отминала цивилизация, след паркинга видяхме и въпросната защита – огромно, само че не изключително охранено и много незаинтересовано от човешкото наличие към него, куче.
Подминахме защитата и стигнахме до спусната преграда. Отстрани на нея имаше бетонова рампа за пешеходци и кабинка с общителен господин, който желае 3лв. с цел да преминеш около него. Сюрреалистичните нотки продължаваха да се усещат в съзнанието ми. Значи по един черен път край нивите, внезапно изниква една преграда с кабинка и оттова ти желаят такса, с цел да продължиш да се разхождаш край нивите. Literally врата в полето, mate!
Нататък, обаче става още по-абсурдно. След като си платихме билетчетата за входа, продължихме по козята пътека и видяхме няколко автомобила. Буквално метри по-назад има преграда, а тук има коли! И към тях 4-5 сергии с магнитчета и сувенири. А когато подминеш битпазара в гората, виждаш солиден бетонен мост над реката и от него те посреща намръщената физиономия на Силвестър Сталоун. Не виждам какво може да му се случи повече на човек в тези километър и половина разходка в страни от пътя за Ловеч. Може би да кацнат извънземни единствено остава.
Anyway, след целия културен и цивилизационен потрес, следва различен потрес. За благополучие шокирането идва от прелестната игра, която природата си е направила при извайването на Деветашката пещера.
Това е най-високата пещера на Балканския полуостров mate. Най-високата точка на свода й е 60 м, общата дължина е към 2,5км, а вътрешната повърхност на пещерата е 20 400 м².
В Деветашката пещера умерено могат да се съберат храм-паметника „ Свети Александър Невски “ и Варненската катедрала – двете най-големи църкви в България.
Това звучи като добра концепция, би споделил някой безбожник. Но антикомунистите биха предложили там да се приберат Паметника на руската войска и НДК (има място и за двете), а всички футболни почитатели несъмнено биха дали своят вот да се скрие на това място националния стадион на България. Въобще a lot of bullshits може да поеме тази пещера. И го е правила, както се оказва през времето.
В деветашката пещера са регистрирани следи от човешко наличие (доколкото може да се назова човешко) още от Старокаменната ера или към 70 000 година прочие Хр.
През Каменно-медната ера (V хиляди година прочие Хр.) пещерата е била заселена съвсем напълно. Открити са пъклен доста артефакти от праисторически цивилизации, като съгласно археолозите в пещерата си е имало цяло село от сламени колиби.
През Античността пещерата остава не заселена, само че както и през Средновековието постоянно е употребена за леговище. Официално открита и записана е през 1921г. и научните проучвания в нея стартират с цялостна мощ. Те завършват с идването на комунистическия режим, когато Девташката пещера е оповестена за военна база, в нея стартира да се складира гориво и достъпът за жители е неразрешен.
Actually, много преди комунистите да я отделят тази пещера е дома на голям брой скотски типове. 12 типа предпазени земноводни, 82 типа птици, 13, от които включени в „ Червената книга “, 34 типа бозайници ( “само ” 4 от тях застрашени видове) и 15 типа прилепи. В същина прилепите са запазената марка на Деветашката пещера, mate. Тук е едно от трите най-важни убежища на прилепи в цяла Европа. Зимата в пещерата се приютяват 35 000 прилепа!
И в случай че си мислите, че ориста на прилепите е била тежка, до момента в който комунистите са си складирали нафтата под носа им (или по-скоро над носа им, щом спят надолу с главата), същинският геноцид за тях ида през не толкоз далечната 2011г.
Тогава цяла плеяда застаряващи екшън звезди от Холивуд, отпред със Силвестър Сталоун, окупират пещерата за фотосите на кино лентата „ Непобедимите 2 “.
Еколозите of course, подвигат паника, че хиляди прилепи са измрели от шума и напрежението провокиран от тежката снимачна техника и пиро резултатите, употребявани при фотосите. Рамбо даже заплаща санкция за екологичните нарушавания на екипа му, а в опит да замаже абсурда, дава обещание, че издигнатият за фотосите мост пред пещерата ще бъде подарен на общината.
Мостът към момента е там, общината прибира 3лв. такса, с цел да минеш по него, а филмът, в който голямо количество плутоний се съхранява в Деветашката пещера се трансформира в касов шлагер, макар че е предостатъчно тъп. В чест на холивудската продукция би трябвало да призная, че най-малко сюжета на кино лентата в действителност се развива в България. Гледал съм един различен тъп екшън, в който красивата постройка на ЦУМ и министерски съвет е показана за националната банка в Москва.
Anyway, разходката из Деветашката пещера в действителност е неповторимо прекарване. Централната изложба е осветена от няколко великански дупки на тавана. В единия й край тече дребна вада, която стартира от друга изложба в дъното, която по това време на годината е неразрешена за гости, тъй като прилепите си почиват там. В дясно има голям дооформен от човешка ръка насип, който наподобява на амфитеатър. В дъното му има вход за друга тъмна изложба, също недостъпна, с цел да не се смущава съня на прилепите.
Самата централна изложба пък носи белезите на всички етапи на човешката цивилизация. Ако поровите из камъните можете да намерите някое парче от глинен съд от желязната ера. Като се качите на най-високата точка на насипа ще забележите големи кръгли бетонови стъпки, върху които са се съхранявали цистерните с нефт и гориво. Сред тях пък ще се натъкнете на новата мода измежду „ одухотворените “ съвременни туристи – каменни купчинки за медитация, които в последно време са осеяни без ред из най-спиритуалните естествени забележителности по цялата страна.
Въобще, като споделя, че е безкрайна човешката нелепост Айнщайн по никакъв начин не се е шегувал. Хубавото е, че колкото и необятна големина да е тя, отново не може да се мери с могъществото и съзидателната хубост на природата.
PS.
Ако смятате, че община Ловеч безусловно несправедливо прибира такса от посетителите на Деветашката пещера, можете изцяло гратис да посетите фейсбук-страницата ми:
Това не е анекдот, а самата истина. Well не са влезнали тъкмо в бар, а в пещера. И пещерата била цялостна с прилепи, само че не е тази на Батман. Пещерата на Батман се намира покрай Тетевен, разказвал съм ви към този момент за нея. А тази, за която в този момент ви приказвам е на 20км от Ловеч.
I believe към този момент сте наясно коя пещера имам поради. Да, най-накрая замъкнах мързеливия си британски…ъм..мързеливия си английски нос до Деветашката пещера, mate.
Да посетиш тази супер впечатляваща естествена забележителност actually по никакъв начин не е сложна задача. Намира се в близост 2 часа път с кола от София и също по този начин на към 2 часа път с кола от Велико Търново. От друга страна пътят от София до Велико Търново е общо не повече от 3 часа, което спрямо горното ми изказване звучи малко необичайно. Но да стоим настрани от дилемите по математика. По мое мнение всеки естествен човек би трябвало постоянно когато може да стои настрани от задания по математика. Но това е друга тематика. Исках да ви кажа, че не е чак толкоз мъчно налична Деветашката пещера, просто пътищата към Ловеч са леко неприятни за шофиране.
Аз обаче в последно време много постоянно имам мотив да пътувам до родния завършек на my beloved wife Додо, Велико Търново – family issues, както би споделил някой горнооряховчанин. Така и през последния weekend имах приятната задача да обиколя красивия северен централен район на България. А по традиция пътят на връщане се стараех да не е същия като при отиване. Заобиколих Автомагистрала „ Хемус “ (или най-малко това, което би трябвало да е автомагистрала) и минахме по различен маршрут през Павликени, Левски, Ловеч и оттова към скромните ми владения в кв. „ Овча купел “.
Цяла обособена сюжетна линия е пътешествието през тези градчета. Не съм сигурен дали мога да ви опиша задоволително добре еклектиката от запустели селски къщи, разрушени и разрушени индустриални обекти от комунизма и големи лъскави и шарени ромски имения, които е редуват пред очите ви, дружно с безкрайните ниви със „ засадени “ слънчеви колектори по тях, вместо жито и царевица.
Така, както виждаш магаре да пасе, вързано за ръждясалата футболна врата на селския стадион, незабавно след него в двора на прилежащата разрушена кирпичена къща, можеш да преброиш слънчеви колектори с мощ задоволителна да зареди потребностите на цялостен панелен блок. И в случай че се зазяпаш доста по триетажната яркорозова къща с мраморни колони на входа, може да се наложи внезапно да набиеш спирачки пред бабата с ръчна количка, която изнася оборска тор от схлупената си къща в съседство.
Улисани в страната на чудесата и неуместните несъгласия ние пристигнахме до отбивка от основния път с табела „ Деветашка пещера “, която ни води към черен път виещ се сред храстите.
Само километър по-навътре видяхме спонтанен паркинг охраняван от безчет табелки с нарисувано куче и сигнален надпис „ Охрана! “
В някакви сюрреалистични бетонови остатъци от отминала цивилизация, след паркинга видяхме и въпросната защита – огромно, само че не изключително охранено и много незаинтересовано от човешкото наличие към него, куче.
Подминахме защитата и стигнахме до спусната преграда. Отстрани на нея имаше бетонова рампа за пешеходци и кабинка с общителен господин, който желае 3лв. с цел да преминеш около него. Сюрреалистичните нотки продължаваха да се усещат в съзнанието ми. Значи по един черен път край нивите, внезапно изниква една преграда с кабинка и оттова ти желаят такса, с цел да продължиш да се разхождаш край нивите. Literally врата в полето, mate!
Нататък, обаче става още по-абсурдно. След като си платихме билетчетата за входа, продължихме по козята пътека и видяхме няколко автомобила. Буквално метри по-назад има преграда, а тук има коли! И към тях 4-5 сергии с магнитчета и сувенири. А когато подминеш битпазара в гората, виждаш солиден бетонен мост над реката и от него те посреща намръщената физиономия на Силвестър Сталоун. Не виждам какво може да му се случи повече на човек в тези километър и половина разходка в страни от пътя за Ловеч. Може би да кацнат извънземни единствено остава.
Anyway, след целия културен и цивилизационен потрес, следва различен потрес. За благополучие шокирането идва от прелестната игра, която природата си е направила при извайването на Деветашката пещера.
Това е най-високата пещера на Балканския полуостров mate. Най-високата точка на свода й е 60 м, общата дължина е към 2,5км, а вътрешната повърхност на пещерата е 20 400 м².
В Деветашката пещера умерено могат да се съберат храм-паметника „ Свети Александър Невски “ и Варненската катедрала – двете най-големи църкви в България.
Това звучи като добра концепция, би споделил някой безбожник. Но антикомунистите биха предложили там да се приберат Паметника на руската войска и НДК (има място и за двете), а всички футболни почитатели несъмнено биха дали своят вот да се скрие на това място националния стадион на България. Въобще a lot of bullshits може да поеме тази пещера. И го е правила, както се оказва през времето.
В деветашката пещера са регистрирани следи от човешко наличие (доколкото може да се назова човешко) още от Старокаменната ера или към 70 000 година прочие Хр.
През Каменно-медната ера (V хиляди година прочие Хр.) пещерата е била заселена съвсем напълно. Открити са пъклен доста артефакти от праисторически цивилизации, като съгласно археолозите в пещерата си е имало цяло село от сламени колиби.
През Античността пещерата остава не заселена, само че както и през Средновековието постоянно е употребена за леговище. Официално открита и записана е през 1921г. и научните проучвания в нея стартират с цялостна мощ. Те завършват с идването на комунистическия режим, когато Девташката пещера е оповестена за военна база, в нея стартира да се складира гориво и достъпът за жители е неразрешен.
Actually, много преди комунистите да я отделят тази пещера е дома на голям брой скотски типове. 12 типа предпазени земноводни, 82 типа птици, 13, от които включени в „ Червената книга “, 34 типа бозайници ( “само ” 4 от тях застрашени видове) и 15 типа прилепи. В същина прилепите са запазената марка на Деветашката пещера, mate. Тук е едно от трите най-важни убежища на прилепи в цяла Европа. Зимата в пещерата се приютяват 35 000 прилепа!
И в случай че си мислите, че ориста на прилепите е била тежка, до момента в който комунистите са си складирали нафтата под носа им (или по-скоро над носа им, щом спят надолу с главата), същинският геноцид за тях ида през не толкоз далечната 2011г.
Тогава цяла плеяда застаряващи екшън звезди от Холивуд, отпред със Силвестър Сталоун, окупират пещерата за фотосите на кино лентата „ Непобедимите 2 “.
Еколозите of course, подвигат паника, че хиляди прилепи са измрели от шума и напрежението провокиран от тежката снимачна техника и пиро резултатите, употребявани при фотосите. Рамбо даже заплаща санкция за екологичните нарушавания на екипа му, а в опит да замаже абсурда, дава обещание, че издигнатият за фотосите мост пред пещерата ще бъде подарен на общината.
Мостът към момента е там, общината прибира 3лв. такса, с цел да минеш по него, а филмът, в който голямо количество плутоний се съхранява в Деветашката пещера се трансформира в касов шлагер, макар че е предостатъчно тъп. В чест на холивудската продукция би трябвало да призная, че най-малко сюжета на кино лентата в действителност се развива в България. Гледал съм един различен тъп екшън, в който красивата постройка на ЦУМ и министерски съвет е показана за националната банка в Москва.
Anyway, разходката из Деветашката пещера в действителност е неповторимо прекарване. Централната изложба е осветена от няколко великански дупки на тавана. В единия й край тече дребна вада, която стартира от друга изложба в дъното, която по това време на годината е неразрешена за гости, тъй като прилепите си почиват там. В дясно има голям дооформен от човешка ръка насип, който наподобява на амфитеатър. В дъното му има вход за друга тъмна изложба, също недостъпна, с цел да не се смущава съня на прилепите.
Самата централна изложба пък носи белезите на всички етапи на човешката цивилизация. Ако поровите из камъните можете да намерите някое парче от глинен съд от желязната ера. Като се качите на най-високата точка на насипа ще забележите големи кръгли бетонови стъпки, върху които са се съхранявали цистерните с нефт и гориво. Сред тях пък ще се натъкнете на новата мода измежду „ одухотворените “ съвременни туристи – каменни купчинки за медитация, които в последно време са осеяни без ред из най-спиритуалните естествени забележителности по цялата страна.
Въобще, като споделя, че е безкрайна човешката нелепост Айнщайн по никакъв начин не се е шегувал. Хубавото е, че колкото и необятна големина да е тя, отново не може да се мери с могъществото и съзидателната хубост на природата.
PS.
Ако смятате, че община Ловеч безусловно несправедливо прибира такса от посетителите на Деветашката пещера, можете изцяло гратис да посетите фейсбук-страницата ми:
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ