Рали Монте Карло е състезателно събитие, което всяка година се

Рали Монте Карло е спортно събитие, което всяка година се провежда от автомобилния клуб на Монако. През 1911 година принц Албърт I дава началото на старта и до този миг надпреварата е едно от най-атрактивните в международния рали шампионат. С повече от 100 години зад тила си, това събитие има сериозна история и по един или различен метод е посочило на света, че точно там могат да се родят митове и задоволително истории за запалването на спортните пристрастености във всеки един човек.

Легендите за жените-шофьори се срещат прекомерно постоянно, само че през 30-те години на предишния век, сходни смешки са постоянно опровергавани. Именно такава е историята и на Люси Шел, може би една от най-атрактивните състезателки зад кормилото. Нейната история е впечатляваща, Люси победи във всяко едно занятие, с което съумява да счупи клишето и да потвърди, че полът няма нищо общо, когато приказваме за отдаденост.

Като само дете на заможно семейство с ирландски корени, Люси постоянно е имала опцията да живее пищно и да помогне с развиването на същинска империя. Баща ѝ Франсинс Патрик О’Райли е наследник на ирландски мигрант, който напуща страната през огромния апетит на 1840-те години. Бащата прави цяло положение в строителството, а по-късно стартира да влага в разнообразни заводи. На 46-годишна възраст е задоволително богат и свободен, с цел да пътува по света. През 1896 година се дами за Хенриета Селесте Руро в Париж. И единствено след 9 месеца проплаква дребната Люси.

Детето постоянно остава на кръстопът сред Франция и Съединени американски щати. Описват я като забавен човек, който усвоява дивия ирландски дух, американската самостоятелност и несъмнено – френската галантност. Животът ѝ се трансформира, когато в старта на Първата Световна война се среща със Селим Лорънс Шел. Син на американски посланик, инженер по обучение и напълно изтощен от точните науки, Селим в действителност не знае какво да прави с живота си. Семейството на Люси вижда тази несигурност и бърза да ограничи връзките, само че към този момент е късно, дамата е дала своето сърце на незнайния инженер. В първите години на войната, точно Люси изкарва препитанието за двамата.

Par L’Automobile sur la Côte d’azur — L’Automobile sur la Côte d’azur, février 1936, p.7, Domaine public, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=64025215

Работи във военна болница в Париж и лекува ранените, които идват от фронта. Точно по този начин, богатата жена прекарва времето си измежду обезобразени хора, пробвайки се най-малко малко да облекчи тъгите им. Когато цепелините стартират да бомбардират френската столица, дамата няма избор, с изключение на да напусне страната и да се върне в Съединени американски щати. Заедно със Селим се качват на кораба и отпътуват през 1915 година и въпреки всичко дават обещание, че ще се върнат, когато този смут завърши. Връщат се единствено 2 години по-късно и разделят града с други известни гении като Ърнест Хемингуей. Когато автомобилът стартира да прохожда и хора като Фердинанд Порше и Майбах развиват промишлеността, фамилията към този момент знае, че това ще е идващото огромно премеждие. Имайки поради сериозното фамилно положение, дамата постоянно е можела да седне зад кормилото на най-мощните и елегантни коли.

Единственият проблем е, че надпреварите още не са отворили порти за нежния пол. Дамата чака своето време, а нейни колежки като Виолет Морис и Хеле Ничше слагат началото на нежната диря в автомобилния спорт. И го вършат във време, в което автомобилният спорт е бил единствено за мъже. С повдигането на половото разделяне, Люси бързо стартира да натрупа опит зад кормилото и през 30-те години на предишния век към този момент е една от най-известните състезателки в Европа. Интересното е, че медиите не желаят да я снимат в автомобила, не желаят да демонстрират мръсната страна на гаража и пръските масло, вместо това тя излиза на всяка корица с вечерна рокля, перли и всичкото великолепие, на което е способна.

Люси няма нищо срещу да бъде красива, тъй като знае, че това ще отвори вратите и на останалите състезателки и точно затова постоянно е съгласна да театралничи по този начин, както желаят фотографите. И колкото нежно да е това цвете на корицата, толкоз по-сурова е зад кормилото. В един от всички спортни курсове чупи ръката си на няколко места и кара с гипс, освен това задоволително близо, с цел да завоюва надпреварата. И любовта към автомобилния спорт е най-силна точно в рали Монте Карло. Тогава спортните публицисти го разказват като надпреварата, в което всеки водач ще си откри белята. През 1932 година идва времето за разделянето на принцесите от състезателките, на дамите от девойките, на нежните цветя от същинските ирландски фурии. Разбира се, прави го с нейния брачен партньор като навигатор, тъй като няма по-силно доверие в никой различен.

За именитото съревнование, фамилията избира 2-рия най-дълъг маршрут от 19 вероятни. Стартът ѝ е в Умея, Швеция и е единствено на 160 километра от арктическите кръгове. Предвид тежките условия и обстоятелството, че дамата ще би трябвало да измине към 3680 км до Монте Карло, Люси би трябвало да избере и съвършената машина. Състезанието ще отнеме 4 дни и 3 нощи, освен това без почивки. Финиширането в Монако няма да е единственото условие, там се чака още една цяла серия от тествания и инспекция на колите.

Снимка: Par Le Populaire — Le Populaire, 12 septembre 1938, p.1, Domaine public, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=59653643

Изборът на машина също е забавен – черно Bugatti T44 със сребърни и червени линии по цялото тяло. Към него има съществени калобрани, няколко аварийни гуми и три огромни фара на предницата. Голямото купе предлага задоволително място за складирането на всичко належащо като храна, кафе, принадлежности, лопати и други специфични принадлежности за изплъзване от ледената шведска прегръдка. И в случай че това не е задоволително, тежкият маршрут стартира да взима жертви още преди старта. По пътя за Умея, Люсу се разминават с редица пътни произшествия и един съдбовен случай, в който играч не съумява да избегне удар, превърта се няколко пъти с колата си и умира на място.

В ранните часове на 16 януари 1932 година в дребното шведско градче жителите са будни и следят по какъв начин автомобил след автомобил се приготвят за едно същинско тестване. По-голямата част от публиката идва със ски и шейни, тъй като пътищата не разрешават друго средство за предвижване. На старта застава автомобил 57 на семейство Шел. Съдията ги поглежда, подвига два пръста и споделя: „ Две минути, господа! “. Люси не обръща внимание на това, привикнала е, а и е облечена толкоз дебело, че никой не може да откри пол. И до момента в който множеството състезатели смачкват педала на газта, Люси потегля постепенно и умерено по заледените улици. Маршрутът в първите километри е напълно затрупан с лед и в ранните часове на утрото стартира да свети. Повечето коли са с военни гуми с шипове. Едно внезапно придвижване може да хвърли автомобила във всяка бездна.

Когато един Talbot изпреварва гневно двойката и безусловно танцува по ледената настилка, Люси не го гони. Само няколко завоя по-късно ще видят същата машина да се забива в злокобна снежна преграда. Екипажът маха, че всичко е наред и семейство Шел продължава напред. Правилата не разрешават на състезателите да оказват помощ, в случай че няма потърпевши. Пристигат в Сундсвал единствено 15 минути, преди да бъдат дисквалифицирани. Регистрират се в хотела, вечерят и още веднъж са зад кормилото и на път за Стокхолм. Разстоянието сред двата града е 368 километра. На процедура не звучи като доста, само че комбинацията от лед, дъжд, сняг и мъгла са прекомерно съществено тестване за безусловно всеки умел водач и сигурен случай за дилетанта.

Снимка: Par L’Automobile sur la Côte d’azur — L’Automobile sur la Côte d’azur, août 1937, p.29, Domaine public, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=64025094

На задната седалка се вози Жак Марсилак – прочут френски авто публицист, поискал да показа разходката до ледения пъкъл дружно с семейството. Автомобилът е препълнен с всевъзможни такъми и Жак би трябвало да живее в нещо сходно на капсула. Тялото му се носи в такт с всеки завой, блъска се в лопатите и след толкоз возене изпитва невероятна болежка, както и по-късно ще напише в публикацията си. Пътят до Стокхолм не е особено квалифициран за състезателите. Всички би трябвало да употребяват обществени направления, да се разминават с градски коли, да заобикалят шейни и хора на ски. Това прави задачата съвсем невъзможна, само че не и за Люси. В тези условия даже използването на спирачка подсигурила поднасяне и рискове, само че опитът на дамата можел да бъде оценен позитивно.

В множеството случаи Bugatti-то не понижава, а се пързаля като шейна, Люси употребява единствено педала за газта, с цел да може да се движи обикновено по завоите и с всичко това съумява да реализира необикновен триумф. Жак остава безгласен, когато вижда по какъв начин състезателката се усмивха при всяко утежняване на изискванията. Почти 96 часа по-късно, кола 57 пресича финала в Монако. Семейство Шел финишира на 7-мо място, само че в този миг позицията въобще не е значима. Пристигането им в града е победа и публиката ги посреща тъкмо като първенци. Повече от половината коли, които са тръгнали от Швеция, въобще не финишират. Написаният материал една седмица по-късно се разгласява във всеки всекидневник и е първа страница много дълго време, преди да бъде преместен от немската мощ и възхода на Хитлер.

Приключението в действителност си заслужава, само че Люси не се отхвърля единствено с финиш. Тя има потребност от кола, която да бъде задоволително добра, с цел да може да покрие дистанцията. Bugatti разполагали с кандидати, само че за нея не били задоволително положителни. В търсенето на верния автомобил, фамилията попада на един доста чудноват френски авто производител – Delahaye. Автомобилната компания е на пазара от зората на автомобилизма, само че все пак не може да се радва на положителното мнение на публиката. Френските критици разказват този автомобил: „ най-хубавата кола, която да карате на заравяне. “. Маргарет Демаре (изпълнителка директорка) взема решение, че най-сигурният метод за спестяването на банкрута е с производството на леки и бързи коли, с които да се състезават. Първите им няколко участия показват вярната формула за победа и Люси Шел е една от зрителките, които участват на презентацията на компанията. След това посещава и фабриката.

Снимка: Par L’Automobile sur la Côte d’azur — L’Automobile sur la Côte d’azur, mai 1938, Domaine public, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=64023474

Семейството няма покана, само че желае да приказва персонално с индивида, който може да построи кандидат за Монте Карло. По това време Чарлз Уайфенбак към този момент знае легендата за дивата парижанска спортна кръв. Семейство Шел бързо декларира, че ще взе участие в надпреварата и има потребност от кола. Легендарното 138 обаче е прекомерно огромно, по тази причина техният избор е 134. По думите на мадам Шел, модел 134 е повече от съвършен, само че вместо със общоприет мотор, колата би трябвало да получи сърцето на по-големия си брат – 6-цилиндровия мотор от 138. Уайфенбак е песимистичен, изяснява, че фабриката работи на цялостни обороти и не може да се оправи с частни поръчки, също така не е удивен от обстоятелството, че дамата употребява Talbot за своите надпревари.

Снимка: Par Le Sport Universel Illustré — Le Sport Universel Illustré du 26 mai 1928, p.341 (revue collapsed 1936), Domaine public, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=52846524

Люси не се отхвърля и декларира, че желае тази кола, с този мотор и най-важното – ще заплати цената, която Delahaye напише на финала, без никакви искания. И по този начин договорката е реалност. Автомобилът получава и ново име – 135. Дизайнерът Жан Франсоа работи напълно с рекомендациите на състезателката. Освен това знае, че в случай че машината му се показа добре, той автоматизирано ще напише нова автомобилна история. Постява специфичен 3.5-литров мотор, тунингова го за още повече мощ и също така основава особено различно шаси, което стои доста по-ниско на пътя.

И не инцидентно първото 135 е изпратено точно при Люси. Много скоро дамата ще основе собствен спортен тим, а нейното именито 135 ще донесе много победи и 3-то място в крайното класиране на рали Монте Карло. Маршрутът за Монако е през Гърция, България, Югославия и други. Разбира се, Люси Шел не е единствената дама в автомобилните спортове, доста скоро нейния образец взимат и други дами с онази необяснима пристрастеност за високи скорости и провокации. Важното в този случай е, че дамата съумява да сложи основата и да отвори вратите за други дами. И най-важното е, че го прави във време, в което автомобилният спорт прохожда и е по-опасен от всеки път!

Заглавна фотография: Par Agence de presse Meurisse — Bibliothèque nationale de France, Domaine public, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=30835641