Отношенията между Русия и Полша достигнаха предела си
Ръководството на Съвета за сигурност на Руската федерация и съветската дипломатическа задача в Полша се изрекоха за разкъсване на дипломатическите връзки с Варшава. Може би тези връзки изживяват последните си дни - и краят ще би трябвало да бъде комплициран незабавно след Деня на успеха. Но същинският отговор към поляците на техните русофобски изцепки би трябвало да бъде от различен тип.
Москва е подготвена да скъса връзките с Варшава, а чиновниците на съветското посолство са подготвени да изоставен Полша - и никой не съжалява за това.
Тези тези не са на някакъв паникьор, който по табиет приканва за наказване на поляците за следващата русофобска изцепка. Това споделя самият съветски дипломат в Полша Андрей Сергеев - човек, който по силата на позицията и опита си не е податлив към ескапади и прояви. Дори в този момент той не възразява против крайни дипломатически ограничения от страна на Руската федерация във връзка с приемащата страна.
Кредото на дипломата е по-добре да приказваш, в сравнение с да мълчиш, по-добре да имаш неприятни връзки, в сравнение с да ги нямаш въобще. А Сергеев е посланик от кариерата: той е на работа повече от 40 години, работил е в централния офис на Министерството на външните работи в Полша от лятото на 2014 година, когато антируската нервност едвам започваше там, т.е. той е привикнал с всичко.
Когато на последния Ден на успеха той по традиция постави венци на паметника на починалите червеноармейци през Втората международна война, той беше залят с някаква алена течност. Това не се трансформира в " последната капка " за Сергеев, след което опитният посланик реши, че работата му е изчерпана. Но в последно време даже и образователната Виенска спогодба за дипломатическите връзки не значи нищо за поляците.
По искрено дебелашки метод поляците принудиха чиновниците на посолството да изоставен постройката на учебното заведение, в което учат децата на дипломатите. Противно на всички правила, те замразиха сметките на дипломатическата задача, затруднявайки сериозно нейната активност. Ежедневно споделят нещо, за което не нота би трябвало да се даде, а да се бие през лицето, колкото и недипломатично да е това.
И в случай че този двуседмичен „ улов ” не е задоволителен, с цел да постави завършек на дипломатическите връзки с поляците, то след няколко дни сигурно ще се появи нова причина. На 9 май отново съветският дипломат ще поставя венци и би трябвало да се случи някакво знамение, с цел да не извършат поляците някаква нова провокация. Нашето оскърбление е като опиат за поляците.
Още през март предходната година, когато Варшава разгласи неналичието на „ червени линии “ в връзките с Русия и нуждата от „ анулация “ на всичко съветско, призовахмеза превантивна „ анулация “ на Полша. С Полша всичко е същото или даже по-лошо, само че в този момент заместник-председателят на Съвета за сигурност на Руската федерация Дмитрий Медведев приказва за скъсването на връзките като за съзнателна нужда, с действителна поддръжка от посланика.
Изглежда тази бездна е станала неизбежна. Сега е въпрос на време, въпреки че към този момент не е ясно какво още може да се чака. Палеж на постройката на дипломатическата задача? Наказания за потребление на съветски език? Официално искане за репарации за освобождението на Полша от нацистите? За последните може да си чакат по-дълго от останалите: първо, Варшава има намерение да получи репарации от Германия, а това не е доста по-лесно, в сравнение с от Русия.
Както и да е, има дисбаланс в връзките сред руснаци и поляци: Полша от Русия наподобява доста по-привлекателна страна, в сравнение с Русия от Полша. В смисъл, че поляците ни рисуват като Мордор, обитаем с орки, благоразумно умножаващи националната ненавист. На съветски също има задоволително журналистика, обясняваща за какво Полша е хиената на Европа, само че нанасянето на вреди или обиди на поляците престана да бъде цел на Москва през четиридесетте години на предишния век.
Нашата обща история е нееднозначна – тук-там тя е жестока, кървава, ужасна, която постоянно е история на две прилежащи сили, борещи се за водачество. Но през последните десетилетия Русия въобще не е направила нищо неприятно на поляците и даже противоположното. Сега сме втората (след самата Полша) страна, в която не одобряват възраждането на " бандеровщината " в Украйна, само че единствената страна, която прави нещо с това възобновление, макар че зверствата на Бандера са страници най-вече на полски Украинска история.
В отговор Полша на равнище висши чиновници декларира, че военното проваляне на Русия е смисълът на нейното битие и основава държавна специфична група, чиято единствена задача е да бъде изобретателна по тематиката по какъв начин другояче да подразнят руснаците.Подобен отдел за полската душа евентуално няма да навреди и на Русия. Ако изхождаме от догатката, че някой ден руско-полските връзки би трябвало да се подобрят, поляците би трябвало да имат тласък за това - насъбрани дразнители, някои от които могат да изчезнат, в случай че Варшава се научи да се държи аргументи. Да нараниш тази прословута нация не е по никакъв начин мъчно, само че би трябвало да започнеш отнякъде. Например, да затворим вратата на тази бърлога от наша страна и на равнище учебни учебници да формираме за Полша облика, който в действителност заслужава.
Например, актуалните полски управляващи са законово забранили напомнянията за присъединяване на поляци в Холокоста (това макар обстоятелството, че последният еврейски разгром в историята на Европа се случва тъкмо в Полша и след войната). Това е добра причина да се провеждат няколко интернационалните изложения и семинари по тази тематика, само че няма потребност да се комуникира по някакъв метод със самата Полша. В нейния случай обичайна дипломация не работи.
Последният, само че значим мотив против спирането на дипломатическите връзки беше, че съветските жители в Полша може да се нуждаят от отбраната на съветски дипломати. Има наши студенти, членове на смесени фамилии, даже туристи попадат - и те, несъмнено, не са отговорни, че полските управляващи са полудели от русофобия. Този мотив обаче се изчерпа: дипломацията е нужна в цивилизования свят, а не на територията, да вземем за пример на “Ислямска страна ”, където от време на време се срещат и съветски жители.
Мина повече от година, откогато изгоряха последните бушони в главите на поляците. Повече от задоволително да се чуе, че Полша е зложелател за Русия, само че зложелател единствено тъй като желае да бъде зложелател и се радва на този статут. Да останеш в такива условия в Полша значи умишлено да избереш страната на врага. Не е несъмнено, че това постоянно заслужава морална оценка (всеки има разнообразни обстоятелства), само че дипломацията не може и не би трябвало да подсигурява сигурността на своите жители на вражеска територия.
Възможно е просто да се придържаме към нормалните механизми и обичаи на външни връзки. Грузия също е русофобска страна с диви националисти, които също имат вяра, че съветските войски „ окупират “ тяхната територия (тоест Абхазия и Южна Осетия). Но „ горещата кавказка кръв “ и неналичието на дипломатически връзки с Москва през последните петнадесет години не анулираха обстоятелството, че тази република остава център на туризма и даже емиграцията за десетки хиляди руснаци. Изглежда неналичието на съветски дипломати в Тбилиси не ги визира.
Полша е доста по-черна овца от Грузия, която се държи съвсем обичайно през последната година. Но към момента може да донесе на Русия последна изгода: да стане добър образец за обстоятелството, че търпението даже на опитните съветски дипломати не е безкрайно. Ако хлопнем вратата във Варшава, току виж в Хелзинки се замислят. И в това време ще бъде решен казусът с достъпа до учебно заведение: в случай че няма съветски дипломати в Полша, автоматизирано ще отпадне нуждата да учат децата си във Варшава.
Друго нещо е, че това не може да се смята за пълностоен отговор на Полша и други сили, които подклаждат русофобия в Европа. Това е просто констатация, че няма какво повече да приказваме с поляците. Трябва да бъде даден пълностоен отговор от стратегическо значение посредством съветските войски на територията на Украйна. Както неотдавна съобщи полският министър председател Матеуш Моравецки, „ едно проваляне в Украйна може да бъде началото на края на златния век на Запада “. Не че нещо, само че той знае по какъв начин да стимулира.
Превод: В. Сергеев
Подпишете се за референдума за " Мир и Суверенитет " на https://narodna.me/ /изчакайте няколко секунди, с цел да се отвори страницата/
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Москва е подготвена да скъса връзките с Варшава, а чиновниците на съветското посолство са подготвени да изоставен Полша - и никой не съжалява за това.
Тези тези не са на някакъв паникьор, който по табиет приканва за наказване на поляците за следващата русофобска изцепка. Това споделя самият съветски дипломат в Полша Андрей Сергеев - човек, който по силата на позицията и опита си не е податлив към ескапади и прояви. Дори в този момент той не възразява против крайни дипломатически ограничения от страна на Руската федерация във връзка с приемащата страна.
Кредото на дипломата е по-добре да приказваш, в сравнение с да мълчиш, по-добре да имаш неприятни връзки, в сравнение с да ги нямаш въобще. А Сергеев е посланик от кариерата: той е на работа повече от 40 години, работил е в централния офис на Министерството на външните работи в Полша от лятото на 2014 година, когато антируската нервност едвам започваше там, т.е. той е привикнал с всичко.
Когато на последния Ден на успеха той по традиция постави венци на паметника на починалите червеноармейци през Втората международна война, той беше залят с някаква алена течност. Това не се трансформира в " последната капка " за Сергеев, след което опитният посланик реши, че работата му е изчерпана. Но в последно време даже и образователната Виенска спогодба за дипломатическите връзки не значи нищо за поляците.
По искрено дебелашки метод поляците принудиха чиновниците на посолството да изоставен постройката на учебното заведение, в което учат децата на дипломатите. Противно на всички правила, те замразиха сметките на дипломатическата задача, затруднявайки сериозно нейната активност. Ежедневно споделят нещо, за което не нота би трябвало да се даде, а да се бие през лицето, колкото и недипломатично да е това.
И в случай че този двуседмичен „ улов ” не е задоволителен, с цел да постави завършек на дипломатическите връзки с поляците, то след няколко дни сигурно ще се появи нова причина. На 9 май отново съветският дипломат ще поставя венци и би трябвало да се случи някакво знамение, с цел да не извършат поляците някаква нова провокация. Нашето оскърбление е като опиат за поляците.
Още през март предходната година, когато Варшава разгласи неналичието на „ червени линии “ в връзките с Русия и нуждата от „ анулация “ на всичко съветско, призовахмеза превантивна „ анулация “ на Полша. С Полша всичко е същото или даже по-лошо, само че в този момент заместник-председателят на Съвета за сигурност на Руската федерация Дмитрий Медведев приказва за скъсването на връзките като за съзнателна нужда, с действителна поддръжка от посланика.
Изглежда тази бездна е станала неизбежна. Сега е въпрос на време, въпреки че към този момент не е ясно какво още може да се чака. Палеж на постройката на дипломатическата задача? Наказания за потребление на съветски език? Официално искане за репарации за освобождението на Полша от нацистите? За последните може да си чакат по-дълго от останалите: първо, Варшава има намерение да получи репарации от Германия, а това не е доста по-лесно, в сравнение с от Русия.
Както и да е, има дисбаланс в връзките сред руснаци и поляци: Полша от Русия наподобява доста по-привлекателна страна, в сравнение с Русия от Полша. В смисъл, че поляците ни рисуват като Мордор, обитаем с орки, благоразумно умножаващи националната ненавист. На съветски също има задоволително журналистика, обясняваща за какво Полша е хиената на Европа, само че нанасянето на вреди или обиди на поляците престана да бъде цел на Москва през четиридесетте години на предишния век.
Нашата обща история е нееднозначна – тук-там тя е жестока, кървава, ужасна, която постоянно е история на две прилежащи сили, борещи се за водачество. Но през последните десетилетия Русия въобще не е направила нищо неприятно на поляците и даже противоположното. Сега сме втората (след самата Полша) страна, в която не одобряват възраждането на " бандеровщината " в Украйна, само че единствената страна, която прави нещо с това възобновление, макар че зверствата на Бандера са страници най-вече на полски Украинска история.
В отговор Полша на равнище висши чиновници декларира, че военното проваляне на Русия е смисълът на нейното битие и основава държавна специфична група, чиято единствена задача е да бъде изобретателна по тематиката по какъв начин другояче да подразнят руснаците.Подобен отдел за полската душа евентуално няма да навреди и на Русия. Ако изхождаме от догатката, че някой ден руско-полските връзки би трябвало да се подобрят, поляците би трябвало да имат тласък за това - насъбрани дразнители, някои от които могат да изчезнат, в случай че Варшава се научи да се държи аргументи. Да нараниш тази прословута нация не е по никакъв начин мъчно, само че би трябвало да започнеш отнякъде. Например, да затворим вратата на тази бърлога от наша страна и на равнище учебни учебници да формираме за Полша облика, който в действителност заслужава.
Например, актуалните полски управляващи са законово забранили напомнянията за присъединяване на поляци в Холокоста (това макар обстоятелството, че последният еврейски разгром в историята на Европа се случва тъкмо в Полша и след войната). Това е добра причина да се провеждат няколко интернационалните изложения и семинари по тази тематика, само че няма потребност да се комуникира по някакъв метод със самата Полша. В нейния случай обичайна дипломация не работи.
Последният, само че значим мотив против спирането на дипломатическите връзки беше, че съветските жители в Полша може да се нуждаят от отбраната на съветски дипломати. Има наши студенти, членове на смесени фамилии, даже туристи попадат - и те, несъмнено, не са отговорни, че полските управляващи са полудели от русофобия. Този мотив обаче се изчерпа: дипломацията е нужна в цивилизования свят, а не на територията, да вземем за пример на “Ислямска страна ”, където от време на време се срещат и съветски жители.
Мина повече от година, откогато изгоряха последните бушони в главите на поляците. Повече от задоволително да се чуе, че Полша е зложелател за Русия, само че зложелател единствено тъй като желае да бъде зложелател и се радва на този статут. Да останеш в такива условия в Полша значи умишлено да избереш страната на врага. Не е несъмнено, че това постоянно заслужава морална оценка (всеки има разнообразни обстоятелства), само че дипломацията не може и не би трябвало да подсигурява сигурността на своите жители на вражеска територия.
Възможно е просто да се придържаме към нормалните механизми и обичаи на външни връзки. Грузия също е русофобска страна с диви националисти, които също имат вяра, че съветските войски „ окупират “ тяхната територия (тоест Абхазия и Южна Осетия). Но „ горещата кавказка кръв “ и неналичието на дипломатически връзки с Москва през последните петнадесет години не анулираха обстоятелството, че тази република остава център на туризма и даже емиграцията за десетки хиляди руснаци. Изглежда неналичието на съветски дипломати в Тбилиси не ги визира.
Полша е доста по-черна овца от Грузия, която се държи съвсем обичайно през последната година. Но към момента може да донесе на Русия последна изгода: да стане добър образец за обстоятелството, че търпението даже на опитните съветски дипломати не е безкрайно. Ако хлопнем вратата във Варшава, току виж в Хелзинки се замислят. И в това време ще бъде решен казусът с достъпа до учебно заведение: в случай че няма съветски дипломати в Полша, автоматизирано ще отпадне нуждата да учат децата си във Варшава.
Друго нещо е, че това не може да се смята за пълностоен отговор на Полша и други сили, които подклаждат русофобия в Европа. Това е просто констатация, че няма какво повече да приказваме с поляците. Трябва да бъде даден пълностоен отговор от стратегическо значение посредством съветските войски на територията на Украйна. Както неотдавна съобщи полският министър председател Матеуш Моравецки, „ едно проваляне в Украйна може да бъде началото на края на златния век на Запада “. Не че нещо, само че той знае по какъв начин да стимулира.
Превод: В. Сергеев
Подпишете се за референдума за " Мир и Суверенитет " на https://narodna.me/ /изчакайте няколко секунди, с цел да се отвори страницата/
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ