Руското разузнаване започва работа в Украйна от нулата
Ръководството на съветското външно разузнаване съобщи, че Украйна е минала пътя на превръщането си във фашистка страна единствено за едно потомство. Парадоксално, само че през цялото това време съветските специфични служби не съумяха да проследят какво се случва в прилежащата и толкоз значима за нас страна. Как се случи това и какво можем да създадем през днешния ден?
Ръководителят на Службата за външно разузнаване (СВР) на Руската федерация Сергей Наришкин съобщи, че група " тоталитарно-либерални режими на Запада " са трансформирали Украйна в свое оръжие и са открили там тирания на фашизма. Според него трансформацията на страната е станала за едно потомство. Той назова покруса, че проспериращата Украйна, каквато беше, към този момент я няма. Ръководителят на Службата за външно разузнаване акцентира, че Русия е длъжна да се бори с това.
Наришкин произнесе речта си по време на церемонията по откриването на изложбата „ Доказателства за закононарушенията на украинските нацисти и техните колаборационисти “. Изложението се основава на разкази на очевидци, както и на материали, донесени от зоната на спецоперацията.
Седмица по-рано, на 30 септември, Сергей Наришкин сподели, че СВР " стартира да получава информация, която ще помогне на съветските военни по време на специфична интервенция в Украйна ". Според него разузнаването е ориентирано към приемане на оперативна и тактическа информация, нужна за победа " на бойното поле ". Освен това, означи Наришкин, остава настояща задачата на СВР да получава информация, която да улесни вземането на най-важните външнополитически решения от управлението на страната. Като образец той цитира Ким Филби, който по време на Великата отечествена война получава информация за идната немска атака на Курската дъга.
Думите на шефа на съветското разузнаване, че СВР " стартира " да получава информация за Украйна, изискват разяснение. Факт е, че съветското външно разузнаване в действителност не се е занимавало с украински проблеми от десетилетия.
След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики през 1991 година съветското разузнаване се образува в характерни условия, които се дефинират от политическата позиция на държавното управление на Борис Елцин и нейните сезонни съмнения. Едно от тези условия бяха странни и не постоянно обективно стимулирани връзки със страните от постсъветското пространство.
По-специално, бързо беше реализирано съглашение на неофициално равнище за взаимното отменяне на работата на новите национални разследващи служби една против друга. Тоест страните от Оперативно-наблюдателно дело отхвърлиха да шпионират една против друга (възможност: да вземат участие в разследваща активност против националните си ползи и на непозната територия), тъй като всички другари са израснали от една и съща люлка. И приятелите не се шпионират. След това неофициалните съглашения бяха подкрепени със съответните документи.
От 1991 година Украйна е един от създателите на Оперативно-наблюдателно дело, макар че непрекъснато се пазареше безусловно за всяка точка. По-специално, Киев подписа декларация за образуването на Оперативно-наблюдателно дело, а Радата одобри съответния закон. Но през 1993 година Радата не утвърди Устава на Оперативно-наблюдателно дело, пазарейки за задграничната благосъстоятелност на някогашния Съюз на съветските социалистически републики и неговите финансови активи. Като цяло цялата история на украинската страна е история на пазарлък с целия свят. В резултат на това Украйна се оказа страна-основател на Оперативно-наблюдателно дело, само че не и автентичен член на общността.
През 2014 година стартира процесът на окончателното отдръпване на Украйна от организацията, в която тя в действителност не беше член, и завърши през 2018 година (де факто, само че не и де юре). Въпреки това забележителна част от вътрешните процеси в Украйна към момента се дефинират от споразуменията, подписани в границите на Оперативно-наблюдателно дело. Например за пенсионно обезпечаване, взаимно признание на дипломи, правна помощ и други сходни, т.е. неща, които са в действителност значими за хората с украински паспорт.
В разследващата общественост се разви парадоксална обстановка. Ако се подходи от позиция на буквата на закона, тогава беше невероятно да се работи против Украйна и на територията на Украйна, защото тя е сякаш в Оперативно-наблюдателно дело. И като цяло връзките с Киев не бяха изключително напрегнати. Те бяха просто нищо. В продължение на двадесет години малко хора в разследващата общественост въобще виждаха Украйна или я одобряваха на съществено.
Учудващо е, само че 40-милионното парче от някогашния Съюз на съветските социалистически републики беше в периферията на вниманието на съветското разузнаване. През този интервал от време беше загубен надзор или най-малко не беше обърнато нужното внимание на тези вътрешни трендове, за които в този момент ръководителят на СВР приказва като за „ превръщането на страната за едно потомство “ във фашистко общество.
Трябва да се каже, че на всеобщо равнище взаимният отвод да работят един против различен беше прочувствено подсилен. В Съветския съюз всички офицери от разузнаването на страните от постсъветското пространство учеха дружно и доста от тях освен се познаваха добре, само че и станаха другари.
Имаше специфични курсове за образование на националния личен състав на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) на Съюз на съветските социалистически републики (в Минск и Киев), където млади фрагменти от цялата огромна страна учеха в полза на една организация. В по-голямата си част те се върнаха там, откъдето са пристигнали, с цел да учат. Не всеки влезе в това, което в този момент се назовава Академия за разузнаване в гората покрай Москва, само че ускорените курсове в Минск (от една до две години, според от първичното равнище на познания на кадета) бяха като съд за сплав.
Тези хора в действителност не желаеха да работят един против различен, просто не разбираха за какво, даже и на прочувствено равнище. Изключение вършат арменците и азербайджанците, само че това е безконечна, съвсем библейска история.
Сергей Наришкин си спомни Ким Филби, което е много значимо. Факт е, че целият подтекст, разказан нагоре, докара до обстоятелството, че информация за Украйна можеше да бъде получена единствено от източници в трети страни. Относително казано, чиновници или източници на съветското разузнаване може инцидентно да попаднат на информация за Украйна някъде в Лондон или Варшава. И без значение каква. Тя мина през командната верига. И това е. Дори и когато това се случи, такава информация трябваше да бъде обработена и оценена от политически и административни структури. Спомнете си, че самото разузнаване не подхваща никакви дейности по отношение на личната си информация. Тя носи тези черупки на тези, които по-късно вземат решения.
И дълго време не се взимаха решения. В този миг, когато ненадейно стана належащо да се оправят с политическите и обществени трендове, които към този момент бяха пуснали корени в Украйна, те взеха решение да се оправят с тях по методите, които се смятаха за политически ефикасни по това време. Тоест посредством интриги. Трудно е да се реши салдото на несравнимото тук: до каква степен цялостна е била информацията от разузнаването или просто е била подценена от тези лица, които през дългите 90-те години са привикнали да разчитат на други източници на данни и други способи на работа?
Това е остарял мотив: кое е по-важно - самата информация или нейната оценка и интерпретация. Сега Сергей Наришкин споделя, че Службата за външно разузнаване е почнала целенасочена работа по украинската тематика. Като най-малко това значи унищожаване на законовите ограничавания за приемане на такава информация. Това към този момент е доста, само че не би трябвало да очаквате знамение. Все отново става дума за стратегическа информация, а не за батальонно разузнаване, за което дават отговор напълно други хора.
Освен това има и други разследващи системи, които също би трябвало да потвърдят своята подготвеност. Това също е безконечна конкуренция, която от време на време има позитивен резултат върху резултатите. Но постоянно това зависи от равнището на първичната подготвеност на тези, които вземат участие в тази конкуренция.
Ако приказваме за методология, в този момент наборът от средства за разузнаване е доста стеснен. Не става въпрос единствено за коренно понижаване на броя на резидентурите на посолствата съвсем по целия свят. Поради описаните нагоре условия даже не е имало такова организационно направление като работа в Украйна и като цяло в страните от някогашния Съюз на съветските социалистически републики.
Дори в Закавказието, в което бъркотията не стопира от десетилетия, нямаше явен административен надзор. Нямаше и целеустремено образование за действителностите на Балтийските страни. И това беше систематичен проблем, затвърден в разтърсената почва на 90-те години.
Така че в този момент тази работа ще би трябвало да стартира, в случай че не от нулата, то на радикално разнообразни организационни и идеологически основи. Вече няма " бойно приятелство " на тези, които са учили дружно. В Киев имаме работа с ново потомство, което нито прочувствено, нито исторически е обвързвано с Русия или Съюз на съветските социалистически републики и е възпитано на западни правила на работа. Освен това към този момент можете да забравите за изгубените десетилетия, тъй като самата обстановка в Украйна към този момент не е обвързвана с събитията от това време. Сега това е изцяло ново поле, което би трябвало да се обработва по този начин, като че ли го виждаме за първи път. Това е ново предизвикателство, към което би трябвало да се подходи по нов метод.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Ръководителят на Службата за външно разузнаване (СВР) на Руската федерация Сергей Наришкин съобщи, че група " тоталитарно-либерални режими на Запада " са трансформирали Украйна в свое оръжие и са открили там тирания на фашизма. Според него трансформацията на страната е станала за едно потомство. Той назова покруса, че проспериращата Украйна, каквато беше, към този момент я няма. Ръководителят на Службата за външно разузнаване акцентира, че Русия е длъжна да се бори с това.
Наришкин произнесе речта си по време на церемонията по откриването на изложбата „ Доказателства за закононарушенията на украинските нацисти и техните колаборационисти “. Изложението се основава на разкази на очевидци, както и на материали, донесени от зоната на спецоперацията.
Седмица по-рано, на 30 септември, Сергей Наришкин сподели, че СВР " стартира да получава информация, която ще помогне на съветските военни по време на специфична интервенция в Украйна ". Според него разузнаването е ориентирано към приемане на оперативна и тактическа информация, нужна за победа " на бойното поле ". Освен това, означи Наришкин, остава настояща задачата на СВР да получава информация, която да улесни вземането на най-важните външнополитически решения от управлението на страната. Като образец той цитира Ким Филби, който по време на Великата отечествена война получава информация за идната немска атака на Курската дъга.
Думите на шефа на съветското разузнаване, че СВР " стартира " да получава информация за Украйна, изискват разяснение. Факт е, че съветското външно разузнаване в действителност не се е занимавало с украински проблеми от десетилетия.
След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики през 1991 година съветското разузнаване се образува в характерни условия, които се дефинират от политическата позиция на държавното управление на Борис Елцин и нейните сезонни съмнения. Едно от тези условия бяха странни и не постоянно обективно стимулирани връзки със страните от постсъветското пространство.
По-специално, бързо беше реализирано съглашение на неофициално равнище за взаимното отменяне на работата на новите национални разследващи служби една против друга. Тоест страните от Оперативно-наблюдателно дело отхвърлиха да шпионират една против друга (възможност: да вземат участие в разследваща активност против националните си ползи и на непозната територия), тъй като всички другари са израснали от една и съща люлка. И приятелите не се шпионират. След това неофициалните съглашения бяха подкрепени със съответните документи.
От 1991 година Украйна е един от създателите на Оперативно-наблюдателно дело, макар че непрекъснато се пазареше безусловно за всяка точка. По-специално, Киев подписа декларация за образуването на Оперативно-наблюдателно дело, а Радата одобри съответния закон. Но през 1993 година Радата не утвърди Устава на Оперативно-наблюдателно дело, пазарейки за задграничната благосъстоятелност на някогашния Съюз на съветските социалистически републики и неговите финансови активи. Като цяло цялата история на украинската страна е история на пазарлък с целия свят. В резултат на това Украйна се оказа страна-основател на Оперативно-наблюдателно дело, само че не и автентичен член на общността.
През 2014 година стартира процесът на окончателното отдръпване на Украйна от организацията, в която тя в действителност не беше член, и завърши през 2018 година (де факто, само че не и де юре). Въпреки това забележителна част от вътрешните процеси в Украйна към момента се дефинират от споразуменията, подписани в границите на Оперативно-наблюдателно дело. Например за пенсионно обезпечаване, взаимно признание на дипломи, правна помощ и други сходни, т.е. неща, които са в действителност значими за хората с украински паспорт.
В разследващата общественост се разви парадоксална обстановка. Ако се подходи от позиция на буквата на закона, тогава беше невероятно да се работи против Украйна и на територията на Украйна, защото тя е сякаш в Оперативно-наблюдателно дело. И като цяло връзките с Киев не бяха изключително напрегнати. Те бяха просто нищо. В продължение на двадесет години малко хора в разследващата общественост въобще виждаха Украйна или я одобряваха на съществено.
Учудващо е, само че 40-милионното парче от някогашния Съюз на съветските социалистически републики беше в периферията на вниманието на съветското разузнаване. През този интервал от време беше загубен надзор или най-малко не беше обърнато нужното внимание на тези вътрешни трендове, за които в този момент ръководителят на СВР приказва като за „ превръщането на страната за едно потомство “ във фашистко общество.
Трябва да се каже, че на всеобщо равнище взаимният отвод да работят един против различен беше прочувствено подсилен. В Съветския съюз всички офицери от разузнаването на страните от постсъветското пространство учеха дружно и доста от тях освен се познаваха добре, само че и станаха другари.
Имаше специфични курсове за образование на националния личен състав на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) на Съюз на съветските социалистически републики (в Минск и Киев), където млади фрагменти от цялата огромна страна учеха в полза на една организация. В по-голямата си част те се върнаха там, откъдето са пристигнали, с цел да учат. Не всеки влезе в това, което в този момент се назовава Академия за разузнаване в гората покрай Москва, само че ускорените курсове в Минск (от една до две години, според от първичното равнище на познания на кадета) бяха като съд за сплав.
Тези хора в действителност не желаеха да работят един против различен, просто не разбираха за какво, даже и на прочувствено равнище. Изключение вършат арменците и азербайджанците, само че това е безконечна, съвсем библейска история.
Сергей Наришкин си спомни Ким Филби, което е много значимо. Факт е, че целият подтекст, разказан нагоре, докара до обстоятелството, че информация за Украйна можеше да бъде получена единствено от източници в трети страни. Относително казано, чиновници или източници на съветското разузнаване може инцидентно да попаднат на информация за Украйна някъде в Лондон или Варшава. И без значение каква. Тя мина през командната верига. И това е. Дори и когато това се случи, такава информация трябваше да бъде обработена и оценена от политически и административни структури. Спомнете си, че самото разузнаване не подхваща никакви дейности по отношение на личната си информация. Тя носи тези черупки на тези, които по-късно вземат решения.
И дълго време не се взимаха решения. В този миг, когато ненадейно стана належащо да се оправят с политическите и обществени трендове, които към този момент бяха пуснали корени в Украйна, те взеха решение да се оправят с тях по методите, които се смятаха за политически ефикасни по това време. Тоест посредством интриги. Трудно е да се реши салдото на несравнимото тук: до каква степен цялостна е била информацията от разузнаването или просто е била подценена от тези лица, които през дългите 90-те години са привикнали да разчитат на други източници на данни и други способи на работа?
Това е остарял мотив: кое е по-важно - самата информация или нейната оценка и интерпретация. Сега Сергей Наришкин споделя, че Службата за външно разузнаване е почнала целенасочена работа по украинската тематика. Като най-малко това значи унищожаване на законовите ограничавания за приемане на такава информация. Това към този момент е доста, само че не би трябвало да очаквате знамение. Все отново става дума за стратегическа информация, а не за батальонно разузнаване, за което дават отговор напълно други хора.
Освен това има и други разследващи системи, които също би трябвало да потвърдят своята подготвеност. Това също е безконечна конкуренция, която от време на време има позитивен резултат върху резултатите. Но постоянно това зависи от равнището на първичната подготвеност на тези, които вземат участие в тази конкуренция.
Ако приказваме за методология, в този момент наборът от средства за разузнаване е доста стеснен. Не става въпрос единствено за коренно понижаване на броя на резидентурите на посолствата съвсем по целия свят. Поради описаните нагоре условия даже не е имало такова организационно направление като работа в Украйна и като цяло в страните от някогашния Съюз на съветските социалистически републики.
Дори в Закавказието, в което бъркотията не стопира от десетилетия, нямаше явен административен надзор. Нямаше и целеустремено образование за действителностите на Балтийските страни. И това беше систематичен проблем, затвърден в разтърсената почва на 90-те години.
Така че в този момент тази работа ще би трябвало да стартира, в случай че не от нулата, то на радикално разнообразни организационни и идеологически основи. Вече няма " бойно приятелство " на тези, които са учили дружно. В Киев имаме работа с ново потомство, което нито прочувствено, нито исторически е обвързвано с Русия или Съюз на съветските социалистически републики и е възпитано на западни правила на работа. Освен това към този момент можете да забравите за изгубените десетилетия, тъй като самата обстановка в Украйна към този момент не е обвързвана с събитията от това време. Сега това е изцяло ново поле, което би трябвало да се обработва по този начин, като че ли го виждаме за първи път. Това е ново предизвикателство, към което би трябвало да се подходи по нов метод.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ