Кой, защо и как не допуска д-р Елена Георгиева дори в дамската тоалетна на „Майчин дом“?
Ръководството на „ Майчин дом “ не позволява до работа анестезиолога доктор Елена Георгиева, която беше възобновена на работа от Върховния касационен съд (ВКС) при започване на октомври. Д-р Георгиева се е върнала на остарялата си работа в понеделник, 11 ноември (вероятно се има поради 11 ноември – поправено от „ 10 ноември “ след уточнението в текста), след две години и половина неявяване, само че по думите ѝ още от първия ден е била възпрепятствана да работи обикновено, била е подложена на експанзия и закани. Какво се случва… Пред ФАКТИ приказва доктор Елена Георгиева.
– Д-р Георгиева, вашата сага с „ Майчин дом “ продължава. Има решение на съда, с което сте възобновена на работа, само че това не се случва, защото…
– Сагата продължава и аз ненапълно чаках сходни дейности, само че нещата, които се случиха, надминаха упованията ми. Бях изцяло изумена, защото изпълнителният шеф на „ Майчин дом “ доктор Иван Костов по най-безцеремонен метод не съблюдава правосъдно решение на Върховен касационен съд. Нищо не му попречи да разиграва полицейски чиновници. Потресена съм. Такава експанзия, такава ескалация, такова отношение не съм очаквала. С решение на Върховен касационен съд аз съм възобновена на работа, което значи, че съдът не пита работодателя какво мисли по въпроса. Отивам и стартирам да извършвам длъжността, на която съм възобновена, в случай че искам. Не ми би трябвало нов контракт.
– А с какво се сблъскахте, когато отидохте на работа?
– Нещата бяха неуместни. Изпраща се няколко пъти защитата, с цел да ме изведе от дадена стая или да не ме допусне до съответна част на болничното заведение, тъй като имало заповед, с която не би трябвало да бъда допускана на територията на здравното заведение.
– Каква е тази заповед, кой я е издал?
– Аз заповед не съм виждала. Наложи се да запиша един чиновник на защитата, който ме посрещна. Аз желаех неговото единодушие да бъде записан. Той сподели, че заповедта е от изпълнителния шеф доктор Иван Костов. Признава, че и началникът му „ доста го тормози “. Самият той нито ме е доближавал, нито ме е докосвал. Останалите чиновници на болничното заведение – като се изключи няколко лица – се държаха доброжелателно, не са ме спирали.
Най-неприятното, неуместно и неприемливо за мен беше разиграването на полицейските чиновници, за което следва да бъде търсена отговорност.
Бяха викани и разхождани даже във време, в което аз не съм в сградата…
– Какво имате поради? Разкажете по какъв начин е протекло…
– Става въпрос за 10 ноември (понеделник), когато в постройката на болничното заведение са извикани двама полицейски чиновници, които са ме търсили след работното ми време. По техни думи са били извикани към 15:00 часа.
И, както споделиха самите те, в продължение на два часа съм търсена в постройката във време, в което всички знаят, че аз не съм вътре.
На другия ден – 11 ноември (вторник) – още веднъж се викат полицейски чиновници в болничното заведение по сигнал на някой от „ Майчин дом “, с цел да дойдат да търсят лицето Елена Георгиева, която „ не би трябвало да бъде на територията на болничното заведение “. На промяна бяха същите служители на реда, които и предния ден са ме търсили. Те безусловно отново стартират да ме търсят. В нито един миг не съм се криела – бях на общоболничния доклад в понеделник, бях на трите рапорта в клиниката, в която съм възобновена. Никой в никакъв случай не ме е спирал. Не съм се крила и всички знаят къде се намирам. Във вторник отново стартира едно търсене по етажите нагоре-надолу. В последна сметка ме „ откриха “. Аз бях с юристът си, тъй като след събитията от предходния ден я помолих да ме придружи. Адвокатът носеше всички документи, в това число решението на Върховен касационен съд и определението на Софийския областен съд, което разпорежда в какъв период би трябвало да се явя на работа, в случай че искам. Показвайки им документите, полицейските чиновници бяха леко сюрпризирани тъкмо какво вършат в болничното заведение. Писахме сведения – аз, юристът и сътрудник – след което, доколкото разбрахме от самите тях, шефът Иван Костов е отказал да даде сведения. Полицаите си потеглиха и аз взех решение, че с това завършва тази безумна сага.
– Но не е завършила?
– Не. На другия ден – сряда – към този момент не носих правосъдните решения, тъй като не допусках, че би трябвало да нося цяла директория и в операционната да заедно съм с документи, които към този момент съм показвала. Бях сюрпризирана, когато от асансьора този път излязоха трима полицейски чиновници – броят им нарастваше – и отново се разиграваше същото: юрист, полиция… Самите служители на реда се чудеха за какво са викани за следващ път. Тоест разиграваме полицията три следващи дни. Явно ставах все по-опасна.
– Как реагира шефът?
– На общоболничния доклад, който се управлява от самия шеф Иван Костов, той не сподели нито един път: „ Д-р Георгиева, бихте ли напуснали? “ или „ Мястото ви не е тук “. Което би било доста по-цивилизовано.
– Споменахте и за случаи на експанзия?
– Да. На 12 ноември имаше вербална и ненапълно физическа експанзия от страна на служителка на персонален състав и началника на Втора гинекологична клиника – Румен Димитров, надлежно. Бях в операционната, когато Румен Димитров се държа безобразно с мен и сподели, че „ ще измете пода на операционната или коридорите “ – не помня тъкмо. Да „ изметеш пода с доктор “ – неуместно е.
– Как одобряват сътрудниците това, на което стават очевидци?
– По коридорите се движеха разплакани акушерки. Имаше хора, които ме търсеха да ми кажат, че съжаляват за протичащото се с мен, на което стават неволни очевидци. Лекар след тежко нощно дежурство седнал съм два часа, с цел да написа сведения по случая. Колегите се отнасят доброжелателно, само че офанзивата против мен е от няколко персони. Иначе медиците не могат да повярват, че това се случва в тази болница.
– Усещате ли се въобще позволена да работите?
– Аз не съм била позволена да работя. Служителка на персонален състав сподели, че нямам право да работя, до момента в който не дава някакви документи. Явно и тя се слага над съда. Не съм докосвала пациент. Бях разпределена на кабинет, само че въпросната служителка Теодора Чапаева ми съобщи, че няма по какъв начин да отивам на кабинет и да правя каквато и да било активност, тъй като трябвало да дава документи. Реално аз не съм заплашила никого.
– Министерството на здравеопазването е принципал на „ Майчин дом “. Поредни сигнали. И…
– Министерството на здравеопазването ми е обичано. Четвърти министър е осведомен със сагата. Пуснах сигнал до министър Силви Кирилов. Очаквам да видя по какъв начин ще реагира. Описано е всичко. Ако и на това не реагира – незабавна негова оставка, както и премахване на управлението на болничното заведение.
Няма по какъв начин шефът в държавна болница, която работи с обществени средства, да се държи като феодал, да тормози лекари, да разиграва органите на реда.
Мен най-вече ме изуми това, че един човек си разрешава да разхожда полицейски чиновници, които съм уверена, че в този миг имат много по-смислена работа, в сравнение с да прекарват часове в „ Майчин дом “ и да вземат едни и същи сведения два следващи дни. Думите на самите служители на реда бяха: „ Докторке, какво да създадем, че на следващия ден да не идваме? “ Смятайте за какъв парадокс приказваме.
Наложи се няколко пъти да звъня на 112, тъй като, влизайки в дамската тоалетна, служителката на персонален състав се опита да влезе с мен вътре и застана на вратата, с цел да не мога да я употребявам. Това е неуместно. Колегите са потресени – даже тези, които не ме познават.
